Решение по дело №5049/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 173
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120205049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120205049 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от П. Р. К., ЕГН **********
чрез адв. А. И. против електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 5847442 на ОД МВР Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева.
В депозираната до съда жалба се излагат подробни съображения за отмяна на ЕФ, не
била ясно определена правната квалификация на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представено е
писмено становище от адв. И., с което се поддържа жалбата, не била ясна санкционната
норма, която била приложена, не била запълнена бланкетната правна норма. Моли за
присъждане на разноски в размер на 500 лева, съгласно представен списък.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозира се становище, с което жалбата се намира за неоснователна.
Наказващия орган не представи доказателства за връчване на ЕФ, поради което и
срокът се тълкува в полза на жалбоподателя и съдът счита, че жалбата е подадена в срок и
от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Първоначално ЕФ е бил издаден на Р.К.Т. за това, че на 06.09.2021г. в 11:09 часа в гр.
Бургас, ПП I-9 км. 234+890 в посока от пътен възел Север към ПВ Сарафово при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч с МПС
с рег. № *** е установено и заснето с автоматизирано техническо средство СПУКС ARН C
нарушение за скорост при разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост 106 км./ ч и
превишена скорост 26км./ч. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Т. била
наложена глоба в размер на 100 лева. От представената справка за собствеността се
установява, че собственик на МПС е именно Р.К.Т..
ЕФ бил връчен на 18.04.2022г. като постъпила декларация от Р. Т., че на датата на
1
нарушението автомобилът е бил управляван от П. Р. К., поради което и ЕФ бил анулиран и
вместо това е издаден ЕФ серия К 5847442 на П. Р. К. за това, че 06.09.2021г. в 11:09 часа в
гр. Бургас, ПП I-9 км. 234+890 в посока от пътен възел Север към ПВ Сарафово при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80
км/ч за МПС с рег. № *** е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
СПУКС ARН C нарушение за скорост при разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост
106 км./ ч и превишена скорост 26км./ч. Нарушението е прието, че е такова по чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП на П. Р. К. е
наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Посочено е, че се касае за повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 3181162.
По делото е представена снимка на нарушението както и Протокол от проверка № 18-
С-ИСИС/18.05.2021г., както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Изготвен е протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., в който е посочено поставеното АТСС, мястото, където е разположено,
въведените ограничения, посоката на движение и задействане на АТСС, изготвена е и
снимка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш е издаден в
хипотезата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В ЕФ са посочени данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая собственикът на МПС се е възползвал от възможността и е посочил лицето,
което е управлявало МПС и на което е бил съставен ЕФ, а първоначално издаденият е бил
анулиран.
Административното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство
като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. Представеният по делото протокол съдържа нормативно изискуемите
реквизити и като официален документ представлява доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
режима на измерване, посоката за задействане и всички обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и липсват основания, от които би могло да се приеме, че
2
отразените данни не са верни.
Ясно са описани обстоятелствата, че се касае за превишение на скорост в населено
място, при сигнализиране на пътния участък с пътен знак, въвеждащ ограничения на
скоростта 80 км/ч като автомобилът е бил управляван със скорост 106 км/ч при отчетен
толеранс от – 3 % и се касае за превишение с 26 км/ч. Ясно е посочен и нарушителят.
В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която
предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
На съдебния състав е известна противоречива практика на съдилищата в страната
относно това дали в хипотезата на санкциониране с ЕФ АНО трябва да посочи с кое влязло
в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на
съответните времеви граници като една част от съдебните състави приемат, че липсата на
посочване не представлява нарушение, тъй като не е предвидено като задължително
съдържание на електронния фиш (така Решение № 271 от 15.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 255
/ 2021 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 426 от 20.07.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен; Решение № 180 от 01.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 131 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен; Решение №
119 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 111 / 2021 г. на Административен съд – Кърджали и
др); друга част от съставите приемат, че липсата на посочване е съществено процесуално
нарушение и изцяло отменят издаваните ЕФ (така Решение № 1633 от 18.10.2017 г. по н. д.
№ 2207 / 2017 г. на Административен съд – Бургас и др.). Налице е и трета практика, според
която липсата на посочване на НП или ЕФ, който обосновава деянието да е извършено в
условията на повторност е нарушение, но не е такова нарушение, което да е съществено, тъй
като жалбоподателят се е защитавал срещу фактите, за които му се повдига обвинение и са
изложени в обстоятелствената част.
В случая наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К 3181162, което обстоятелство не
се оспорва в жалбата.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като „повторно” по см.
на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които мотивират наказващия
орган /НО/ да приеме тази квалификация или казано по друг начин - следва да се посочи, с
кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в
рамките на съответните времеви граници като в случая това изискване е спазено от НО.
На съдебния състав е известно и друго противоречие в съдебната практика относно
това следва ли да се посочи конкретната правна норма, която е нарушена, когато се касае за
хипотезата на повторност, но констатира, че актуалната и по-многобройна практика на този
етап, която предвид своята актуалност и многобройност следва да се възприеме е, че
нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния фиш следва да се
посочи привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета – в
този смисъл Решение № 57 от 26.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 2084 / 2022 г. на XXVI състав
на Административен съд - Бургас ; Решение № 1876 от 26.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1609 /
2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 38 от 21.02.2023 г.
по к. адм. н. д. № 311 / 2022 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил; Решение
№ 7 от 18.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 249 / 2022 г. на Административен съд – Видин;
Решение № 366 от 23.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 3083 / 2022 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив и мн.други.
Административнонаказващият орган има задължение да запълни съдържанието на
препращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл.182,
ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП като
посочването само на чл. 182, ал. 4 ЗДвП сочи за непълнота на правната квалификация на
нарушението. Доколкото санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и
3 съдържа и диспозиция, и санкция, сочи на конкретно поведение на водачите при
съответни условия и размер на санкцията. Така, както е посочена в електронния фиш
3
правната квалификация на нарушението, е непълна и неясна и на практика изобщо в
електронния фиш не е посочено коя от различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП
е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание за повторност на това
именно нарушение. Чл. 182, ал. 4 ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност е обвързано с размера на наказанието, предвидено за съответното нарушение.
Посочването на пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за първи
път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото на същото не е било ясно изначално въз основа на коя
именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. На практика по този начин на
процедиране съдът ще е изправен пред хипотеза да санира пропуск на наказващия орган,
който е съществен, а това не би било допустимо, защото по този начин липсата на
конкретно волеизявление от наказващия орган ще бъде запълнено от съда и за първи път ще
се въведе правна квалификация, срещу която жалбоподателят не е имал възможност да се
защитава. В Тълкувателно решение № 8/2021 г. е посочено, че първоинстанционният съд
може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на
деянието. В случая не се касае за хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса
на посочен в електронния фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и изменение
чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, защото се отразява върху адекватното упражняване
на правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да
оспори правилността на правната квалификация пред съда. Посоченото поради това и
съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установено нарушение.
Трябва да се има предвид, че административното наказване не може да е на всяка цена, а
следва да е осъществено всякога законосъобразно.
Предвид изложеното се налага да се отмени ЕФ и да се присъдят разноски за
жалбоподателя в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, което
възнаграждение е заплатено съгласно посоченото в договора за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 5847442 на ОД МВР Бургас, с който на П.
Р. К. ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на П. Р. К. ЕГН ********** разноски в размер на
500 /петстотин/ лева за адвокатско възнагрждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4