№ 25310
гр. София, 18.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110144852 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 173064/18.08.2022 г., пощенско клеймо
от 15.08.2022 г., подадена от Е. Д. М., с която срещу Върховния касационен съд е
предявен осъдителен иск за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в
липса на предприети действия по възобновяване на производството по НОХД №
1018/2019 г. по описа на ВКС и по препращане на подадена от ищеца жалба на
компетентния орган – Прокуратурата на РБ.
В исковата молба се поддържа, че ответникът умишлено бездейства и не
изпълнява задълженията си, произтичащи от нормативни актове от различен
порядък –ХОПЕС, ЕКЗПЧ, МПГПП, ЗСВ, а ако ищецът погрешно е изпратил
жалбата си с вх. № 7247/2020 г. до ВКС не предприема действия да я препрати на
компетентния орган – Прокуратурата на РБ, респ. на главния прокурор. Сочи, че
по този начин ответникът нарушава правата му, гарантирани с международни
актове, част от правото на ЕС. Твърди се бездействието на ответника да
причинява на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, отчаяние, страх,
безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас, нарушена вяра в
правосъдието и в държавата, като счита, че сумата от 20 000 лева би репарирала
същите.
С разпореждане № 22869/18.02.2023 г. с оглед задължението на съда да следи
служебно за допустимостта на производството и за целите на извършване на
проверка дали е налице процесуална пречка за развитие на същото, е изискана
информация относно страните, предмета и етапа на производството по гр.д. №
9521/2022 г. по описа на СРС, 127 с-в.
Установява се от съдържанието на изискваната информация и препис от
исковата молба, че производството по гр.д. № 9521/2022 г. е образувано по искова
молба на Е. Д. М., с която срещу Върховния касационен съд е предявен
осъдителен иск за сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в
1
липса на предприети действия по възобновяване на производството по НОХД №
1018/2019 г. по описа на ВКС и по препращане на подадена от ищеца жалба на
компетентния орган – Прокуратурата на РБ. В тази исковата молба се поддържа,
че ответникът умишлено бездейства и не изпълнява задълженията си да я
препрати на компетентния орган – Прокуратурата на РБ. Сочи, че по този начин
ответникът нарушава правата му и го лишава от ефективи правни средства за
защита. Твърди се бездействието на ответника да причинява на ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, отчаяние, страх, безпокойство,
безнадеждност, отчаяние, депресия, увреждане на здравето, получил хипертония,
паник атаки, не можел да спи и да се храни, загубил желание за живот, нарушили
се правните му очаквания, произтичащи от правото на ЕС и международни актове
на ООН. Счита, че сумата от 23 000 лева би репарирала същите.
Служебно извършена справка по гр.д. № 9521/2022 г. към датата на
постановяване на настоящото определение установи, че производството
продължава да са висящо.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно
заведено, следва да бъде прекратено.
С тази разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от
съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на
които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се
избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск.
Такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в
настоящото производство информация, преписи от книжа и приложени съдебни
актове, че преди депозиране на исковата молба, по която настоящото
производство е образувано, ищецът е предявил претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 23 000 лева, които
твърди че произтичат от деянието на ответника изразяващо се в бездействие –
непредприемане на дължими действия по закон по препращане на жалба,
депозирана във ВКС и съдържаща искане за предприемане на действия по
възобновяване на едно и също наказателно производство – това по НОХД №
1018/2019г. по описа на ВКС.
Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото
производство и посоченото по-горе производство е установен Исковете са
предявени срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковите
молби се визира едно и също основание на претенцията – бездействия от страна
на ВКС да предприеме дължими действия по отправено от ищеца искане за
възобновяване на производството по наказателното дело на едни и същи
основания. Следва да се приеме, че е налице идентитет и по отношение на
заявеното искане – доколкото е налице съвпадение на искането до размера на
2
сумата от 20 000 лева, за колкото е предявена претенцията по настоящото дело, а
никоя от тях не е заявена като частична такава. По отношение на посочените в
исковите молби периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение,
настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с оглед принципа за
присъждане на генерално /интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от едно и също деяние, то и посочването от страна на ищеца на
период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ
претенцията му белег.
Да се приеме, че отличителен белег на исковите претенции на ищеца е
входящият номер на жалбите, подадени до ответника с едно и също искане или
посочването различен на период, за който се претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, означава да се предостави на волята на
ищеца пораждането на фактическия състав на непозволеното увреждане, т.е. това
да зависи от неговите собствени действия. Ако хипотетично се допусне, че
ищецът подаде до конкретен държавен орган едни и същи искания да се извърши
едно и също определено действие, означава ли това, че органът ще дължи
произнасяне по всяко едно от тях, респ. непроизнасянето по същите /или по някое
от тях/ ще съставлява по отношение на ищеца отделно непозволено увреждане,
пораждащо за него самостоятелно субективно право да претендира последиците
от проявеното неправомерно бездействие. Според настоящият съдебен състав
отговорът на този въпрос е отрицателен.
Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по
к.гр.д. №2471/2013 г. по описа на ВКС, III ГО, 5-ти с-в, постановено по
аналогичен на настоящия случай. Със същото съставът на Касационния съд е
възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди
причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с кое точно писмо,
респективно колко пъти главният прокурор е бил сезиран със същото искане, е
относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите
го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване
на определение №.4011/28.03.2023 г. по ч.гр.д.№.2678/2023, СГС, VІ-Ж с-в, с
което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от
02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което
производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет
между настоящото и най-рано образуваното в СРС производство, а именно това
по гр.д. № 9521/2022 г. по описа на СРС, 127 с-в, с оглед което производството по
гр.д. № 44852/2022 г. по описа на СРС, 41 с-в, следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. №
44852/2022 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца с частна жалба , по която не се
3
дължи държавна такса, доколкото ищецът е освободен от внасянето на такава по
реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4