Р Е Ш Е Н И Е
№ 1405/2.8.2018г.
гр.в., 01.08.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
2981 по описа за 2018
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба „К.“ЕООД, представлявано от а.к.а. против
НП № 23-0001170/15.11.2017 г. на
Началника на
Областен отдел „АА” - в., с на което
юридическото лице е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1
000 лв. на основание чл.104 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 10 §2,
изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 г. във вр.с чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С
жалбата се излагат твърдения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство. Сочи се, че НП е необосновано. Иска
се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована,
изпраща представител – мл. експерт Г., който в съдебно заседание оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите, посочени в жалбата
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател за това, че след извършена комплексна проверка от
служители на ОО”АА” в. на документите, свързани с транспортната дейност на
превозвача „К.”ЕООД, притежаващ Лиценз
на Европейската общност № 10055/26.02.2013 г. е установено следното:
На 23.07.2017 г. на адреса на
управление на дружеството, а именно в гр. в., ул. п.к.“ № 23 ет.5 ап.20 превозвача „К.“ЕООД не е организирал работата
на водача г.д.г. с ЕГН********** при извършване на превоз, попадащ в обхвата на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г., вследствие на което в 24-часовия период на
управление, започнал в 7,35 ч. на 23.07.2017 г. водачът не ползвал междудневна почивка от най-малко 9 последователни часа,
като най-голямото прекъсване било в периода от 04.00 ч. до 07.35 ч. на 24.07.2017 г. , а именно от 03
часа и 35 минути. Установено е, че намалената
дневна почивка била намалена с 05 часа и 25 минути, след извършен обществен
случаен превоз на пътници на територията на РБ, видно от пътен лист №
3425348/23.07.2017 г. . Установено е , че превозът е извършван от водача с
автобус, марка „Р.“, модел „М.“ с ДК№ ***, от кат. М 2, оборудвано с аналогов тахограф , марка „Stoneridge
Electronics“, модел 2416, сер № 24581411,
одобрен тип „е11-0025“.
Впоследвствие на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № 241087/11.09.2017 г., въз основа на
който е издадено ожалваното НП.
В хода на съдебното следствие като
свидетел е разпитан актосъставителя - св.
й.й., чиито показания съдът кредитира като
дадени обективно и безпристрастно. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства,
от доказателствата
по административно-наказателната преписка , които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане, а по същество е основателна.
Наказателното
постановление № 23-0001170/15.11.2017 г.
е издадено от компетентен орган- от
Началника на
Областен отсел „АА” , гр. в.,
съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на издаденото НП,
съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от направеното описание
на нарушението не става ясно какви точно свои задължения превозвачът не е
изпълнил. В глава ІІІ , чл.10, т.2 от Регламент № 561 е визирано, че
транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни
проверки за осигуряване спазването на регламента. В НП е посочено единствено,
че дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач „не е организирало
работата на водача г.д.г. по такъв начин, че той да е в състояние да спазват изискванията на глава
ІІ от Регламент 561/2006 г. , без да се сочи в какво се изразява конкретното
действие респ. бездействие, т.е. какви действия са осъществени, препятстващи
спазването на посочените правила съотв. какви
действия е следвало да реализират, за да бъдат водачите в състояние да
осъществяват дейността си в изпълнение на посочените правила. Описаните нарушения на процесуалните
правила са съществени, тъй като безспорно засягат правото на защита на
нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на
производството. Поради това съдът
намира, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно поради допуснатите
процесуални нарушения.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
В
случая от писмените доказателства по
делото безспорно се установява, че касаторът има качеството на транспортно
предприятие, по
отношение на което
разпоредбата на чл.10 § 2 е предвидила задължение да организира работата на водачите, по такъв начин, че те да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
Регламент № 561, където именно са уредени условията за време на
управление, почивки по време на работа и почивки, както и надлежно да
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването
на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
В хода на съдебното производство е установен и фактът, че на 23.07.2017 г. конкретният водач г.д.г. е управлявал процесния
автомобил като не е ползвал междудневна почивка от най-малко 9 последователни часа.
В хода на административно-наказателното производство
обаче не е изследван въпроса и няма каквито и да било доказателства
за това дали
транспортното предприятие за посочения период
е изпълнило задължението си да изготви
предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач,
за почивките по време на
работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение или да реализира други действия, в посока организиране работата на
водачите в съответствие с Регламент 561/20016 г..
За да се наложи
предвидената в тази разпоредба имуществена санкция не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за почивките от страна
на един водач
на предприятието, а следва да се докаже по несъмнен начин, че това неизпълнение е в резултат на действие
или бездействие на превозвача, че то е резултат от
създадената организация на работа или от
липсата на такава. Поради това липсват данни относно съставомерни
признаци на нарушението и същото не може да се приеме за доказано от обективна
страна. Като не е съобразил посоченото , ВРС е допуснал нарушение на
материалния закон.
Поради
изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 23-0001170/15.11.2017 г. на Началника на Областен отдел „АА” - в., с
на което „К.“ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на
основание чл.104 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 10 §2,
изр.1, предл.2 от Регламент 561/06 г. във вр.с чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – в.
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: