№ 703
гр. Казанлък, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20245510103213 по описа за 2024 година
Предявени е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с договорните отношения между страните.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* моли съда да постановите
решение, с което да признае за установено, че ответницата Д. П. И., ЕГН
**********, дължи на „Сити Кеш“ ООД сумата 1,100 лв. главница, дължима и
неплатена по договор за паричен заем № *****/27.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производствата (заповедно и
исково) разноски, включително на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 13, ал. 2
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство в размер на 450 лв.
Твърди, че Д. П. И., ЕГН ********** е отправила искане за сключване на
договор за заем между нея и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* посредством
сайта на Заемодателя - https://credirect.bg, попълнено собственоръчно.
Договорът за заем се сключва съобразно разпоредбите на Закона за
електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от
1
разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от
заемодателя, е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща,
телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период
на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят е
обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити
Кеш“ ООД.
Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен
заем влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя
(27.05.2022 г.) и става задължителен и за двете страни.
Всички действия на потребителя могат да се проследят и от
съдържанието на лог файла, част от електронното досие на клиента, от който
файл се вижда кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с
кандидатстването за кредит през онлайн платформата.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил
дължимите суми, не е погасил задълженията си по заема. Предвид това,
дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника въз
основа, на което е образувано ч.гр.д. № 2604/2024 г. по описа на PC –Казанлък.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за
претендираните със заявлението сумите, срещу която заповед длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Налице е правото му по чл. 415 ГПК да
предяви установителен иск за присъдените вземания.
Твърди, че между страните има сключен валиден договор, съгласно
който заемодателят - „Сити Кеш“ ООД е заплатил на Д. П. И., на каса на Изи
Пей срещу представена лична карта, заемната сума, а от своя страна тя се е
задължила да върне сума по заема в размер и срок съгласно уговореното. Като
кредитор има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава - в
случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл. 86
ЗЗД, - от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изпълнение на задължението.
Прави възражение за недължимост, в условията на евентуалност - за
прекомерност, на адвокатския хонорар на насрещната страна в заповедното
производство и възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК относно
2
адвокатското възнаграждение на насрещната страна в исковото производство.
Ответникът Д. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. ***** чрез адв. Б. Й. –
САК взема становище, че договор за паричен заем № *****, сключен на
27.05.2022 г. между нея - Д. П. И., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
********* е недействителен, съгласно чл. 22 от Закона за потребителския
кредит.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените от „Сити кеш“ ООД, ЕИК
********* срещу нея искове. По обявения за недействителен договор лихви
не се дължат. В случай, че бъде установено, че следва да заплати на ищеца
главницата в размер на 1100 лв. по недействителен договор същата сума
следва да бъде заплатена без лихви.
Моли да й бъдат присъдени сторените разноски. Излага следните
съображения:
Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит: „Когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.“
Ищецът не е представил извлечение от счетоводните си книги, от което
да е видно какви суми точно е заплатила, как са били разпределени - какво е
погасявано с тях.
Признава, че на 27.05.2022 г. е сключила договор за паричен заем №
***** от 27.05.2022 г. със „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със следните
параметри:
- Размер на отпуснатия заем: 1200 лева;
- Размер на погасителната вноска: 4 х 40.05 лева и 14 х 108.69 лева;
- Годишен процент на разходите на заема: 48.05 - Брой на вноски: 18 -
Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;
- Дата на първото плащане: 27.06.2022 г.
- Дата на последното плащане: 27.11.2023 г.
- Обща сума за плащане: 1681.86 лв.
Като заемател се е задължила в срок от три дни, считано от усвояването
3
на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящи
на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените). При неизпълнение на т. 6.1., кратко
заемател дължи неустойка в размер на 2422.14 лева. Начислената неустойка е
уговорено да се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор
погасителен план.
Намира договора за паричен заем № ***** от 27.05.2022 г. за
недействителен на следните основания за нищожност:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.11,ал.1, т.7-т.12 и т.20 и ал. 2; и чл. 12,
ал.1, т. 7 - т. 9, договорът е нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за
потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от
изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на
последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. тя е по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно - че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на
кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи.
Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите (ГПР) и Общата сума дължима от потребителя, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение N I начин.
Твърди, че в договорът се съдържа ГПР, но няма подробна информация
за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Записано е в т.
3.10. от договора за паричен заем, че Общата сума за плащане е в размер на
1681.86 лева, което не отговаря на действителната общо дължима сума от
потребителя, която е: 1200 + 481.86 лева + неустойка 2422.14 лв. = 4098.30 лв.
Формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК с
посочения договорен ГПР в размер на 48.05 %. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал.4 от ЗПК, но той не отразява действителният такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в
4
размер на 2422.14 лева, която се начислява автоматично от заемателя и която
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР
на ЗПК (в този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 г. по дело С-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд)
Позовава се на Р № 11150/10.06.2024 г., по гр. дело № 67841/2023 г. на
Софийски районен съд, 167 състав, който приема, че уговорената в процесния
договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, който съобразно
правилата на чл.19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита),
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания годишен
лихвен процент по кредита в размер на 40.05 % и годишен процент на
разходите в размер на 48.05 %. Липса ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същия като %).
Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР в размер на 48.05 %, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин
(чл. 10, ал. 1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителят е
предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 40.05 % и при
това положение не става ясно как е формиран ГПР в размер на 48.05 %, т.е.
какво друго е включено в ГПР извън фиксирания лихвен процент от 40.05 %.
5
Неясното определяне на ГПР счита за самостоятелно основание за
нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“. В този смисъл клауза, като уговорената от договора за паричен заем,
според която се дължи неустойка в размер на 1251.50 лева (и при отпуснат
кредит в размер на 1 600 лева) при неизпълнение на задължението за
осигуряване в три дневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, се намира в пряко противоречие е преследването от
Директивата цел, транспортирана в ЗПК. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето
му да се сключи договора за кредит.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се
предвижда обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произлизат вреди. Косвено
6
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да
бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави се съдържа в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС.
Неустойка за изпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само единствено постигане на неоснователно обогатяване.
Налага се извод, че уговорките за неустойка във връзка с клаузата за
неосигуряване на обезпечение от договора нямат друга цел освен създаването
на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително
погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т.е.
последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване
на заетата сума. Предвиждането на санкции за потребителя, ако не осигури
обезпечение, в същност цели освобождаване на кредитора от изпълнение на
задълженията му по чл. 16 от ЗПК и чл. 8 от Директива 2008/48 и е опит за
прехвърляне на същото в отговорност на потребителя. В тежест на кредитора
е да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента
на сключването му и да не допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнението на
това задължение на кредитора в патримониума на потребителя е в нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна.
Така също по посочения начин се заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 от
ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
7
мораторната лихва по чл. 33, ал.1 от ЗПК. При особено кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва счита за недопустимо като твърди, че
съдебната практика за това е константна.
Не предоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора) съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора
променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва
заедно с периодичната месечна вноска. Това навежда на извод, че нито една от
страните не е имала реално намерение да се предостави обезпечение или да се
ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непосредствено
обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да
отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне
на обезпечени кредити.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подаденото на 14.10.2024 година заявление е образувано
ч.гр.д. № 2604/2024 г. по описа на РС-Казанлък, по което със Заповед
1609/16.10.2024 година е разпоредено Д. П. И., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***** да заплати на кредитора „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от
Н.П.П. - управител, сумите: 1200,00 лева /хиляда и двеста лева и 00 ст./
главница; 481,86 лева възнаградителна лихва за периода 27.05.2022 г. до
27.11.2023 г.; 734,58 лева законна лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до
01.09.2024 г.; законната лихва върху главницата от 14.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; - 148,33 лева разноски по
производството, от които 48,33 лева /четиридесет и осем лева и 33 ст./
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за
неизпълнение на договор за паричен заем Кредирект № 682931 от 27.05.2022
г. сключен със „Сити Кеш“ ООД. Поради непредявяване на иск за
установяване на част от вземанията в указания от закона, заповедта е
обезсилена за всички вземания с изключение на главница от 1100 лв. и законна
лихва върху главницата считано от 14.10.2024 година.
8
Страните „Сити Кеш“ ООД и Д. П. И. не спорят, че на 27.05.2022 година
са сключили договор за паричен заем Кредирект № 682931 от 27.05.2022 г.
Процесът на договаряне е изложен в представеното извлечение лог файл за
паричен заем № 682931, от който е видно, че от 08:09:51 часа до 09:47:20 часа
на 27.05.2022 година е избрана сума 1200 лв. от потребител, приети са Общите
условия по договора за кредит, подадени са от потребителя декларация
съгласие с ОУ, декларация за обработка на данни, декларация по чл.36
ЗМИП, посочени са мобилен телефон, електронен адрес, предоставен е СЕФ
на посочения от потребителя електронен адрес, предоставени са две имена,
ЕГН, данни от личната карта, извършена е проверка на личната карта,
подадена е декларация за вярност на предоставените данни, създадена е заявка
за кредит № *****, добавено е лице за контакт, телефон на лице за контакт,
заявката е обработена, одобрен е кредитът, договорът за кредит е изпратен на
потребителя.
Видно от съдържанието на същия „Сити Кеш“ ООД отпуска на Д. П. И.
заем при следните условия:
- Размер на заема:1200 лв.,
- Размер на погасителната вноска: 4 х 40.05 лева и 14 х 108.69 лева;
- Годишен процент на разходите на заема: 48.05 - Брой на вноски: 18 -
Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %;
- Дата на първото плащане: 27.06.2022 г.
- Дата на последното плащане: 27.11.2023 г.
- Обща сума за плащане: 1681.86 лв.
При неизпълнението на т. 6.1. от договора в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и
отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или
банкова гаранция (поне едно от изброените), заемателката дължи неустойка в
размер на 2422.14 лева. Начислената в договора неустойка е уговорено да се
заплаща разсрочено съгласно приложения към договора погасителен план.
Безспорно в отношенията между страните е, че „Сити Кеш“ ООД е
изпълнило задължението си по договора за паричен заем № ***** от
27.05.2022 г. и е предало на Д. П. И. в заем сумата 1200 лв. и това е видно и от
представена разписка за извършено плащане № 2000000304424661 от
9
27.05.2022 г. , с която „Сити кеш“ ООД е наредил в полза на Д. П. И. заем
съгласно договор № ***** в размер на 1200 лв.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза размерът на непогасения остатък по договор за паричен заем №
*****/27.05.2022 е 1100 лв. за главница и законната лихва от 14.10.2024 г. до
23.06.2025 г. в размер на 101,75 лв.
Договорът, от който произтича претендираното от ищеца вземане е
потребителски. Въз основа на изискванията към съдържанието и формата на
този вид договори, визирани в Закона за потребителския кредит, договорът е
недействителен.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Договорът, от който произтича претендираното от ищеца вземане е
нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД - като заобикалящ закона и накърняващ
добрите нрави, във връзка с чл.21, чл.22 от ЗПК. На основание чл.23 от ЗПК
кредиторът има право само на чистата стойност на кредита.
Кредитополучателят не дължи лихва или други разходи по кредита.
Налице е нищожна клауза в договора – клаузата посочваща размера на
ГПР по кредита. Действителния ГПР надхвърля допустимия от закона размер
по чл.19 от ЗПК. Уговорената неустойка няма характера на неустойка тъй като
не е свързана с претъпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя - невръщане на заетата сума, а е за друго наложено от
кредитора изискване, свързано с непарично задължение - обезпечаване на
обезпечението на изпълнението. Липсата на обезпечение не представлява
вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на
обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Посочен в размер по-
нисък от действителния по договор ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика, а клаузата за неустойка от договора е нищожна съгласно
т.3 от ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК, поради
накърняване на добрите нрави - уговорката за неустойка, излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
10
функции и цели оскъпяване на заема. Неустойката е вземане /разход по
кредита/, с което се цели да се заобиколи закона – въведената по чл. 19, ал.4 от
ЗПК забрана да се надвишава допустимия от закона размер на ГПР, за да се
получи неследваща се за кредитора облага.
Така на осн. чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, но на осн. чл.23 ЗПК кредиторът има право на чистата сума
по заема.
По разноските:
Разноските направени от ищеца възлизат на 290 лв., от които 50 лв. за
държавна такса за образуване на дело, 240 лв. за експертиза. Представени са
пълномощни за упълномощаване на юрисконсулти - процесуални
представители на ищеца в хода на производството, във връзка с което съдът на
основание чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 от ЗПП, чл. 13 и чл. 25 от НЗПП, определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 300 лв.
Разноските ищеца по ч.гр.д. 2604/2024 възлизат на 148,33 лв., от които
48,33 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от претенциите ответницата следва да заплати
на ищеца 590 лв. разноски по настоящото производство и 25 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. П. И., ЕГН **********, с адрес: *****
дължи на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. *****,
законен представител: Н.П.П. – управител, по издадената Заповед №
1609/16.10.2024 год. по ч.гр.д. № 2406/2024 г. по описа на Районен съд –
Казанлък, сумата от 1100 лв., ведно със законната лихва върху сумата 1100
лв., за периода от 14.10.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. П. И., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. ****** сумата 590
лв. разноски по настоящото производство и сумата 125 лв. – разноски по
ч.гр.д. № 2604/2024 г. по описа на РС-Казанлък.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12