Р Е Ш Е Н И Е - І
07.02.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на двадесет и пети януари две
хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1163 по описа на РРС за 2018г:
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба от П.Л.Г.
и Н.С.Г., които твърдят че с ответниците са съсобственици на масивна двуфамилна
жилищна сграда със застроена площ от 144кв.м., на три етажа, всеки от които със
ЗП от 144кв.м. Първият етаж се състои от 2 гаража и 4 складови помещения.
Вторият и третият етажи се състоят всеки от тях от коридор, хол, дневна, две
спални, кухня, баня и тоалетна, със ЗП от 144кв.м. Отделно в имота има построен
гараж от 32кв.м. Ищците живеят на третия етаж, ответниците на втория, а първия
се ползва от двете семейства, по един гараж и една изба. За построяването на
сградата ищеца и ответника,негов брат се сдобили с разрешение за строеж №30/10.05.1988г.,
протокол за определяне на строителна линия и ниво №27/10.05.88г. от ОНС-Л.
Преди да се снабдят с тези документи двамата братя сключили договор, с която
ответника му учредил на основание чл.63 ЗС, като негов брат право на строеж
върху собственото му дворно място за построяване на въпросната сграда по реда
на чл.192 ЗТСУ. Строежът на двуетажната къща се осъществил от него и от брат
му, със заемни средства от двамата, като по време на строежа двете семейства се
нанесли да живеят в къщата. Това било преди 28 години. Данъчната оценка на
сградата е 22231.90лв. Тъй като страните не са в състояние доброволно да се
поделят, молят съда да допусне до делба сградата, при права по 1/2ид.ч. за
всяко семейство. Тъй като местото е еднолична собственост на ответника, то молят
съда да бъде учредено право на преминаване от входната пътна врата на двора до
входната врата на жилищната сграда. Представят нотариален акт за
покупко-продажба №***г., удостоверение за сключен гр.брак, разрешение за строеж
№30, протокол за определяне на строителна линия и ниво №27, договор по чл.63
ЗС, техническо описание, скица, данъчна оценка. Имат искане за разпит на петима
свидетели.
Ответниците Г.Л.Г. и Р. Х. Г. считат
предявения иск за делба за недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорват
изложените в исковата молба факти. Построения в имота на ответника гараж от
32кв.м. е лична собственост на ответниците, построен е през 1982г. Ответниците
са построили в режим на СИО процесната сграда, както е описана в исковата
молба. Разрешението за строеж №30 ответниците считат за нищожно, тъй като е
било издадено в нарушение на закова. Страните не са имали сключен валиден
договор за отстъпване право на строеж върху дворното място, поради липса на
предвидената от закона форма-нотариална заверка и вписване /чл.56 ал.2
ЗТСУ/отм.// Жилищната сграда е построена от ответника и родителите му с лични
средства. Предвид на това и на основание чл.92 ЗС ответникът се явява
индивидуален собственик на жилищната сграда, построена в имота му. Ако съда
приеме, че е налице валидно сключен договор за учредяване право на строеж, то
не е било реализирано и следователно е погасено по давност. Ищците не са
реализирало това си право, тъй като не са участвали в изграждането на процесната
сграда. Ищците са били във фактическа раздяла по време и преди строежа, като
ищецът е живеел при родителите си. Ищецът не е теглил жилищен заем за строежа
на къщата, нито е участвал с труд и парични средства в строежа. Претенцията на
учредяване право на преминаване ответниците намират за родово неподсъдна на
районния съд. При липса на учредено право на строеж е незаконосъобразно да се
учреди право на преминаване. Ако съда приеме, че ищците следва да имат право на
преминаване, то същото следва да стане възмездно. Предвид на това молят съда да
отхвърли иска за делба или в условията на евентуалност да приеме, че ищците са
собственици на 1/3ид.ч. от процесната сграда. Представят писмени
доказателства:удостоверение за сключен граждански брак;нот.акт за покупко-продажба
№**г.;нот.акт №**г.; техническо описание; 2бр. разписки за изготвяне на
архитектурен и конструктивен проект; фактури,квитанции,експедиционни бележки на
името на майката и на бащата на ищеца и ответника. Имат искане за разпит на
петима свидетели, както и ищците да бъдат задължени да представят в оригинал
договора по чл.63 ЗС, разрешение за строеж и протокола за определяне на
строителна линия и ниво.
Оспорват договор за учредено
право на строеж, твърдейки нищожност, както и разрешителното за строеж и
протокола за предоставяне на строителна линия и ниво, всички като нищожен
поради липса на предписаната от закона форма, респ.последните издадени без
основание/на нищожно основание/.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното: Отв.Г.Г. е придобил по реда на чл.20 ЗСГ/отм./ правото на собственост
върху празно дворно място от 836кв.м., съставляващо парцел XI-336 кв.67 по плана на гр.Л. през 1979г., като
впоследствие си е построил гараж в него. На 21.01.1988г. двамата братя са
сключили договор, по силата на който ответникът е учредил в полза на своя брат,
на основание чл.63 ЗС право на строеж на принадлежащото му дворно място от
836кв.м., съставляващо урег.парцел VII-614 в кв.63, за построяване на общо жилище на двамата
братя от два етажа и гаражи по реда на чл.192 ЗТСУ. Договорът е подписан от
двамата братя. Същият няма нотариална заверка на подписите и не е вписан в
службата по вписванията. Към този момент и двамата братя са били в брак.
Ответниците са сключили граждански брак на ***г., а ищците на ***г. На
01.06.1988г. ищецът е сключил договор с общината, че ще работи 10 години в нея,
с оглед възможността да му бъде отпуснат заем от ДСК-Л. за строеж на жилище. На
10.05.1988г. ОНС-Л. е издал разрешение за строеж №30 на името на двамата братя,
както и протокол за определяне на строителна линия и ниво №27 за изграждането
на двуфамилна жилищна сграда.
Ответниците са представили
фактури, находящи се на листи от 38 до 112, издадени на името на ответника и в
една малка част на неговия баща Л. Х./същите доказателства са представени още
веднъж по делото на л.119-193/. Единственият писмен документ, на който фигурира
името на ищеца П.Г. и хонорар-сметка от 18.03.88г. за възнаграждение от 290лв.
на изпълнителя, за която ответникът твърди, че е платил лично. Ищецът твърди,
че е теглил заем от ДСК за строежа на жилището но доказателства за това не
представя. Ищцата представя приходна квитанция за г. по отношение на имота на
ул.****.
По делото са приложени и
строителните планове на двуфамилната сграда.
По делото са разпитани шестима
свидетели. Св.И.Л. е син на ищците, който твърди че къщата е на три етажа. На
първия има два гаража, три мази, и две стаи с баня и тоалетна. На първия
жилищен етаж живее чичо му, а на третия родителите му и той. Свидетелят твърди,
че е чувал че родителите му са теглили младоженчески заем през 1977г.и са имали
пари от сватбата.Чувал е, че строежът е започнал през 1988г./изградени основи/,
като през 1898г. е имало престой. Тогава братята са искали да купят друга къща,
но после продължили стоежа.От родителите си знае, че двамата братя заедно са
строили къщата, като след приключване на грубия строеж , всеки от тях е правил
довършителните работи на своя етаж. За етажа на баща му са му помагали неговите
колеги, които са правили инсталациите, водопровода, измазването. Двамата брата
зяедно са правили стълбището. Помагали са си взаимно. След това вече в по-ново
време той и баща му са направили вик канализация, тъй като до тогава къщата е
била на септична яма. Първоначално те са живели в мазето, докато направят
етажа. Оттогава досега живеят в този имот.
Св.М. Н. твърди, че е помагал
на двамата братя с материали-кофраж, подпори. Строителството на къщата
продължило около 3 години. Когато строили къщата отношенията на двамата братя
били нормални. На първия живее Г., а на втория-П.. Помагал му е при правенето
на инсталацията, свързал му бойлера. Свидетелят не знае дали двамата братя са
си помагали, нито кой е давал парите.
Св.Х. М. твърди, че не знае
кога е започнал строежа на къщата, но продължил към 1991г.П. и Г. направили
триетажна къща. Твърди, че помагал на П. в дребни ремонти, след построяването
на къщата.Двамата братя се нанесли в къщата 1992 или 1993г.Оттогава все живеят
там.Когато е строена къщата свидетелят твърди, че е бил на 15-16години.
Св.Н.Г. твърди, че познава
страните от 1989г.,когато Г. дошъл с майка си да го пита дали може да бъде
технически контрол при строежа на къщата, тъй като такава била професията му.
Работата му се изразявала в проверка на качеството на извършените СМР и тяхното
изпълнение по проект.строежът започнал през 1990г. Свидетелят им помогнал и в
намирането на работна ръка, материали и механизация.През цялото време
свидетелят твърди, че бил с Г.. Когато ходел на всеки етап, свидетелят заварвал
Г.. Не е виждал П.. Когато са били заедно е виждал Г. да плаща материалите. Не
знае кой и с какви пари е плащал за строежа, но твърди че за това има фактури.
Грубият строеж завършил за няколко месеца. След това свидетелят няма
впечатления. Докато строил къщата Г. и жена му работели и гледали животни
едновременно.
Св.Д. С. приятел на ищцата и
покойният й съпруг, твърди че строежът на къщата е започнал през 1989г. когато
направили основите, а през 1990г. започнал самият строеж на къщата. Къщата била
построена за едно лято. Г. ръководел строителството, плащал,набавял материали.
Подпомаган бил от родителите си, които също участвали. Свидетеля твърди, че е
участвал на изливането на плочите на къщата. През това време П. гледал детето
си и не е участвал в строежа. Бащата на Г. на изливането на всяка плоча колел
агне. Колегите на Г. от полицията идвали да му помагат. Свидетелят твърди, че е
чувал че П. е теглил кредит на къщата, но тъй като бил сам и нямал работа, още
на другия ден върнала заема. Към края на строежа Г. теглил заем, защото парите свършили.В имота освен къщата има и
гараж, отпреди.Свидетелят не е чувал през годините да е имало спор за къщата
между братята. Споровете са от скоро.
Св.С.С. е съпруга на св.С. и
семейна приятелка на ищцата. Според нея Г. от години гледал телета, ходел на
работа и бил спестил пари. Имали пари и от сватбата, а и родителите на Р.
помогнали финансово. Като се оженил за Р. и му се родило дете, им било тясно и
решили да построи къща в имота си. Започнали да строят основите на къщата през
1989г., а до края на 1990г. къщата била завършена и първият етаж бил замазан.
Тогава всички /братята със семейството си и възрастните/ се нанесли на първия
етаж, където са мазетата. Г. бил инвеститорът, като майка му и баща му също
помагали. По това време жената на П. я нямало. Свидетелката твърди, че е чувала
от жена на име Светлана Попзлатева, че П. теглил 5000лв. от касата, но след
няколко дни майка му ги върнала, защото Н. я нямало и П. гледал детето и не
можел да ходи на работа. Свидетелката твърди, че ищците често се разделяли и
после се събирали. П. години живеел при своята майка, а Н. често се връщала при
родителите си в с.Манастирци. Според свидетелката никога не е имало уговорка П.
да живее в къщата. Уговорката е била Г. и родителите му да си разпределят
къщата. Съвсем скоро П. и жена му купили къща, в която сега живее П., а Н. и
синът им живеят в процесната къща. Сина на Г. в момента живее на втория етаж, а
Г. живее на първия етаж в стаите. Другия син на Г. е в Шумен, а дъщеря му-във
Варна.Според свидетелката строителите на къщата били от с.Синя вода.
Свидетелката твърди, че през цялото време е готвела на майсторите, тъй като по
това време е гледала малкото си дете и не е ходела на работа. Кофражите пък
правели две семейства от с.Бели Лом. Г. и майка му ходели често в тухларната в
с.Трапище за тухли. Г. плащал на майсторите в края на всеки работен ден, а ако
е на работа, оставял пари на майка си. Двете с баба И. всяка вечер обсъждали
какво ще се готви на следващия ден. На всяка плоча се купувало агне. Колегите
на Г. често идвали да помагат. Парите за къщата били спестени на Г. и по-малка
част на родителите му. П. не е давал пари, нито е бил на строежа. Дядо Л.
по-рядко се появявал на строежа, но ходел на работа.
Въз основа изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предмет на делба е двуфамилна
жилищна сграда със застроена площ от 144кв.м., на три етажа, всеки от които със
ЗП от 144кв.м. Първият етаж се състои от 2 гаража и 4 складови помещения.
Вторият и третият етажи се състоят всеки от тях от коридор, хол, дневна, две
спални, кухня, баня и тоалетна, със ЗП от 144кв.м., която ищците твърдят че е
съсобствена при равни права, а ответниците отричат съсобствеността, а в
условията на евентуалност приемат права 1/3 за ищците и 2/3 за тях.
И двамата братя се позовават на
учреденото право на строеж, като ищците твърдят наличието му, а ответниците го
отричат. Това е единственото сочено от ищците основание за възникването
на съсобствеността на сградата. По делото е представен писмен документ, който
страните са кръстили договор, но по своята същност представлява заявление, по
силата на което Г.Г. е учредил право на строеж върху своя имот в полза на своя
брат, за построяването на двуетажна жилищна сграда с гаражи. Представеното заявление
в оригинал, не е нито нотариално заверено, нито е вписано в нотариалните книги
на съда.
Съгласно разпоредбите на тогава
действащия ЗТСУ и по-специално на чл.56 ал.2 т.2 НК едно лице има право да
строи в чужд имот, ако е роднина на собственика по права линия и по съребрена
до втора степен включително, само ако има съгласието на собственика, изразено в
нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на
общинската администрация и ако е било вписано в нотариалните книги на съда. Следователно
законодателят е въвел особена, задължителна и облекчена форма за учредяване
право на строеж в чужд имот, тогава когато обекта се изгражда от близки
роднини. Фактическият състав на учредителното действие включва съгласие на
собственика, родствена връзка, нотариална заверка на изявлението на собственика
и вписване на документа. Тази форма макар и опростена е за действителност на
сделката и липсата й води до невъзможността на лицето в чиято полза е учредено
правото на строеж да придобие собствеността върху построеното, респ. третия
етаж и част от мазите и гаражите на първия етаж. В този смисъл решение №381/14.03.2000г.
по гр.д.№1376/99г. на ВКС.
Ищците считат, че щом е налице
разрешение за строеж и е дадена строителна линия и ниво, е без значение че
заявлението не нотариално заверено и не е вписано. Този техен довод не намира
опора в правото. Издаденото по надлежния ред строително разрешение не може да
замести акта за учредяване на право на строеж. Ако лицето е извършило
строителство въз основа на такова строително разрешение, но без валидно
учредено право на строеж, то не придобива правото на собственост върху
построеното. В тази хипотеза действа принципът на приращението /чл.92 ЗС/. В
този смисъл решение № 122 от 07.11.2017г. по гр.д. №5333/16г. на ВКС.
Предвид на това искът за делба
се явява неоснователен, тъй като между страните по делото не е налице
съсобственост, която да бъде поделена.
Следва да се отбележи, че
пълномощникът на ищците в устните състезания за пръв път прави опит да наведе
доводи, че ищците са живели повече от 10 години в имота, но поради липсата на
такова твърдение в исковата молба като основание за възникналата съсобственост,
респ. липсата на доклад на съда с указания до страните, такова основание за
съсобствеността не е разглеждано и навеждането му в хода по същество за пръв
път се явява недопустимо, като съдът не дължи произнасяне.
С оглед неоснователността на иска ищците
следва да заплатят на ответниците сторените по делото разноски в размер на
850лв.
Ищците следва да заплатят по сметка на РРС
държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК в размер на 100лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Л.Г.
и Н.С.Г. против Г.Л.Г. и Р. Х. Г. иск за делба на двуфамилна жилищна сграда със
застроена площ от 144кв.м., на три етажа, всеки от които със ЗП от 144кв.м.,
при равни права КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.Л.Г. и Н.С.Г. да
заплатят на Г.Л.Г. и Р. Х. Г. сумата от 850лв./осемстотин и петдесет лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Л.Г. и Н.С.Г. да
заплатят по сметка на РРС окончателна такса в размер на 100лв./сто лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: