Р Е Ш Е Н И Е
260401/22.11.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание
на осми ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД №
4/2021 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
“Теленор България“ ЕАД против С.А.А. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени положителни, установителни искове, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца –
оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо, парично
вземане, произтичащо от Договори, сключени при ОУ, между „Теленор България“
ЕАД и ответника - потребител С.А.А. ***, за което има образувано заповедно производство – ЧГД №
2052/2020 г., по описа на ШРС, като по
реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 260016/24.09.2020
г., за изпълнение на парично задължение, в общ размер на 378.25 лева, с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр.
чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 и цена 74.92 лв., с ДДС - неплатени месечни абонаментни такси за потребени
мобилни услуги по договори, сключени на 11.09.2018 г. и 11.10.2018 г., като
сбор от потребни мобилни услуги през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г.,
по издадени фактури: №
**********/15.11.2018 г. и № **********/15.12.2018 г.; по чл. 92 ЗЗД и цена 303.33 лева - неустойка
за предсрочно прекратяване на абонамент по договори между страните от
11.09.2018 г. и 11.10.2018 г.
Ищецът обосновава исковете си твърдейки, че между
страните били сключени договори за мобилни услуги, по които ответникът бил
абонат с клиентски № *********, както следва: 1/Договор от 11.09.2018 г. за мобилен номер ***, с
абонаментен план „Тотал 24.99“ и срок на действие 12 месеца – до 11.09.2019 г.;
2/Договор от 11.10.2018 г. за мобилен номер ***, с абонаментен план „Интернет
15.99“ и срок на действие 24 месеца – до 11.10.2020 г..
Ищецът издал за потребените от ответника услуги, в
периода 15.10.2018 г. – 14.12.2018 г.,
както следва: 1/Фактура №
**********/15.11.2018 г., за сумата 44.53 лв. представляваща месечни
абонаментни такси и потребление на услуги, за отчетен период 15.10.20218 г. –
14.11.2018 г., с падеж - 30.11.2018 г. и 2/Фактура № **********/15.12.2018 г.
за сумата 44.24 лв. представляваща месечни абонаментни такси и потребление на
услуги за отчетен период 15.11.20218 г. – 14.12.2018 г., с падеж - 30.12.2018
г.
Поради неизпълнение на задължението, ищецът начислил
на ответника неустойка, в размер на 303.33 лв., включена във фактура №
**********/15.02.2019 г., формирана, както следва: 62.46 лв. - за предсрочно
прекратяване на Договор от 11.09.2018 г. за мобилен № ***, представляваща три
месечни абонаментни такси; 44.03 лв. за предсрочно прекратяване на Договор от
11.09.2018 г. за мобилен № ***, представляваща три месечни абонаментни такси;
196.84 лв. - за ползване на устройство Tablet prestigio wize 3418 8
4 G Yellow.
Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 2052/2020 г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била издадена
Заповед № 260016/24.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение в общ размер
378.25 лева, от които: 74.92
лева - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договори; 303.33 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги. В предявената, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, искова
молба ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено наличието на парично задължение по издадената Заповед за изпълнение,
ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, за периода от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане. Претендира разноски в заповедното и исковото
производства.
В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен
представител подава писмен отговор, като намира исковете за неоснователни,
както по размер, така по основание. Намира исковете за неустойка за прекомерни,
както и, че има несъответствие между изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба и петитума. Излага подробни аргументи.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, а назначения на ответника особен представител поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетия по делото Договор за мобилни услуги от
11.09.2018 г. /л. 12 по ГД № 2052/20 г./, и Договор за мобилни услуги от
11.10.2018 г. /л. 19 по ГД № 2052/20 г./, се установява, че от ищеца на ответника
са предоставени мобилни, телефонни услуги, при ОУ на „Теленор България“ ЕАД /л.
9/, чрез номер ***, с приложена Ценова листа /л. 17 по ГД № 2052/20 г./ и чрез
номер *** с приложена Ценова листа /л. 25 по ГД №2052/20 г./.
От ищеца - доставчик на
мобилни услуги са издадени: Фактура № **********/15.11.2018
г. /л. 27 по ГД № 2052/20 г./, за отчетен
период 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., с която са начислени мобилни услуги за
общо 44.53 лева с ДДС; Фактура № **********/15.12.2018 г. /л. 29 по ГД №
2052/20 г./ за отчетен период 15.11.2018 г. до
14.12.2018 г., с която са начислени мобилни услуги за общо 44.24 лева с ДДС; Фактура
№ **********/15.02.2019 г. /л. 31 по ГД № 2052/20г./ за отчетен период 15.01.2019 г. до 14.02.20219 г., с
която са начислени: 303.33 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги.
От приобщеното ЧГД № 2052/2020 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 261118/23.09.2020 г., по описа на
ШРС, в полза на ищеца срещу длъжника е издадена Заповед № 260016/24.09.2020 г.,
по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение от 378.25 лева, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.09.2020 г.,
до окончателно плащане, както и сумата 205 лева разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. На заявителя е дадена възможност и едномесечен срок да предяви иск по
чл. 422 ГПК, съобщението за което е връчено на 02.12.2020 г..
С молба рег. № 260045/05.01.2021 г., подадена по
куриер на 04.01.2021 г. заповедният съд е уведомен за подадената искова молба.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни
за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален
и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в
хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е
недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в
полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на исковото производство е
обусловен от издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В този
смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за
изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за
изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез
залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния
интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД № 2052/2020
г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по
инициатива на ищеца - Заявление рег. № 261118/23.09.2020 г., по описа на ШРС,
по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза
е издадена Заповед № 260016/24.09.2020 г., по описа на ШРС, за изпълнение на
парично задължение, в размер на 378.25 лева, от които 74.92 лв. - неплатени,
месечни, абонаментни такси по Договор за мобилни услуги и 303.33 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение,
по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и
настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е
дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така
установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал.
1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими, поради което подлежат на разглеждане по
същество.
Основателността на претенцията, по иска за реално
изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 74.92 лв. – неплатено
възнаграждение по Договор за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез
мобилен телефонен номер, по общо правило е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали
във валидни облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка
на доверителя възложени действия, както и изискуемост на претендираното
вземане, по основание и размер. В тежест на ответника е да установи, че
задължението му е погасено - пълно и главно.
От събраните по делото писмени доказателства съдът
намира за установено, че на ищеца са предоставени мобилни, телефонни услуги, за
което между страните са сключени договори, при Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД, както следва: Договор от
11.09.2018 г. за мобилен номер ***, с абонаментен план „Тотал 24.99“ и срок на
действие 12 месеца – до 11.09.2019 г. и Договор от 11.10.2018 г. за мобилен
номер ***, с абонаментен план „Интернет 15.99“ и срок на действие 24 месеца –
до 11.10.2020 г., по силата на които
ищецът - доставчик е поел задължение да предоставя на ответника - абонат с
клиентски № ********* далекосъобщителни услуги, чрез два мобилни телефонни номера,
за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е
възможно да се сключи при предварително установени от едната страна Общи
условия, които на практика съдържат клаузите на договора. При така създадената
между страните облигационна обвързаност по ненаименовани Договори за услуги
ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни
съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Следователно на ответника,
в качеството на физическо лице – потребител, от предприятие предоставящо
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са предоставени далекосъобщителни
услуги при предварително установени от едната страна Общи условия, които
съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между
предприятието и абоната. Предпоставка за валидност на Договор при предварително
установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната
страна, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общи
условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги
приема. От приетите по делото Декларация – съгласие /л. 16 по ГД № 2052/20 г. и
л. 24 по ГД № 2052/20 г./, се установява, че при подписване на договорите абонатът
изрично е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството - ищец. С
подписа си, който не е оспорен, абонатът е удостоверил, че ги приема и се
задължава да спазва. Срещу предоставените услуги, чрез обществена
далекосъобщителна мрежа, задължение на абоната е да плаща възнаграждение, за
което изрично е подписал Ценова листа. Съгласно чл. 23 от ОУ на дружеството –
ищец, страните са договорили, че дружеството - оператор има право да получава
абонамент, който се плаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани
услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от
Общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя
ежемесечно фактура на определена дата, а неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения във
фактурата срок. Следователно претендираните в настоящото производство суми, за
потребени мобилни, телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е
следвало да бъдат платени от ответника в уговорения, съгласно Общите условия,
срок. По този ред за предоставените през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018
г., мобилни услуги от доставчика са издавани, неоспорени в настоящото
производство, фактури: №
**********/15.11.2018 г. и № **********/15.12.2018 г., съгласно които потребителят дължи сумата 74.92 лв. - възнаграждение по договори, сключени на 11.09.2018
г. и 11.10.2018 г., за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез мобилен
телефонен номер *** и чрез мобилен номер ***. По делото ответникът не представя доказателство за
плащане към ищеца на фактурираните суми, поради което искът се явява
основателен в претендирания размер, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
до окончателно плащане на вземането.
Основателността на исковете за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД и обща цена 303.33 лева за
предсрочно прекратяване на Договора от 11.09.2018 г. за мобилна услуга с телефонен № ***,
в размер на три месечни абонаментни такси - 62.46 лева и Договора от 11.10.2018
г. за мобилна услуга с телефонен № ***, в размер на три месечни абонаментни
такси - 44.03 лева и за ползване на устройство Tablet prestigio wize 3418 8 4 G
Yellow в размер на 196.84 лева, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване от
ищец: наличие на валиден договор /клауза от договор/ за неустойка; размер на
неустойката; настъпването на предпоставките за плащане на неустойка т. е че вземането за
плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било след покана
за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от твърдения момент. Ответникът следва да докаже всички евентуално
наведени от него положителни твърдения за факти, като правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе правни
последици.
Клаузите въз основа на които ищецът е начислил
неустойки поради предсрочно прекратяване на договорната връзка са т. 11 от
процесните договори вр. чл. 74, вр. чл. 19б от ОУ на оператора. Според
посочените клаузи ако Договор между страните бъде прекратен преди изтичане
на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му в това число и приложимите ОУ, операторът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Съгласно правната доктрина неустойката е
договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност за
обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
/чл. 9 ЗЗД/. По
своята правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера
на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите. Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се
акцесорно задължение, чието възникване е обусловено от изискуемостта на
главното задължение, което може да няма договорен източник, но не може да е
естествено - следва да е правно. С оглед акцесорния характер, неустоечната
клауза би била действителна само при действителност на главното задължение,
чието изпълнение е обезпечено. От друга страна при предявен иск за присъждане
на неустойка клаузата, на която се позовава ищецът подлежи на служебна преценка
за спазването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби от действащото право. Такива са принципите: 1/на
справедливостта; 2/на добросъвестността в гражданските и търговските отношения
и 3/на предотвратяване несправедливото облагодетелстване намерили израз в
отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази
връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка, за да не се превърне в средство за неоснователно обогатяване, следва
да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната
клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението.
Следователно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка в
хипотезата „накърняване на добрите нрави“, произтичат, както от нейните
функции, така и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Законодателят придава правна значимост на накърняването на
добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като цяло, а не само
поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В разпоредбата на чл.
92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите на неустойката:
обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора. Следователно договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна,
като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. От друга страна, според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009
г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този
смисъл освен посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции, по
волята на страните, неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/
функция, особено когато се касае за сделки между търговци. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената
неустойка и вида на неизпълнението, за което е предвидена. С оглед вида на
договорното неизпълнение, съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в
съдебната практика, съгласно която, според различни критерии, неустойката може
да бъде: компенсаторна; при разваляне на договор по реда на чл. 88 ЗЗД; зачетна
или мораторна. В този смисъл един от видовете неустойки е компенсаторната.
„Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи
за основа и при частичното неизпълнение. Следователно така формулирана исковата
претенция за неустойка е „компенсаторна“ - претендира се поради неизпълнение на
задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение. Относно
възможността наред с иск за реалното изпълнение на паричното задължение и на
обезщетението за забавата да бъде присъдена и договорна неустойка за
неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2, II т. о. на
ВКС, е посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна, в
единовластна преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на
длъжника компенсаторна неустойка. Предвид, че в настоящия случай по реда на чл.
422 ГПК ищецът е предявил положителен установителен иск за реално изпълнение, с
правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ,
вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 74.92 лв. – неплатено възнаграждение по
Договори за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез два мобилни телефонни
номера, за което парично вземане, срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то клаузите за компенсаторна
неустойка в т. 11 от договорите между страните, поради предсрочно прекратяване,
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите
нрави, поради противоречие на основния принцип за справедливост и
добросъвестност в облигационните отношения и предявеният иск с правно основание
чл. 92 ЗЗД и обща цена 303.33 лева подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски
като е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 68/ за сторени такива в общ размер 660
лева, от които 205 лева – по заповедното производство и 455 лв. - по исковото
производство, като има право на такива съразмерно уважената част от предявените
искове. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Предвид изхода на спора на ищеца следва
да бъде присъдена сума в общ размер 130.72 (сто и тридесет лева и седемдесет и
две стотинки) лева, платима по посочената банкова сметка, ***. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, че С.А.А., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни
далекосъобщителни услуги, сумата 74.92
(седемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща
сбор от потребни през периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г. и неплатени,
месечни, абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 11.09.2018 г. и
Договор за мобилни услуги от 11.10.2018 г., сключен при Общи условия на
оператора, по издадени фактури: №
**********/15.11.2018 г.; № **********/15.12.2018 г.; №**********/15.02.2019
г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити Банк Европа
– клон България“ АД, с титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано
ЧГД № 2052/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед
№ 260016/24.09.2020 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2020 г. /датата на подаване на
Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 226 ЗЕС вр.
чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл.
71 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу С.А.А.,
с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване като установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумата 303.33 (триста
и три лева и тридесет и три стотинки) лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на: Договора за мобилна услуга с телефонен номер ***и Договора
за мобилна услуга с телефонен номер ***, за
която по образувано ЧГД № 2052/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника
и е издадена Заповед № 260016/24.09.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2020
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане,
като неоснователен.
Осъжда С.А.А., с ЕГН ********** ***, да плати на
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управлание: град София,
район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 130.72 (сто
и тридесет лева и седемдесет и две стотинки) лева, разноски в заповедното и
исковото производства, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Сити
Банк Европа – клон България“ АД, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчване пред ШОС, на основание чл. 259 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2052/2020
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен
съдия:……………