Р Е Ш
Е Н И Е
№
…
гр. София, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 110/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./ вр.
чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, твърди, че по
договор за застраховка имущество “Каско” заплаща на застрахования сумата,
дължима като обезщетение за щети на МПС, резултат от описаното в ИМ ПТП. Твърди,
че виновен за ПТП е лице, управляваното от което МПС има застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП при ответното д. „З.Д.Е.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***. Ответникът не
изпълнява задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност”
по предявената от ищеца регресна претенция в цялост, след настъпило
извънсъдебно прихващане за част от вземането. Предвид изложеното ищецът моли
съда да му присъди пълния размер на платеното застрахователно обезщетение по
процесната щета, т.е. сумата в размер от 31 510 лева, ведно със законната
лихва върху главницата и разноски за производството. Претендира и лихва за забава
в размер на 9 604 лева за периода от 18.01.2016 г. до 18.01.2019 г.
Ответникът оспорва исковете. Прави възражение за давност. Оспорва наличието
на действителен договор за имуществено застраховане към датата на настъпване на
събитието, механизма на ПТП, вината на соченото за делинквент лице. Твърди при условията
на евентуалност съпричиняване, а обезщетението, определено и изплатено от ищеца
намира за завишено, тоест, оспорва и размера на исковата претенция. Прави и
възражение за надзастраховане, както и твърди неизпълнение по чл. 193, ал. 3 КЗ
/отм./. Ответникът възразява и за наличието на запазени
части, чиято стойност следва да се приспадне при определяне размера на
дължимото обезщетение. Претендира
разноски.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ са:
наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото
лице по отношение на увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на застрахования
при ответника – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се
в причинна връзка с вредоносния резултат; валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, покриващ отговорността му за причинените щети с
ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди,
заплатена от ответника сума по процесната щета.
Посочените факти подлежат на доказване от страна на ищеца. По иска по чл.
86 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на
обезщетението за забава.
Ответникът носи тежест да обори презумпцията за виновност, както и да
докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат и евентуално
плащане.
Страните не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за
установени в процеса, а именно, че към датата на ПТП ответникът е застраховател
по валидна застраховка „Гражданска отговорност”, че по регресната претенция ответникът
е погасил /чрез прихващане/ сума в размер на 42993,67 лева, както и че ищецът е заплатил обезщетение по процесната
щета и на правоимащото лице /увредения/ в размер на 73 980,73 лева.
Съгласно
нормата на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223,
ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ /отм./). Обезщетението при съдебно
предявена претенция е в размер на пазарната стойност на ремонта, съответно
определено при условията на тотална щета. Застрахователят по ГО дължи обезщетение, равно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност
на увреденото МПС и не може да е по - малко от изчисленото по методиката към Наредба 24.
Деликвентът по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени, за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието отпреди деликта. Тоест, средствата, необходими за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние /такова отпреди настъпване на
застрахователното събитие/ – годно за движение и в изправност/съответно при
тотална загуба – необходими за закупуване на същия по вид, състояние, година на
производство, технически параметри и качество лек автомобил от същия модел. Ето
защо вредите следва да се определят по средни пазарни цени, без коригиращ коефициент.
Последният винаги е отчетен при определяне застрахователната сума по договора. Не може да се вмени на увредения да търси същите по степен на овехтялост
части, още повече такива не се продават в сервизната и магазинна мрежа.
На първо място, установи се сключен валиден
договор за „Гражданска отговорност“ при ответника. От представените
доказателства /л.14 от делото/ се установи и наличието на валиден договор за застраховка
„Каско” при ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно
възражението на ответника, че в случая не е налице действителен договор за
имуществено застраховане към датата на настъпване на събитието. Видно от
представено по делото уведомление от 23.11.2015 г., изходящо от ответника,
същият е одобрил сума в размер на 42 993,67 лева по образувана при ищеца
щета № 14013030100779, предявена за плащане в размер от 74 504,13 лева /л.
35/. Освен това се установи, че ищецът е заплатил на „Сожелиз България“ ЕООД
сумата 73 980,73 лева по щета № 14013030100779 на 20.01.2014г. /л. 31 от
делото/. Ответникът не е оспорил действителността на сключения при ищеца застрахователен договор за л.а. „Тойота Ланд
Крузер“, рег. № ********, към момента на одобряване на предявената към него
регресна претенция в посочения размер, въпреки че е имал такава възможност.
Предвид на това са налице предпоставките на
чл. 293, ал. 3 ТЗ, поради което и ответникът не може да се позовава на
нищожността на застрахователния договор, сключен по отношение на процесното МПС.
От Констативен протокол за ПТП от 09.10.2013 г. /л. 12-13 от делото/ се установява, че ПТП е настъпило в гр. Велико
Търново, ул. ********между участник 1 – л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ********,
управляван от А.М. и участник 2 - л.а. „Тойота Ланд Крузер“, рег. № ********, управляван от П.С.. В протокола не са посочени
обстоятелствата и причините за ПТП. Видно от протокола, на застрахования при ищеца автомобил вследствие ПТП са причинени следните
увреди: деформации в предна лява част, преден ляв калник,
предна лява врата. Протоколът за ПТП по своята правна природа
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на
автомобила, т.е.,
извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от
него обстоятелства. От
протокола за ПТП не може да се установи механизма на
ПТП, тъй като съставителят не е присъствал и възприел фактите относно начина на
настъпване на ПТП, такива не са посочени в
протокола. Протоколът за ПТП има официална удостоверителна сила относно възприетия от длъжностното лице факт
– представени
застраховки „ГО” при ищеца и при ответника, както и досежно вида на причинените вреди. Механизмът на ПТП, обаче, се
установява от заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира като мотивирано,
логично и обективно. Вещото лице е заключило, че поради управление от водача на
л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******** с висока скорост, губи контрол над
управлението, автомобилът навлиза в лентата за движение на л.а. „Тойота Ланд
Крузер“, рег. № ******** и реализира ПТП. Вещото лице е посочило в заключението си, че преди
настъпване на ПТП скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф“ е 105 км/ч, а
тази на л.а. „Тойота Ланд Крузер“ – 40 км/ч, както и че опасната зона за
спиране на първия автомобил е 102,56 м, а на втория – 24,51 м. Механизмът на
ПТП се установява и от показанията на
св. П.С., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви, съответстващи на
останалите доказателства по делото. При установена противоправност на
действията на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ (нарушения на чл. 16, ал. 1, т.1 ЗДвП и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП), вината му
за настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага – аргумент от нормата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът не доказа механизъм, различен от възприетия
от съда, нито съпричиняване на
вредите от ПТП от водача на л.а. л.а. „Тойота
Ланд Крузер“. Вещото лице по САТЕ заключава, че
нанесените щети по л.а. „Тойота Ланд Крузер“, рег. № ******** от техническа
гледна точка са в следствие реализираното ПТП на 09.10.2013 г. Ответникът не обори и презумпция за виновност на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“, нито доказа наличието на вреди от същия вид
по ППС преди настъпване на процесното произшествие.
На първо място, основателно е възражението на
ответника за надзастраховане и отговорността на застрахователя е в рамките на
действителната стойност на МПС към датата на сключване на договора, която
според вещото лице е 90 848, 80 лева. Вещото лице по САТЕ сочи, че стойността
на новите части възлиза на 81,05 % от застрахователната стойност на автомобила.
Според експерта, възстановяването е икономически нецелесъобразно и е налице „тотална
щета“. Или, установи се хипотезата за настъпила тотална щета по смисъла на разпоредбата
на чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./ и при условията на Общите условия на застраховка „Каско“
на ищеца. Следва да се обсъди и направеното от ответника възражение по чл. 193,
ал. 3 КЗ /отм./. Съгласно тази норма преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга
доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.
В случая, от представеното писмо от 22.05.2019 г. на МВР, ОД на МВР- Велико
Търново, сектор „Пътна полиция“ се установи, че регистрацията на л.а. „Тойота
Ланд Крузер“, рег. № ********е прекратена на 19.12.2013 г. на осн. чл. 18,
ал.2, т.1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на осн. „тотална щета“. Или
възражението на ответника по чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./се явява също
неоснователно.
При установената действителна стойност на л.а.
„Тойота Ланд Крузер“, рег. № ******** към датата на застрахователното събитие
възлиза от 90 072, 62 лева и запазени части –20 % от действителната
стойност (или 18 014,52 лева), то стойността на обезщетението, след
приспадане стойността на запазените части, възлиза на 72 058,10 лева.
Следва да се обсъди направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Същото се явява
неоснователно поради следното. В случая исковата претенция се погасява с общата
погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Погасителната давност при регресния иск на
застрахователя тече от деня на плащането
на застрахователното обезщетение при известен деликвент, какъвто е настоящия
случай. При плащане на застрахователно обезщетение по
застраховка на имущество и произтичащото от това встъпване на застрахователя в
правата на увредения застрахован (при действието на отменения КЗ), вкл. в
прекия му иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя
на вредата, се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече не от
застрахователното събитие, а от момента на суброгацията с плащането на
застрахователното обезщетение /така Решение № 727 от 1.03.2019 г. на САС по т.
д. № 4380/2018 г./. Установи се, че обезщетението е заплатено от ищеца на
20.01.2014 г., а исковата молба е предявена на 18.01.2019 г., т.е., преди
изтичането на общата 5-годишна давност. Освен това ищецът е предявил регресна
претенция към ответника за сумата от 74 504 лева, а последният по
регресната претенция е прихванал (погасил) към ищеца до размера от 42 993,67
лева. Или в случая е налице и признание от страна на ответника по отношение на
вземането на ищеца – основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116,
б. „а“ ЗЗД.
Изплатената от ответника сума в размер от 42 993,67
лева следва да се приспадне от сумата от 72 058,10 лева (стойността на
обезщетението след приспадане стойността на запазените части), поради което
съдът приема, че искът е доказан в размер до 29 064,43 лева, а за
горницата до пълния предявен размер от 31 510 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
От представените доказателства се установява, че е
била изпратена регресна покана от ищеца до ответника, в която последният е бил
поканен да му заплати сумата от 74 504,13 лева – стойност на изплатеното
обезщетение по щетата. Срокът за плащане е определен в чл. 213а, ал. 3 от КЗ
(отм.) Уведомлението от ответника във връзка с регресната претенция на ищеца е
от 23.11.2015 г. или поканата за плащане е била връчена от ищеца на ответника
най-късно на тази дата (или по-рано). Следователно за периода 18.01.2016 г. до
17.01.2019 г. е налице забава, като лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, определена от
съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на сумата от 8849,84 лева, което налага
извод за основателност на акцесорната претенция до посочения размер. За
разликата до пълния предявен размер от 9 604 лева, искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Претенцията за лихва за забава е за период от три
години назад от завеждане на иска, поради което възражението на ответника и в
тази връзка е неоснователно.
Предвид изхода на производството, разноски са
дължими и на двете страни.
На ищеца – съобразно уважената част от иска – 2 166,70
лева за ДТ, юрисконсулт, вещо лице, депозит за свидетел и съдебни удостоверения
и съгласно представен списък.
На ответника - съобразно отхвърлената част от иска
– 54,48 лева за юрисконсулт, вещо лице и депозит за свидетел съгласно
представен списък.
Воден от горното, СЪДЪТ:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД
- сумата от 29 064,43 лева -
застрахователно обезщетение, изплатено по сключена застраховка
"Каско" със застрахователна полица № 0306В087267, за л.а. „Тойота
Ланд Крузер“, рег. № ********, за причинени имуществени вреди на същия, в
резултат на ПТП от дата 09.10.2013 г., в резултат на виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ******** – А.Д.М.,
застраховано по застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП при „З.Д.Е.“
АД по полица № 07512002939093, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 18.01.2019 година и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 31 500 лева; както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на
ответника сумата от 8 849,84 лева – мораторна лихва за периода от 18.01.2016 г.
до 17.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 9 604 лева.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2 166,70 лева – съответни разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК – сумата от 54,48 лева – съответни разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в
2-седмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ:
-