Решение по дело №2389/2020 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2020 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  26. 11. 2020 г., в състав :

                               Председател:   Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван                      

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 2389  по описа на съда за 2020  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63 ал.1 пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .

Образувано  е по  касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна , чрез упълномощения юрисконсулт О., против решение № 260155 / 23.09.2020 г. по НАХД № 727/2020 г. по описа на ВРС, с което е  отменено  издаденото от  директора НП № 03-011386 /10.07.2019 год.  С изложени в жалбата доводи за допуснато от ВРС нарушение  на  материалния закон, се иска отмяна на обжалваното решение  и постановяване на друго такова  за потвърждаване  на НП. В съдебно заседание  жалбата се поддържа с подаденото от юрисконсулт О. писмено становище с.д. 14749/25.11.2020 г., с което се претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

        Ответникът А.Ю.А., чрез подадената от упълномощения адвокат П. В. молба с.д. 13929/9.11.2020 г.  изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение  и  претендира  присъждане  на  съдебно-деловодни разноски  и  адвокатски хонорар.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила  на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

          С обжалваното НП, на основание чл.414, ал.1 от КТ  е наложена на ответника   имуществена санкция  в размер на 1500 лв.  за  нарушение по чл.403а,ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 9.05.2019 г. в  транжорна находяща се в гр. Варна , местност „Сотира“ 541 , в двора на старчески дом „Свети Георги“ , в качеството си на работодател  не  държи на разположение на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред в обект, където се полага наемен труд.

  За да  отмени НП, районният съд е приел наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при връчването на АУАН , а по отношение на материалния закон е приел за неустановени фактите за наличие на полагана в проверения обект трудова дейност, поради което наказаното лице не било субект на задължение по чл.403а, ал.1 от КТ.   

 Релевираните с касационата жалба възражения обективират касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, по отношение на което касационната инстанция намира, че такова  е  допуснато от  страна на въззивния съд. Освен това, непрецизни са  изложените в обжалваното решение мотиви на ВРС относно допустимостта на въззивната жалба – не  са коментирани отразеното в НП негово връчване на 24.07.2019 г.  по реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН  и подаването на жалбата на 3.02.2020 год.  Видно от приложените в преписката писмени доказателства, НП е било изпратено за връчване от пощенски оператор, който е върнал обратната разписка с отбелязване „пратката отказана“. Съобразно тези факти, неправилно органът е приел връчване на НП по  реда на чл.58,ал.2 от ЗАНН – нормата е приложима само при посочените в нея обстоятелства, когато лицето не е намерено на посоченият от него адрес  и новият му адрес е неизвестен. Доколкото в КТ не е регламентиран ред за връчване на НП, то съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН редът за това е уреден в правилата на НПК за връчване на съобщения. В този смисъл  приложима е разпоредбата на чл.180, ал.4 от НПК, която изисква присъствие и подпис на още едно лице  освен връчителя при удостоверяването  на отказа за получаване на съобщението. Тези изисквания  не са били спазени при връчването на НП, поради което срокът за обжалване по чл.59,ал.2 от ЗАНН не е започвал да тече, съответно по тази причина въззивната жалба не е просрочена. По тези съображения, касационният съд намира правния извод на ВРС за допустимост на въззивната жалба за правилен.

Неправилна е  фактическата констатация  на районния съд, че обратната разписка от изпратеният за връчване чрез пощенски оператор АУАН била върната с отбелязване „пратката непотърсена“ -  отбелязването е „пратката отказана“. Неправилни са и изведените от въззивния съд правни изводи за допуснато съществено процесуално нарушение при връчването на АУАН  по пощата - извършеното по този ред връчване не нарушава разпоредбата на чл.416,ал.3 от КТ в случаи като процесния , когато АУАН е бил редовно съставен в отсъствие на нарушителя и при констатираното от касационната инстанция спазване на условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН – именно отсъствието на нарушителя не позволява лично връчване на АУАН срещу подпис, т.е. налице е невъзможност за това по смисъла на чл.416,ал.3 от КТ, поради което нормата допуска извършеното в случая изпращане по пощата с обратна разписка. Предвид наличието на специални разпоредби в КТ за връчване на АУАН, то по отношение на него  за разлика от връчването на НП, не е приложим общият  ред по чл.84 от ЗАНН във вр. с чл. 180,ал.4 от НПК, поради което отказът се явява надлежно удостоверен, съответно налице е надлежно връчване на АУАН при липсата на каквото и да било процесуално нарушение. Грешни са правните изводи на ВРС и по приложението на материалния закон. Неправилно са преценени като достоверни показанията на посочените от наказаното лице свидетели И.и И.– същите противоречат на съдържанието на подписаните от тях декларации, които  представляват  надлежно събрани  в хода на административно-наказателното производство писмени доказателства. В дадените пред ВРС показания тези свидетели признават авторството на съдържащите  се в декларациите  им волеизявления, поради което изводите на въззивният съд за достоверност в показанията им, касационният съд намира за необосновани. Съобразно последното, регламентираната в чл.416,ал.1,изр.2 от КТ доказателствена сила на АУАН остава необорена, като същевременно описаните в него фактически констатации са потвърдени от разпитаните свидетели Ж.и Д.. Така доказаните факти, противно на приетото в обжалваното решение  сочат на нарушение на чл.403а,ал.1 от КТ – проверяваният обект представлява място на което се полага наемен труд с описаните в декларациите на И.и И.елементи на трудовото правоотношение, поради което за А. в качеството му на работодател по смисъла на пар.1,т.1,пр.1 от ДР на КТ  е съществувало задължението да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Липсата на изпълнение на това задължение не е била спорен  по делото факт , с оглед на което  налице е осъществяване на   посоченият в НП административно-наказателен състав на чл.414,ал.1 от КТ. Наложената с НП глоба от 1500 лв.  е  в  минималния предвиден в нормата на чл.414,ал.1 от КТ размер, поради което същото като материално и процесуално законосъобразно е следвало да бъде потвърдено от въззивния съд, а обратно постановеното с обжалваното решение е в нарушение на материалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно.   

След отмяната и при решаването на делото по същество от страна на касационната инстанция в съответствие с разпоредбата на чл.222,ал.1 от АПК, НП следва да бъде потвърдено по същите гореизложени съображения.

Съобразно този изход от делото, основателна е претенцията на касатора за  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение  за осъщественото процесуално представителство от  юрисконсулт О. – същата намира своето правно основание в разпоредбата на чл.63,ал.5 от ЗАНН. С оглед последното, следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,  а именно 80 лв.

Предвид изложеното ,  съдът

                                                                                                                                                                    Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 260155/ 23.09.2020 г. по НАХД № 727/2020 г. по описа на ВРС   и  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна   НП № 03-011386/10.07.2019 г. , с което на основание чл.414,ал.1 от КТ е наложена на А.Ю.А. глоба в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА А.Ю.А., ЕГН ********** ***  да заплати  на Дирекция  „Инспекция по труда“ – Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                                    ЧЛЕНОВЕ  :