Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….. / …..………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ВАРНА, Седми състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димов административно дело № 2097 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл.195б, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/, чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Поларис - 8“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „П.Р.“ № 12, офис 3, представлявано от управителя В.Р.,
чрез адв. Д.И., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№ 184/28.08.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с който
на основание чл.195б, ал.1 и ал.2, вр.чл.194, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗВ,
чл.166 от ДОПК, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и за периода
01.01.2019г. до 31.12.2019г. му е установено публично държавно вземане в общ
размер 128 830,28 лв., от които 111 082,20 лв. - главница и лихва в размер на 17 748,08 лв.,
изчислена до 28.08.2020 г., по разрешително № РВО-38/01.02.2016 г. за ползване
на воден обект, с цел изземване на наносни отложения.
Жалбоподателят
оспорва установените задължения по основаниe
и по размер. Счита, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и неправилен.
Излагат се твърдения, че административният орган не е приложил правилно
материалния закон, във връзка с определяне на таксите. Твърди се, че не е
съобразено обстоятелството, че Разрешително №38/01.02.2016 г. е издадено преди
влизане в сила на промените в механизма на изчисление на таксите за ползване на
повърхностен воден обект, приети с Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и замърсяване /Тарифата/. Считат, че новите такси не са
приложими към първоначалното максимално количество, посочено в разрешителното,
като се позовават на § 3 от Тарифата. Навеждат се доводи, че информация за
плащане на такси, определени по различен начин от този, използван през 2016 г.
не е изпращана до тях, както не им е изпращано и уведомление по чл. 9, ал. 4
или ал. 5 от Тарифата. Поради което считат, че не следва да се прилагат новите
правила за изчисление на таксата преди изменението му през 2017 г. Излагат се
твърдения, че дължимата такса за 2017 г. в размер на 229 500 лв. е платена
на 09.03.2018 г., което се признава в АУПДВ. Твърди се също, че органът
неправилно е определил датата, от която следва да се изчислява таксата по
намаленото количество на разрешителното. Сочи се, че е подадено заявление на
06.02.2017 г., с което е поискано изменение на целта на разрешителното по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, но разрешителното е изменено 9 месеца по-късно,
което се дължи на забава на администрацията, като се твърди, че ако изменението
е направено по-рано, таксата нямаше да бъде в толкова завишен размер. С оглед
на изложеното, считат че дружеството – жалбоподател за периода 06.02.2017 г. –
03.11.2017 г. не следва да заплаща такса в завишен размер. Излагат се твърдения
за неправилно изчисление на лихвата за периода 16.02.2020 г. – 28.08.2020 г. Излагат
се подробни съображения за несъответствие на АУПВД с целта на закона. Иска се
отмяна на обжалвания АУПДВ.
В съдебно
заседание, чрез процесуален представител се поддържа депозираната жалба.
Излагат се твърдения, че спорът не е за това дали таксите се дължат, а в какъв
размер следва да бъдат те и как следва да се изчислят. Отправя се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна –
директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, чрез писмени бележки, оспорва
жалбата. Счита, че оспорените задължения са установени при съобразяване
разпоредбите на ЗВ и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и замърсяване. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В условие
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. С
допълнителна молба е отправено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
„Поларис-8“ ООД е
титуляр на Разрешително № РВО-38/01.02.2016 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна Агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ за ползване на
воден обект с цел изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав с
плаващи средства до 230 000 m3. Разрешителното
е изменено с Решение № ПД -14-172/03.11.2017г., като разрешеното количество за
изземване се е променило от 230 000 m3 на 90 000
m3. С Решение № ПД-14-130/30.10.2019г. е
отново изменено, като разрешеното количество за изземване се намаля от 90 000 m3 на 40 000 m3.
Със заповед №
44/20.05.2020 г. Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район" определя
служители от БДДР Плевен, които да извършат проверка по документи на всички
разрешителни за ползване на воден обект с цел изземване на наносни отложения,
проверката следва да установи има ли неплатени такси, съгласно чл. 4, ал. 1 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване. В случай, че се установи наличие на неплатена такса или неплатена
такса в пълен обем да се подготви покана за доброволно изпълнение по реда на
чл. 195б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите и чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
С оглед
извършената проверка е подготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение
№КД-04-54/17.06.2020 г. до „Поларис-8“ ООД, с която на дружеството са
определени суми за плащане в размер на 405 135,62 лв. в 7-дневен срок от
получаване на поканата. Същата е получена на 18.06.2020 г. от дружеството
жалбоподател.
В тази връзка е
депозирано възражение № КД-04-54-(1)/24.06.2020 г. от „Поларис-8“ ООД, с което
се оспорва определената сума за доплащане. Излагат се съображения, че
разрешението е издадено преди влизане в сила на промените в механизма на
изчисление на таксите за ползване повърхностен воден обект, приети с Тарифата
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, твърди се,
че новите такси не са приложими към първоначалното максимално количество,
посочено в Разрешение №РВО-38. Твърди се, че дължимата такса за 2017 г. е
размер на 229 500.00 лева е заплатена. Сочи се, че предвид факта, че
разрешителното им е удължено едва на 03.07.2017 г., не следва да заплащат такса
в периода 25.07.2016 г. до 03.07.2017 г., тъй като в този период дружеството не
е разполагало с действащо разрешение за ползване на повърхностен воден обект, а
процедурата по продължаване на срока е била спряна на основание чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ. В заключение сочат, че не
са съгласни с начина на изчисление на таксите.
На 06.07.2020 г.
за установените при проверката обстоятелства е съставен Констативен протокол.
Констатирано е, че към датата на съставянето му е определена дължима сума в
размер 736 635,62 лв. На 09.03.2018 г. е постъпило плащане в размер на
229 500,00 лв. и на 11.02.2020 г. е постъпило плащане в размер на
102 000,00 лв. В резултат, на което е направено преизчисление на дължимата
сума, остатъкът за доплащане е определен в размер на 405 135,62 лв.
На 28.08.2020 г. е
съставен Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 184/2020 г., с който на „Поларис-8“ ООД е установено по основание и размер
публично вземане за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и за периода
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в общ размер 128 830,28 лв., от които
111 082,20 лв. - главница и лихва в
размер на 17 748,08 лв., изчислена до 28.08.2020 г., посочено е, че
лихвата е дължима до пълното погасяване на главницата. АУПДВ е връчен на
дружеството на 31.08.2020 г.
С молба от
09.09.2020 г. „Поларис-8“ ООД, възразява срещу изчислените с акта лихви,
изразяват съгласие да се извърши прихващане с надвнесена от дружеството сума в
размер на 66 020,55 лв., приложено е платежно нареждане за сумата от 52 447,33 лв.
С писмо изх. №
КД-04-57(7)/11.09.2020 г. от БДДР, дружеството е уведомено, че е извършено
прихващане със сума в размер на 66 020,55 лв., установено е, че отстатъка
от АУПДВ е платен, ведно с дължимата лихва и е уведомен жалбоподателят, че в
действителност в АУПДВ е допусната грешка при изчисляване на дължимата лихва за
периода 01.01.2019 – 31.12.2019 г., която е коригирана. С писмото дружеството е
уведомено, че няма непогасени задължения за такси по ЗВ до 31.12.2019 г. по
Разрешително №РВО-38/01.02.2016 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – адресатът на оспорения АУПДВ, в срока по чл.149 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на
задължителната проверка по чл.168, ал.1 АПК, съдът констатира, че оспореният АУПДВ
е издаден от компетентния орган по чл.195б от ЗВ, по реда на чл.166, ал.2 от ДОПК, вр. Глава пета, Раздел І от АПК, при спазване на изискванията на чл.57 и
тези, за форма по чл.59 от АПК, поради което АУПДВ не страда от пороци влечащи
неговата нищожност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Адресатът на акта е надлежно уведомен за започналото производство,
връчена му е и покана за доброволно изпълнение.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебна
проверка е акт по чл. 195б от Закона за водите, установяващ държавно вземане с
публичен характер, касаещо неплатена такса за ползване на воден обект,
определена на основание чл. 194, ал. 1, т. 2 б. "а" от Закона за
водите, в размера, съгласно чл. 1, т. 2, б. "а", чл. 4, ал. 1 и чл. 13,
чл. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване. Съгласно разпоредбата на чл. 195б от Закона за водите, вземанията
за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по ЗВ се определят с акт за
установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции,
издаден по реда на чл. 166 ДОПК, което производство има за цел установяване по
основание и размер на публични вземания. Основанието за дължимостта на
процесната такса за водовземане е регламентирано със Закона за водите, като
законодателят в нормата на чл. 194, ал. 6 от Закона за водите е предвидил
конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов
нормативен акт. В настоящия случай е приложима Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017
г.
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване е приета с Постановление на Министерски съвет №
383/29.12.2016 г., обнародвана е в ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г. и е влязла в сила от 01.01.2017
г.
Съдът намира,
че възражението, направено с жалбата, че след като Разрешително № РВО –
38/01.02.2016 г. е издадено преди влизане в сила на промените на механизма на
изчисляване на таксите за ползване на повърхностен воден обект, новите такси не
са приложими към първоначалното максимално количество. Нито в Тарифата, нито в
Закона за водите е предвидена възможност за изключване от приложното поле на
Тарифата заварените разрешителни. Напротив
изричната делегация за издаване на Тарифата за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (тарифата),
приета от Министерския съвет на Република България с Постановление № 383 от 29
декември 2016 г., се намира в чл. 194, ал. 6 (доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.) от
Закона за водите (ЗВ). Именно тази законова разпоредба препраща към тарифата
относно размера на таксите по ал. 1, т. 1 – 3 от чл. 194 от ЗВ, начина и реда
за тяхното изчисляване и заплащане. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби
на постановлението е посочено, че то влиза в сила от 1 януари 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а"
и т. 2 и т.3 от ЗВ за правото на
използване на водите се заплащат такса за водовземане
и такса за ползване на воден обект и такса
за замърсяване. В този смисъл е и разпоредбата на § 9
от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато
използването на водите се осъществява на основата на
издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи
заплащане на таксите, предвидени в този закон,
считано от влизането в сила на
тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване
или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в
случая, че с обжалвания АУПДВ размерът на
дължимата такса за ползване на
воден обект е определен въз основа на
посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. С оглед
на изложеното съдът намира, че Тарифата се прилага и за заварените към
приемането й разрешения.
Неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя за нарушение на § 3, ал. 2
от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (в сила от 1.01.2017 г.). В тази връзка до дружеството –
жалбоподател е изпратено писмо изх. № 1106/19.02.2018 г. Видно от съдържанието
на същото „Поларис-8“ ООД е информирано, че на основание чл. 21, ал. 1 и ал. 2
от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, следва да заплати сума в размер на 229 500,00 лв. Писмото е изпратено на основание чл. 9, ал. 3
и ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, като изрично е посочено, че Тарифата е приета с ПМС №383/29.12.201
6г. и е в сила от 01.01.2017 г. С оглед изложеното съдът намира, че
административният орган е изпълнил задължението си по § 3, ал. 2 от Тарифата и
дружеството е надлежно уведомено. Във връзка с наведените доводи, че такова
уведомление липсва и при издаване на Решение № ПД-14-172/03.11.2017 г., съдът
намира, че административният орган е изпълнил задължението си с писмо изх. №
1106/19.02.2018 г., което е изпратено на „Поларис-8“ ООД след издаване на въпросното
решение.
По отношение на
възражението, че дружеството не е уведомено за промяната на таксите и с
последващото Решение №ПД-14-130/30.10.2019 г. за изменение, с което органът е
нарушил § 3, ал. 2 от Тарифата. Следва да се има предвид в тази насока, че
нормата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от
27.11.2018 г., следователно и към момента на издаване на оспорения акт за
Директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява
писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че със заявление на 06.02.2017г. е поискало изменение на целта на разрешителното и факта, че изменението е извършено едва на 03.11.2017 г. е по вина на администрацията, като се твърди, че за периода от подаване на заявлението до извършване на изменението следва да се плаща такса за 90 000 m3, а не както е приел административният орган за 230 000 m3. Видно от Решение № ПД-14-172/03.11.2017 г. заявлението, с което е поискано изменението на целта на разрешителното е с вх. № ВО-26/18.08.2017г., а не както твърди жалбоподателят на 06.02.2017 г. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва:1. служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73; 2. по молба на лицето, в полза на което е предоставено. А съгласно ал. 2 на същия член в случаите по ал. 1, т. 2 органът по ал. 1 проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. Съгласно чл. 48, ал. 2 от Наредбата за ползването на повърхностни води когато молбата за изменение е свързана с искане за промяна на параметрите на разрешеното използване и когато не са налице основания за отказ, компетентният орган изготвя и изпраща съобщение до кмета на съответната община, а съгласно ал. 3 на чл. 48 след изтичането на законоустановения 14-дневен срок от датата на обявяването на съобщението по ал. 2 компетентният орган се произнася с мотивирано решение за изменение на разрешителното или с мотивиран отказ. Съдът намира, че Разрешение РВО №38/01.02.2016 г. с разрешена цел на ползването: изземване на наносни отложения от коритото на р. Дунав с плаващи средства до 230 000 m3, което е изменено на 03.11.2017 г. В разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗВ е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 2 се определя на базата на: 1. разрешен обем на изземване – в случаите по буква "а", т.е. правилно административният орган е определил такса за ползване за периода 01.01.2017 г. до 02.11.2017 г. на база разрешен обем за ползване, а именно 230 000 m3.
По отношение на възражението, че лихвата е неправилно изчислена, съдът намира, че същата е коригирана с писмо изх. № КД-04-057(7)/11.09.2020 г., като е посочено, че при изчисляване на дължимата лихва по АУПДВ № 184/28.08.2020 г., БДДР е допуснала техническа грешка при изчисляване на дължимата лихва за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. В писмото се сочи, че е взета предвид молба на „Поларис-8“ ООД от 09.09.2020 г., където лихвите са правилно изчислени.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че периода
01.01. - 31.12.2017 г. „Поларис-8“ ООД фактически е изземвало наносни отложения
от коритото на р. Дунав. Този факт се
установява от изготвения от самото дружество доклад, представен на д-ра на БДДР
с писмо вх.№ 1106/19.03.2018 г., към който е приложена и справка на иззетите
през 2017 г., наносни отложения.
Съгласно чл.194,
ал. 6 от ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1-3, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата, таксите за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем на изземване.
Съгласно чл.13, ал.1 от Тарифата, таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата – в лв./куб. м; W – размерът на разрешения обем на изземване – в куб. м. Алинея 2 на чл. 13 определя единичният размер на таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения е 2,55 лв./куб. м.
Съобразявайки се с Решение № ПД-14-172/03.11.2017 г. административният орган е изчислил размера на дължимата такса за периода 01.01.2017 г. - 02.11.2017 г., съобразно разрешената цел за ползване – 230 000 m3. За период 03.11.2017 г. – 31.12.2017 г. таксата е изчислена, съобразно изменената цел на разрешителното, а именно 90 000 m3.
За 2019 г. административният орган отново съобразявайки Решение № ПД-14-130/30.10.2019 г. е изчислил дължимата такса за периода 01.01.2019 г. – 30.10.2019 г., съгласно разрешената цел за ползване, а именно 90 000 m3. За периода 31.10.2019 г. до 31.12.2019 г. административният орган при изчисляване на таксата е съобразил решението, с което е изменено разрешителното на жалбоподателя и разрешения обем е намален на 40 000 m3.
Ирелевантни са
възраженията на жалбоподателя за недължимост на таксата, поради това, че следва
да се определя на база реално иззет материал. Тарифата определя, че таксата се
дължи на разрешено годишно количество, а не на база на иззетото такова. В
случая Директора на БДДР, действа в условията на обвързана компетентност при
определяне на дължимата такса. Не е налице възможност за преценка как да се
изчисли таксата.
С оглед
гореизложеното, на основание чл.194, ал.4, вр.§ 62, ал.4 от ЗИД на ЗВ, вр.чл.13
от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, правилно с обжалвания АУПДВ
дължимата такса за изземване на наносни отложения от река Дунав, е изчислена
съобразно количеството на разрешен обем за изземване.
По така изложените
съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал.
8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, „Поларис - 8“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на Басейнова дирекция "Дунавски район" - гр. Плевен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 655 (шестстотин петдесет и пет) лева. сумата 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Поларис - 8“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.Р.“ № 12, офис 3,
представлявано от управителя В.Р., против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 184/28.08.2020г. на директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“, с който на основание чл.195б, ал.1 и ал.2, вр.чл.194, ал.1,
т.2, буква „а“ от ЗВ, чл.166 от ДОПК, за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
и за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. му е установено публично държавно
вземане в общ размер 128 830,28 лв., от които 111 082,20 лв. - главница и лихва в размер на 17 748,08
лв., изчислена до 28.08.2020 г., по разрешително № РВО-38/01.02.2016 г. за
ползване на воден обект, с цел изземване на наносни отложения.
ОСЪЖДА „Поларис - 8“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „П.Р.“ №
12, офис 3, представлявано от управителя В.Р. да заплати на Басейнова дирекция
"Дунавски район" - гр. Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер
на 655 (шестстотин петдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: