№ 209
гр. Варна, 21.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000090 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба
на „КНМ Груп“ ЕООД със седалище гр.Варна и „Пи Маркет“ ЕООД със
седалище гр.Варна срещу определение № 4479 от 17.12.2021г. по в.търг.дело
№ 1170/21г. по описа на Варненски окръжен съд, с което молбата им по
чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение № 1598 от 27.10.2021г. в частта
му за разноските е оставена без уважение.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е
незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че единствена причина за установяване на
недопустимостта на иска едва пред въззивна инстанция е процесуалното
поведение на ответника. Твърдят че двамата ответници още с отговорите на
исковата молба твърдят недопустимост на предявения иск, които твърдения
са поддържали последователно в отговора на частната жалба срещу поставено
прекратително определение и във въззивната жалба. Твърдят че ответникът
няма процесуално задължение да следи за правния интерес на ищеца, нито за
наличието или липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Твърди че
те не следва да носят отговорност за лошо водена от ищеца защита или
пропуски на съда при изследване на процесуалните предпоставки,
обуславящи надлежното възникване на правото на иск.
Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с
1
което да бъдат присъдени разноски в полза на въззивниците съгласно
представения от тях списък, или да не се присъждат разноски на никоя от
страните.
В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор „Интейк“
ЕООД със седалище гр.Варна, счита частната жалба за неоснователна и моли
съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по в.търг.дело № 1170/21г. по описа на ВОС е
образувано по въззивни жалби на „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД
срещу решение по гр.дело № 8595/19г., с което е прието за установено че
„Интейк“ ЕООД е носител на вземане от „Енерго – Про Продажби“ АД за
сумата 1 930.59лв., прехвърлено му от „КНМ Груп“ ЕООД с договор за цесия
от 23.10.2014г., за което вземане има издаден изпълнителен лист по иска на
„Интейк“ ЕООД. С решение № 1598 от 27.10.2021г. въззивната инстанция е
обезсилила първоинстанционното решение в обжалваната му част и е
прекратила производство по иска на „Интейк“ ЕООД в тази част като
недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца с оглед на извършено
погасяване на спорното вземане. С решението съдът е присъдил разноски в
полза на ищците, като е приел че отговорността за разноски следва да бъде
понесена от ответниците, които са нарушили задължението си за
добросъвестно упражняване на процесуални права и са станали причина
производството по делото да се развие пред две съдебни инстанции. За да
приеме това окръжният съд се позовава на прекратяване на изпълнителното
производство още към момента на получаване на преписи от исковата молба
от ответниците. С обжалваното определение от 17.12.2021г. окръжният съд е
оставил е оставил без уважение молбата на настоящите частни
жалбоподатели за изменение на решението в частта му за разноските с искане
за присъждане на разноски в полза на ответниците, а не на ищеца.
Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е ограничена обективна
отговорност, изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност
за неоснователни действия.
Налице е практика на касационната инстанция, в която е прието, че в
2
определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените
разноски при прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал съда чрез
отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. В редица други
определения на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК е постановено, че в подобна
хипотеза поведението на ответника подлежи на преценка и той няма право на
разноски, ако е станал причина за предявяването на иска, независимо, че
производството по делото е било прекратено поради отказ или оттегляне на
исковата молба.
В настоящият случай производството по предявения иск е прекратено
от въззивна инстанция поради недопустимост на предявения установителен
иск поради липса на правен интерес за ищеца. Прието е че от момента на
погасяване на спорното вземане и приключване на принудителното събиране
на прехвърления със спорните цесии дълг окончателно е отпаднал интереса
на всеки от претендентите от установяване на противопоставимостта на
правата им като титуляри на погасеното вземане, а с това отпада и
положителната процесуална предпоставка на установителния иск.
Видно от представеното за първи път пред въззивния съд в съдебно
заседание на 29.09.2021г. удостоверение от съдебен изпълнител от
24.02.2020г. по изпълнително дело № 20197180400221 на 27.05.2019г. след
извършено разпределение на суми към взискателя „Пи Маркет“ е преведена
сумата 3 300.59лв., покриваща изцяло задължението по изпълнителното дело.
Исковата молба е подадена в съда и делото е образувано на 04.06.2019г.
В исковата молба от ищеца е посочено образуваното изпълнително дело №
20197180400221 въз основа на издаден изпълнителен лист по в.гр.дело №
1832/18г. в полза на „КНМ Груп“ изпълнителен лист за сумата 1 930.59лв.
Ответникът по иска има правото да избере какво поведение ще
възприеме по повод предявения срещу него иск. Изцяло от него зависи дали
ще предприеме процесуална защита с оспорване на правото на иск на ищеца
или неговото надлежно упражняване, защита по същество с оспорване на
основателността на иска, или ще се отнесе пасивно към иска. Задължение за
изчерпване на всички възможни възражения срещу иска ответникът няма.
Задължение да следи за наличието на абсолютните процесуални представки
обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е
3
на съда, който следва в зависимост от естеството на съответните процесуални
предпоставки да предприеме и съответните процесуални действия.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че при установена
от въззивния съд липса на правен интерес от предявения установителен иск
от момента на погасяване на спорното вземане и приключване на
принудителното събиране на прехвърления със спорните цесии дълг,
извършено преди подаване на исковата молба и образуване на исковото
производство, отговорността за разноски за водения процес не може да бъде
възложена върху ответниците.
Поради което и в случая следва да намери приложение нормата на чл.78
ал.4 от ГПК и разноските за водения процес следва да бъдат възложени върху
ищеца. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
„Пи Маркет“ ЕООД направените по делото за двете инстанции разноски,
представляващи адвокатски възнаграждения съобразно представен списък на
разноските.
Въззивният съд намира направеното възражение за прекомреност на
адвокатското възнаграждение за първа инстанция за основателно.
Договореното и платено възнаграждение на процесуален представител е в
размер на 1 000лв. Минималният размер съобразно на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 365.14лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, въззивният съд намира че възнаграждението, което
следва да бъде възложено за плащане на ищеца следва да бъде намалено до
размера на сумата 500лв. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция е в размер на сумата 480лв., който
размер според съда съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4479 от 17.12.2021г. по в.търг.дело №
1170/21г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 1598 от 27.10.2021г. по търг.дело № 1170/21г., в
4
частта му, с която „КНМ Груп“ ЕООД със седалище гр.Варна и „Пеи Маркет“
ЕООД със седалище гр.София са осъдени да заплатят общо на „Интейк“
ЕООД със седалище гр.Варна сумата 400лв., направени във въззивното
производство разноски.
ОСЪЖДА „Интейк“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление
гр.Варна, ул.“Георги Живков“ № 22 /партер – вътрешен двор/, ЕИК
*********, да заплати на „Пи Маркет“ ЕООД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за първа инстанция и сумата 480лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивно
производство на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5