РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Свищов, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20224150100491 по описа за 2022 година
ИСК с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът „Г“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от ЛГ-управител, чрез пълномощника адв. ХМ твърди, че
между него и ответника „О, гр. С, представлявано от ЗИ и ЛЛ са налице
търговски взаимоотношения, въз основа на които ищецът продава на
ответното дружество изделия от кашон и дървени палета. Твърди, че всяка
отделна доставка се фактурира и следва да се плати в определен срок.
Ответното дружество е приело стоките, но не е заплатило в срок и пълен
размер дължимите суми, както следва: По фактура № **********/17.05.2021
г. на стойност 4348,98 лева, е направено на 21.07.2021 г. плащане в размер на
4387,90 лева, с която сума е погасено изцяло задължението по предходна
фактура № **********/1.04.2021 г. и частично със сумата 2000,00 лева по
тази фактура. След допуснато обезпечение на бъдещ иск, на 29.04.2022 г. е
преведен и остатъкът по тази фактура 2348,98 лева. Претенцията на ищцовото
дружество е за сумата 226,43 лева –лихва за забава за периода от 18.05.2021г.
до 29.04.2022г. Относно фактура № **********/8.02.2022 г. на стойност
900,00 лева с ДДС за доставени 25 броя дървени палета с размер 80/120 с
1
падеж на фактурата 8.02.2022 г. твърдят, че не е постъпило плащане. Заявява,
че издадените фактури били коректно осчетоводени при ищцовото
дружество, за което прилага счетоводна справка за задълженията на
ответника. В указаните срокове не са заплатени, поради което моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумата 226,43 лева - –лихва за
забава за периода от 18.05.2021г. до 29.04.2022 г. върху сумата 2348,98 лева
по фактура № **********/17.05.2021 г., както и 900,00 лева-главница по
фактура № **********/8.02.2022 г. и 23,00 лева- лихва за забава за периода
от 9.02.2022 г. до 11.05.2022 г. Претендират законна лихва върху главницата,
считано от 11.05.2022г. –датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането. Претендират и направените по делото разноски. В съдебно
заседание ищецът не се представлява. Постъпило е писмено становище, в
което ищецът, чрез процесуалния си представител адв. ХМ, заявява, че
поддържа исковете, моли ответникът да бъде осъден да заплати
претендираните суми, представя и списък с разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл. 129 от
ГПК, ответникът е подал писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който прави
възражение за подсъдност. Оспорва исковете, като неоснователни и
недоказани. В съдебно заседание не се представлява. По делото е
представена писмена защита от адв. БГ, като пълномощник на ответника по
делото, в която поддържа, че исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят, като излага подробни съображения. Претендира разноски.
Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между „Г“ ЕООД с ЕИК **, със седалище гр. С, представлявано от ЛГ
и „О“ООД, гр. СС, представлявано от ЗИ и ЛЛ е имало търговски
взаимоотношения, въз основа на които ищецът продавал на ответното
дружество изделия от кашон и дървени палета. За две от доставките ищецът е
издал на ответника фактури с №№ **********/17.05.2021г. и
**********/8.02.2022г. Ответната страна не оспорва, че е получила доставка
на 6350 броя трипластови плотове от кашон с размери 1200/1000 мм. на обща
стойност 4348,98 лева с вкл. ДДС, фактурирана с фактура №
**********/17.05.2021г. , както и че е извършила плащане в полза на ищеца в
2
размер на 4387,90 лева на 21.07.2021г., с която сума е погасено изцяло
задължението по предходна фактура № **********/1.04.2021 г. и частично
със сумата 2000,00 лева по тази фактура. На 29.04.2022 г. е превела и остатъка
по фактура № **********/17.05.2021г. в размер на 2348,98 лева. Тоест
безспорно е налице забавено плащане след падежа, но задължението е
изплатено изцяло.
Спорно по делото е задължението за доставка 25 броя дървени палети на
обща стойност 900,00 лв., с вкл. ДДС и дължимостта на лихва за забава върху
това задължение. Според твърденията на ищцовото дружество сключването
на договора за доставка на стоки – 25 броя дървени палета с размер 80/120
см., с единична цена 30 лева, без вкл. ДДС или обща стойност - 900,00 лв., с
включен ДДС, е с дата 01.02.2022 г., на която стоките са заявени по телефона
на дружеството „Г“ ЕООД. Твърди, че същите са получени от ответното
дружество от производствената база и склада на ищеца в гр.***, като
представят фактура, която са издали към ответното дружество с
№**********/08.02.2022г., както и извадка от счетоводния регистър, справка
извлечение от състояние на вземанията на ищцовото дружество.
От своя страна ответното дружество възразява, че фактура с №
**********/08.02.2022 г. не носи подпис на получателя. Заявява, че в
приложената по делото обратна разписка от 10.03.2022 г., от която било
видно, че на тази дата ответното дружество е получило документи от ищеца,
не се съдържат данни дали процесната фактура е сред тези документи.
По делото беше допусната и изслушана съдебно икономическа
експертиза, при която вещото лице след като е прегледало счетоводствата на
двете дружества е преценило, че са редовно водени според ЗС и ЗДДС.
В счетоводните регистри на ищеца „Г“ ЕООД процесните фактури с №
**********/17.05.2021г. за сумата 4348,98 лева и с № **********/08.02.2022
г. за сумата 900,00 лева са включени в Дневниците за продажби по ДДС,
осчетоводени са точно, своевременно и правилно.
Съгласно счетоводните регистри на „О“ ООД, единствено фактура с №
**********/17.05.2021г. е включена в Дневника за покупки по ДДС,
осчетоводена е точно, своевременно и правилно. За покриване на
задължението по нея, ответното дружество е извършило две плащания, чрез
банков превод, на 21.07.2021 г. за сумата от 2000,00 лв. и на 29.04.2022 г. за
3
сумата от 2348,98 лв. Ответното дружество „О“ ООД е ползвало данъчен
кредит в размер на 150,00 лв. по фактура с № **********/17.05.2021г.
Фактура № **********/08.02.2022г. не фигурира в счетоводните
документи на фирмата, не е получавана и не е осчетоводявана. Към фактурата
не е приложен документ за експедиране на стоката, а само обратна разписка
от 10.03.2022 г. за изпратени документи към „О“ ООД. За покриване на
задължението по фактура с № **********/08.02.2022 г. ответникът не е
извършвал плащания.
На страните, беше указана доказателствената им тежест -за да бъде
уважен искът по чл. 79 от ЗЗД, в тежест на ищцовата страна е да докаже, че е
доставил стоките, които са фактурирани по процесните фактури.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил стойността по
фактурите, или че са настъпили правопогасяващи, правоизключващи факти,
поради които не дължи плащане.
Основателността на иска по чл. 79 ЗЗД се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за
доставяне на определена стока, в случая изделия от кашон и дървени палета,
срещу заплащане на парична сума; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на цена на доставена стока.
В тази връзка, съдът намира, че между „Г“ ЕООД и „О“ООД, гр. СС, е
имало валидно възникнало търговско взаимоотношение, по силата на което
ищецът продавал на ответното дружество изделия от кашон и дървени палета,
а ответникът е заплащал определената парична сума. Предмет на настоящото
производство са две от доставките, за които ищецът е издал на ответника
фактури с №№ **********/17.05.2021г. и **********/8.02.2022 г. Ищецът
доказа, а и ответната страна не оспорва доставката на 6350 броя трипластови
плотове от кашон на обща стойност 4348,98 лв., с вкл. ДДС. В заключението
си вещото лице е описало, че фактура № **********/17.05.2021г. присъства в
дневника за продажба на ищеца и в дневника за покупка на ответника.
Същата е осчетоводена от двете страни, като за нея ответното дружество е
4
ползвало данъчен кредит в размер на 150,00 лв. Предвид обстоятелството, че
издадената на „О“ООД, гр. СС фактура е осчетоводена от последното и
включена в дневниците за покупките по ЗДДС, като за нея дружеството е
ползвало данъчен кредит, то тази фактура № **********/17.05.2021г. на
стойност 4348,98 лева доказва възникналото в тежест на ответника
задължение за заплащане цената на доставените стоки. От представените по
делото доказателства и от заключението на вещото лице се доказа, че сумата
в размер на 4348,98 лв. е платена по банков път частично на 21.07.2021г. в
размер на 2000,00 лв. и окончателно на 29.04.2022 г. – в размер на 2348,98 лв.
По делото не се представиха писмени доказателства, от които да е видно
задълженията, момента, начина и формата на сключените между страните
договори, изпълнението, сроковете за плащане. В конкретния случай,
главното задължение за плащане цената на доставена стока, съгласно чл. 372,
ал. 1 ТЗ е изпълняемо със сключването на договора, ако не е уговорено друго,
а разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ТЗ предвижда, че ако възнаграждението не
е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на
товара. Тъй като не се доказа по делото да е уговорено друго, съдът приема,
че падежът на фактурите е в деня на тяхното издаване, задлъжението по
фактурата е следвало да бъде изпълнено на 17.05.2021 г., като считано от
18.05.2021 г. „О“ООД, гр. СС изпаднало в забава и в правната му сфера се
породило задължение за заплащане на обезщетение за забава. Плащания по
фактурата са направени на 21.07.2021 г. и на 29.04.2022 г., с което са доказва
основателността и на иска по чл. 86 ЗЗД. Относно размерът на претенцията –
ищецът претендира мораторна лихва в размер на 226,43 лева за периода от
18.05.2021г. до 29.04.2022г. върху сумата 2348,98 лева по фактура №
**********/17.05.2021 г. Съгласно заключението на вещото лице, размерът
на мораторната лихва е 262,53 лв. за периода от деня, следващ датата на
издаване на фактурата (18.05.2021 г.) до датата на окончателното плащане
(29.04.2022 г.) върху главница 4348,98 лв. Съдът счита, че изчисленията на
вещото лице относно размера на дължимото обезщетение за забава следва да
се вземат предвид, тъй като са извършени въз основа на правилно определена
база (главница) и следва в мораторната лихва размер на 262,53 лв. да бъде
присъдена в тежест на ответника. В случая изчислената от вещото лице лихва
е по –висока от претендираната, но в тази насока няма претенция за
изменение на размера на иска, поради което следва да бъде присъдена
5
претендираната 226,43 лева.
Претендираната от ищеца законна лихва върху сумата от 226,43 лв. от
датата на предявяване на исковете - 11.05.2022 г. до изплащане на вземането,
съдът счита за неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена по
следните съображения: Правната уредба по отношение на лихвата между
търговци се съдържа в чл. 294 от ТЗ, като в ал. 2 е указано, че лихва върху
лихва се дължи само ако е уговорено. В настоящия случай не се доказа какви
са уговорките между страните. Не се представиха и доказателства в тази
насока – договори, споразумения, поради което съдът счита, че такава
уговорка няма и претенцията за законна лихва върху мораторна лихва - 226,43
лева следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че ищецът не доказа доставката на 25 броя дървени палети
на стойност 900,00 лв., фактурирани с фактура с № **********/08.02.2022 г.
От заключението на вещото лице стана ясно, че фактура с №
**********/08.02.2022 г. не е отразена в счетоводните регистри на ответника,
не е заведена в дневниците, не е осчетоводена, за покриване на задълженията
по нея не са извършвани плащания, по нея не е ползван данъчен кредит.
Съдът споделя възражението на ответната страна, че в процесната фактура с
№ **********/08.02.2022 г. липсва подпис на получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, от което следва, че
същата не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване на стоките, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски
продажби. Неотразяването на фактурата в счетоводството на ответника-
купувач, невключването й в дневника за продажбите по ДДС и неползването
на данъчен кредит по нея води до непризнаване на задължението и до
невъзможност да се докаже неговото съществуване (решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че от представените от страна на ищеца 3 бр.
спецификации с дати 09.09.2020 г., 07.01.2021 г. и 17.05.2021 г. не може да се
удостовери получаването на 25 броя дървени палети и същите да са
фактурирани точно в процесната фактура с № **********/08.02.2022г.
Датите на спецификациите са доста назад във времето преди фактурирането
на 8.02.2022г., като се има предвид че това не е единствената доставка между
страните.В тази връзка Спецификацията от 07.01.2021 г. е за 12 броя дървени
6
палета, а третата спецификация е с дата на първата фактура – 17.05.2021г. , от
което не може да се направи извод, че тези документи /спецификации/
доказват доставянето на 25 броя дървени палети на стойност 900,00лева,
които да са фактурирани с фактура с № **********/08.02.2022 г.
С оглед на това, съдът приема за недоказан иска по чл. 79 , ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.372 ал.1 от ТЗ за сумата 900,00 лева и същият следва да се отхвърли.
Като акцесорен , иска по чл. 86 ЗЗД за сумата 23,00 лева, също следва да се
отхвърли ,с оглед отхвърлянето на главния иск.
По делото са направени разноски от ищеца в размер на 830,00 лева,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В разноските са включени
150,00лв.-такса за завеждане на делото, 200,00лева-депозит за СИЕ и 480,00
лева-адвокатски хонорар. Ответникът е направил разноски 300,00 лева-
адвокатски хонорар. При този изход на делото, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в размер на 190,00 лева, съобразно уважената част от иска,
а ищецът на ответника в размер на 240,00 лева, съобразно отхвърлената част
от иска.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О“ ООД с ЕИК ****, със седалище гр. СС, представлявано от ЗИ
и ЛЛ да заплати на „Г“ ЕООД с ЕИК *****, гр. С, ЛГ-управител сумата
262,53 лева (двеста шестдесет и два лева 53 ст.) – мораторна лихва върху
главница 4348,98 лв. по фактура с № **********/17.05.2021 г. за период от
18.05.2021 г. до 29.04.2022 г, като отхвърля претенцията за законна лихва от
11.05.2022 г. до изплащане на вземането, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Г“ ЕООД с ЕИК *****, гр. С, ЛГ-
управител с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.372 ал.1 от ТЗ 2 за
сумата 900,00 лева – главница по фактура № **********/08.02.2022 г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Г“ ЕООД с ЕИК *****, гр. С , ЛГ-
управител предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна
7
лихва в размер на 23,00 лева върху главница 900,00 лв. по фактура с №
**********/08.02.2022 г. за периода 09.02.2022 г. до 11.05.2022 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „О“ ООД с ЕИК ****, със седалище гр. СС, представлявано
от ЗИ и ЛЛ да заплати на „Г“ ЕООД с ЕИК *****, гр. С, ЛГ-управител сумата
190,00 лева - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Г“ ЕООД с ЕИК ****, гр. С, ЛГ-управител да заплати на
„О“ ООД с ЕИК *****, със седалище гр. СС, представлявано от ЗИ и ЛЛ
сумата 240,00 лева - направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8