№ 125
гр. С., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900069 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429,
ал.3 КЗ.
Ищецът М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Ц., ул. „Искърско дефиле“ № 3, чрез
пълномощника му адв. Я. Д. - САК, е предявил срещу З.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А обективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по чл. 429, ал.3 КЗ за плащане на
следните суми:
80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от
М. М. М. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания, причинена
при ПТП, възникнало на от 13.09.2023г. на път II-16, км. 64+800 причинено от водача В. Т.
Д. на застрахован при З.“ АД микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. №
СВ3301КХ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
застрахователна полица №ВG/22/122003286547, ведно с лихвата за забава върху сумата,
считано от 04.12.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума;
13 812,10 лв. /тринадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и десет стотинки/,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – сторени разходи
за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
04.12.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената
сума.
Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38,
1
ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023г., около 17:40 часа на по път II-16 се
движил микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, управляван от
В. Т. Д. с ЕГН **********, с посока на движение от гр. С. към гр. С., като в района на км.
64+800 водачът нарушил правилата за движение, предприел маневра ляв завой към
заведение „Тера“, без да се убеди в безопасността на маневрата и отнел предимството на
вече изпреварващият го мотоциклет марка „Априлия“, модел „РСВ-4“ с peг. № СА1316Х,
управляван от ищеца М. М. М. с ЕГН ********** и по този начин реализирал ПТП.
Твърди се, че по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №7 от 13.09.2023г. и срещу виновния водач било образувано досъдебно производство
№ 147/23г. по описа на РУ С..
В и.м. се твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадал ищеца.
Поддържа се, че причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните
действия на водача на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ,
който не е съобразил поведението си на пътя и грубо нарушил правилата визирани в чл.5,
ал.1 и чл.25, ал.1 на ЗДвП.
След произшествието ищецът М. М. М. бил откаран и настанен в УМБАЛСМ „Н.“
ЕАД, с оплаквания от силни болки и невъзможност за движения в областта на таза и десен
долен крайник.
След извършените му изследвания и прегледи със съответните специалисти било
установено, че ищецът е получил следните телесни увреждания:
- Фрактура на шийката на дясна бедрена кост;
- Фрактури в дисталните краища на тибията и фибулата;
- Повърхностна травма на окосмената част на главата.
Ищецът М. М. М. излага още, че бил хоспитализиран за периода от 13.09.2023г. до
28.09.2023г., през който период му били извършени следните интервенции: на 14.09.2023г. -
оперативна интервенция - alloplastica totalis coxae dex - пълна смяна на бедрената става и на
24.09.2023г. оперативна интервенция - RSOM cum placa et clavi - репониране на фрактурата
на дясната тибия и фибула с плака и винтове. След отпадане на необходимостта от
денонощно лекарско наблюдение ищецът бил изписан за продължаващо домашно лечение с
указания за спазване на постелен режим, поради ограничените движения на тазобедрената
става, прием на лекарствени средства и спазване на ХДР.
Ищецът М. М. М. твърди, че получените, в следствие на процесното ПТП, травми и
наранявания са му причинили болки и страдания със значителен интензитет през първите
месеци от възстановителния период. С оглед смяната на дясната бедрена става бил поставен
на строг постелен режим и на практика не можел да посреща самостоятелно дори най-
елементарните си битови нужди като ходене, обличане и тоалет и за всичко това разчитал на
помощта на близките си, които го подкрепяли физически и емоционално. Изпитвал силни
2
болки причинени от фрактурите на тибията и фибулата, които не стихвали дори и при покой
и се усилвали до нетърпими и при най-лекото, дори неволно, движение. Цялата ситуация
принуждавала ищеца да разчита изцяло на грижата на своите близки, което допълнително
усилвало чувството му за безпомощност и уязвимост. Считал,че е постоянно бреме за тях.
Преди инцидента ищецът не е имал двигателни проблеми и е водил нормален за годините си
начин на живот. Твърди, че от извършените му оперативни интервенции са останали белези,
които мислено го връщали към инцидента. А след ПТП-то за него настъпили редица
неблагоприятни промени в ежедневието - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на
духа, трудно придвижване. Изпитвал страх и уплаха от случилото се, а споменът за
инцидента щял да остане в съзнанието му завинаги.
Освен неимуществени, ищецът претендира и осъждането на ответника да му заплати
понесени от него имуществени вреди, изразяващи се в направените значителни разходи по
лечението в общ размер от 13 812,10 лв., подробно индивидуализирани в Приложение №1 –
опис калкулация, неразделна част от исковата молба.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение
на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със З.“ АД,
ЕИК ., с полица №BG/02/123000436905, поради което се ангажира и отговорността на
ответника.
На 04.12.2023г. ищецът предявил доброволна претенция пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, но и до момента от ответника не било определено или изплатено
обезщетение.
Ето защо ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника юрк. К. М., с който се оспорва предявената искова претенция по основание и
размер.
С отговора ответникът е поискал производството по делото да бъде спряно, на
основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК, до приключване на образуваното наказателно
производство по досъдебно производство №147/2023г. по описа на РУ – С., пр. пр.
№2305/23г. по описа на Районна прокуратура С., чийто резултат бил от значение за
решаването на настоящото производство.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
поради действията на водача В. Т. Д. при управлението на микробус марка „Ивеко“, модел
„Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ и твърдения в и.м. механизъм на произшествие, както и
че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на този
водач.
Поради липсата на доказателства, че образуваното по случая наказателно
3
производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, ответникът оспорва наличието на
следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на
действията на водача В. Т. Д.; причинно-следствена връзка между действията на
застрахования при ответника водач и настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за механизма на настъпване на
процесното ПТП.
Твърди, че процесното ПТП е осъществено виновно от водача на мотоциклет марка
„Априлия”, модел „РСВ-4”, с рег.№ СА 1316 X, който е в нарушение на цяла система от
забрани, които са регламентирани последователно в чл. 20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.42, ал.1,т.1,
чл. 42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП, както и с чл.11 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, изразяващи се в следното:
Твърди, че: ищецът при управление на мотоциклет „Априлия” по двупосочен път с
две пътни ленти, преминава от дясната пътна лента в лявата пътна лента, предназначения за
насрещно движещи се автомобили, пресичайки единична непрекъсната линия М1; движил
се с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, с намиращия се
пред него микробус марка „Ивеко”, заради което се е поставил в невъзможност да намали
скоростта си на движение и да спре, без да осъществи ПТП; движил се в района на ПТП, със
скорост превишаваща 90 km/h, поради което не е имал възможност да спре или да намали
скоростта си на движение и да предотврати ПТП; възприел подадения от водача на МПС -
„Ивеко” сигнал за изменение на посоката му на движение - ляв мигач, но въпреки това е
предприел изпреварването му без да осигури достатъчно странично разстояние между двете
превозни средства, с което при приближаване до мястото на удара е създал опасност и
пречка за намиращия се вече към този момент в лентата за насрещно движение МПС „Део”
и реализирал ПТП с него.
Ответникът З.“ АД твърди още, че дори и да е налице нарушение от страна на водача
на изпреварваното МПС, в процесния случай МПС „Ивеко”, то той подлежи на
административно наказание и че нарушението не е допринесло за осъществяване на
механизма на процесното ПТП предвид видимостта и възможността на водача на
изпреварващото МПС да предотврати удара.
С оглед горното З.“ АД твърди, че водача на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли“,
с рег. № СВ 3301 КХ няма вина за настъпилото ПТП и че не са налице основанията за
ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и претенцията е изцяло
неоснователна.
Ответникът З.“ АД счита, че не са установени елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане и оспорва настъпването на деликт с механизъм, който се твърди в
и.м.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на
собствените му травми поради извършени нарушения на ЗДвП при управление на
мотоциклет марка „Априлия”, модел „РСВ-4”, с рег.№ СА 1316 X, които са спомогнали за
4
осъществяване на процесното ПТП.
Ответникът З.“ АД оспорва иска за неимуществени вреди и по размер, като
прекомерно завишен и неотговарящ на принципа за справедливост.
Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми,
продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни
емоционални и психологически последици, както и причинно — следствената им връзка с
процесното събитие.
Оспорва изцяло твърдението, че ищеца е преживял много дълъг период на
възстановяване. Твърди, че по делото липсват каквито и да било документи удостоверяващи
твърдението.
Оспорва и следните твърдения: че вследствие на получените от ищеца травми същият
и към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания; че вследствие на
процесното ПТП ищеца е изпитвал болки и страдания в продължение на дълъг период от
време и че е имал нужда от чужда помощ; че пътния инцидент се е отразил и на
психическото състояние на пострадалия.
С оглед обективните данни за състоянието на ищеца поддържа, че претендираната
парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните
вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона
Твърди, че претендираната от ищеца сума, за обезщетяване на процесните
неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година
и практика на ВКС за сходни вреди.
На самостоятелно основание поддържа, че исковите суми са недължими поради
самоувреждания на ищеца, по изложените съображения относно основанието на иска.
Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание, като счита, че същата е
недължима от една страна и прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихви по претенциите за неимуществени
и имуществени вреди като неоснователнни, по съображенията за неоснователност на
главните искове.
Твърди, че след предявяване на претенцията, застрахователят е изискал от увреденото
лице да представи допълнително документи за установяване на основателността й, но такива
не били представени. За това поддържа, че не е изпаднал в забава и попада в законовото
изключение според което застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна
на увреденото лице.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото
разноски.
Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че същия надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира направените от ответника разноски, включително юрисконсултско
5
възнаграждение.
С отговора ответникът изрично е заявил, че не оспорва валидността на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Л.“ АД, с полица
№BG/22/122003286547 по отношение на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с
peг. № СВ3301КХ, към датата на процесното ПТП- 13.09.2023г.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът М. М. М. не е подал допълнителна искова
молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 13.09.2023г. се установява,
че на 13.09.2023г. е настъпило ПТП между мотоциклет марка „Априлия“, модел „РСВ-4“ с
peг. № СА1316Х, управляван от М. М. М. и микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с
peг. № СВ3301КХ, управляван от В. Т. Д., при което е пострадал М. М. М. при неправилна
маневра изпреварване.
По делото се разпита свидетеля В. Т. Д..
„Участвал съм в ПТП на 13.09.2023г. в с. Р., махала „Старо село“, на пътя гр. С. – гр.
С.. Движех се с товарен бус марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с регистрационен номер
СВ3301КХ. Не помня точно в колко часа се случи, но беше в светлата част от денонощието.
Движех се в посока гр. С.. Пътят представлява завой след завой, малка права и след това е
моста, двулентов път с непрекъсната маркировка. Завих на ляво като исках да отбия, за да
отида в магазина, тъй като имах доставка за него. Пред магазина имаше място за паркиране.
Дадох мигач, тръгнах да завивам и усетих как мотористът се удари в мен. Мотористът беше
зад мен. Преди извършване на маневрата „завой на ляво“ погледнах в огледалата, имаше
някакъв автомобил зад мен, но мислех, че при пуснат мигач ще успея да завия. Моя грешка
си беше. Движех се с около 10/15 км./ч., защото вече почти спирах, за да завия. Пътят беше
сух. Нямаше намалена видимост от мъгла, дим или друго. Пред мен се движеше друг
автомобил, който се движеше по-бавно и караше някакви материали. От лявата страна на
пътя няма нищо, което да ограничава видимостта на мотоциклетиста и да му попречи да
възприеме мигача, който бях пуснал. По-напред на около 50-60 метра идваше друго превозно
средство в насрещното движение. На идване от гр. С. има спускане, след това е ляв завой,
след него е правата, моста и след това има ляв завой. ПТП-то се случва след левия завой,
след него има прав участък с пряка видимост – моста над р. Искър. Не мога да кажа какъв е
наклона на пътя. Сблъсъкът настъпи от лявата страна на буса, малко преди вратата се
зажулва в предната част на буса, в самата врата и се зажули малко отстрани в каросерията,
защото е фургон. Видях мотоциклета, след като вече се беше ударил, може би сблъсъкът е
бил със странично зажулване. Веднага спрях, погледнах как е мотористът, колите бяха
спрели и се получи задръстване, поради което върнах автомобила на заден ход в пряката,
където е магазина, оставих го там и се обадих на органите. Мотоциклетистът беше с
6
предпазна каска. Отидох до пострадалия, питах го как е, каза, че го боли само крака, за който
се държеше. Мисля че се държеше за десния крак и за таза. Изчаках идването на КАТ, както
и на спешна помощ. Отведоха пострадалия в лечебно заведение, след което прибраха
автомобила и мотоциклета. За пръв път възприех визуално мотоциклета в момента, в който
се удари.
От мое дясно имаше мантинела. Почти я имаше и осевата линия, сега я повториха.
Почти бях настъпил лявата осева лента точно преди предприемането на маневрата. Преди
маневрата се движех нормално, по средата спрямо двете ленти. Мисля, че зад мен имаше
кола. Дадох мигач, погледнах в огледалото, карах още 20-30 метра и след това тръгнах да
завивам. На огледалото видях само автомобила зад мен. Към момента на съприкосновението
с моториста, моят автомобил беше навлязъл около метър в съседната пътна лента. Не мога
да преценя къде се е намирал мотоциклетът в момента на съприкосновението спрямо
пътните ленти и осевата линия, защото когато почувствах удара веднага спрях. Бях
странично в лентата за насрещно движение, тръгнах да завивам и тогава се удари. Завивайки
сигурно съм засякъл мотоциклетиста, не знам.
Взимаш левия завой и тръгва правия участък, след около 30 метра се завива на ляво,
където е магазина и след него пътя продължава пак направо. Погледнах на огледалото, видях
някакъв автомобил, излязох от завоя, дадох мигач за завиване на ляво, продължих направо
около 20 метра и тръгнах да завивам, след това не съм гледал. Както е самия фургон видях,
че е леко зажулен отстрани в панела.
Не мога да преценя, но беше горе долу на метър в съседното платно.
Излязох от завоя, погледнах в огледалата, дадох мигач и постепенно започнах да се
изнасям към лявата осева линия, за да предприема маневра за завой към магазина.
Видях мотоциклета на лявото огледало, когато се удари, падна на една страна, мотора
се повлече, удари се в мантинелата, след това и човекът се удари в мантинелата, при което аз
спрях и веднага слязох. Самото стъкло на огледалото за обратно виждане е широко сигурно
20 см., не съм мерил височината на огледалото за обратно виждане, може би около 1,30 м.“
По делото се прие заключение на съдебна-автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 13.09.2023г., към 17,40 часа - светлата част от
денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по път II-16, в
землището на село Р., община С., със скорост около 50 километра в час се е движил
мотоциклет „Априлия” РСВ 4 с регистрационен номер СА 1316 X, управляван от М. М.
М., като е извършвал маневра за изпреварване на движещият се преди него товарен
автомобил „Ивеко Дейли”, с регистрационен номер СВ 3301 КХ с водач В. Т. Д..
Платното за движение по път II-16, в зоната на ПТП е бил предназначен за
двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока, като дясната пътна лента, по
която са се движели процесиите ППС е била с широчина 3,50 метра, а лявата -3,20 метра,
разделени от единична, непрекъсната бяла линия ,,М1“. Повърхностното покритие е било
асфалтово, без видими нарушения и без наличие на ограничена видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин, товарният автомобил, е предприел
маневра за придвижване вляво, по отношение първоначалната си посока на движение, при
което мотоциклетът с дясната си странична част се е ударил в предната част на товарния
отсег на товарния автомобил, преплъзиал се е в лявата му предна странична част, следствие
7
на което мотоциклетът е изведен от равновесие и е паднал върху лявата си странична част
върху платното за движение и така е преминал през лентата за насрещно движение и се е
установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Товарният автомобил, след удара се е придвижил в посока напред и се е установил в
място, което не е определено в материалите по търговското дело.
Мотоциклетът е имал възможност да извърши безопасно маневра за изпреварване в
зоната на ПТП, като спази минималната безопасна странична дистанция, без да навлиза в
лентата за насрещно движение.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водачът на товарен автомобил „Ивеко Дейли”, с регистрационен
номер СВ 3301 КХ - В. Г. Д., който при предприемане на маневра за отклоняване наляво, по
отношение първоначалната си посока, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалия М. М. М. е получил следните травматични увреждания:
Счупване на шийката на дясната бедрена кост.
Счупване на външния малеол/фибуларния/на дясната подбедрица.
Счупване на вътрешния малеол/тибиалния/на дясната подбедрица.
Счупването на шийката на дясната бедрена кост е довело до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-
8месеца.Този срок на възстановяване е без да се вземе предвид лечението.
Счупването на външния малеол/фибуларния/на дясната подбедрица е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1.5-2 месеца.
Счупването на вътрешния малеол/тибиалния/на дясната подбедрица е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 2-3 месеца.
Преценени в съвкупност с оглед механизма на тяхното причиняване, уврежданията
представляват високоенергийна травма.
По повод фрактурите на костите на десния долен крайник пострадалият е бил
подложен на двуетапно оперативно лечение.
В близките месеци след причиняване на травмите пострадалият е изпитвал
значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните
процеси са били с намаляващ интензитет до изчезването им. Понастоящем при физическо
натоваране на крайника и промяна на времето ще изпитва болезненост в различна степен,
която ще се наблюдава доживот.
Констатираните телесни увреждания са причинени в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Състоянието на увредения крайник е добро, като не се очаква пълно възстановяване.
Доживот ще се наблюдават болезненост в зоните на фрактурите.
8
Всички приложени счетоводни документи са свързани със закупуване на медицински
изделия и медикаменти свързани с лечението на причинените при пътнотранспортното
произшествие травматични увреждания.
По делото се разпита свидетелката Н.И.П..
„Живея с ищеца. Знам за ПТП на 13.09.2023г. Разбрах, когато се прибирах към вкъщи
след работа. Той ми се обади да ми каже, че е в УМБАЛСМ „Н.“, претърпял е катастрофа и
не знае в какво състояние. Съседите ми, тъй като бяха минали и го бяха видели, го бяха
закарали в УМБАЛСМ „Н.“ и бяха с него през цялото време. Аз го видях на следващия ден,
тъй като трябваше да намеря кръводарители, пари, да платя ставата и да занеса бележките за
операцията, поради което за пръв път го видях, след като излезе от оперативната зала. Когато
го видях изглеждаше ужасно, излизаше от операция и беше целия блед, син, зелен, не
знаеше къде се намира и какво се е случило. Каза, че го боли крака, вече му бяха
продупчили една част от крака, защото му беше счупен глезена. Каза, че шийката на
тазобедрената става е счупена и трябва да се смени, което и направиха след това. Носи шина
за глезена, тъй като претърпя две операции и след втората му сложиха шина на глезена,
която носи около месец, месец и половина. Сменяхме превръзки през няколко дни, ползваше
патерици, проходилки. За извършването на двете операции остана в болницата около 2
седмици. Живеем в с. Ц. и към момента. След изписването му се прибрахме в с. Ц., където
живеем в къща на втория етаж. След изписването ползваше патерици, намерихме и една
проходилка вкъщи, която ползваше, защото му беше трудно да се изправя. В продължение на
месец около него винаги имаше човек, защото не можеше да се изправи сам, не можеше да
отиде до тоалетна, не можеше да извършва елементарни неща. Около месец след
изписването му беше необходимо, за да започне да ходи съвсем сам без патерицата и то
спокойно, без да се притеснява, че може да падне и да се случи него. През този процес на
лечение в домашни условия всеки ден му слагахме инжекции за разреждане на кръвта,
пиеше обезболяващи, защото го болеше доста, но мисля че не е пил други медикаменти. Не
е ходил на рехабилитационни процедури. Сам вкъщи си правеше упражнения, които му бяха
казали докторите и постепенно започна да се движи. Имаше лекарски предписания по
премахване на винтовете в една от епикризите, мисля че го пишеше, не помня. Единия
доктор му беше казал да отиде края на есента да проверят глезена, защото имаше планка и
няколко пирона. Периодът след изписването му беше много труден, защото не можеше
голяма част от най-елементарните дейности да извършва сам, поне в началото. След това се
научи и свикна. Беше му трудно някой да му помага. Отне му доста време да се възстанови,
за да може да се качи отново да шофира. Качи се отново да шофира първо на автомобил, а на
мотоциклет се качи за пръв път лятото, което беше доста по-късно. Възстановяването му
беше доста трудно.
Към днешна дата вече се е възстановил физически и емоционално. За нормалното му
придвижване беше необходим доста дълъг период от време. Започна да ходи нормално
началото на пролетта, някъде към месец март/април. Към днешна дата по някога се оплаква
от болки. Има промяна в самото му поведение, инцидента си оказа своето влияние, отне му
9
много време да се качи пак да шофира, беше му много трудно да извършва всякакви
елементарни дейности и му трябваше чужда помощ.
Занимава се с изграждането на интернет мрежи. Той се върна към трудовите си
задължения пролетта, след като започна да се придвижва нормално без никакви
затруднения, тъй като работата му е физическа. Може би около 6 или 7 месеца след самата
катастрофа.“
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” при ответника З.” АД относно процесния микробус марка „Ивеко“, модел
„Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, управляван от В. Т. Д., към датата на настъпване на
ПТП 13.09.2023г.
Ищецът М. М. М. е представил фактури за заплатени медицински услуги, изделия и
лекарствени средства на стойност 13812,10лв.
Ищецът М. М. М. е предявил застрахователна претенция на 04.12.2023г., за
неимуществени и имуществени вреди.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Пострадалото лице М. М. М. е предявило пряко срещу застраховател осъдителни
искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и по
чл.429, ал.3 КЗ.
Видно от събраните доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
разпита на свидетеля В. Т. Д. и приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че на 13.09.2023г., към 17,40 часа - светлата част от денонощието, при сухо асфалтово
покритие, нормална видимост, по път II-16, в землището на село Р., община С., със скорост
около 50 километра в час се е движил мотоциклет „Априлия” РСВ 4 с регистрационен номер
СА 1316 X, управляван от М. М. М., като е извършвал маневра за изпреварване на движещия
се преди него товарен автомобил „Ивеко Дейли”, с регистрационен номер СВ 3301 КХ с
водач В. Т. Д..
Микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, управляван от
В. Т. Д. е предприел маневра за придвижване вляво, по отношение първоначалната си посока
на движение, при което мотоциклетът с дясната си странична част се е ударил в предната
част на товарния отсег на товарния автомобил, преплъзиал се е в лявата му предна
странична част, следствие на което мотоциклетът е изведен от равновесие и е паднал върху
лявата си странична част върху платното за движение и така е преминал през лентата за
насрещно движение и се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
В. Т. Д., като водач на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. №
СВ3301КХ е нарушил ЗДвП:
10
Чл. 25. (1) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината на водача В. Т. Д., реализирал ПТП се предполага,
като не се доказа обратното -липсата на такава. При ПТП са настъпили описаните в
съдебно-медицинската експертиза увреждания на ищеца М. М. М.. По този начин съдът
приема за доказано извършването на деянието от страна на В. Т. Д., неговата
противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и настъпването на вредоносния
резултат-уврежданията на ищеца М. М. М..
Страните не спорят по отношение на факта за наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗК „Л.“ АД за виновния водач В. Т. Д.
на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, към датата на
настъпване на ПТП 13.09.2023г.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.“ АД за съпричиняване, и че
ПТП е настъпило по вина на ищеца, съдът намира същото за недоказано. Видно от
съдебната автотехническа експертиза се установи, че водачът на мотоциклет марка
„Априлия“, модел „РСВ-4“ с peг. № СА1316Х М. М. М. е имал възможност да извърши
безопасно маневра за изпреварване в зоната на ПТП, като спази минималната безопасна
странична дистанция, без да навлиза в лентата за насрещно движение.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водачът на микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг.
№ СВ3301КХ- В. Г. Д., който при предприемане на маневра за отклоняване наляво, по
отношение първоначалната си посока, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от СМЕ М. М. М. е получил следните травматични увреждания:
Счупването на шийката на дясната бедрена кост е довело до ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-
8месеца. Този срок на възстановяване е без да се вземе предвид лечението.
Счупването на външния малеол/фибуларния/на дясната подбедрица е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 1.5-2 месеца.
Счупването на вътрешния малеол/тибиалния/на дясната подбедрица е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН
КРАЙНИК за срок от около 2-3 месеца.
Преценени в съвкупност с оглед механизма на тяхното причиняване, уврежданията
11
представляват високоенергийна травма.
По повод фрактурите на костите на десния долен крайник пострадалият е бил
подложен на двуетапно оперативно лечение.
В близките месеци след причиняване на травмите пострадалият е изпитвал
значителни по интензитет болки и страдания, които с напредване на възстановителните
процеси са били с намаляващ интензитет до изчезването им. Понастоящем при физическо
натоваране на крайника и промяна на времето ще изпитва болезненост в различна степен,
която ще се наблюдава доживот.
Състоянието на увредения крайник е добро, като не се очаква пълно възстановяване.
Доживот ще се наблюдават болезненост в зоните на фрактурите.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалият М. М. М. е на 46 години.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият М. М. М. е изпитвал
интензивни болки и страдания от описаните в СМЕ травми, за продължителността на които
свидетелства и свидетелката Н.И.П., чиито показания съдът кредитира.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата от 60 000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за
разликата до пълния предявен размер от 80 000,-лв. следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди за забава върху главницата,
съгласно чл. 429, ал.3 КЗ следва да се присъди от 04.12.2023г., когато е предявена
застрахователната претенция.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Ищецът М. М. М. видно от представената фактура е направил медицински разходи за
лечението си в размер на 13812,10лв., които съобразно заключението на СМЕ и са
необходими за лечението му. Ето защо съдът намира, че и този иск е доказан и основателен в
пълен размер.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата следва да се присъди,
съгласно чл. 429, ал.3 КЗ от 04.12.2023г., когато е предявена застрахователната претенция.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
З.” АД следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца М. М. М. адв. Т.Д.М.
разноски по делото по иска за неимуществени вреди 5287,50лв. чл.7 ал.2 т.4 Наредба
№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, и 1681,21лв по иска за имуществени
вреди чл.7 ал.2 т.3 от същата наредба или общо 6968,71лв.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът З.” АД има право на разноските
съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски 1240,-лв.
(600лв. за експертизи, 100,-лв свидетел, 540,-лв. юрисконсултско възнаграждение, чл.25 ал.2
Наредба за заплащане на правната помощ). Съобразно с отхвърлената част от исковете, му се
дължат 264,36лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.” АД следва
да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 2952,48лева (4 % от 73812,10лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ или
общо 3552,48лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.429, ал.3 КЗ, З.” АД, ЕИК. и седалище и адрес на управление: гр.С. бул."Симеоновско
шосе" №67А, да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Ц., ул. „Искърско
дефиле“ №3, по банкова сметка с IBAN BG13 BUIN 9561 5100 6073 42 сумата 60 000 лв.
(шестдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от М. М. М.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени при ПТП, възникнало
на от 13.09.2023г. на път II-16, км. 64+800, причинено от водача В. Т. Д. на микробус марка
„Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ, застрахован при З.“ АД, по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица
№ВG/22/122003286547, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 04.12.2023г. до
окончателното изплащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за остатъка до пълния предявен размер в размер на 80 000,-лв.
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, чл.429, ал.3
КЗ, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А,
да заплати на М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Ц., ул. „Искърско дефиле“ № 3, по
банкова сметка с IBAN BG13 BUIN 9561 5100 6073 42 сумата 13812,10лв. (тринадесет
хиляди осемстотин и дванадесет лева и десет стотинки), представляващи обезщетение за
претърпени от М. М. М. имуществени вреди, разходи за лечение, вследствие ПТП,
възникнало на от 13.09.2023г. на път II-16, км. 64+800, причинено от водача В. Т. Д. на
микробус марка „Ивеко“, модел „Дейли 35у 12“ с peг. № СВ3301КХ застрахован при З.“ АД,
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица
№ВG/22/122003286547, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 04.12.2023г. до
окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА З.” АД, ЕИК . и седалище и
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на адв. Т.Д.М. от
САК с адрес гр.С. ул. „Алабин“ №36 ет.2 сумата от 6968,71лв. (шест хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляващи разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, М. М. М. с ЕГН ********** с адрес: с. Ц.,
ул. „Искърско дефиле“ № 3 да заплати на З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на управление:
гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А сумата 264,36лв. (двеста шестдесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки), деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А да заплати по сметка на Софийски
окръжен съд с адрес гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата от 3552,48лв. (три хиляди петстотин
петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14