Определение по дело №1307/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2009 г.
Съдия: София Икономова
Дело: 20081200501307
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

94

Година

22.06.2005 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.22

Година

2005

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Светла Димитрова Милушева

Мария Дановска Кирил Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

дело

номер

20045100500509

по описа за

2004

година

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК.

С решение № 40/01.07.2002 г., постановено по гр.д. № 99/2001 г.,Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Сафет Нури Билезер от с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН ********** против Гюлбеяз Наизова Алиева от с.Ахрянско общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан. Признал е за установено по отношение на Сафет Нури Билезер и Гюлбеаз Наидова Алиева, че Вилдан Вижданова Алиева, с ЕГН ********** и Гюлджан Вижданова Алиева, с ЕГН ********** са съсобственици на 1/12 идеална част от недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем , със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворно място с площ 1400 кв.м., собственост на Сафет Нури Билезер от с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********, съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали. Обявил е нищожността на договора за дарение на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем , със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, до размера на 5/12 идеални части от постройката, като е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на договора за дарение на описания недвижим имот, с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, в останалата му част, като неоснователен. Изменил е нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино и с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, като ги е отменил до размера на 5/12 идеални части от недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 99.75 кв.м., построена върху дворно място с площ 1400 кв.м., собственост на Сафет Нури Билезер от с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********, съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали. Със същото решение Сафет Нури Билезер е осъден да заплати на Гюлбеяз Наидова Алиева, Вилдан Вижданова Алиева и Гюлджан Вижданова Алиева направените по делото разноски в размер на 70 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Гюлбеяз Наидова Алиева, която чрез своя процесуален представител го обжалва като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се сочи, че нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино и нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино страдали от пороци, които ги правели нищожни, поради което следвало да бъдат отменени като противоречащи на закона. Нотариален акт № 82 бил издаден без да е изискано удостоверение за наследници на Дурмушали Расимов Алиев, като по този начин бил заобиколен закона, а останалите наследници били лишени от наследствените им права. Съдът следвало да спре производството по делото и да изпрати протоколът на РП – Ардино. Нотариалните актове следвало да бъдат отменени изцяло, а не до размера на 5/12 идеални части. Моли съда да потвърди решението на Ардинския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и да отмени решението в останалата му част, като признае нищожността на нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, както и да отмени изцяло нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино. В съдебно заседание, представлявана от своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Недоволни от решението на Ардинския районен съд са останали и въззивниците Вилдан Вижданова Алиева и Глюлджан Вижданова Алиева, които чрез своя процесуален представител го обжалват като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че Сафет Нури Билзер получил собствеността върху процесния имот чрез една нищожна сделка, която следвало да бъде отменена. Нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, както и нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино също следвало да бъдат отменени. Сочат, че били съсобственички както на 1/12 идеална част от сградата, така и на 1/12 идеална част от дворното място, за което имало доказателства по делото. Съдът следвало да спре производството по делото и да изпрати протоколът на РП – Ардино. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, като го отмени в останалата му част, като признае нищожността на нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино и да отмени изцяло нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС –Ардино. В съдебно заседание представлявани от своя процесуален представител поддържат жалбата си. В прÕдставено писмено становище се прави искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че са собственички на 1/12 идеална част от дворното място.

Въззиваемите Хусние Мехмед Билезер, Исмет Сафетов Билезеров Къймет Сафет Арнауд, Исмаил Сафет Билезер, Нури Ахмедов Билезеров, Самет Ахмедов Билезеров, Сема Ахмедова Билезерова и Нурхан Ахмедов Билезеров, наследници на Сафет Нури Билезер, конституирани в съдебно заседание на основание чл.120 от ГПК, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбите.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбите са допустими, а по същество разгледани са неоснователни.

С нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. на Нотариуса при РС – Ардино, Емине Нуриева Алиева била призната за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 99.75 кв.м., построена върху дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 14, кв.1, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали при граници: изток и юг – Федора Христова Асенова; север – Реджеб Османов Юсеинов и запад – Сабри Ахмедов Алиев. На 17.11.1999 г. Емине Нуриев Алиева дарила описания недвижим имот на брат си Сафет Нури Билезер, за което бил съставен нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино.

От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 48/26.06.2001 г., издадено то Кметство – с.Ахрянско, общ.Ардино, се установява, че Гюлбеяз Наидова Алиева и Виждан Дурмушалиев Алиев са сключили граждански брак на 09.09.1985 г. По делото е представено заверено копие от удостоверение за наследници № 4/14.05.2001 г., издадено от Кметство – с.Ахрянско, общ.Ардино, от което се установява, че Виждан Дурмушалиев Алиев е почнал на 06.01.1995 г., като е оставил законни наследници Гюлбеяз Наидова Алиева – съпруга и низходящи Вилдан Вижданова Алиева – дъщеря и Гюлджан Вижданова Алиева – дъщеря.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от удостоверение за наследници № 3/14.05.2001 г., издадено от Кметство – с.Ахрянско, общ.Ардино, се установява, че Дурмушали Расимов Алиев е починал на 09.11.1996 г., като е оставил законни наследници Емине Нуриева Алиева – съпруга и низходящи Нурие Дурмушали Юсеин, Румен Дичев Абаджиев, Халид Дурмушалиев Алиев, Зия Дурмушали Али и Виждан Дурмушалиев Алиев.

От показанията на свидетелката Емине Алиева се установява, че жалбодателките живеят в нейната къща от деня на сключване на граждански брак от Гюлбеяз Наидова Алиева до настоящия момент като ползували четири стаи от къщата. Установява се също, че дарила къщата на брат й, за да я гледа, докато е жива. От показанията на свидетеля Фахри Ходжов, се установява, че жалбодателката Гюлбеяз Алиева живеела в процесната къща откакто се омъжила и продължавала да живее там.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.97 от ГПК за признаване на право на съсобственост върху 1/12 идеална част от процесната сграда е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства, и най-вече от приетото като доказателство нотариално дело № 108/1997 г. по описа на Нотариуса при РС – Ардино, се установява, че процесната постройка е изградена от Емине Нуриева Алиева и съпругът й Дурмушали Расимов Алиев по време на брака им, поради което представлява съпружеска имуществена общност, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Така, след смъртта на Дурмушали Расимов Алиев Емине Нуриева Алиева е станала собственик на 7/12 идеални части от сградата, а въззивниците Вилдан Вижданова Алиева и Гюлджан Вижданова Алиева по заместване на своя баща са наследили общо 1/12 идеална част. Затова правилно са били признати за съсобственици на тази идеална част. Впрочем, във въззивните жалби не се излагат съображения по отношение на този иск, а липсва и искане за отмяната на решението в тази част, поради което следва да се приеме, че решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. Що се отнася до искът с правно основание чл. чл.97 от ГПК за признаване на право на съсобственост върху 1/12 идеална част от процесното дворно място, върху което е изградена жилищната сграда, то по този иск първоинстанционния съд не се е произнесъл с решението си, въпреки, че съдът е изложил съображения в тази насока. В този случай ищците – главно встъпили страни, е следвало да направят искане за произнасяне по този иск в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвяне на решението по реда на чл.193 от ГПК. Това не е било сторено, поради което въззивният съд не е компетентен да се произнесе по този иск и не излага съображения в тази насока.

Като последица от уважаването на иска с правно основание чл.97 от ГПК за признаване на право на съсобственост върху 1/12 идеална част от процесната сграда, обосновано и правилно, първоинстанционния съд е отменил, на основание чл.431, ал.2 от ГПК, нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино и нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино до размера на 5/12 идеални части от постройката, тъй като Емине Нуриева Алиева е била собственица на 7/12 идеални части от сградата, поради което е могла да се снабди с констативен нотариален акт за тези части, както и да се разпорежда с тях.

На следващо място след като е признал за установено по отношение на Сафет Нури Билезер и Гюлбеяз Наидова Алиева, че Вилдан Вижданова Алиева и Гюлджан Вижданова Алиева са съсобственици на 1/12 идеална част от жилищната постройка, първоинстанционния съд е признал, че Сафет Нури Билезер е собственик на дворното място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, въпреки, че такъв иск не е бил предявяван. Такова произнасяне има и в диспозитива на първоинстанционното решение, с което са отменени нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино и нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино до размера на 5/12 идеални части. С исковата си молба Сафет Нури Билезер е твърдял, че е собственик на едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворното място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино. Или, като предмет на този иск ищецът е въвел правото на собственост, но само върху жилищната сграда, а не и върху дворното място. Ищецът Сафет Нури Билезер не е правил искане да бъде признат за собственик на дворното място, респ. ответниците да бъдат осъдени за му предадат владението върху дворното място. Или, казано с други думи, първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск, което налага решението в тези му част да бъде обезсилено, а производството прекратено.

Що се отнася до решението в частта, с която е обявена нищожността на договора за дарение на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, до размера на 5/12 идеални части от постройката, както и в частта, с която е отхвърлен този иск в останалата му част, то същото е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено в тази част. Първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. В исковата си молба ищците Вилдан Алиева и Гюлджан Алиева не са направили искане за прогласяване нищожността на договора за дарение, а за обезсилване на нотариалните актове и за тяхната отмяна. В обстоятелствената част на исковата молба не са посочени основанията за нищожността, поради което следва да се приеме, че такъв иск не е бил предявен. Освен това дарението на чужд недвижим имот не е нищожно, като неправилно е приел първоинстанционния съд.

По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС, то същият е основателен до размера на 7/12 идеални части от жилищната сграда, както е приел в мотивите си и първоинстанционният съд, но въпреки това е отхвърлил изцяло този иск. Впрочем, решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено решение № 40/01.07.2002 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 99 по описа за 2001 г. на същия съд, в частта, с която след като е признато за установено по отношение на Сафет Нури Билезер и Гюлбеяз Наидова Алиева, че Вилдан Алиева и Гюлджан Алиева са съсобственици на 1/12 идеална част от процесната жилищна сграда и след като са отменени нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино и нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино до размера на 5/12 идеални части от жилищната сграда, Сафет Нури Билезер е признат за собственик на дворното място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, като производството по делото в тези му части бъде прекратено. Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта, с която е обявена нищожността на договора за дарение на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем , със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, до размера на 5/12 идеални части от постройката, както и в частта, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за дарение в останалата му част, като производството по делото в тази му част бъде прекратено.

Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 40/01.07.2002 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 99 по описа за 2001 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която след като е признато за установено по отношение на Сафет Нури Билезер и Гюлбеяз Наидова Алиева, че Вилдан Вижданова Алиева и Гюлджан Вижданова Алиева са съсобственици на 1/12 идеална част от процесната жилищна сграда и след като са отменени нотариален акт № 37, т.І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино и нотариален акт № 82, том І, нотариално дело № 108/1997 г. по описа на РС – Ардино до размера на 5/12 идеални части от жилищната сграда, Сафет Нури Билезер е признат за собственик на дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.

ОБЕЗСИЛВА решение № 40/01.07.2002 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 99 по описа за 2001 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е обявена нищожността на договора за дарение на недвижим имот, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с висок призем , със застроена площ 99.75 кв.м., построена в дворно място с площ 1400 кв.м., съставляващо имот пл.сн. № 14, кв.2, парцел 3 по регулационния план на с.Ахрянско, общ.Ардино, обл.Кърджали, с нотариален акт № 37, том І, нотариално дело № 90/1999 г. по описа на РС – Ардино, до размера на 5/12 идеални части от постройката, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за дарение в останалата му част, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател:

Членове: 1. 2.