ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 751 23.01.2018 Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ
граждански състав
На
23.01.2018 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ Б.
ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 903 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я.А.С.-лично
и в качеството й на законен представител на малолетната А.С.С., от Т.С.С., Х.С.С.
и С.С.Ч., чпез пълномощника им.адв.Р.Г. ***, с която е предявен иск против
Държавата РБългария да се признае за установено , че сумата от 2692,06 лв.,
представляваща държавни такси, присъдени с решения на Пловдивския окръжен съд и
на Пловдивския апелативен съд , е погасена по давност. Макар и непрецизно
формулиран, искът е отрицателен установителен, като ищците сочат нормата на
чл.439 ГПК. Позовават се на изтекла погасителна давност по чл.171 ДОПК.
Съдът, като разгледа исковата молба,, прецени, че
предявеният с нея иск е недопустим, по следните съображения:
След влизането в сила на съдебното решение, и
конкретно - относно присъдената с него държавна такса, то се стабилизира като
съдебен акт, и въпросът относно дължимостта на таксата, съгласно чл. 224 от ГПК
(отм.) и чл. 299 от ГПК, е недопустимо да бъде пререшаван, включително по исков
ред – чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
таксата. Няма съмнение, че оспорените с исковата молба
вземания са публични държавни вземания / чл.162, ал.2, т.3 ДОПК/, като от публичноправния характер на вземането и
задължението за заплащане на държавната такса, следва и че изобщо липсва гражданскоправен спор
относно нейната дължимост – присъждайки таксата, съдът осъществява особена
спорна съдебна администрация по фискално производство, макар и развиващо се в
рамките на исковото такова. Поради това отрицателен установителен иск за недължимост на
присъдена от съда държавна такса е изначално процесуално недопустим, - както
срещу държавата, така и срещу съответния съд, който е постановил решението за
осъждането за таксата и/или е издал изпълнителния лист за принудителното й
събиране / в
т.см.Решение № 64/03.04.2014 г. по гр. дело
№ 3283 по описа за 2013 г. на ВКС,
постановено по чл.290 ГПК/.
Недопустимостта на предявения иск обуславя отхвърляне на молбата за
допускане на обезпечението му чрез спиране на принудителното изпълнение по
изп.д.№ 20178210402485 по описа на ЧСИ *********.
Водим от горното и на осн.чл.130 ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Я.А.С.-лично и в качеството й на законен представител на малолетната А.С.С.,
от Т.С.С., Х.С.С. и С.С.Ч., чпез пълномощника им.адв.Р.Г. ***, с която е
предявен иск против Държавата РБългария да се признае за установено , че сумата
от 2692,06 лв., представляваща държавни такси, присъдени с решения на
Пловдивския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд , е погасена по давност
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците от 23.01.2018 г. за допусдкане на
обезпечение на исковете чрез спиране на принудителното
изпълнение по изп.д.№ 20178210402485 по описа на ЧСИ *******.
Определението и в двете му части подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищците.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Таня Б. Георгиева
Вярно с оригинала!
Секретар: ДК