№ 1540
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 268/30.03.2022 г. постановено по в.гр.д. № 1928/2021 г. по описа
на Бургаския окръжен съд е обезсилено решение № 261026/29.07.2020 г. постановено
по гр.д. № 6383/2020 г. по описа на Бургаския районен съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск с правно
основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
При това и предвид дадените задължителни указания от въззивния съд към
настоящия момент е висящ иска на „МАГИС – МГ“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от Г.Н.Г., против М. Д. Щ., ЕГН **********, с
адрес: г*, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 8 087 евро,
представляваща дадена й в заем парична сума – целево за финансираните и
откриването на склад за дърва в Гърция, в която тя да продава дърва от нейно име,
доставяни от страна на ищеца, в качеството им на търговски партньори, която е
следвало да бъде върната без уговорена лихва и крайна дата, ведно със законната лихва
за забава от 12.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Търси се и присъждане на
разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 25.07.2014 г. е предал сочената парична сума на
ответницата въз основа на устна договорка, с цел да я финансира за откриването на
склад за дърва в Гърция, където й той ще може да продава продукцията си, предвид
вече развития бизнес в тази страна и в тази сфера, като уговорката им била във
възможно най-кратък след като открие склада и реализира печалба да върне сумата.
1
Така или иначе тя нито открила склад, нито върнала сумата, поради което се търси и
нейното плащане. С обезпечителна функция във връзка с това бил издаден и запис на
заповед от 25.07.2014 г., във връзка с което било депозирано заявление по чл. 417 от
ГПК, което било отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като били дадени указания за
предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1 ,т. 3 от ГПК, какъвто се заявява в
настоящото производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с
чл. 240 и следващите от ЗЗД.
Ответницата оспорва да е получавала от ищцовото дружество сумата от 8 087
евро, нито в лично качеството, нито в качеството на пълномощник на ищцовото
дружество. Твърди също така, че не е подписвала запис на заповед, както и че подписа
в представения такъв не е изпълнен от нея. С горните мотиви моли за отхвърлянето на
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и уточнителни
молби към нея, изложените в тях факти и обстоятелства, становището на насрещната
страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В кориците на приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 5287/2020 г. оп
описа на Районен съд – Бургас се съдържа оригинала на сочения от ищцовата страна
запис на заповед, издаден на 25.07.2014 г., с който ответницата безусловно се
задължава да заплати на ищцовото дружество сумата от 8087 евро.
От изпълнената по делото съдебно-графологична експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания, се установява, че двата подписа за издател в процесния запис на
заповед са положени от ответницата Щ..
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Н.З. – служител на ищцовото дружество по организацията на труда, излага,
че е запозна с бизнес контактите на фирмата. От показанията му се установява, че
между страните е имало бизнес отношения, във връзка с продажба на дървени
материали в Гърция, като разказва за същите и каква е била организацията на
сътрудничеството, в това число и изграденото доверие между страните в процеса на
работа. В крайна сметка се водели преговори за изграждането на техен склад в Гърция,
който да се ръководи от нея, за което и били нужни около 10 000 евро, като фирмата
взела решение да й предостави сумата през месец юли, 2014 г. Свидетелят лично
присъствал, когато й била предадена сума и подписна документ, изготвен от техния
адвокат. След това обаче нещата не се развили, според договорките, и тя се увъртала
кога ще върне парите, като в един момент спряла да вдига телефона.
2
Свидетелката В. Щ. – майка на ответницата, също разказва как е протичал
бизнеса на ответницата в Гърция, като е категорична, че тя не е имала намерение и
желание да отваря склад за дърва в периода от 2014 г. - 2018 г., като самата
свидетелката я подпомагала в бизнеса и с лични средства от 7 800 евро, с които
разполага от продажбата на имот в кв. Сарафово. Наред с това и дъщеря й и свекърва й
теглили заем в тази връзка. За ищцовото дружество чула, когато започнали да идват
призовки от съда. Не отрича, че управителят на фирмата е идвал у тях и е пил кафе.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други замести вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Т.е. договорът за заем е реален такъв и се стича за сключен след предаването
на вещите - в случая парични суми.
В тази връзка по делото съдът приема, че не се установи ищцовото дружество да
е предало сумата от 8 087 евро на ответницата на 25.07.2014 г. или на друга дата, като
заем, с уговорка за връщането й. В процесния запис на заповед е посочено, че сумата е
платима на предявяване, както и че сумата е платима на 12.08.2020 г. В записа на
заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение.
Падежът в процесния запис на заповед не е определен по предвидения в чл. 486 от ТЗ
начин и е нищожен на основание чл. 486, ал. 2 от ТЗ. Така в Решение № 201 от
2.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1703/2017 г., I т. о., ТК, в което е прието, че при
едновременно посочване в ценната книга на два падежа - платим на предявяване и на
конкретна дата на падеж, е налице нередовен запис на заповед, който не поражда
действие.
Така или иначе обаче делото не е за установяване дължимостта на сумата по
процесния запис на заповед, а за установяване дължимостта на парична сума,
предоставена в заем, с конкретна цел. Доколкото в самия запис на заповед липсват
данни относно каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден, то същия не
може да установи съществуването на соченото заемно правоотношение. Също не може
да се установи и с гласни доказателства, предвид нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл.
2-ро от ГПК, поради което съдът намира, че изнесените в тази връзка доводи от
свидетеля Здравчев, не следва да бъдат вземани предвид. При това съществуването на
соченото от ищеца заемно правоотношение остана недоказано, при което искът, само
на това основание следва като недоказан да бъде отхвърлен. При това отпада и
необходимостта въобще да се обсъжда дали и кога е настъпвал падежа по договора за
заем, тъй като не се доказа с допустими доказателствени средства съществуването на
3
такъв.
При този изпод на спора се явява неоснователна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото. Ответната страна има право да получи сторените
от нея такива в размер на 1 220 лв., включващи изплатено адвокатско възнаграждение
от 1 000 лв. и депозит за експертизата в размер на 220 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на „МАГИС – МГ“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, *, представлявано от Г.Н.Г., против М. Д. Щ. с ЕГН
**********, адрес: г*, за осъждането й за заплащане на сумата от 8 087 евро,
представляваща предоставен паричен заем на 25.07.2014 г. – целево за финансираните
и откриването на склад за дърва в Гърция и търговското партньорство на страните, с
уговорка за връщане без лихва и крайна дата, ведно със законната лихва за забава от
12.08.2020 г.
Осъжда „МАГИС – МГ“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, п.к. 8000, *, представлявано от Г.Н.Г., да заплати на М. Д. Щ. с ЕГН
**********, адрес: г*, сумата от 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4