№ 233
гр. Севлиево, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК ********* срещу Г. Н. А., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове предявени по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сумата в размер на 2000 лева – главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0124/85802763 от 20.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 13.10.2021
г., до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 153,38 лв. –
неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж 17.07.2020 г., и сумата
387,60 лв. – дължими лихви за забава и неустойки по договора за кредит за
периода 23.12.2020 г. до 12.10.2020 г., сумата 50,82 лв. – държавна такса и
132, 00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство, за
които суми е издадена Заповед № 684 за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от 19.10.2021 г. по ч. гр.д. № 1209/2021 г. по описа на Районен
съд Севлиево.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0124/85802763 от 20.11.2018 г., по силата на
1
който банката предоставила на ответника банков потребителски кредит,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 2000 лева, за
текущи разходи, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора за кредит срокове, с първоначално определен срок
за погасяване на кредита, съгласно чл. 7 от договора за кредит – 20.11.2019 г.,
който впоследствие бил продължен при условията на чл. 12.1 от договора за
кредит до 20.11.2020 г., след която дата кредитът се счита за изцяло изискуем,
поради настъпване на падежа. В исковата молба се поддържа, че до изтичане
на крайния срок за погасяване на кредита – 20.11.2020 г., кредитополучателят
не е платил на ищеца дължимите суми. Доколкото задължението не било
изпълнено от ответника, ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което била издадена процесната
заповед. Предвид връчването на заповедта за изпълнение наответника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК и дадените от съда указания, за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на иск по чл. 422, ал.1 ГПК.
Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. В отговора се поддържа, че
исковете са неоснователни. Излагат се съображения, че се касае за договор за
потребителски кредит, като моли съда да извърши служебна проверка за
неравноправност на клаузите на договора. Поддържа се, че са налице
неравноправни клаузи в договора, а именно т.10.6, т. 12.1, т. 15.1.11, т. 16 – т.
18, които не са били индивидуално договорени с длъжника. Сочи се, че не
става ясно при какви договорни и общи условия е сключен предходния
договор за разплащателна/картова сметка от 04.09.2018 г., който е цитиран в
т. 9.1 от процесния договор, поддържа, че ищецът не е приложил и искането
за кредит като неразделна част от договора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск е по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правн основание чл.
2
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ
Между страните не се спори, че на 20.11.2018 г. е подписан Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 616/0124/85802763, по силата на който ищецът
предоставя на ответницата кредит в размер от 2000 лв. срещу насрещно
задължение на ответницата да върне заетата сума заедно с договорна лихва,
такси, комисионни и разходи по кредита, с първоначално определен срок за
погасяване 20.11.2019 г., който в последствие е продължен при условията на
основание чл. 12.1 от договора за кредит до 20.11.2020 г., след която дата
кредитът се счита за изцяло изискуем, поради настъпване на падежа за
погасяване на задължението. Допуснатата СЧЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена установява, че сумата по кредита е усвоена изцяло от
ответницата. Съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за кредит, като
възраженията на ответницата за нищожност на отделни клаузи от договора
/свързани с формирането и начисляването на суми за такси и комисионни,
прехвърляне на вземанията по договора и дължима застрахователна премия/
не водят до нищожност на целия договор.
Ищецът не се позовава на настъпила предсрочна изискуемост,
доколкото падежът на всички задължение по договора е настъпил преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда.
Съгласно чл. 6.1. от договора, крайният срок за погасяване на кредита е
20.11.2019 г. Чл. 4 от договора урежда, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишен лихвен процент в размер на
12,95 % . Съгласно чл. 12.1 от договора, срокът на договора за кредит
(крайният срок за погасяване на кредита) се определя съгласно т. 7, като
предвиденият там срок се удължава многократно с период от още една
година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в
т.ч. по т. 10.9. и т. 17, и не е в просрочие на нито едно от своите задължения
към кредитора и ако кредитополучателят не е подал междувременно искане за
отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Ищецът е признал, че при
приложение на горната разпоредба от договора, последният е продължен до
20.11.2020 г.
3
От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си
задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в
пълния размер от 2000 лв. и по този начин кредитът е усвоен.
След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави
кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение
да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски,
включващи и дължимото възнаграждение. Вещото лице е установило, че за
периода от 20.11.2018 г. до 22.12.2020 г. са извършени многократни
усвоявания и погасявания на суми от сметката обслужваща овърдрафт
кредита, като с тези суми е извършвано погасяване на главниците и лихвите
по сключения договор за банков потребителски кредит. Вещото лице по
ССчЕ посочва, че за периода 20.11.2018 до 13.10.2021 г. са извършени
многократни забавяния в плащанията на дължимите суми по процесния
договор за кредит – главница и лихви, като към 13.10.2021 г. общото
задължение на кредитополучателя е 2 540,98 лв., състоящо се от дължима
главница в размер на 2000 лв., неразрешен овърдрафт в размер на 153,38 лв.,
дължими лихви и неустойки в размер на 387,60 лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 се
явява изцяло основателен за предявената сума от 2000 лв.
По предявените искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и вр.92,ал.1 ЗЗД.
Съгласно сключения между страните договор, за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, изразена като годишен лихвен
процент/ГЛП/, който към датата на сключване на Договора е в размер на
12,95 %, формиран от приложимия съгласно договора за кредит референтен
лихвен процент/осреднен депозитен индекс ОДИ/ 0,11 %, приложим за
съответния период на олихвяване на кредита плюс фиксирана/непроменлива/
надбавка/ в размер на 12. 84 %.
4
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите в договора и ОУ в
частта за начина на формиране на възнаградителната лихва не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на променлив лихвен
процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от промяната
на независещ от страните обективен пазарен индекс /в случая –Осреднен
депозитен индекс/, който се прилага автоматично към непогасената част от
главницата по кредита, не противоречи на изискванията за добросъвестност и
не води до неравновесие между правата и задълженията на банката и
длъжниците. Ето защо клаузите са действителни.
Отделно от това, съгласно чл. 5.1. годишният процент на разходите е
процентен израз на годишния разход по кредита (лихви и такси) е в размер на
14,9465 %. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,
годишният процент на разходите действително е в размер на 14,1280 %, който
процент се явява по-благоприятен за длъжника.
В чл. 5.4. от процесния договор страните са постигнали съгласие при
неплащане от страна на кредитополучателя на главница или лихви
ежемесечно, за срока на забавата просрочената вноска да се олихвява с
обезщетителна лихва/неустойка/, която е равна на законната лихва -10 %.
При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно
дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като
усвоена част от разрешения кредитен лимит, в случай, че той е усвоен изцяло,
то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява със законната лихва в размер на 10 %.
Следователно, така уговорените, изначално определени и известни на
страните параметри при определяне на последиците от неизпълнението, чрез
института на мораторната неустойка, засягат две различни неизпълнения, при
последваща градация на санкцията. По този начин кредиторът получава не
само обезщетение, но уговорените неустойка стимулират длъжниците да
изпълняват точно, а при липсата на точно изпълнение, което при паричните
задължения винаги има форма на забава, води и до наказателни последици,
поради тяхната неизправност. Санкционните последици от неустойката, които
засягат правната сфера на длъжниците могат да бъдат обосновани и със
специфичната дейността на банката, която има задължение да поддържа
своята капиталова адекватност. Всяка банка има източника на финансиране –
5
капитал и дълг. Капиталът набира от своите акционери и от неразпределената
печалба, а дългът са парите, които е заела от своите кредитори и които следва
да върне. Този дълг включва депозитите от клиенти, емитирани дългови
ценни книжа и заеми. От тези два източника банката формира средства, които
използва за отпускане на заеми или за други финансирания. Тези заеми и
други инвестиции са активите на банката, заедно със средствата в брой.
Евентуалното неизпълнение на задълженията по банковите кредити от
длъжниците на банката ще доведе до намаляване на източниците на средства
за банката, което директно ще рефлектира върху възможността банката да
отпуска средства или да извършва други финансирания, като източник на
капитал. Това влияе от своя страна на капиталовата адекватност на банката.
Ето защо съдът приема, че при наличие на евентуален риск за банката да
намалеят средствата, които би получила при нормално развитие на
договорната връзка, породена от договора за банков кредит, за банката е
налице основание да иска да се обезпечи срещу евентуално неплащане на
дълга. Това обезпечение може да е под форма на неустойка, като при наличие
на посоченото форма на неизпълнение, банката ще има възможност да иска
плащане на неустойката, чрез което да получи обезщетение на вредите, без да
доказва размера на същите. Следва да бъде съобразено и това, че по делото не
са налични доказателства, че кредиторът има други обезпечения на
вземанията си, които произтичат от договора за банков кредит. Ето защо
съдът намира, че така уговорените неустойки, явяващи се принадлежности
към главницата, не противоречат на забраната за неоснователно обогатяване,
не нарушават добрите нрави и не накърняват принципа на справедливостта.
Следва да се отбележи, че възраженията на процесуалния представител
на ответника, относно клаузите на т. 10.6, т. 12.1, т. 15.1.11 и т. 16 – т. 18. от
ОУ са неотносими към настоящия правен спор, доколкото ищецът не
основава претенциите си нито на начислени такси за извършване на нов
преглед на документи, нито на извършено прехвърляне на вземанията, нито за
неплатена застрахователна премия по договора, посочените клаузи по
никакъв начин не са рефлектирали върху размера на претенцията по
настоящото производство. Отделно, дори и да се приеме, че тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, настоящият съдебен състав
намира, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, а
именно договорът може да се прилага и без посочените клаузи,
6
регламентиращи начисляване на такси за преглед на документи, прехвърляне
на вземането по кредита, както и сключване на застраховка и заплащане на
застрахователна премия, които както беше посочено претенции основаващи
се на тези клаузи не са инкорпорирани в предмета на исковата претенция.
Съгласно чл. 11.2 от процесния договор, при неиздължаване от страна
на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от
кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен
лимит. Ако кредитният лимит по изречение първо е усвоен изцяло, то
неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен
овърдрафт се олихвява с договорената лихва и е незабавно изискуем.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата
ССчЕ, размерът на дължими лихви и неустойки е в размер на 387,60 лв., а
размерът на неиздължената сума за неразрешен овръдрафт/надхвърлен лимит
е 153,38 лв.
Вещото лице не е установило плащане на посочените суми.
Съобразно изложеното, основателни се явяват и предявените искове
касателно дължимата възнаградителна лихва и дължимата неустойка и
неразрешен овърдрафт.
По разноските
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил искане,
представил е списък по чл. 80 ГПК /л.138/ и доказателства за сторени такива
от 50,82 лева – платена ДТ, 489,44 – адвокатско възнаграждение,
доказателство за което е представено по делото (л. 45 и л. 46), и 200 лева –
депозит за ССчЕ и 450 лв. – възнаграждение за особен представител.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
представил доказателства за заплатени разноски в размер на 50,82 лева –
държавна такса, и 132 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Н.
А., ЕГН **********, с адрес: ** дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение от 19.10.2021 г. по ч.гр.д. № 1209/2021 г. на Районен
съд Севлиево:
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. чл. 430,
ал. 1 ТЗ сумата от 2000 лв., ведно със законна лихва за периода от
13.10.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница по
договор за кредит от 20.11.2018 г.
на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.
2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД сумата от 153,38 лв., представляваща неразрешен
овърдрафт и сумата от 387,60 лв. представляваща договорна лихва за
забава и неустойки върху главницата за периода от 23.12.2020 г. до
12.10.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, разноски в исковото
производство в размер от 1190,26 лв., както и по ч.гр.д. № 1209/2021 г. на
Районен съд Севлиево в размер от 182,82 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8