О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Град Плевен, 4.ХІІ.2018 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд,
наказателно отделение в закрито заседание на 4 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Върбина
Мълчиниколова
Членове: Мариан
Иванов
Георги Грънчаров
и при секретаря …………… и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от съдията Грънчаров въззивно частно наказателно дело № 1075 по описа за 2018 година.
За да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 249, ал. VІІ от НПК.
С определение № 735/31.Х.2018 г. постановено по НОХД № 1799/2018 г. в
разпоредително съдебно заседание е било прекратено съдебното производство и
делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия. В определението предмет на въззивна проверка са изложени доводи от
страна, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно в какво
престъпление е обвинен подсъдимия К.Т.К..
Недоволен от постановената определение е
останал представителят на прокуратурата, който в законоустановения срок го
протестира пред настоящата инстанция. Излага доводи, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, че от обстоятелствената част на обвинителния
акт, става ясно за какво престъпление К. е предаден на съд. Според
прокуратурата обвинителния акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и
правото на защита на К. не е нарушено.
Недоволен от определението на съда
е останал и гражданския ищец, който чрез своя процесуален представител също
обжалва определението на съда. В депозираната жалба се излагат доводи сходни с
тези на прокуратурата, както и такива, че при извършване на въззивна проверка
на постановената по време на първото разглеждане на присъда, в решението на
съда не са отбелязани нарушенията посочени от районния съд в обжалваното
определение. Такива няма според въззивния жалбоподател и в депозираната на
по-късен етап молба за възобновяване на съдебното производство, както и в
решението на Апелативен съд – Велико Търново.
Предвид на горе изложеното
представителите на прокуратурата и на гражданския ищец молят съда да постанови
определение, с което да отмени определението на районния съд и да върне делото
за продължаване съдопроизводствените действия.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
При извършване на проверка на обжалваното
определение съдът констатира, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
Не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушено право на
защита на подсъдимият, тъй като не се констатира нито обвинителният акт да
страда от непълнота на посочени факти и обстоятелства, позволили на съответния
орган да обоснове съставомерността на неговото поведение като престъпление
„обсебване". В обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство
по НОХД № 1779/2018 г., са посочени фактите, имащи значение за формулиране на
фактическите и правни рамки на обвинението срещу К.. От него се установяват
всички изискуеми от чл.246, ал. ІІ и ал. ІІІ от НПК обстоятелства. Безспорно е,
че обвинителният акт трябва да съдържа всички посочени в цитираната норма
обстоятелства, но неговото конкретно съдържание се определя от спецификата на
всяко престъпление и неговите съставомерни признаци. В конкретния случай
прокурорът е изложил обстоятелства, обуславящи периодът на извършването на
деянието, както и действията на неговото осъществяване включени, както и тяхната
последователност. В обстоятелствената част е посочена и причината за
предприетите престъпни действия от страна на подсъдимия. С позволената, с оглед
събраните доказателствени средства в хода на досъдебното производство,
изчерпателност са възпроизведени и действията, с които подсъдимият е извършил
самото обсебване. - разпореждане с парите, преведени от гражданския ищец за
извършване на авансово плащане по договор за доставка на шарен слънчоглед
реколта – 2014 г. Обоснована е причината за наличието на квалифициращото
обстоятелство „големи размери" на предмета на престъплението. Обстоятелствената
част е изготвена ясно и разбираемо и всички изложени в нея обстоятелства са в
тясна връзка с предмета на доказване. По този начин обвинителният акт съдържа всички
необходими елементи, за да се приеме, че К. е наясно за „престъплението, в
което е предаден на съд" - време, място и начин на извършването му, както
и пострадалите лица и причинените им вреди. Посочването на тези обстоятелства е
достатъчно пълно и ясно както в обвинителния акт, с което той отговаря на
изискванията на чл. 246, ал. ІІ от НПК и с оглед тълкуването, направено от
ВКС с ТР №2/2002 г., така и в присъдата и във въззивното решение, съобразно
критериите на чл.305, ал. ІІ и чл. 339, ал. ІІ от НПК. Не е нарушено правото на
защита на подсъдимия да узнае и разбере фактите по обвинението и да организира
защитата си. Не може да се говори за допуснати в изготвянето на обвинителния
акт съществени процесуални нарушения, поради което първоинстанционнния съд не е
следвало да прекратява съдебното производство и да връща делото на прокурора.
Въпреки това той не се е съобразил със задължителните указания в ТР № 2/2012 г.
- т.4.2. Основание за връщане на делото на прокурора следва да бъдат само тези
пороци на обвинителния акт, които водят до липса на съществени негови
реквизити, касаещи съществото/начина на осъществяване на престъплението. Във
всеки конкретен случай те са различни и понякога наличието на обстоятелственост
се дължи не на недостатък на действията на прокурора при упражняване на
правомощията си по чл. 246 от НПК, а на наличието на изведени
факти за начина на осъществяване на престъплението. Упражнявайки правомощията
си по чл. 249, ал. ІІ, чл. 288, т. 1 и чл. 335, ал. І от НПК, съдията-докладчик
от първоинстанционният съд следва да бъде особено прецизен в преценката си,
като правилно отграничава същественото от несъщественото съдържание на
обвинителния акт, налагащо връщането на делото на прокурора. Трябва да се има
предвид, че винаги мотивите към присъдата и въззивния съдебен акт са много
по-обстойни, тъй като те се постановяват след провеждането на съдебно следствие
при събиране на доказателствата в тяхната пълнота, а и изискванията към
съответните съдебни актове са различни и по-завишени. С оглед на това при
констатираното съдържание на обвинителния акт, въззивната инстанция не намира
да е било допуснато съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия К.Т.К.,
изразило се в невъзможността той да разбере в какво се състои обвинението срещу
нея и адекватно да организира защитата си. Налице е основание за отмяна на
обжалваното и протестирано определение и връщане на делото за последващи
съдопроизводствени действия.
Водим
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като неправилно и незаконосъобразно
определение № 735/31.Х.2018 г.
постановено по НОХД № 1799/2018 г. по
описа на Плевенски районен съд,
Връща
делото на първоинстанционнни съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: