О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...07.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 979 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 25909/09.04.2019 г. на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, „Експо 2000“, бул.
„Н. Вапцаров“ № 55, действащ чрез процесуалния си представител юрк. А.Ц., срещу
решение № 1181/21.03.2019 г., постановено по гр. дело № 4428 по описа за 2018
г. на Районен съд - Варна, 9-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения евентуален осъдителен иск
от “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б.П.К.,
ЕГН **********, за разликата над 400.00
лева до претендираните 552.18 лева
главница по договор за студентски банков кредит от 11.10.2012 г.
На 17.04.2019 г. е депозирана втора въззивна жалба с
вх. № 28237 от Б.П.К., ЕГН **********, действащ чрез особения си представител
адв. Н.Г., със съдебен адрес:***, офис 1, срещу решение № 1181/21.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4428 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 9-ти
съдебен състав, в частта, с която е
прието за установено, че Б.К., ЕГН **********, дължи на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, сумите
както следва: 62.71 лева -
падежирала към предявяването на иска по чл. 422 от ГПК главница по договор за
студентски банков кредит от 11.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението; 12.15
лева – възнаградителна лихва по договор за студентски банков кредит от
11.10.2012 г., за периода 15.08.2017 г. – 11.12.2017 г.; 4.11 лева – мораторна лихва върху главницата по студентски банков
кредит от 11.10.2012 г., за периода 15.08.2017 г. – 03.01.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 132/2018 г. по описа на РС – Севлиево, както и в частта, с която Б.К. е осъден да
заплати на банката следните суми: 337.29
лева – съставляваща разликата над 62.71 лева до 400.00 лева – предсрочно
изискуема след подаване на исковата молба главница по договор за студентски
банков кредит от 11.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 490,63 лв. – разноски в исковото производство и сумата 10,42
лв. – разноски по заповедното производство.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и са процесуално допустими.
Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещните
страни.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор единствено
от “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, „Експо 2000“, бул.
„Н. Вапцаров“ № 55, действащ чрез процесуалния си представител юрк. А.Ц.. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът „Райфайзенбанк България“
ЕАД, обосновава подробно оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Навежда доводи за това, че разликата над
400.00 лева – главница по процесния договор, до претендираните 552.18 лева,
представлява капитализираната към главницата редовна възнаградителна лихва,
която изрично е уговорена в чл. 4.4 от Договора за студентски кредит от
11.10.2012 г., сключен между банката и кредитополучателя. Счита, че сделката е
търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, поради което за банката
съществува специален режим за капитализиране на лихви при определени условия.
Претендираната лихва в случая не е мораторна, т.е. тази, която се дължи при
забавено изпълнение на парично вземане, а цена, която се заплаща на кредитора
за ползването на предоставените от него пари. Поддържа се, че отхвърленото
вземане е част от главницата, доколкото капитализирането на лихвите
представлява увеличаване на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към
нея на дължими, но непросрочени лихви.
Моли съда да постанови решение, по чиято сила да отмени гореописаното решение
в обжалваната част и да постанови ново, с което да осъди кредитополучателя да
заплати на банката разликата над 400.00 лева до претендирания размер от 552.18
лева, която разлика представлява капитализираната към главницата по Договор за
студентски кредит редовна /възнаградителна/ лихва. Претендира присъждане и на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си въззивникът Б.П.К., действащ чрез
особения си представител адв. Н.Г. счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че режимът за отпускане на студентски
кредит е регламентиран в Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/,
който се явява специален закон и съгласно който кредитополучателят следва да
погаси кредита на равни месечни вноски в срок от 10 години, считано от края на
гратисния период. Навежда доводи за това, че чл. 4.1 от процесния договор за
студентско кредитиране противоречи на разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗКСД,
която обективира императивна материалноправна норма, поради което на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, договорната клауза е нищожна, доколкото е предвиден
по кратък срок за погасяване на кредита, а именно – 5 години, което е в разрез
с горепосочената разпоредба от ЗКСД. Поддържа, че не са събрани доказателства,
досежно факта на настъпване края на гратисния период, чието доказване е в
тежест на ищеца - „Райфайзенбнак България“ ЕАД. Счита, че не са били налице
предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради което
моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да отхвърли предявените искове изцяло. Моли съда да присъди
и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната от Б.К. въззивна жалба е постъпил отговор от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. В отговора си въззиваемата страна поддържа, че атакуваното
решение в обжалваната му от ответната страна част е правилно и постановено в
съответствие с материалния и процесуален закон. Счита, че жалбата е неоснователна
и я оспорва в цялост. Твърди, че наведените от въззивника Б.К. възражения са
преклудирани, тъй като са направени за първи път с въззивната жалба, т.е. след
изтичане на едномесечния срок за отговор и след първото съдебно заседание, в
което е изготвен доклада по делото, по което ответникът не е имал възражения и
искания. Освен това, въззиваемият навежда доводи, че разпоредбата на чл. 24,
ал. 3 от ЗКСД няма императивен характер, а същата материализира диспозитивна
правна норма, която позволява на страните да се отклонят от установеното
правило за поведение в съответствие с принципите за автономия на волята и
свобода на договаряне. Отделно твърди, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на три вноски на основание чл. 6.2 от процесния
договор в хода на производството, с връчване на препис от исковата молба на
ответника.
Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
от Б.К. въззивна жалба и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен в обжалваната
му част. Моли да се присъдят съдебно-деловодните разноски.
Страните не
са обективирали искания по доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 25909/09.04.2019 г. на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, „Експо 2000“, бул.
„Н. Вапцаров“ № 55, действащ чрез процесуалния си представител юрк. А.Ц., срещу
решение № 1181/21.03.2019 г., постановено по гр. дело № 4428 по описа за 2018
г. на Районен съд - Варна, 9-ти съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален
осъдителен иск от “Райфайзенбанк
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Б.П.К., ЕГН **********, за разликата над 400.00 лева до претендираните 552.18 лева главница по договор за студентски банков
кредит от 11.10.2012 г.
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 28237/17.04.2019 г. от Б.П.К., ЕГН **********,
действащ чрез особения си представител адв. Н.Г., със съдебен адрес:***, офис
1, срещу решение № 1181/21.03.2019 г., постановено по гр. дело № 4428 по описа
за 2018 г. на Районен съд - Варна, 9-ти съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че Б.К., ЕГН **********,
дължи на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумите както следва: 62.71
лева - падежирала към предявяването на иска по чл. 422 от ГПК главница по
договор за студентски банков кредит от 11.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението –
04.01.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 12.15 лева – възнаградителна лихва по договор за студентски банков
кредит от 11.10.2012 г., за периода 15.08.2017 г. – 11.12.2017 г.; 4.11 лева – мораторна лихва върху
главницата по студентски банков кредит от 11.10.2012 г., за периода 15.08.2017
г. – 03.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 132/2018 г. по описа на РС –
Севлиево, както и в частта, с която Б.К.
е осъден да заплати на банката следните суми: 337.29 лева – съставляваща разликата над 62.71 лева до 400.00 лева
– предсрочно изискуема след подаване на исковата молба главница по договор за
студентски банков кредит от 11.10.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 04.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 490,63 лв. – разноски в исковото производство и сумата 10,42
лв. – разноски по заповедното производство.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 979/2019
г. по описа на ОС-Варна, ТО за 06.11.2019 г. от
15,00 часа, за която дата и час да
се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника
– Б.К., се връчи и препис от постъпилия от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.