Решение по дело №2353/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2316
Дата: 14 декември 2020 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20207180702353
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      2316/14.12.2020г.

 

     гр. Пловдив, 14 декември 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО  ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ЗЛАТАНОВА

                                                                                            ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2353 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.  

          С решение № 1294/11.08.2020г., постановено по АНД  4251/2020г.  районен съд- Пловдив, III н. състав е отменил НП № 513380-F536151/20.05.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител. Искането е да се отмени решението и с това да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.          

Ответникът по касация – Вертиго –ХХ ЕООД в отговор на касационна жалба и в изрично писмено становище, подадени от адв.Н.А.-пълномощник, оспорва депозираната жалба. Моли да се остави в сила решението на ПРС.Претендира разноски.           

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба като предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.  

Административен съд-Пловдив, ХХ състав, счита касационната жалба за процесуално допустима  като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.    

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК,  настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. 

С издаденото НП № 513380-F536151/20.05.2020г. на Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Оспорваното НП е издадено затова, че на 24.01.2020г. в 10:35 часа на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС – пицария бар и грил „MOZZO“ , находящ се в гр. Пловдив, ул. „Македония“, № 86, стопанисвано от дружеството „Вертиго-ХХ“ ЕООД била извършена проверка, при която е направена контролна покупка на стойност 5 лв. За покупката бил издаден касов бон. След извършването на контролната покупка проверяващите направили проверка на касовата наличност с дневен, междинен или „Х“ отчет на фискалното устройство, намиращо се в обекта- DATECS FP-700 Х, с индивидуален № DT799170, фискална памет № 02799170, който софтуерно поддържал функцията „служебно въведени суми“, но такива за деня нямало. Във физическата касова наличност проверяващите установили, че се намирали 36,25 лв., като по фискално устройство същите следвало да бъдат 5 лв. (от контролната покупка)- разлика от 31,25 лв. Бил съставен опис на наличните средства, като се установило че сумата от 31,25 лв. е била записана ръкописно в касовата книга на обекта, като „начална касова наличност“ за датата 24.01.2020 г. Прието било, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредбата- извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност/начална сума, става чрез регистриране във ФУ чрез операциите ,,служебно изведени‘‘ и ,,служебно въведени‘‘ суми. Бил съставен АУАН № F536151/31.01.2020г., въз основа на който било издадено и атакуваното НП.   

Въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но е намерил основание за приложение на чл. 28 ЗАНН и е отменил НП.

Решението на ПРС е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (за нарушение на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца-ответник по касационната жалба, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В АУАН и в НП ясно е описано нарушението, посочени са обстоятелствата, при които е установено, в достатъчна степен е индивидуализирано деянието и това способства наказаното лице да разбере извършването на какво точно нарушението му се вменява, поради което правилно ПРС приема, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и правилно е прието, че е налице и описаното нарушение.  

Настоящата инстанция намира, че безспорно се установява, че става въпрос за нерегистриране във ФУ на промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите "служебно въведени суми“ и не е налице неяснота на повдигнатото обвинение, като ангажирането на отговорността на наказаното лице не почива на предположения. Посочените в АУАН и в наказателното постановление факти ясно сочат вмененото деяние, като в случая е без значение, че констатираната разлика може да се дължи и на друга причина. Възможността да се отрази извеждането на парични средства от касата на процесното ФУ се установява безспорно от изведения дневен финансов отчет от това ФУ.

Конкретното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание, е формално и не изисква като елемент от състава си настъпването на каквито и да е последици, поради което непосочването в АУАН и в НП на факти дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи е без значение за съставомерността на конкретното деяние.

Съдът не констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице данни за по-ниската степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът съобрази, че конкретно констатираният размер на разлика в касовата наличност с фактическата такава не сочи сам по себе си деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално, т. е. липсата на вредни последици също не представлява самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че при проверката е установено, че няма установени други пропуски обосновава извод, че търговецът не е извършил други нарушения, които обаче са различни от вмененото.

ЗДДС и Наредбата дават закрила на обществени отношения, свързани с отчитане и регистриране на извършени продажби и облагането с ДДС, поради което при преценката за маловажност на случая е от значение степента, в която нарушението засяга обекта на закрила и не е относимо размерът на невъведената сума.

Настоящият състав на съда намира, че наложената имуществена санкция с наказателното постановление е законосъобразно определена като вид и размер. Определеният размер на имуществената санкция е към минимално предвидения в закона.

В обобщение атакуваното съдебно решение е неправилно, поради което подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.

Делото е изяснено от фактическа страна и следва наказателното постановление като законосъобразно да се потвърди.

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в общ размер на 160лева /по 80 лв. на инстанция/. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1294/11.08.2020г., постановено по АНД  4251/2020г.  районен съд- Пловдив, III н. състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 513380-F536151 от 20.05.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Вертиго –ХХ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от 160/сто и шестдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. 

 Решението е окончателно.  

     

   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: