№ 1017
гр. П., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101620 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Г. Д. Б. с ЕГН ********** и Н. Т. Б. двамата от град П.,
ул.“Г.Б.“№11, ет.6, ап.23 ищецът „Р.Л.“ЕООД с ЕИК ... с адрес град С., бул.“П.Е.“№31, ет.1
твърди, че на 17.11.2019г в качеството на кредитор е сключил с ответниците – ответника
Г.Б./ кредитополучател, а ответника Н.Б. –поръчител/ договор за предоставяне на
потребителски кредит за сумата от 7000лв. Съгласно договора и общите условия към него
задължението е следвало да се погаси на вноски съобразно погасителен план, неразделна
част от договора , а именно на 46 равни вноски всяка от които в размер на 299.43лв. /
главница и лихва/ и последна вноска/ 47 съгласно погасителния план/ възлизаща на сумата
от 23.18лв. Твърди се, че съгласно погасителния план първата вноска е следвало да бъде
платена на 28.11.2019г., а задължението за заплащане на всяка следваща е с изрично посочен
падеж- 28 мо число на съответния месец. Твърди се, че длъжникът е заплатил 10 вноски в
общ размер от 2 994.30лв.Следващата по ред вноска №11 е следвало да бъде платена до
05.10.2020г. Поради неплащане в горепосочения срок длъжникът е изпаднал в забава. В тази
връзка за ищеца е възникнала възможност да извърши действията съгласно раздел XI от
Общите условия. Съгласно раздел XI, т.2, б.“а“ и б“б“ от Общите условия, неразделна част
от договора за кредит в случай, че неизпълнението продължава повече от 30 дни кредиторът
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на всички дължими суми по договора за кредит, респективно да прекрати
договора и да поиска връщане на всички суми по него. Така считано от 06.11.2020г ищецът
е прекратил едностранно договора и е обявил задълженията за предсрочно изискуеми.
Поради това, че дължимата сума не е била заплатена в уговорения между страните срок на
1
основание чл.410 от ГПК е било образувано заповедно производство пред РС-П. – ч.гр.д.
№667/2021г и по така образуваното заповедно производство е била издадена заповед за
изпълнение , срещу която длъжниците са възразили в срок и за ищеца се е породил правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
за ищеца съществува вземане общо за сумата от 6 621.15лв., от която главница в размер на
6058.08лв. и 563.07лв- лихва, начислена от момента на забава на длъжника до момента на
разваляне на договора и обявяване на сумата за предсрочно изискуема. Претендират се
сторените в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците е подаден писмен отговор, с който оспорват
предявения иск. Твърди се, че договорът за кредит не е подписан физически от ответника,
поради което не е възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че не е
уговарян лихвен процент в размер на 41.66%. Твърди се ,че липсват доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си по договора и да е превел на първия ответник сумата от
7000лв. Не е установен момента на изискуемост на вземанията.Твърди се, че при сключване
на процесния договор за кредит не е спазена разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК. Според
чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора и всяка страница се
подписва от страните по договора, което в настоящия случай не е сторено и съгласно чл.22
от ЗПК договорът е недействителен. При недействителен договор съгласно чл.23 от ЗПК
кредиторът връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва и други разходи по
кредита. Сочи се, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си, поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание ответниците не се явяват, не се представляват и не изразяват
становище по иска.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д.№667/2021г. по описа на РС-П. , че със заявление,
депозирано на 10.12.2020г. ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. Д. Б. и Н. Т. Б./ ответници в
настоящото производство/. Издадена е заповед №372 от 22.02.2021г. за сумата от
6 621.15лв. главница като в заповедта за изпълнение изрично е посочено, че вземането
произтича от следните обстоятелства договор за кредит от 17.11.2019г. за предоставяне на
потребителски кредит , сключен между „Р.Л.“ЕООД в качеството му на кредитодател и Г.
Д. Б. в качеството му на кредитополучател и Н. Т. Б. в качеството на поръчител. Посочено, е
също така, че договорът е прекратен, считано от 06.11.2020г. Следва да се отбележи, че в
2
т.9 от заявлението посочено, че претендираното парично вземане е в размер на 6 621.15лв.
и е за : дължими суми по договор за потребителски кредит от 17.11.2019г, прекратен,
считано от 06.11.2020г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на 26.02.2021г и
същите са подали възражение на 25.03.2021г.С разпореждане №1576 от 25.03.2021г.
заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си,
предмет на заповедта за изпълнение. Това разпореждане е връчено на 14.04.2021г. и на
12.05.2021г. е входирана исковата молба, инициирала настоящото исково производство. От
направеното в съдебно заседание уточнение от пълномощника на ищеца се установи, че
общо претендираната в заповедното производство сума от 6 621.15лв.е формирана от
главница -6058.08лв. и договорна лихва в размер на 563.07лв.и това обстоятелство е
уточнено в т.12 от заявлението – 46 равни вноски всяка от които в размер на 299.43лв./
главница + лихва/ . В исковото производство двете претенции за разделени и са предявени
като главница в размер на 6058.08лв. и договорна лихва в размер на 563.07лв.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от
легитимирана страна- заявителят в заповедното производство, след подадено в срок
възражение от длъжниците срещу заповедта за изпълнение. Исковата молба е депозирана в
едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
Ето защо като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
По същество съдът намира следното:
От ищцовата страна са представени писмени доказателства/ договор за кредит и
общи условия към договора за кредит. В договора за кредит е посочена дата на сключване
17.11.2019г. Съдържат се данни за ответниците -имена, ЕГН , е-мейл адрес, телефон за
контакти, постоянен и настоящ адрес . В него като страни са посочени ищцовото дружество
като кредитодател и ответникът Г.Б. като кредитополучател и ответника Н.Б. като
поръчител. Предмет на договора е предоставяне на кредит в размер на 7000 лв. с изрично
посочен начин на усвояване – по банковата сметка на поръчителя. Условията на договора за
както следва: главница в размер на 7000лв., лихвен процент 41.16%, годишен процент на
разходите-49.9%, срок на кредита 48 месеца, размер на вноската 299.43лв. Неразделна част
от договора е погасителен план, съгласно който в първата колона е посочен номера на
вноската, във втора колона падежната дата на всяка вноска като първата вноска е с падеж
28.11.2019г. и последната вноска е с падеж – 28.09.2023г.В трета колона е посочен годишен
лихвен процент -41.16%, в четвърта колона – размер на месечната погасителна вноска , а
именно -299.43лв. в пета и шеста колона е посочена каква част от вноската е главница / пета
колона/ и каква част е за погасяване на лихва/ шеста колона. От приложената по делото
кореспонденция по посочената в договора електронна поща е видно ,че на 06.11.2020г и
кредитополучатилят и поръчителят по договора са уведомени за предсрочната изискуемост
на кредита поради просрочие на две неплатени вноски в общ размер на 597.72лв.
ответниците са уведомени , че задълженията по кредита възлизат в общ размер на
3
6621.15лв. и че следва да бъдат заплатени в срок от 7 дни от получаване на писмото. Ето
защо съдът приема, че предсрочната изискуемостта на задължението е настъпила на
14.11.2020г, тоест преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено на
10.12.2020г.
В хода на съдебното дирене като веществено доказателство бе приет компактдиск
/CD/ съдържащ два звукозаписа с продължителност съответно 03:45 минути и 26:44 минути
, чието съдържание бе възпроизведено от съда чрез техническо средство. Установи се от
звукозаписите, че е проведен идентификационен телефонен разговор с ответника Н.Б. като
е установено самоличността на същата – трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес. От
звукозаписа с продължителност 26:44 минути се установи разменена между служител на
ищцовото дружество и ответника Н.Б. информация относно отпускане на кредит на Г.Б. в
размер на 2 500лв. за срок от 3 години, при месечни вноски, всяка в размер на 121.97лв.,
платими на 28 мо число от месеца и общо дължимата сума по кредита в размер на
4 391.16лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си, е съществувало
между тях облигационно отношение по договор за кредит, сключен на
17.11.2019г.Уважаването на претенцията му предполага доказване в кумулативна наличност
на следните предпоставки : валидно правоотношение, ищецът е изправна страна по това
правоотношение , тоест изпълнил е поетите задължения, ответникът не е извършил
дължимата насрещна престация.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за
сключен на 17.11.2019г. договор за предоставяне на кредит от разстояние, което
облигационно правоотношение се оспорва от ответниците. Легалната дефиниция на този
вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние , организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или
повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със
сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване на преддоговорна информация, както
4
и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронния подпис- сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги/ загл.изм.ДВ бр.85 от 2017г/. Съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията ,направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител , който дава възможност да бъде
възпроизвеждано – ал.1 и писмената форма, независимо дали е за действителност или за
доказване се счита спазена, след като е съставен електронен документ – ал.2 2. Същият се
счита за подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита
всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /
чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП/ , но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновени електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.В настоящото
производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ,
установяващ наличието на процесното договорно правоотношение. По делото е приложен
договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от
кредитополучателя и поръчителя. Неподписаният документ не може да се противопостави
на ответниците .Ищецът не ангажира доказателства за съставянето на електронни документи
, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за
кредит от разстояние .Приложения договор за кредит не носи подписите на потребител и
поръчител, а представлява извлечение от наличните в електронната система на ищцовото
дружество електронни документи на хартиен носител.
Съгласно раздел IV Процедура по сключване на договора за кредит от Общите
условия към договора кредитополучателят кандидатства за отпускане на кредит и осигурява
задължаването от страна на поръчителя съгласно инструкциите на уебсайтна. С попълване и
подписване на съответната част от искането за отпускане на кредит чрез попълване на трите
си имена и натискане на бутон „съгласявам се“ всеки от кредитополучателя и поръчителя
декларира, че информацията, предоставена във формуляра на искането за отпускане на
кредит е вярна и точна, изрично се съгласява за провеждане на телефонни разговори с
кредитора с оглед сключване и изпълнение да договора за кредит. С подписването на
искането за отпускане на кредит всеки от кредитополучатиля и поръчителя потвърждават ,
че са прочели и приемат условията на договора за кредит , общите условия и стандартния
европейски формуляр, желаят да се сключи договора за кредит и се съгласява кредиторът да
преведе сумата по кредита по сметка за усвояване съгласно раздел V от договора.Ищецът
не ангажира доказателства процедурата по раздел IV от Общите условия да е спазена.
Вписаните в изпратения договор за кредит лични данни не водят автоматично до извода, че
5
именно ответникът Г.Б./ сочен за кредитополучател/ е договарял сключването на процесния
договор. Същото е относимо и към поръчителя – втория ответник.В тежест на ищеца бе да
установи, че ответната страна е попълнила електронна форма за сключване на договор,
както и че е изявила съгласие за сключване на договора. Това не бе сторено от ищеца .
Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че изявлението , касаещо
общите условия при които се твърди да е сключен процесния договор, е направено
електронно и че същото е прието от ответника Б.. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3
ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Не се установи да е предоставена, респективно да е получена от ответниците
преддоговорна информация и същите да са се съгласили с нея Ако въобще може да се
говори за водени преговори и уточняване на условията на договор за кредит, то от
изслушаните звукозаписи се установи, че такива са водени само с поръчитиля и то касаещи
друг договор за кредит, сключен при други параметри.Не се установи авторството на нито
едно от изявленията, претендирани да са направени от ответниците. Не се ангажираха
доказателства от ищеца, че процесната сума по кредита от 7000лв. е преведа по сметка на
поръчителя както е записано в договора и страните да са постигнали съгласие за такъв начин
на усвояване на кредита.
Изложеното дотук обосновава извода, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Р.Л.“ЕООД с ЕИК ... с адрес град С. , бул.“П.Е.“№ 31, ет.1
срещу Г. Д. Б. с ЕГН ********** и Н. Т. Б. с ЕГН ********** двамата от град П.,
ул.“Г.Б.“№11, ет.6, ап.23 за приемане за установено, че съществува вземане на „ Р.Л.“ЕООД
с ЕИК ... за сумата от 6058.08лв. главница и сумата от 563.07лв. договорна лихва, за които
суми е издадена заповед №372 от 22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.№667/2021г по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7