№ 292
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000804 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. К., ул. С., бл. 8, вх. Б, ет.2, ап. 21, представляван от
управителя на дружеството Г.С.Г., чрез адв. И.Я. против определение №
21665 от 12.07.2021г., постановено по т.д. № 84 по описа за 2020г. на ОС
Кърджали, с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на
Фондация „Л.“, ЕИК .... сума в размер на 4000 лв. разноски по делото.
Жалбоподателят счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен,
постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 694, ал.7 ТЗ. Евентуално
навежда възражение за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение. Твърди, че вземането на Фондация „Л.“ е погасено чрез
плащане от трето лице Г.С.Г., който след като е изпълнил чуждо задължение
се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор Фондация „Л.“, поради
което и на последната разноски не се дължат. Настоява съдът да отмени
обжалваното определение, а искането за присъждане на разноски от
Фондация „Л.“ бъде оставено без уважение.
Ответникът – Фондация „Л.“ ЕИК .... със седалище и адрес управление
гр. П., бул. „Ш.“ № 162, представляван от адв. Б.П. изразява становище за
правилност и законосъобразност на оспорения акт и настоява същия да бъде
потвърден, а жалбата срещу него отхвърлена. Претендира разноски за
въззивната инстанция, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
1
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Кърджали с вх. №
21088 на 26.07.2021г., а актът, който е подложен на проверка с постъпилата
жалба е връчен на жалбоподателя на 02.07.2021г.. Казаното, съобразено с
разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК, налага извод за депозиране на частната
жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в
производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за
който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага
извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваният съдебен акт, съдът като е взел предвид, че с определение
№ 21 578 от 02.06.2021г. е прекратил производството по иска, предявен от „Т.
г.“ ООД с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ против Фондация „Л.“, тъй
като последната не е пасивно материално правно легитимирана, е приел
молбата на Фондацията с правно основание чл. 248 ГПК за основателна и е
присъдил в полза на същата разноски в размер на 4000 лв., представляващи
платено възнаграждение за адвокат, съгласно приложен договор за правна
защита и съдействие от 15.01.2021г..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Именно това е хипотезата приложима
в настоящия случай.
Повод за образуване на т.д. № 84/2020г. по описа на ОС Кърджали е
искова молба на „Т. г.“ ООД, с която е предявен иск да бъде признато за
установено по отношение на ЕТ „С. - С.Г.“ – несъстоятелност и Фондация
„Л.“, че съществува вземането на ищеца в размер на 117 838.38 лв. с произход
неизпълнено задължение ЕТ „С. - С.Г.“ по договор за поръчка от 08.09.2017г.,
което вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението
по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора Фондация „Л.“. С определение
от 02.06.2021г. съдът е приел, че пасивно легитимиран по иска с правно
основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ е несъстоятелния длъжник, а възразилия
кредитор с прието вземане има право да участва в производството като трето
лице помагач – чл. 694, ал.4 ТЗ, поради което и е прекратил производството
по отношение на Фондация „Л.“ и е конституирал последната като трето лице
помагач на страната на длъжника. Със същото определение съдът е присъдил
разноски на Фондацията за платено възнаграждение за вещо лице. С молба вх.
№ 211983 от 14.06.2021г. Фондация „Л.“ е поискала да бъде изменено
определението на съда за прекратяване на производството от 02.06.2021г. в
частта за разноските като присъди в полза на Фондацията направените
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат 4000 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 15.01.2021г.. Именно това искане съдът е
удовлетворил с обжалвания в настоящото производство акт.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
2
незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като съдът не е съобразил
разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ. Посочената разпоредба е неприложима,
тъй като същата определя отговорността за разноски при отхвърляне на иска,
но не и при прекратяване на производството по същия, а и касае
отговорността за разноски по заплащане на дължимата държавна такса, а не и
останалите разноски.
Приетият за дължим размер на адвокатско възнаграждение не е
прекомерен, противно на възраженията на жалбоподателя. В конкретният
случай искът, по който е била конституирана като ответник Фондация „Л.“ е с
цена 117 838.38 лв., а минималния размер на дължимото адвокатско
възнаграждение е в размер на 3886.77 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Уговореното между страните и платено възнаграждение е в размер на 4000
лв., чийто размер надвишава незначително минимално дължимия размер,
поради което и като отчита правната и фактическа сложност на спора, съдът
счита, че същото не е прекомерно.
Без никакво значение за отговорността за разноски по смисъла на чл.
78, ал.4 ГПК е обстоятелството дали Фондацията има правен интерес да
участва в производството като ответник или като трето лице помагач, след
като вземането й към несъстоятелния търговец не съществува, поради което и
съдът не обсъжда наведените в тази посока твърдения от жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът счита, че оспорения съдебен акт,
като съобразен с материалния и процесуален закон, следва да се потвърден.
При този изход на спора на ответника по жалбата се дължат разноски,
които съобразно приложения списък към отговора на частната жалба са в
размер на 3000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита от 24.09.2021г. за изготвения отговор на частната
въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21665 от 12.07.2021г., постановено по
т.д. № 84 по описа за 2020г. на ОС Кърдажали.
ОСЪЖДА „Т. г.“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.
К., ул. С., бл. 8, вх. Б, ет.2, ап. 21 да заплати на Фондация „Л.“ ЕИК .... със
седалище и адрес управление гр. П., бул. „Ш.“ № 162 сума в размер на 3000
лв., представляваща направени разноски по заплащане адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
3
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Т.д. № 84/2020г. да се върне на ОС Кърджали без в.ч.т.д. № 804/2021г.с
оглед стабилизиране акта по него и при необходимост от ОС Кърджали ще
бъдат изискано заверено копие на т.д. № 84/2020г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4