№ 14
гр. Козлодуй , 01.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Частно наказателно дело
№ 20211440200188 по описа за 2021 година
Производството е по реда и условията на чл.243, ал.4 и сл. НПК.
Досъдебното производство е образувано на 17.03.2021г. при условията
на чл.212, ал.1 НПК за престъпление по чл.309, ал.1 от НК за това, че на
неустановени дати през есента на 2014 година и на 2015 година в с.Гложене е
преправил съдържанието на два частни документа – списъци за заплатени
арендни вноски за стопанската 2014 и 2015 година в частта за изплатените
суми на арендодателя М. КР. Д. от с.Бутан.
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
28.05.2021г. прокурор при РП – Враца е прекратил наказателното
производство на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Срещу това постановление е подадена жалба от М. КР. Д. от с.Бутан, в
която излага доводи, че е проведено непълно и повърхностно разследване.
Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на РП-
Враца за прекратяване на наказателното производство и досъдебно
производство, приема жалбата за процесуално недопустима по следните
съображения:
Според съда жалбата е подадена от лице, което не може да се
легитимира, като пострадал респективно ощетено юридическо лице,
упражнило правата си срещу годен за обжалване прокурорски акт, пред
надлежния съд.
Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен
извършител /виновно лице/ за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”,
1
чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани
със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по
посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на
документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените
органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата
на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо
лице. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат
да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава
са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат
елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част
на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в
процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните
престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени
отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като
цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните
престъпления.
Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда
и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с частни документи,
дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се
претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в
документа и неговото „правно значение”. Този по-близък, конкретен обект на
документните престъпления не означава, че засегнатите от документно
престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал
по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на
документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения,
свързани с документирането.
Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели имуществени
вреди от престъплението по чл.309, ал.1 от НК, които да могат да предявят
граждански иск и да се конституират като граждански ищци и частни
обвинители в наказателното производство. Качеството „пострадал” е
задължително за активната процесуална, а настоящия жалбоподател няма
такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и
правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения,
свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо
лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н.
о. на ВКС/. По силата на чл. 74, ал.1 и ал.2 НПК качеството на пострадал по
смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени
или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право
преминава върху неговите наследници. В този смисъл следва да се отбележи,
че обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК
/каквото е и обвинението за настоящото по чл.309, ал.1 от НК/ са
обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и
съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се
накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се
дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между
2
тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления,
пострадал от тях не може да бъде физическо лице, каквото твърди да е в
случая жалбоподателя.
Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат
засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на
официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те
придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от
2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009
трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо
н.о. Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било
образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от
Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани
с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са
формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат.
Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни
последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на
чл. 74 НПК. Липсата на активна процесуална легитимация представлява
процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението
на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено
с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от
НПК.
Следователно, водим от всичко изложено, съдът заключи, че не може да
има пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице, от
осъществяване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за каквото се е водило
и процесното ДП.
При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане
като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество
не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. КР. Д., ЕГН
********** от с.Бутан, общ.Козлодуй против Постановление на прокурор от
РП-Враца от 28.05.2021г, с което е прекратено ДП № 372/2021г. по описа на
РП - Враца, водено за престъпление по чл.309 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в
седемдневен срок пред Окръжен съд - Враца, от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
4