Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 20.04.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 2087 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 380, ал. 1, във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 142 и чл. 143 СК.

Ищецът  С.З.П. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Б.И.Д.     ЕГН ********** посочва, че 04.09.2016 г. в гр. Лом по ул. „Софийска“ тежкотоварен влекач марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ" с рег. № ****, управляван от Я.Т., преминава през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда, ударил стена на жилищна сграда, разрушил я и смачкал бащата на настоящата ищца, който седял в стаята на къщата. За С.П. се е грижила както майката Б.Д., която е била домакиня, така и бащата З. З., който е работел в България и в чужбина и подсигурявал доходите на домакинството. Вследствие неговата смърт, за ищцата са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от възможността да бъде издържана от своя баща до пълнолетие.

Увреждащото МПС притежава задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № **** в ответното дружество: ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, валидна до 09.09.2016 г.

Ето защо е налице интерес от предявяването на настоящия иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди - средства за издръжка на малолетното дете до навършване на пълнолетие.

Иска се: да бъде осъден ответника да изплати на ищеца следните суми:

           - 12 200,00 лева (дванадесет хиляди и двеста лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди - месечна издръжка на малолетното дете С.З. за период 06.12.2018 г. до 05.03.2029 г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на пълнолетие.

           - законна лихва върху главницата, считано от първо число на всеки следващ месец, вследствие лишаването на малолетното дете от възможност да бъде издържано от своя баща до пълнолетие.

Претендират се направените съдебни разноски по настоящото производство, както и адвокатски хонорар.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Оспорва се, че бащата е осигурявал издръжка на малолетното си дете. Оспорва се и основателността на метода, избран за определяне на издръжка, като се твърди, че следва да бъде установено какъв е размера на реално получаваните от починалото лице доходи месечно и каква част от тях са представлявали издръжка за ищцата. Твърди се още, че претендирания размер на исковата претенция е прекомерен. Навеждат се и доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от Община Лом, която стопанисва пътя, на който е настъпило пътнотранспортното произшествие.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Я.С. от САК. Преди приключване на съдебното дирене е допуснато изменение на размера на иска – от 12 200 лв. на 15 860 лв., което се поддържа от адв. С.. Същият моли така измененият иск да бъде уважен, както и в полза на ищцата да бъдат присъдени и направените по делото разноски, за които представя списък. Подробно аргументи излага в писмена защита.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.М., който моли да бъде отхвърлен така предявеният иск, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски.

По делото е първоначално е конституирана Община Лом като трето лице – помагач на страната на ответника. Впоследствие докладът е изменен и като трето лице – помагач е конституирана Агенция пътна инфраструктура, Областно пътно управление – Монтана. Процесуалният представител на ОПУ – Монтана – юрисконсулт Д.П. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя и писмена защита.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

          З. П. З. и Б.И.Д. живеели на семейни начала в гр. Лом, обл. Монтана. Двамата имали едно общо дете – С.З.П., родена на *** г. Майката се грижела за отглеждането и възпитанието на детето, а бащата осигурявал средства за препитание, като работел както в България, така и в чужбина. Справял се и не оставял жената и детето си без пари.

На 04.09.2016 г. в гр. Лом по ул. „Софийска“ с посока от гр. София към центъра на града се движил тежкотоварен влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“ с рег. № ****, управляван от Я.Т.Т.. Вследствие непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна неравност (след поставен знак А12 – „неравности по платното за движение“) водачът загубил контрол над управляваното МПС, преминал през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда и се блъснал в крайпътната къща. Вследствие на този удар е причинена смъртта на З. П. З., средна телесна повреда на Т. Г. А., две средни телесни повреди на М. Г. М. и средна телесна повреда на Н. В. И.. На Б.Д. също са нанесени телесни увреждания.

С присъда от 12.07.2018 г. по НОХД 134/2018 г. на Окръжен съд – Монтана Я.Т.Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 18.06.2019 г. с Решение № 104 на ВКС.

Управлявания от Я.Т. тежкотоварен автомобил е притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица номер: № **** в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която е била валидна до 09.09.2016 г.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок. По същество същият се явява основателен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 380, ал. 1, във вр. с         чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 142 и чл. 143 СК и има за предмет изплащане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за получаване на издръжка.

За успешното провеждане на така предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претенцията си. Ищцата следва да докаже, че е претърпяла вреди вследствие противоправно поведение, които подлежат на обезщетяване от ответника. В случая са налице предпоставките за уважаването на иска.

Безспорно е по делото, че вследствие на причиненото от Я.Т. ПТП, на ищцата С.П. е загубила баща си – З. З. и по този начин е лишена от възможността да получава от него като родител дължимата ѝ се по закон издръжка. В тази насока са представени и събрани множество писмени доказателства. Разпитани са също така и свидетели – З. А., Б. Д. – брат на ищцата и Я.Т. – водачът на въпросното МПС.

С разпореждане от 01.07.2019 г. на ТП на НОИ – Монтана на С.П. е определена наследствена пенсия в размер на 119,47 лв.

Според чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ: „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:

1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт;“

В случая управляваното от Я.Т. товарно МПС е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. На ищцата са причинени имуществени вреди от смъртта на З. З. и в съответствие с цитираната разпоредба същите подлежат на покриване от застрахователя – ответното дружество.

Съобразявайки Решение № 100/28.07.2011 г. на ВКС, I т. о. по т. д. № 645/2010 г., съдът намира, че окончателният размер на дължимото от застрахователя в полза на С.П. обезщетение за лишаване от издръжка, ще следва да се определи като се съпостави приносът на майката в осигуряването ѝ, както и след приспадане на получаваната от ищцата наследствена пенсия по чл. 82 КСО.

Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът ѝ се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната /чл. 142, ал. 2 СК/. Към настоящия момент минималния размер на месечната издръжка е в размер на 162,50 лв.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В случая към момента детето е на 10 години, което означава, че действително потребностите му са нараснали спрямо момента на настъпилото застрахователно събитие. Затова съдът счита, че минималната месечна издръжка, необходима за да покрие елементарните му нужди, е около 500,00 лв.

По аргумент от чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си. Майката Б.Д. ще следва да покрива половината от дължимата от родителите обща издръжка, а именно по 250,00 лв. месечно. В случая предвид настъпилия за З. З. летален изход останалите 250,00 лв. от издръжката не могат да бъдат осигурявани. Малолетната ищца получава наследствена пенсия в размер на 119,47 лв., което означава, че за останалата част ще трябва да бъде уважен предявения иск, т.е. за по 130 лв. месечно или общо 15 860,00 лв.

Ето защо предявеният осъдителен иск се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло.

Основателна е претенцията на ищцата по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от първото число на всеки следващ месец.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Адвокатското възнаграждение се определи по реда на чл. 38 ЗА и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да е 1005,80 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА основание  чл. 380, ал. 1, във вр. с  чл. 493, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 142 и чл. 143 СК   ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, ЕИК: *** да заплати на С.З.П.          ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.И.Д. ЕГН **********, адрес: *** лв. (петнадесет хиляди осемстотин и шестдесет лева), представляващи обезщетение за имуществени вреди - месечна издръжка на малолетното дете за период 06.12.2018 г. до 05.03.2029 г. или общ сбор от 122 месеца до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от първо число на всеки следващ месец.

 

          ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс” АД,            гр. София, ЕИК: *** да заплати на С.З.П. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.И.Д. ЕГН **********, адрес: *** лв. (хиляда и пет лева и 80 ст.), за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                          Районен съдия: