Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), вр. с чл. 66, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания (ППЗХУ).

Производството по делото е образувано по жалба на Г. Н. Х. от [населено място] против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/486/ФП/ 19.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, потвърдена с Решение № 19-РД06-0005/ 08.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Силистра, с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания за периода 01.03.2024 г.– 31.03.2029 г.

Жалбоподателката не оспорва отпуснатата финансова подкрепа по основание и размер, а само определения от компетентния орган начален момент, от който се дължи помощта, като счита, че същата следва да се начисли и за периода на прекъсване на изплащането на помощта между първоначалното ѝ отпускане, свързано с подаването на Заявление-декларация през м. юли 2023 г. във връзка с ЕР на ТЕЛК за 50 % ТНР, което в последствие е било отменено, и постановеното отпускане с оспорената заповед, която е издадена във връзка с ново ЕР на ТЕЛК, определящо 68 % ТНР. Моли за отмяна на оспорената заповед и на решението, с което е потвърдена, като претендира издаването на нова заповед, с която да се постанови изплащане на месечна финансова помощ и за периода до постановяването на новото решение на ТЕЛК.

Ответник по жалбата е Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“–Тутракан. Същата участва лично в производството, поддържайки становището, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателката е подала Заявление–декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/ 674/ ФП от 18.07.2023 година за месечна финансова помощ като лице с увреждане. Декларирала е, че е с намалена трудоспособност – 50 % ТНР, съгласно приложено експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД № 92678 от заседание № 131, проведено на 11.07.2023 г.

След подаване на заявлението е извършена индивидуална оценка на потребностите на лицето съгласно чл. 20 и следващите от ЗХУ, въз основа на която на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, във вр. с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ, е издадена заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/ 674/ ФП от 27.07.2023 г. на директора на ДСП – Тутракан за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 35.28 лв. за периода от 01.07.2023 г. до 31. 07.2025 г.

В последствие по жалба от ТП на НОИ – Силистра НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с ЕР № 92278 от заседание № 158 / 03.11.2023 г. отменя решението на ТЕЛК № 92678/131 от 11.07.2023 за освидетелстването на жалбоподателката и връща преписката за ново произнасяне.

Във връзка с отмяната на ЕР на ТЕЛК със Заповед № № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/ 674/ФП от 20.12.2023 г. финансовата подкрепа на жалбоподателката по реда на чл. 70, т. 1 ЗХУ е прекратена, считано от 01.12.2023 г. Заповедта за прекратяването на изплащането на помощта е оспорена от жалбоподателката по административен ред, като с Решение № 19-РД06-0002/11.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане жалбата е отхвърлена. Жалбоподателката не е оспорила заповедта по съдебен ред и след изтичането на срока за обжалването ѝ същата е влязла в сила.

След ново освидетелстване на жалбоподателката ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД е постановила ЕР № 90873 от заседание № 37 от 21.02.2024 г., определящо 68% ТНР на лицето. Въз основа на това решение жалбоподателката е подала ново Заявление–декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/ 486 от 22.02.2024 г., с което е декларирала 68% ТНР. Въз основа на новото заявление е изготвена нова индивидуална оценка на лицето от 19.03.2024 г., въз основа на която е издадена и оспорената в настоящата производство Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/486/ФП/ 19.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в размер на 36.82 лв. за периода 01.03.2024 г.– 31.03.2029 г.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорения акт следва да бъде преценена съобразно всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

В настоящият случай компетентността на издателя на оспорената заповед произтича от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В настоящия случай заповедта е постановена именно от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, поради което е издадена от материално и териториално компетентен орган.

При издаване на оспорения акт са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а спорът в настоящото производство е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по-специално – около началния момент, от който следва да се отпусне помощта.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че помощта следва да се отпусне и за времето на прекъсване на изплащането между двете постановени заповеди на ответния орган за отпускането ѝ, т. е. и за периода от 01.12.2023 г. до 29.02.2024 г. В случая не е налице хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, предвиждаща, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане. Прекратяването на изплащането на първоначално отпуснатата помощ на лицето е поради отмяната на ЕР на ТЕЛК за освидетелстването му, послужило съгласно чл. 21, ал. 3, т. 3 от ЗХУ за изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите му. Както първото, така и второто решение на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД касаят извършване на първоначално освидетелстване на лицето по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, а не преосвидетелстване в хипотезите на чл. 56, ал. 1, т. 2- т. 5 от същия правилник. При условие, че в случая и двете заповеди на ответния орган касаят отпускане на месечна финансова подкрепа след първоначално освидетелстване, то няма основание за приложението на чл. 67, ал. 1 ППЗХУ, респ. за отпускането на помощта със задна дата от началото на месеца, през който е прекратена. В случая ответният орган не може да бъде държан отговорен за това, че първоначалното ЕР на ТЕЛК е било отменено при оспорването му пред НЕЛК и се е наложило повторно произнасяне на ТЕЛК, въз основа на което е определена и нова индивидуална оценка на потребностите. В интервала между отмяната на първото решение на ТЕЛК и постановяването на второто решение липсва един от компонентите за определяне на индивидуална оценка, касаещ степента на увреждане, без който не би могъл да се определи размерът на помощта (чл. 68 и чл. 70 ЗХУ). В този смисъл определянето на изплащането на месечната финансова подкрепа на жалбоподателката с оспорената заповед от 01.03.2024 г., при условие, че индивидуалната оценка на потребностите ѝ след постановяването на второто решение на ТЕЛК е изготвена на 19.03.2024 г., се явява в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ, поради което настоящата инстанция не констатира противоречие на оспорения акт с материалния закон, респ. наличие на основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Не се констатира противоречие на оспорения акт с целта на закона. В чл. 2 от ЗХУ са формулирани целите на закона, като т. 4 визира изрично предоставянето на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. С издаването на процесната заповед е постигнат целения от разпоредбата резултат да бъде оказана финансова подкрепа на жалбоподателката, в качеството ѝ на лице с увреждания, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. Х. от [населено място] против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-СС-Т/486/ФП/ 19.03.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тутракан, потвърдена с Решение № 19-РД06-0005/ 08.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Силистра, с която е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от Закона за хората с увреждания за периода 01.03.2024 г.– 31.03.2029 г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.