П Р О
Т О К О Л
Град
София, 09.10.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – 1-ви
състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Секретар: Даниела
Танева
Прокурор: Валентин Кирилов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Борисова НЧД № 3890 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10.30 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА К.Б.Н. – редовно призован, се явява лично, доведен
от Затвора – София, и с адв. С.И.от САК - редовно упълномощен защитник от днес.
В залата
се явява адв. И.И.Ц. от САК, вписан под № 3352 на НРБП и определен за служебен
защитник на осъдения К.Б.Н. по настоящото дело съгласно уведомително
писмо № 40862/2019 г., изх. № 11722 от 02.10.2019 г.
ОСЪДЕНИЯТ
Н.: Желая да бъда представляван и защитаван от адв. С.И., която съм
упълномощил.
СЪДЪТ, с
оглед становището и желанието на осъдения Н., освободи от съдебна зала адв. И.Ц.
от САК, на когото да се издаде препис от съдебния протокол за представяне пред
НБПП.
Началникът
на Затвора – град София – редовно призован, се представлява от М.Г.- инспектор V
степен „Режимна дейност“ при Затвора - София, с пълномощно от днес.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
провери самоличността на осъдения по справка формуляр за досие на същия в МП-ГДИН.
К.Б.Н. – 72 г., роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, с постоянен
адрес:***, махала „Б.“, ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода Н..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Н.: Разбирам правата си, предвидени по НПК.
Не правя
отвод на председателя на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР
Г.: Представям и моля да приемете актуална справка, изготвена от началника на
Затвора – град София, касаеща остатъка, който следва да изтърпи лишеният от
свобода Н. към дата 09.10.2019 г.
Нямам
други искания по доказателствата.
Адв. И.:
Да се приеме представената справка. Няма да соча нови доказателства. Нямам
искания за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената
справка, относима е към предмета на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за приемане и прилагане по делото на
представената справка, касаеща остатъка, който следва да изтърпи лишеният от
свобода Н., поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка рег.
№ 291/09.10.2019 г. на началника на Затвора – град София относно остатъка за
изтърпяване на наложено наказание на лишения от свобода Н. към дата 09.10.2019
г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище от инспектор НС
ЗО „Казичене“; доклад за лишения от свобода Н., изготвен от ИСДВР при Затвора –
София; препланиран план на присъдата, изготвен по отношение на лишения от
свобода Н. *** и доклад на инспектор „Пробация“ при Затвора - София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат
докладваните от съда писмени доказателства.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по
делото становище от инспектор НС ЗО „Казичене“; доклад за лишения от свобода Н.,
изготвен от ИСДВР при Затвора – София; препланиран план на присъдата, изготвен
по отношение на лишения от свобода Н. *** и доклад на инспектор „Пробация“ при
Затвора - София.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
С оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл.
275 НПК, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО
СЕ ДОКЛАДВА от председателя на съдебния състав чрез прочитане на молба,
депозирана от лишения от свобода К.Б.Н., с която
моли да бъде постановено по отношение на него условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“,
което търпи към настоящия момент.
Прочете
се.
ОСЪДЕНИЯТ
Н.: Поддържам молбата си, ако може да бъда условно предсрочно освободен.
Адв. И.:
Поддържам молбата. Нямам други искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата. Няма да соча доказателства.
ИНСПЕКТОР
Г.: Нямам други доказателствени искания. Считам молбата за неоснователна.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени
искания от страните по реда на чл. 275 НПК и на основание чл. 283 НПК,
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените и представени по делото писмени
доказателства.
Счете делото за изяснено от фактическа страна и
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. И.: Делото е образувано по заявление от моя
подзащитен, което поддържам изцяло по отношение на заявеното желание за условно
предсрочно освобождаване и съображенията, които са изложени в молбата. Считам,
че е налице основанието по смисъла на закона за УПО, визирано в чл. 70, ал. 1,
т. 1 НК. Налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка, визирана в
същия член от закона – ал. 2, вр. чл. 432, буква „а“ НПК, а именно да са налице
обстоятелства, които могат да се преценят като положителна промяна за моя
подзащитен. Такива са преди всичко неговото добро поведение, положително
отношение към труда, той работи и понастоящем като чистач на лавката в ЗО
„Казичене“. Видно от справката има зачетени от работа 01 година 08 месеца и 24
дни – по неактуалната справка, като към настоящия момент дните са
актуализирани, което означава, че той полага системно труд, не се отклонява от
трудовите си задължения, има награди за положения труд и това, че се справя
много добре с поставените задачи, като ги изпълнява добре и в срок, участва в
социалните дейности. Ето защо имам основание да твърдя, че целите на плана на присъдата
се изпълняват успешно, тъй като той се стреми да спазва разпоредбите на ЗИНЗС и
режимните ограничения и има уважително отношение към затворническата администрация.
При него успешно е приложена прогресивната система при изтърпяване на наказанието.
В момента е прекатегоризиран да изтърпява остатъка от наказанието си в затворническо
общежитие от открит тип, т.е. при лек режим. В ЗИНЗС, в НК и в НПК почти няма
разлика в критериите за прилагането на
различните институти, замяна на режим, прекатегоризиране, УПО и субективното
изискване е да показва, че поведението му се поправя и най-вече залегналият
критерий в чл. 439, буква „а“ НПК с поведението си да показва, че е налице
положителна промяна, т.е. трябва да има положителна промяна, а не някаква
съвършена завършена личност вследствие на някаква завършена корекционна
дейност. В този смисъл е и разпоредбата в постановление № 7/27.06.1975 г. на
Пленума на ВС, видно от текста на което следва констатацията, че предлаганият за
УПО осъден е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния
ред, дисциплината и законността, а за честното му отношение към труда - полага
ли редовно общественополезен труд, чувства ли труда като свое морално
задължение и какво му е отношението към собствеността, както и че за да се
допусне УПО не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателно
поправяне на лишения от свобода, а е необходимо да се обоснове извод, че е
започнало поправянето на лицето, което е трайно и необратимо. Видно от
доказателствата в досието, че той полага непрекъснато труд, че не се е
отклонявал от трудовите си задължения, че
не е наказван за нарушение на същите, може да се направи обоснован извод, че
той има положително отношение към труда, не се отклонява и счита труда за свое
морално задължение.
Аз следва да посоча множеството противоречия в
доклада на инспектора по социални дейности и началника на ЗО „Казичене“, тъй
като ми направи впечатление, че там се цитират наказанията, които е имал моят
подзащитен през 2009 г., 2012 г., 2013 г., които би следвало да са заличени по
силата на разпоредбата на чл. 100 от ППЗИНЗС, но очевидно те не са заличени и
хартиеният носител или носителят въобще, на който те са материализирани,
очевидно също така не е унищожен въпреки изискването на цитираната законова
разпоредба. Считам, че затворническата администрация неправомерно се позовава
на тези наказания, тъй като тяхното заличаване цели реабилитирането на лишения
от свобода, но това очевидно за затворническата администрация не е така и тя не
счита, че трябва да изпълнява закона. Направи ми впечатление също така, че в доклада
на ИСДВР е посочено, че моят подзащитен не е награждаван. Десетина реда по-надолу
обаче е посочено, че той е награждаван за добра работа с 2 денонощия домашен
отпуск. Това сочи също така, че при него се изпълнява прогресивната система,
което е едното от условните изисквания за постановяване на УПО. Тук следва да
намери място в моята защита и наказанието, което е било наложено на моя подзащитен
на 16.08.2019 г. със заповед № 131 от тази година, като, видно от доклада на
инспектора по социални дейности, е наложено наказанието „Поддържане на
чистотата“, тъй като той бил унищожил телевизионен приемник на друг лишен от свобода.
Това обстоятелство не отговаря на истината и факта, че моят подзащитен не е
обжалвал тази заповед се дължи на това, че не е искал да си навреди на изхода
на предстоящото дело за УПО. В действителност той сподели с мен, че фактите не
са такива и изобщо не е бил изслушан относно това какво се е случило. При отварянето на
прозореца в спалното си помещение с рамката на същия прозорец той е бутнал шише
с вода, което се е разляло върху собствения му телевизор, а не върху телевизора
на друг лишен от свобода, поради което той не е унищожавал нечия собственост
умишлено. Битови инциденти се случват абсолютно навсякъде и да се налага
наказание на лишен от свобода е лесно, защото всеки малък повод би могъл да послужи
за това. Аз обаче ще посъветвам моя подзащитен да обжалваме тази заповед,
въпреки че срокът за обжалването ѝ е бил доста къс и той не е направил
това обжалване, но всеки има право да оспорва пред административния съд за
нищожност административен акт, за който са налице достатъчно поводи за твърдение
за нищожност, което и ще направим. Такова дело ще бъде заведено още днес и аз
считам, че ответната страна не би могла да се позове на това деяние като
нарушение на ЗИНЗС преди санкцията на административния съд.
На следващо място ще посоча, че оценката на риска е
неправилно посочена в докладите на затворническата администрация, като е посочен
размер на оценката на риска 54 точки, докато моят подзащитен твърди, че е видял
в документацията, която касае неговото правно положение, че оценката на риска е
49 точки. Считам, че тук не става дума за некоректност от страна на затворническата
администрация, а става дума за създаване на различно правно положение,
утежняващо правното положение на моя подзащитен. За да бъде повишен размерът на
точките на оценката на риска, би следвало да има определена процедура, за
каквато моят подзащитен не е известен и аз бих искала да зная затворническата
администрация с каква заповед, с какъв документ и на какво правно основание е
завишила размера на оценката на риска.
Предвид желанието на поя подзащитен да работи и с
това да промени начина, по който неговото поведение не се е вписвало в
правилата на социума, аз считам, че е налице мотивация за постигане на УПО и
считам, че тези факти противоречат на голословните твърдения на затворническата
администрация, че за моя подзащитен липсва мотивация. Още повече, че в
докладите, както и в становищата на затворническата администрация, аз не виждам
мотивация в тази насока, а още по-малко доказателства и тъй като това
производство е както всяко друго наказателно, то следва само доказателствата да
имат значение за крайния акт на съда, а не становищата, които са съставени от
субективни отношения и вероятно интереси. Всички лица, дали становище, не
изразяват нито една конкретна причина, поради която считат, че не е завършен
процесът на поправяне и превъзпитание н Н.. Въпреки положителните неща, казани
от ИСДВР в доклада му, същият твърди отрицателно становище, което обаче не
подкрепя с нито едно доказателство.
С оглед изложеното моля на основание чл.
440 НПК да постановите определение, с което да допуснете условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание
спрямо моя подзащитен и в такъв смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид на това, че в
сведенията, предоставени от затвора и от които е видно, че молителят към
момента не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, моля да оставите
молбата без уважение поради отсъствие на задължителна предпоставка за условното
му предсрочно освобождаване в този смисъл.
ИНСПЕКТОР Г.: Становището
на началника на Затвора – София, съобразно чл. 437 и сл. НПК, отразено във
всички материали по делото, както и поддържано от мен в днешното съдебно
заседание, е че по отношение на осъдения Н. е налична първата от двете кумулативно
свързани предпоставки, визирани в нормата на чл. 70 НК, а именно осъденият е
изтърпял повече от ½ от определеното му наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 16 години за извършено престъпление по чл. 115 НК.
На следващо място,
затворническата администрация счита, че не е налице втората предпоставка
касателно данни за поправяне на осъдения в пенитенциарното заведение, които са
подробно легализирани в нормата на чл. 439а, ал. 1-3 НПК. На първо място, условното
предсрочно освобождаване е един правен институт, който съдържа в
себе си една правна възможност за приложението му по отношение на осъдени лица,
които безспорно и категорично са дали доказателства за своето поправяне. За да
се мотивира подобно становище нормата на закона изисква да се изследва
поведението на осъдения по време на цялостното изтърпяване на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, участието му в трудови поправителни
корекционни и други дейности, както и оценката на риска от рецидив и вреди съобразно
нормата на чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС. Всички тези доказателства са налични
като материали по делото, като от тях по безспорен, непротиворечив и
категоричен начин се установява, че тази втора предпоставка не е налице. Безспорно
осъденият в рамките на пенитенциарното заведение е награждаван, същият е
наказван в различни периоди от време, безспорно има промяна в правния му статус
в посока облекчаване на условията, в които същият изтърпява своето наказание
„Лишаване от свобода“, но последно това е реализирано през 2017 г. с промяна
типа на затворническото заведение, като в момента същият пребивава в такова в
открит тип.
По отношение на
наложеното дисциплинарно наказание – считам за некоректно и неоснователно да се
твърди, че лишеният от свобода не е имал възможност да се защити. Съобразно нормата
на чл. 110 от ЗИНЗС наказаните с дисциплинарно наказание осъдени имат
възможност да го обжалват пред началника на затвора, като затворническата
администрация няма данни същият да го е обжалвал. По отношение на това дали ще
бъде обжалвано или не – считам, че не е относимо в настоящото производство, доколкото
наказанието е действащо. Ще позволява да отворя една малка скоба, че няма
константна практика относно това административният съд да се намесва по
отношение на такива налагани дисциплинарни наказания от страна на затворническата
администрация.
По отношение на оценката на риска от рецидив и вреди
– считам, че колегата инспектор от общежитието в „Казичене“ изключително коректно
и съобразно нормата на чл. 439а, ал. 2 НПК е посочил именно по време на
цялостното изтърпяване на осъденото лице каква е била промяната в тази оценка,
като и самото поведение на осъденото лице, като, както се установява и в
доклада, констатираните първоначални средни стойности от 54 точки са били
снижени до 49, но вследствие промяна на поведението на осъденото лице са се
върнали отново в зоната на първоначално констатираните дефицити, които са
надлежно и подробно описани от колегата. Вижда се, че оценката на риска от
вреди е в средните зони по отношение на обществото и е непроменена по време на
цялостното изтърпяване на наложеното наказание. Приложен е надлежно и
препланиран план на присъдата на осъденото лице с дата 15.05.2019 г., в който
са заложени съответни цели и задачи със срок от 1 година, които да мотивират
осъденото лице да продължи корекционния си процес в рамките на пенитенциарното
заведение.
В заключение ще добавя и това, което не може да бъде
единствено основание за постановяване на отказ от УПО, че е налице немалък остатък в размер на 3 години и
половина от наложеното наказание, като в този остатък следва да се даде шанс на
осъденото лице да продължи корекционният процес по отношение на него, тъй като
в нормата на чл. 36 НК се визират две цели, едната е т.нар. генерална
превенция, която следва да се изпълни по отношение на обществото, и другата
такава, която визира специалната превенция да се даде възможност на едно
осъдено лице в рамките на пенитенциарното заведение да осъзнае деянието, което
е извършил и неговия противоправен ефект.
Предвид всичко
гореизложено моля да оставите молбата на осъдения без уважение, като същият
остане да остане да доизтърпява наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в
рамките на пенитенциарното заведение.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н.:
Поддържам казаното от адвоката ми. Моля да бъда освободен условно
предсрочно и смятам, че ще поемам трудовите си възнаграждения, защото
пенсията ще ми бъде малка и
трябва да си допълвам пенсията, за да живея.
На основание чл. 297, ал. 1 НПК СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА
Н.: Моля да бъда освободен условно предсрочно.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, въз основа на
исканията, доводите на страните, направените възражения, след запознаване с
приложените материали към затворническото досие на лишения от свобода Н. и при
преценка на представените и приети в днешното съдебно заседание писмени
документи като писмени доказателства по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 439 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК.
Образувано е по молба на лишения от свобода Н., с
която моли спрямо него да бъде постановено определение, с което да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“.
Настоящият съдебен
състав, при преценка на кумулативно дадените и законоустановени предпоставки по
чл. 70 ал. 1 НК, а именно лишеният от свобода да е дал доказателства за своето
поправяне и да е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“ към датата на постановяване на съдебния акт, с оглед
депозираната молба, с която моли да бъде условно предсрочно освободен, намира,
че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна по следните
съображения:
В конкретния случай е
вярно обстоятелството, че е налице първата от законоустановените предпоставки,
а именно лишеният от свобода Н. да е изтърпял повече от ½ от наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 16 години с присъда от 28.04.2010
г., постановена по НОХД № 687/2009 г. на
Окръжен съд - София. Това е така, тъй като в днешното съдебно заседание чрез
представената от представителя на началника на Затвора – София справка се
установява, че лишеният от свобода Н. към дата 09.10.2019 г. фактически е
изтърпял 10 години 08 месеца и 14 дни, от работа – 01 година 09 месеца и 05 дни
или всичко изтърпяната част от наложеното му наказание е в размер на 12 години 05 месеца и 19 дни. Остатъкът от
така наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на 03 години 06
месеца и 11 дни, с което е изпълнена първата от кумулативно изискуемите се
предпоставки по чл.70, ал.1, т.1 НК.
Настоящият съдебен
състав намира, че по отношение на втората
кумулативно изискуема предпоставка, а именно лишеният от свобода Н. да е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение, не е
налице. Изрично законодателят в чл. 439а, ал.2, вр. ал. 1 НПК е установил
предпоставките, които следва да се преценят от съда при постановяване на
съдебния акт за условно предсрочно освобождаване на лишен от свобода за да се
приеме, че са налични достатъчно по делото доказателства за поправянето му по
време на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. Съгласно
разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 НПК, законодателят е приел като първата и най-важна
предпоставка осъденият да е имал добро поведение по време на изтърпяване на
наложеното му наказание. Именно тази първа поставена по значимост от
законодателя в посочената разпоредба предпоставка според настоящия съдебен
състав не е налице. Вярно е в случая, както заявиха представителят на началника
на Затвора - София и адв. И. в днешното съдебно заседание в техните пледоарии,
че лишеният от свобода Н. е бил както наказван, така и награждаван по време на
изтърпяване на наложеното му наказание. Също така той е и работил в местата за
лишаване от свобода, изпълнявайки различни длъжности, които са му били възложени
с нарочни заповеди от съответния началник на пенитенциарното заведение. Независимо
от това обаче е видно, че със заповед № 131 от 16.08.2019 г. по отношение на
лишения от свобода Н. е наложено дисциплинарно наказание, а именно „Извънредно дежурство
по поддръжка на хигиената“ за срок от 7 дни във връзка с извършено от него
нарушение на дисциплината в помещението за изтърпяване на наказанието от лишения
от свобода. Именно това наложено на осъдения Н. дисциплинарно наказание мотивира
настоящия състав да приеме, че към настоящия момент не са налице достатъчно
доказателства за неговото поправяне. Това е така, защото е видно от изготвените
и приложени по делото доклади от инспекторите при ЗО „Казичене“ и Затвора - София,
че при лишения от свобода Н. все още не са налице достатъчно данни, от които да
се изведе извод, че същият разбира отговорността и мотивите за своето
криминално поведение, които са станали причина всъщност да се намира в
пенитенциарното заведение. Посочено е също, че не разпознава и проблемите за
осъзнаване на последствията от действията си, т.к. е импулсивен, характеризира се
със слаб самоконтрол, трудности с овладяване на гнева, враждебно и агресивно
поведение. Именно тези данни в доклада на ИСДВР при Затвора - София, които по
своята същност кореспондират и с мотивите в заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание на лишения от свобода Н., и то в един изключително
кратък период от време преди датата на днешното съдебно заседание, в което се
разглежда неговата молба за условно предсрочно освобождаване, мотивират
настоящия съд, както вече се каза, да не приеме наличие на достатъчно доказателства
за неговото поправяне, тъй като е видно, че при лишения от свобода Н., въпреки напредналата
му възраст, въпреки констатираните за него здравословни проблеми, за които
данни се съдържат в затворническото досие, все още не е постигнат в
необходимата степен поправителният ефект от наложеното му наказание с оглед предвидените
за това цели в чл. 36 НК и най-вече специалната такава или така както данни и
съображения в тази насока изложи и представителят на началника на Затвора – София.
Липсата на осъзнаване на проблема, с оглед личностовите характеристики и
поведение при лишения от свобода Н., както и липсата на възможност за
ресоциализацията му, а също така и при преценка на всички писмени материали,
които се съдържат в затворническото му досие, и с оглед данните за личността
му, водят до извода, че макар и в напреднала възраст, все още данни за
поправянето на лишения от свобода не са налични.
Също така прави впечатление, че с оглед именно на
изложените вече по-горе данни за личността на лишения от свобода Н. е извършено
и препланиране на плана на присъдата за срок от една година и то именно, за да
бъдат постигнати целите на наказанието при него, както и с цел същият да
преосмисли своето поведение, да преосмисли наличното си формално отношение към
способността за конструктивно решаване на проблемите и използване на социално
приемливи модели за самоутвърждаване на своята личност, както и с цел реализацията
си, които данни отразени в плана за препланиране изпълнението на присъдата определено
кореспондират с мотивите в обсъжданата вече заповед, с която му е наложено
дисциплинарно наказание. В тази насока следва да се посочи и още, че именно от
препланирания план за изпълнение на присъдата се установява, че при лишения от
свобода Н. все още не са изградени умения за взаимодействие и толерантно партньорство
в междуличностните му отношение, за което всъщност е бил и дисциплинарно наказан,
а такива определено с оглед напредналата му възраст би следвало вече да са
изградени, поради което и липсата им на настоящия етап води до единствения
извод за неоснователност на депозираната от него молба. Тези именно данни касаещи
поведението на лишения от свобода Н. по време на престоя му в пенитенциарното
заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на свой ред и в
конкретния случай са довели и до необходимост от нова преоценка на риска от
рецидив при него. Независимо, че констатираните стойности на риска от рецидив
при него в предходен етап да са били намалени на 49 точки, то е видно, че след
тази негова противоправна проява, намерила оценка в дисциплинарно наложеното му
наказание, са повишени и вече са над средните за това стойности или същите са оценени
в един по-висок размер, а именно 54 точки.
По отношение възраженията на адв. И., с излагане на
твърдения, че посочената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание на
лишения от свобода Н. е нищожна, настоящият съдебен състав следва да отбележи,
че е в невъзможност да преценява това възражение в настоящото съдебно
производство, т.к. в случая развиващото се производство е по реда на чл.439 НПК. Може само да се отбележи, че същата е връчена и не е обжалвана от
наказаното лице – лишения от свобода Н. и в случая е влязла в сила, поради
което и в тази насока, съдът не може да я обсъжда като доказателство, което е
неотносимо към изясняване на въпроса свързан с наличните предпоставки, касаещи
доказателствата за поправяне на лишения от свобода Н., както и тази заповед да
бъде изключена от цялата съвкупност от доказателства, относими към неговото
поведение в мястото за лишаване от свобода.
Ето защо с оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че молбата на лишения от свобода Н. следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 1 НПК
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно
освобождаване, депозирана от лишения от свобода К.Б.Н. – ЕГН **********, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване и
протест по реда на Глава 22 НПК пред Софийски апелативен съд.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: