РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград,16.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 338 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК
Производството по делото е образувано по
искова молба на „НИКОЙЛ 88” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Владимир Маяковски” № 16, представлявано от
управителя Н.Г.С. против Г.Н.М., с ЕГН: **********,***,
с която са предявени искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл. 210, ал. 5 КТ вр.
чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
700 лева, представляваща стойността на нанесена вреда, във връзка с реализирана
ограничена имуществена отговорност по влязла в законна сила Заповед №
8/19.09.2019 г. на Управителя на дружеството по чл. 210 от КТ, ведно със
законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на общото вземане, сумата в общ размер на 6.03 лева,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 21.10.2019 г. до 19.11.2019
г., за които суми са издадени заповед
за изпълнение № 663/06.12.2019 г. и заповед за изпълнение № 4/15.01.2020 г. по ЧГД № 1215/2019 г..
В
исковата молба ищцовото дружество твърди, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на което издадена заповед за
изпълнение № 663/06.12.2019 г. и № 4/15.01.2020 г. по ЧГД № 1215/2019 г. по описа ВРС за 2020 г., като в срока чл.
415, ал.1 ГПК е постъпило възражение
по чл. 414 ГПК. Излага ,че Управителят на ищцовото дружество твърди, че
ответникът Г.Н.М. е бил служител на дружеството, с място на изпълнение на
трудовите задължения - търговски обект „бензиностанция“, стопанисвана от
„НИКОЙЛ 88” ЕООД, находяща се във Велинград, ул. „Индустриална“ № 1.
Длъжността, която работникът Г.М. е заемал в „НИКОЙЛ 88” ЕООД е била "обслужващ
бензиностанция" с код по НКПД 52450001, а размерът на месечното му брутно
трудово възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е възлизало на 283,00 лева, установено с Допълнително
споразумение № 2/01.09.2018 г. към Трудов договор № 1/07.08.2018 г.. Длъжността
на ответника е отчетническа, по смисъла на чл. 207 от КТ, защото му е било
възложено от работодателя и в служебните му задължения му е вменено задължение
да приема парични суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури, да следи
стриктно и да спазва касовата наличност, като отразява движението в касата и
фискалното устройство, т.е. все действия по събиране, съхраняване, разходване и
отчитане на паричните средства от продажбата на гориво, за което е информиран с
длъжностната му характеристика. На 15.04.2019 г., в 12.20 часа, по време на
смяната на ответника М., видно от График за разпределение на смените/раб. време
през м. април 2019 г., в стопанисвания от „НИКОЙЛ 88” ЕООД търговския обект
„бензиностанция“, служители на ЦУ на НАП, са извършили проверка, при която са
констатирали налични 83.89 лева в повече в касата на бензиностанцията,
отколкото са били отразени във фискалното устройство в обекта. Причината според
проверяващите е неправилно боравене с фискалното устройство, свързано с
нерегистриране, чрез операцията "служебно въведени суми" промяна на
касовата наличност в размер на посочената сума, което е пряко задължение на
отчетния служител М., свързано с работата му. Констатациите от проверката служителите
на НАП отразили в ПИП сер. АА № 0412507 от 15.04.2019 г.. Несъответствието на
касата на обекта с отразеното във фискалното устройство било определено за адм.
нарушение на чл. 33, ал. J от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и за това на
дружество „НИКОЙЛ 88” ЕООД бил съставен АУАН № F483636/23.04.2019 г. от
Инспектор по приходите при ЦУ на НАП Н. Павлов Н.. Въз основа на съставения
АУАН от ЦУ на НАП е било издадено Наказателно постановление № 435645-
F483636/16.05.2019 г., връчено на 26.06.2019 г., с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Сумата по наложената санкция
е била изплатена в полза на НАП с платежно нареждане от 28.08.2019 г..
Платената сума по издаденото НП се явява нанесена щета на дружеството работодател,
като вината на служителя Г.М. била установена с Протокол за установяване на
щети, причинени от служител № 6/28.08.2019 г.. Със Заповед № 8/19.09.2019 г. е
било определено основанието и размера и била ангажирана ограничената имуществена
отговорност на ответника М. - чл. 207 от КТ и сума в размер на вредата 700
лева, която е в рамките на трикратния размер на трудовото му възнаграждение,
предвид отчетническата му длъжност. Тази заповед е връчена на ответника с
обратна разписка на 20.09.2019 г., не е обжалвана по предвидения в чл. 210, ал.
3 от КТ срок и ред и е влязла в законна сила на 21.10.2019 г.. Излага, че
междувременно ответникът по собствено желание е напуснал работата в дружеството
и неговото ТП, считано от 24.09.2019 г., е прекратено със Заповед №
3/20.09.2019 г.. По тази причина дължимата сума за имуществената отговорност на
ответника, вече основана на влязлата в законна сила Заповед № 8/19.09.2019 г.
нямало как да се удържи от трудовото възнаграждение на служителя. За събиране
на дължимата сума в размер на 700 лева главница и лихва в размер на 6.03 лева
за периода от 21.10.201 9 г. влизане на заповедта в сила до 19.11.2019 г.
/датата на подаване на заявлението/, на основание влязлата в законна сила
Заповед № 8/19.09.2019 г. на Управителя на „НИКОЙЛ 88” ЕООД, е било подадено
заявление до PC-Велинград, на основание чл. 410 от ГПК, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което е образувано
ЧГД № 1215/2019 г. по описа на PC Велинград, по което са издадени две заповеди
за изпълнение на парично задължение: ЗИПЗ № 663/06.12.2019 г. за сумите от 283
лева главница и 2.36 лева лихва за периода от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г. и
ЗИПЗ № 4 от 15.01.2020 г. за сумите от 417 лева главница и 3.67 лева лихва за
периода от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г., като общо сумите са в размер на
претендираните в заявлението по чл. 410 от ГПК - 700 лева главница и 6.03 лева
лихва за периода от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г.. В уточняваща молба се
излага, че иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 2.36 лева е предявен като мораторна лихва, заради забавеното плащане
на паричното задължение от 283 лева по издадената ЗИПЗ № 663/06.12.2019 г. по
ЧГД № 1215/2019 г. по описа на PC Велинград, и е за периода: считано от
21.10.2019 г. /влизането в законна сила Заповед № 8/19.09.2019 г. на Управителя
на дружеството по чл. 210 от КТ/ до 19.11.2019 г. /подаването на заявление до
ВРС/, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, при петитум описан в т. 1.
Предвид изложеното се иска да
бъде установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото
дружество сумата сумите от 283,00 лева главница, заедно с мораторната лихва върху сумата в размер на 2,36
лева лихва, заради забавено плащане
на паричното задължение, считано от 21.10.2019 г. /влизането в законна сила
Заповед № 8/19.09.2019 г. на Управители на дружеството по чл. 210 от КТ/ до
19.11.2019 г. /подаването на заявление до ВРС/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
което вземане произтича от издадената ЗИПЗ № 663/06.12.20/9 г. по ЧГД №
1215/2019 г. по описа на PC Велинград, както и за сумите от 417,00 лева главница, заедно с мораторната лихва
върху сумата в размер на 3.67 лева лихва,
заради забавено плащане на паричното задължение, считано от 21.10.2019 г.
/влизането в законна сила Заповед № 8/19.09.2019 г. на Управителя на
дружеството по чл. 210 от КТ/ до 19.11.2019 г. /подаването на заявление до
ВРС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, което вземане произтича от издадената
ЗИПЗ № 4/15.01.2020 г. по ЧГД № 1215/2019 г. по описа на PC Велинград, които
изброени по-горе суми, и по двете цитирани ЗИПЗ, представляват общото вземане
на дружеството срещу ответника в размер на 700,00 лева, представляващо
ангажирана имуществена отговорност на последния с влязла в законна сила Заповед
№ 8/19.09.2019 г. на Управителя на дружеството по чл. 210 от КТ, в размера на
причинената от ответника на работодателя вреда, по повод на наложена по вина на
служителя М. на дружеството имуществена санкция с НП № 435645-
F483636/16.05.2019 г., издадено от ЦУ на НАП, но не повече от трикратния размер
на уговореното месечно трудово възнаграждение, която санкция ищцовото дружество
е заплатило на НАП на 28.08.2019 г., заедно с мораторната лихва върху сумата в
общ размер на 6.03 лева, заради забавено плащане на паричното задължение,
считано от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г., ведно със законната лихва от
19.11.2019 г. до окончателното изплащане на общото вземане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 663/06.12.2019 г. и № 4/15.01.2020 г. по ЧГД № 1215/2019 г.. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Ответникът в
срок по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло иска, като неоснователен.
Твърди, че няма никаква вина за това, че на ищцовото дружество е наложена
имуществена санкция от ТД на НАП. Сочи, че собственикът или управителя на
бензиностанцията никога не оставял оборотни средства в касата, за да може,
когато започват работа да връщат ресто на клиентите. Счита, че това е негово
задължение и не само да оставя някаква сума за ресто, но и да я въвежда в
касата като „служебно въведени”. Твърди, че всички служители, били принудени да
започват работа с лични средства в дребни банкноти, за да може да работят и да
обслужват клиентите за да им връщат ресто, когато се наложи. Счита, че ако от
страна на дружеството се спазвали наредбите и законите никога нямало да се
стигне до тази санкция. Твърди, че той никога не е бил информиран и
инструктиран, че трябва да въвежда личните си пари в касата и или в книгата за
дневните отчети. Ако е знаел това, по време на проверката можел да си отдели
неговите пари в другия джоб и да няма разлика в касовата наличност. Счита, че
ако от страна на дружеството са оставяли някаква сума и те се въвеждали в
касата, нямало да се налага да работят с лични средства и да има разлика при
извършване на проверки, а не, управителя да бърза да прибере цялата наличност
след приключване на смяната и служителят от следващата смяна да се чуди как да
работи и да е принуден да работи със собствени пари в дребни банкноти. Счита,
че не е причинил никакви щети на дружеството. Твърди, че никога не му е
връчвана „Длъжностна характеристика”, в която да пише, че е длъжен да отразява
движението в касата, в книгата за дневните отчети или в ЕСФП(каквото и да
означава това) с надпис „служебно въведени” или „служебно изведени”. Твърди, че
по този случай била извършена проверка от „Инспекция по труда”, ТД на НАП и
Агенция ’’Митници”, която установила, че той нямам никаква вина за наложената
санкция на дружеството и даже принудили дружеството да му изплати дължимите до
момента на прекратяване на трудовия договор заплати. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
Съгласно представеното ч. гр. д. №
1215/2019 г. на Районен съд Велинград се установява издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 700 лева, както и подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение и даването на указания за
предявяване на установителен иск. Искът е предявен в месечния срок, като
паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане, предмет на
заповедта за изпълнение, ето защо искът е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 5 КТ, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини
събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение
на работника или служителя, въз основа на заповедта на работодателя, се издава
изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Страните не спорят, че между тях е съществувало ТПО, както и че
ответникът е заемал длъжността „обслужващ
бензиностанция“. Няма спор и че на ищцовото дружество е бил съставен АУАН
№483636/23.04.2019г, а въз основа на него било издадено НП №435645-F483636/16.05.2019г., с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева, която
била изплатена в полза на НАП с платежно нареждане от 28.08.2019г. от ищцовото
дружество. Като безспорно е обявено между страните и обстоятелството, че със
Заповед № 8/19.09.2019 г. било определено основанието, размера и била
ангажирана ограничената имуществена отговорност на ответника за сума в размер
на вредата- 700 лева, която му била връчена с обратна разписка на 20.09.2019 г.
и като не обжалвана влязла в законна сила на 21.10.2019 г.. Изложеното се
установява и от представените писмени доказателства по делото- Трудов договор №
1/07.08.2018 г., Допълнително споразумение № 2/01.09.2018 г. към Трудов договор
№ 1/07.08.2018 г., АУАН № F483636/23.04.2019 г., Наказателно постановление №
435645- F483636/16.05.2019 г., платежно нареждане от 28.08.2019 г. и извлечение
от банкова сметка ***, Протокол за установяване на щети, причинени от служител,
Заповед № 8/19.09.2019 г., обратна разписка за връчване на Заповед №
8/19.09.2019 г., получена на 20.09.2019 г..
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 210,
ал. 5 КТ вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ
За уважаване на предявения иск ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: че ответникът, негов работникът или служителят е осъществявал
отчетнически функции, т. е. е поел задължение по трудово правоотношение да
събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности; противоправно
неизпълнение на тези трудови задължения, изразяващо се в несъответствие между
дължимото и фактическото поведение на отчетника; причиняване на вредоносен
резултат – вреда, поради неотчетност на поверените му материални ценности; причинно-следствена
връзка между противоправното неизпълнение на отчетническите функции и
настъпилите вреда и виновно поведение на отчетника.
От приета по делото длъжностна
характеристика, връчена на ответника на 07.08.2018г., т. 3 се установява, че на
ответника е възложено да приема парични суми, връща ресто, издава касови
бележки и фактури, да следи стриктно и да спазва касовата наличност, като
отразява движението в касата, книгата за дневните отчети или в ЕСФП с надпис
„служебно въвдени“ или „служебно изведени“ суми. При това положение съдът
намира, че по делото безспорно се установява, че длъжността на ответника е
отчетническа по смисъла на чл. 207 от КТ. От тук следва да се приеме, че е доказана първата от необходимите за
ангажиране на имуществена отговорност на
ответника предпоставка - да притежава
качеството на отчетник и се касае за материалноотговорна длъжност пряко свързана с фактическото
изпълнение на отчетническата функция при и по повод на служебните му
задължения, произтичащи от трудовия договор и длъжностната характеристика.
Установява се от доказателствата по делото
и вторият елемент от фактическия състав – наличие на противоправно неизпълнение
на трудовите задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и
фактическото поведение на отчетника. От приет като писмено доказателство график
за разпределение на смените се установява, че на процесната датата ответникът е
бил на работа по график втора смяна, сам, за времето от 11:00 до 15:00 ч.. Като
безспорно е отделено обстоятелството, че по това време е извършена проверка от
органите на НАП, която е констатирала налични 83.89 лева в повече в касата на
бензиностанцията, отколкото са били отразени във фискалното устройство в
обекта. Въз основа на тази констатация е бил издаден процесния АУАН №
F483636/23.04.2019 г.. Следователно по делото се установи, че по време на
смяната си ответникът М. не е следил касовата наличност на обекта, където е
полагал труд, допуснал е разлика в нея и отразеното във фискалното устройство,
т.е. е нарушил вменените му по длъжностна характеристика трудови функции. От
представеното Наказателно постановление № 435645- F483636/16.05.2019 г. се
установява, че поради
неизпълнение
на трудовите задължения от страна на ответника за ищцовото дружество е
произтекла вреда. На последното е наложена санкция в размер 700 лева,1 която от
приложените писмени доказателства се установява, че е изплатена изцяло. Именно
платената сума се явява нанесената вреда на ищцовото дружество, която е
произтекла от противоправното му поведение, за което вината се презюмира.
Следователно установи се, че е налице причинно-следствената връзка между неизпълнението
на отчетническите функции на ответника и настъпилата вреда.
Установи се от гласните доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Г.М.З.и Х.К.А., че всяка смяна на
бензиностанцията е започвала работа със занулена каса за да не настъпват
обърквания у служителите. Тъй като не съществува законово задължение за
работодателя да осигурява начални средства за началото на работата в търговския
обект, задължение на работника е било да започне смяната си с нулева наличност и
след това да поддържа съответствие между касовата наличност и фискалното
устройство, съобразно установеното в длъжностната му характеристика.
Със Заповед №8/19.09.2019г. е било
определено основанието и размера, и е била ангажирана ограничената отговорност
на ответника М. съгл. чл. 207 от КТ за сума, равна на вредата нанесена на
дружеството. Разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т.1 от КТ е спазена, като
имуществената отговорност на ответника е в рамките на трикратния размер на
трудовото му възнаграждение, уговорено съобразно Допълнително споразумение № 2/01.09.2018 г.
към Трудов договор № 1/07.08.2018 г., предвид отчетническата му длъжност. Заповедта
е връчена на ответника с обратна разписка на 20.10.2019г. и не е била обжалвана
по предвидения в чл. 210, ал. 3 от КТ срок и ред, поради което е влязла в
законна сила на 20.10.2019 г.. Ето защо всички възражения срещу
законосъобразността й са преклудирани в настоящото производство.
По възраженията на ответника, че
длъжността му не е отчетническа, съдът счита, че същото е неоснователно. В съдебната практика и теория се приема, че придобиването
на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика.
Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за
валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да
състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е
длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи
задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване,
разходване или отчитане на ценности на работодателя, в този смисъл: Решение №
493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Дали една длъжност е отчетническа е фактически въпрос,
а не формален. Качеството отчетник може да се придобие: - защото длъжността
съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя и е без
значение има ли издадена длъжностна характеристика ( Решение № 493 по гр. д. №
586/2011 г., IV г. о. ); - защото работника фактически изпълнява отчетнически
функции, дори и да не е назначен на отчетническа длъжност (Наредба № 63 за
прилагане на Указ № 1074). При съобразяване двата посочени критерия следва
изводът, че ответникът е заемал отчетническа длъжност, тъй като длъжността
"обслужващ бензиностанция" предполага предоставяне на стоки, които
работникът да продава и тази длъжност не би могла да се изпълнява без да се
поверят материални ценности на работника, за които той носи отговорност.
Предвид всичко изложено дотук съдът
намира, че главният иск е доказан изцяло по основание и размер и като такъв
следва да се уважи.
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване: възникване на главния дълг,изискуемост на главното
вземане, размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил процесните задължения и възраженията срещу възникването и
съществуването на претендираните вземания.
Настоящият
състав приема, че главния дълг на ответника възниква по силата на издадената
Заповед №8/19.09.2019г., с която е определено основанието и размера на
ограничената имуществена отговорност на ответника по чл. 207 от КТ. С влизането
в сила на тази заповед възниква ликвидно и изискуемо вземане в полза на
работодателя, основано на акт подлежащ на изпълнение- заповедта за ангажиране
на отговорността на работника.
Обезщетението за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД се дължи, тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, при
което длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В настоящия случай денят следващ влизането в законна сила на Заповед
№8/19.09.2019г. на управителя на ищцовото дружество е денят, когато вземането е
станало ликвидно и изискуемо или считано от 21.10.2019 г. ответникът е изпаднал
е изпаднал в забава. Предвид обстоятелството, че по делото не е изслушана
съдбено- счетоводна експертиза и като съобрази разпоредбата на чл. 162 ГПК
съдът служебно изчисли /с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/
размера на дължащото се обезщетение за забава на сумата от 5.83 лв., поради което искът
следва да се уважи до този размер, а за разликата над него до пълния
претендиран от 6,03 лева, да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
В
съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има право
на направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част
от исковете или на сума в общ размер на 362,40 лв., представляващи платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и платени държавна
такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от иска или сума в размер на 0,09 лв.. Следователно след
извършване на съдебна компенсация на двете вземания ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 362,31 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от „НИКОЙЛ 88” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Владимир Маяковски” № 16, представлявано от
управителя Н.Г.С. против Г.Н.М., с ЕГН: **********,***, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
210, ал. 5 КТ вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, че Г.Н.М. дължи на „НИКОЙЛ 88” ЕООД сумата
от 700 лева, представляваща стойността на нанесена вреда, във връзка с
реализирана ограничена имуществена отговорност по влязла в законна сила Заповед
№ 8/19.09.2019 г. на Управителя на дружеството по чл. 210 от КТ, ведно със
законната лихва от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане на общото вземане,
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 5.83 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.10.2019 г. до 19.11.2019 г., за които суми са издадени заповед за изпълнение
№ 663/06.12.2019 г. и заповед за изпълнение № 4/15.01.2020 г. по ЧГД №
1215/2019 г. ., по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. 86 ЗЗД за разликата над сумата
от 5.83 лева, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 21.10.2019 г. до 19.11.2019 г., до пълния
претендиран размер от 6,03 лева, за която сума са издадени заповед за
изпълнение № 663/06.12.2019 г. и заповед за изпълнение № 4/15.01.2020 г., по
ЧГД № 1215/2019 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Г.Н.М., с ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „НИКОЙЛ 88” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Владимир Маяковски” № 16,
представлявано от управителя Н.Г.С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 362,31 лв., представляваща разноски
по компенсация.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА