Решение по дело №1912/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050701912
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

                 /          .12.2022 год.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х касационен състав

На двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година 

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 1912 по описа на съда за 2022 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Стройпроект Инвест“ ЕООД – Варна, ЕИК 14813947, представлявано от управителя Цветан Александров А. чрез пълномощника му адв.Н.С. ***, чрез процесуалния му представител Д.О.– Началник отдел „АИПО“, против Решение №983/18.07.2022г. по АНД №1374/2022г. по описа на Районен съд – Варна, III-ти състав, с което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна  НП № 03-010816/18.06.2020г. и наложената на касаторите за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 вр.чл.61 ал.1 от КТ Имуществена санкция в размер на 5 000лв. на осн.чл.414 ал.3 от КТ. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като се оспорват изводите на ВРС за доказаност на вмененото им административно нарушение и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и на НП като незаконосъобразни, а в евентуалност – изменение на НП чрез редуциране на наложената санкция в законоустановения минимум от 1500лв. предвид отстраняването на нарушението незабавно слез установяването му и липсата на настъпили вреди последици за работника. В съдебно заседание касаторите не се представляват; с писмена молба адв.С. поддържа касационната жалба и настоява за уважаването й.

Касационният ответник – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

 Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

 

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 28.04.2020г свид. Л.Б.и колегата й П.Б. – инспектори в Д „ИТ“ – Варна, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по сигнал за настъпил инцидент в обект „работилница – гараж“ в гр.Варна, ***. На място установили, че М.Х.А.бил допуснат да изработва кофражни платна от „Стройпроект-инвест“ ЕООД, като му били предоставени материали за работа и инструменти. В хода на изработването на платната ъглошлайфът, с който Ангелов работил, бил без предпазител и попаднал на гвоздей, при което се плъзнал и нанесъл травматично увреждане на ръката на работника, който бил откаран от линейка на неотложна медицинска помощ. От обясненията на присъстващите на обекта работник М.Б.и управителя инж.Цв.А., както и от показанията на самия пострадал било установено, че М.А. е допуснат до работа с уговорено работно време, място и трудово възнаграждение, предоставени са му материали и инструменти, и му е обещано сключването на трудов договор със „Стройпротект – инвест“ ЕООД, но това не било станало към датата на инцидента. Констатациите били отразени в съставения Протокол №ПР 2011608/19.05.2020г, а за установеното нарушение, квалифицирано по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, компетентното длъжностно лице съставило АУАН от 21.05.2020г против работодателя – за това, че допуснал до работа М.А. да изпълнява трудови функции по изработване на кофраж, при определено работно място, с определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен писмен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. При личното предявяване на акта управителят на дружеството възразил писмено, че не е работодател на М.А.и и няма трудови правоотношения с него, а подземният паркинг не е работно място. На 21.05.2020г било съставено и Постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово законодателство между „Стройпротект – Инвест“ ЕООД като работодател и М.Х.А.като работник/служител, с предписание в срок до 27.05.2020г работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор. Постановлението е връчено на инж.А. на 21.05.2020г и не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

Въз основа на АУАН е издадено и НП от 18.06.2020г, с което АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството-работодател Имуществена санкция от 5000лв.

При така установената фактология, възприета от районният съд въз основа на анализ на всички релевантни и по същество безпротиворечиви доказателства по делото, от правна страна съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове, при спазване на установената в ЗАНН процедура и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и такива, свързани с описанието на нарушението – същото е пълно и детайлно, включва дата, място и обстоятелства по извършването му, нарушените законови разпоредби и индивидуализацията на нарушителя, поради което възприел като неоснователни възраженията на нарушителя за отмяна на НП на процесуално основание. На следващо място съдът приел, че в случая правилно е приложен и материалния закон, като приел за безспорно доказано съществуването на трудово правоотношение между дружеството и пострадалия работник, който бил допуснат до работа на 28.04.2020г, преди между тях да е сключен трудов договор в изискуемата по закон писмена форма. Съдът преценил, че нарушението е правилно квалифицирано и за него законосъобразно е наложена имуществената санкция по чл.414 ал.3 от КТ. По отношение на индивидуализацията й предходният съдебен състав посочил, че размерът на глобата по приложимия санкционен текст е от 1 000лв. до 10 000лв, а наложеният в случая среден размер от 500лв. е съответен на тежестта на нарушението с оглед настъпилата трудова злополука с пострадал М.А.. С тези съображения съдът потвърдил НП изцяло.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са обсъдени и мотивирано са отхвърлени от въззивния съд като неоснователни. Несподеляемо като опровергано от съвкупността на безпротиворечивите гласни и писмени доказателства по делото е възражението за недоказаност на административното „обвинение“ – в тази насока са показанията на пострадалия, на свидетеля-очевидец и на самия управител на дружеството-касатор от деня на инцидента, приложени по АНП. Твърдението за липса на възникнало трудово правоотношение е опровергано с неоспореното от работодателя Постановление по чл.405а от КТ – то представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, обвързващ страните по него и издателя му Д „ИТ“ - Варна, който е задължителен и за настоящия състав на съда относно установения с него релевантен факт – съществуващо между „Стройпроект – Инвест“ ЕООД и М.А. трудово правоотношение на 28.04.2020г, при което работникът е бил допуснат до работа без между страните по него да е сключен императивно изискуемият от КТ писмен трудов договор в нарушение на изричната норма на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1от КТ.

За това нарушение АНО правилно е избрал и приложимата санкционна норма на чл.414 ал.3 от КТ, но както той, така и предходният съдебен състав не са изложили съображения и не са извършили преценка за размера на наказанието. В НП липсва дори една дума в тази насока, а в проверяваното решение съдът неправилно е посочил специален минимум 1 000лв. и максимум 10 000лв, които са на глобата за ФЛ, вместо действителните 1 500лв. и 15 000лв. за имуществената санкция за работодателя. Средния размер на имуществената санкция надвишава 8 000лв, а определената от АНО и потвърдена от ВРС е в размер на 5000лв, т.е. под средния размер. Предходният съдебен състав е посочил единствено, че е съобразил настъпилия трудов инцидент с работника, но в кориците на делото липсва каквато и да било информация за вида, тежестта и степента на евентуалното увреждане, за поставената диагноза, за проведено лечение като сложност и продължителност, за периода и обема на възстановяване на пострадалата дясна ръка и т.н., все факти от значение за индивидуализацията на наказанието. Опитът за призоваване на М.А. за разпит пред ВРС е останал неуспешен, и така единствените данни в тази насока се съдържат в обяснението му от 12.05.2020г, според които в деня на инцидента е „порязал дясната си ръка“, и че две седмици по-късно не може да я ползва, което е наложило обясненията да бъдат записани от друго лице. При тези данни за степента на увреждането, и предвид факта, че това нарушение е първо по вид за работодателя, касационният състав счита, че Имуществена санкция в размер на 2 500лв – под средния и към минималния по приложимия текст, е справедливо отражение на тежестта на осъщественото нарушение и вредните му последици за пострадалия работник, и е адекватно да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН. В този смисъл след отмяната на въззивното съдебно решение следва да бъде редуциран размера на наложената имуществена санкция.

В настоящото производство искания за разноски не са заявени. След отмяната на въззивното съдебно решение и с оглед изменението в размера на санкцията, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде съответно намален и размера на присъденото на АНО юрисконсултско възнаграждение – на 50лв. от присъдените 80лв.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение №983/18.07.2022г. по АНД №1374/2022г. по описа на Районен съд – Варна, III-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП № 03-010816/18.06.2020г., с което за нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 вр.чл.61 ал.1 от КТ на „Стройпроект Инвест“ ЕООД – Варна, ЕИК 14813947, е наложена Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера й от 5 000 (пет хиляди) лв. на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Стройпроект Инвест“ ЕООД – Варна, ЕИК 14813947, да заплатят на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.