Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 260476
гр. Пещера, 03.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА
ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 1622/2018 г. по описа на РС- Пещера,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 405 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца ПРОФИ КРЕДСИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД , с която моли да й бъде
издаден изпълнителен лист за
разноските в по гр. д. № 1622/2018 г.
по описа на РС Пещера.
От данните по делото се установява следното:
Постановено е Решение №842/28.10.2019г., по гр. д. № 1622/2018г., с което е прието за установено, че И.А.К.
ЕГН:********** ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр, София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от 14.11.2017 г.,
сума в размер на 1631,43 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.07.2018г. до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №361 от 31.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1038/2018 г. по описа на
Пещерски районен съд, като отхвърля иска до претендирания размер от 5199,68
лева като неоснователен. Осъден е да заплати разноски по съразмерност в общ
размер на 297,42 лева, от които от 59,48 лв. – разноски по съразмерност в
заповедното производство и сумата от общо 237,94 лв.- разноски по съразмерност
в исковото производство.
С решение на
ОС Пазарджик по в.гр.д.
№ 161/2020г. е отменено Решение
№842/28.10.2019г., постановено по гр.дело №162282018г. по описа на РС- Пещера,
в частта в която е отхвърлен искът на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“
№49, бл.53Е, вх.В, въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г. против И.А.К. за разликата от 1631,43лв. до сумата от 1897,14лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г. и вместо това е постановено: че се признава за установено че И.А.К.,
с ЕГН ********** ***, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с
ЕИК-*********, въз основа на Договор за потребителски кредит №**********,
главница в размер още на 265,71лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.07.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №361/31.07.2018г.
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1038/2018г. по описа на РС-
Пещера. Потвърдено е решението в частта за разноските. Осъден е да заплати И.А.К.,
с ЕГН ********** ***, на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Така постановеното решение е влязло в
законна сила на 10.07.2020 г.
Съдът извърши необходимата проверка по чл. 406 ал. 1 от ГПК и счита, че актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна. Същият е влязъл в законна сила и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника за присъдената сума.С оглед на изложеното, следва да се уважи молбата за издаване на изпълнителен лист, като се отбележи това върху решението.Водим от горното и на основание чл. 406, ал. 1 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен
лист в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, против И.А.К., с ЕГН **********
***, за присъдените разноски в размер на 297,42 лева пред първата инстанция
и 100,00 лева пред въззивната инстанция, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен
лист.
Да
се извърши отбелязване върху решението за издаването на изпълнителния лист, за
горепосочените суми.
На
основание чл. 407 ал. 1 от ГПК, разпореждането може да се обжалва с частна
жалба пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок, който за молителя тече
от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за
доброволно изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: