№ 4140
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110173542 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
03.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 73542/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ОЗ“ АД срещу ЗАД „БВИ“ АД, като се твърди, че
на 13.09.2019 г., около 16:20 ч. в гр. София, ж. к. „Младост“, пред блок 202, водачът на МПС
„Тойота“, рег. № СА ............... РТ – МН, при извършване маневра изпреварване на
намиращия се в дясно автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС,
управляван от МПИ, не спазила необходимата дистанция, като настъпило ПТП в следствие
на което по автобуса били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен
двустранен констативен протокол, като причината за ПТП-то било виновното и
противоправно поведение на водачът на МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ. Навежда
доводи, че към момента на инцидента за автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА
.................. АС имало валидна сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0020195201800145/20.10.2018 г., с период на застрахователно
1
покритие от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-195-0300-2019 г. като
била изплатена сумата от 2090,88 лева на сервиза извършил ремонта, а освен това били
сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Поддържа, че към
момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Навежда доводи, че ответника е поканен да заплати претендираната сума,
като с извънсъдебно прихващане претенцията била частично заплатена, като останала
незаплатена сума от 241,80 лева. Излага съображения, че ответника е изпаднал в забава,
поради което дължал и мораторна лихва в размер 50,65 лева. Иска ответника да бъде осъден
да заплати сумата от по 1,00 лева – частични претенции от такива в по-голям размер, както
и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че ищецът не
бил доказал наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“, но дори да се установяло наличието на застрахователно правоотношение, то
трябвало обезщетението да се определи по експертна оценка. Навежда доводи, че
застрахователят по гражданската отговорност имал задължение да удовлетвори единствено
реалния размер на вреда. Излага съображения, че не били представени доказателства, че по
застраховката „Каско“ била заплатена застрахователната премия, поради което същата не
била влязла в сила. Твърди, че от представените доказателства не можело да се установи, че
увредения автобус е бил застрахован. Поддържа, че механизма на ПТП-то бил недоказан,
като не можел да се установи от представените по делото доказателства, вкл. и от
представения двустранен констативен протокол, който оспорва. Навежда доводи за липса на
виновно на водачът на МПС „Тойота“, рег. № СА ............... РТ, като сочи, че не била
доказано и наличието на причинно-следствена връзка. Развива съображения по отношение
стойността на претърпените вреди. Твърди, че след като неоснователен е главния иск, то
такъв се явява и акцесорния. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С Протоколно определение от 04.04.2022 г., съдът е допуснал изменение на
предявените искове, като иска за главницата се счита предявен за сумата от 71,40 лева, като
частична претенция от такава в по-голям размер от 241,80 лева, а иска за мораторна лихва се
счита предявен за сумата от 14,96 лева, като частична претенция от такава в по-голям размер
от 50,65 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
2
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и доклада по делото е отделено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 13.09.2019 г., около 16:20 ч. в гр.
София, ж. к. „Младост“, пред блок 202 е настъпило ПТП между МПС „Тойота“, рег. № СА
............... РТ и автобус „МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС; 2) че при
ответника е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момент на ПТП-то; 3) че ответника е погасил сумата от 1849,08 лева
по процесната застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-195-0300-2019 г.
Приложена е застрахователна полица № 0020195201800145/20.10.2018 г., сключена
между ЗАД „ОЗе“ АД от една страна в качеството на застраховател и „Столичен
автотранспорт“ от друга страна в качеството на застрахован, с период на застрахователно
покритие 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г. По силата на застраховката застрахователят приема
да носи риска по застраховка „Каско“ за МПС собственост на застрахования – автобус
„МАН“, модел „Лайнъс Сити“, рег. № СА .................. АС.
Застрахователната полица представлява частен диспозитивен документ, който е
подписан от страните, като при доказателства за неавтентичността й, същата обвързва
страните с обективираните в нея изявления и произтичащите от това права и задължения –
арг. чл. 180 ГПК.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.06.2019 г., като в
същият е отразен следният механизъм на ПТП-то: на 13.06.2019 г., около 16:20 ч., лек
автомобил „Тойота“, рег. № СА ............... РТ се движи в ж. к. „Младост 2“ с посока към бул.
„Ал. Малинов“ и в района на бл. 202 при изпреварване, настъпва удар с намиращият се от
дясно, автобус „МАН Лион С Сити Г“, рег. № СА .................. АС.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни
констативен протокол не са спорни между страните.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че механизма
на ПТП-то е следния: на 13.06.2019 г., около 16:20 ч., лек автомобил „Тойота“, рег. № СА
............... РТ се движи в ж. к. „Младост 2“ с посока към бул. „Ал. Малинов“ и в района на бл.
202 при изпреварване, настъпва удар с намиращият се от дясно, автобус „МАН Лион С Сити
Г“, рег. № СА .................. АС. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
причина за ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил. Изяснено е, че в причинно-
следствена връзка с ПТП-то е налице увреждане по преден ляв панел на автобуса,
съответно, че стойността необходима за възстановяване на увредения автобус по средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1905,48 лева. Експертът е посочил, че
заплатеното от ищеца обезщетение е по-високо от средните пазарни цени, а сторените
обичайни ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева. Посочено е, че стойността
3
необходима за възстановяване на вредите по цени при алтернативни доставчици е в размер
на 1852,68 лева. В открито съдебно заседание от 04.04.2022 г., вещото лице е посочило, че
всеки един сервиз, които има лиценз може да извършва поправка на автобуси на Столичен
градски транспорт, като са посочени примерни сервизи, като е посочено, че цените са
значително по-евтини. Изяснено е, че дори официалният представител не разполага с части
на склад, а същите се поръчват. Установено е, че са ползвани оригинални части, тъй като
алтернативни не се предлагат. Експертът е посочил, че принципно сервиз, който не е
официален може да извърши ремонта и по-бързо от официалният представител, като е
посочено, че разликата в цените е в зависимост от сервизния час, който при другите сервизи
бил на по-ниска цена. Посочено е, че ремонт се извършва при официалният представител,
ако в гаранционните условия е посочено. Вещото лице е изяснило, че не може да посочи,
дали е била увредена брандировката на автобуса, тъй като това не било посочено, съответно
изобщо дали има такава.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ, съдът намира, че са
налице всички материални предпоставки за уважаване на предявения иск, като същият
следва да бъде уважен в цялост.
Не може да се уважи възражението на ответника за липса на застрахователно
правоотношение досежно процесния автобус, тъй като след като последният е платил, макар
и частично – извънсъдебно част от дължимото регресно вземане, то същият е признал по
смисъла на чл. 175 ГПК, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Отделно от това по
4
делото са ангажирани доказателства – застрахователна полица №
0020195201800145/20.10.2018 г., че е налице валидно застрахователно правоотношение,
което касае именно процесния автобус, който изрично посочен в застрахователната полица.
Отделно от горното – неоснователните са възраженията за липса на плащане на
застрахователната премия, тъй като подобни възражения ответникът не може да прави,
поради относителното действие на облигационните отношения – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на виновно поведение от страна
на водача на лекия автомобил „Тойота“, рег. № СА ............... РТ. От една страна не се сочат
и не се доказват обстоятелства, които да изключват виновното поведение от страна водача
на лекия автомобил, а от друга страна съгласно правилото на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП Водач,
който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. В случая от събраните
по делото доказателства и заключението на САТЕ по отношение техническите параметри на
настъпването на ПТП се установява, че поведението на водача на лекия автомобил е бил в
разрез с посочената разпоредба.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
Представена е регресна покана, която е получена от ответника на 31.10.2019 г., от
което следва, че последният предвид установеното, че не е заплатил в срок дължимото
обезщетение е изпаднал в забава, но не на посочена от ищеца дата, а на 01.12.2019 г.
При аритметическото пресмятане на претенцията (арг. чл. 162 ГПК) и при
съобразяване на императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение (в редакцията действаща от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.)
претенцията е основателна за сумата от 14,38 лева за периода от 01.12.2019 г. до 12.03.2020
г. и от 09.04.2020 г. до 21.12.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 14,96
лева и за периода от 29.11.2019 г. до 30.11.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е погасил
вземането чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се обективната действителност, предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
исковете следва да му се присъди сумата от 605,90 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да му
се заплати сумата от 1,34 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БВИ“ АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
........................ да заплати на ЗАД „ОЗЕ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: гр. ........................, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 71,40 лева, представляващи частична претенция от такава в по-голям размер
от 241,80 лева, представляващи незаплатена част от регресно обезщетение по
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0020-195-0300-2019 г. за ПТП от
13.06.2019 г., около 16:20 ч., лек автомобил „Тойота“, рег. № СА ............... РТ се движи в ж.
к. „Младост 2“ с посока към бул. „Ал. Малинов“ и в района на бл. 202, като при
изпреварване виновно и противоправно нарушава правилата за движение по пътищата в
следствие на което настъпва удар с намиращият се от дясно, автобус „МАН Лион С Сити Г“,
рег. № СА .................. АС по който са нанесени вреди, ведно със законната лихва от
22.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 14,38 лева, като частична
претенция от такава в по-голям размер от 50,65 лева, представляващи мораторна лихва за
периода от 01.12.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 21.12.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 14,38 лева до пълния предявен
размер от 14,96 лева, частична претенция от такава в по-голям размер от 50,65 лева, за
периода 29.11.2019 г. до 30.11.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „БВИ“ АД, ЕИК: ............... да заплати
на ЗАД „ОЗЕ“ АД, ЕИК: ................., сумата от 605,90 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ОЗЕ“ АД, ЕИК: ................. да заплати на ЗАД „БВИ“ АД, ЕИК:
..............., сумата от 1,34 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6