№ 832
гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100576 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Х. Ф. против Т. Д. Ц., с
която се иска съдът да измени определения по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен
съд – Сливен режим на лични отношения между ищеца и малолетния Д. Х., да
замести съгласието на майката за напускане пределите на Република България от
страна на детето, както и за издаване на задграничен паспорт.
С разпореждане от 13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2084/2022 г. на
Районен съд – Габрово са отделени материалите, касаещи иска по чл. 127а, ал. 2
СК, а с определение от 7.3.2023 г., постановено по настоящото дело, към същото е
съединено гр. д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, имащо
за предмет иска по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с решение по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд –
Сливен родителските права по отношение на малолетния Д. Х. са предоставени на
ответницата, при която е определено и местоживеенето на детето, като е
определен режим на лични контакти между него и сина му. Заявява, че след
раздялата с майката последната и детето живеят в Република България, а той
продължава да живее във Великобритания, което обстоятелство силно затруднява
контактите му с детето, които са силно ограничени и поради неподходящия
режим, установен с горепосоченото решение. Сочи, че за него е изключително
неудобно да взема детето в събота и да го връща в неделя, тъй като преди това
пътува дълги часове със самолет, а впоследствие и с автомобил до гр. Габрово,
като твърди, че контактите му с детето по телефона са забранени от ответницата.
Смята, че влошените отношенията между родителите не следва да се отразяват
неблагоприятно върху детето, в чиито интерес е да се запази и задълбочава
връзката си с всеки от родителите, както и че ограничаването на правото му да
вижда пълноценно детето и да общува с него създава опасност за развиването на
1
синдром на родителско отчуждение.
Ответницата оспорва иска. Счита, че действащият понастоящем режим на
лични контакти е дори разширен, имайки се предвид обстоятелството, че бащата е
напуснал нея и детето по собствено желание и че към момента не е имал трайни
контакти със сина и не е полагал лични грижи за него. Заявява, че поради опитите
на бащата да настройва детето срещу нея, синът й се връща много разстроен от
срещите с бащата и многократно е споделял, че последният го е карал да я
изостави и да отиде с него във Великобритания. Счита, че по тази причина Д. е
много натъжен и объркан и че не желае срещи с баща си, като изразява и опасение
за отвличане на детето. Оспорва твърденията, че е правила опити да откъсва
бащата от детето и заявява, че никога не е възпрепятствала възможността за
комуникация между двамата.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата заявява, че иска да има по-
пълноценен начин да вижда сина си, като отрича да е имал намерение да го изведе
в чужбина без разрешението на майката. В тази връзка сочи, че до м. септември
миналата година е имал декларация от майката да извежда детето извън страната,
но въпреки това не го е направил. Твърди, че има желание синът му да се опознае
неговия начин на живот, като счита, че понастоящем детето е объркано.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката заявява, че конфликтите
между нея и бащата са започнали през 2018 г., когато е заявила на последния, че
не желае да се връща да живее в Англия. Твърди, че през същата година и двете
страни са имала декларации-съгласие за излизане на детето извън пределите на
Република България, макар че и тогава отношенията й с бащата също са били
изострени. Сочи, че в началото на есента на миналата година ищецът я е
заплашил, че ако вземе детето в Англия, тя повече няма да го види и именно това
е причината да оттегли декларацията си. Заявява, че последните няколко пъти, в
които ищецът е вземал сина им, не е позволявал на детето да й се обажда, за което
й е споделил самият Д..
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответницата поддържа становището за
неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
следното фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска съдът да измени режима на
лични отношения между ищеца и малолетния Д. Х., както и иск по чл. 127а, ал. 2
СК, при уважаването на който да бъде заместено съгласието на майката за
напускане пределите на Република България от страна на детето и за издаването
на задграничен паспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано
мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както
възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия
родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във
2
възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на
новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на
постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и
единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите,
техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето,
привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето,
възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и
отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в ППВС № 1/1974 г., под
„интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по
смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават
положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило
положението му при евентуално ново разрешение или такива, засягащи
ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая по делото е спорно, че страните са родители на малолетния Д. Х.,
както и че с решение по гр.д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при
която е определено и местоживеенето на детето, а за бащата е определен следният
режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09:00 до 18:00 часа, с преспиване при бащата, като детето се взема и
връща от и до дома на майката, на четна година по Коледните празници, на
нечетна година по Великденските и Новогодишните празници, по три дни по
време на Рамазан и Курбан Байрам, първите пет дни през всяка пролетна и лятна
ваканции, когато детето тръгне на училище, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
От кореспондиращите твърдения на страните, включително от твърденията по
приложеното гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен, става ясно, че
родителите на малолетния Д. Х. са живеели заедно във Великобритания за период
от около две години, след което през м. октомври 2016 г. същите са се разделили и
малко по-късно майката и детето са се прибрали в Република България.
По искания на страните са събрани гласни доказателства, даващи информация
за ситуацията около родителите и детето.
В показанията си св. Н. Р. – вуйчо на ответницата, заявява, че през 2022 г.
майката и детето за кратко са живеели в неговото жилище в гр. Габрово и че
според него в този период контактът на Д. с баща му е бил ограничаван от
ответницата. В тази връзка споменава за случай, при който по желание на детето
се е свързал с баща му по телефона. Твърди, че въпросният разговор е довел до
кавга с ответницата, която му е казала да не позволява на детето да се обажда на
баща си от телефона му.
В показанията си св. Е. К. споделя, че ищецът живее и работи в Англия,
където има собствена зала за щанги, чрез която изкарва прехраната си. Сочи, че
миналата година ищецът е организирал лагер в Кипър, а тази година ще
организира такъв лагер в гр. Варна и евентуално в Турция. Заявява, че бащата
3
държи детето да пътува с него, за да прекарат време заедно, както и че двамата за
последно са се видели на 22.10.2022 г., когато са били на лунапарк в гр. Велико
Търново и след това са се прибрали в гр. Полски Тръмбеш, където са гостували в
дома му. Определя ищеца като отговорен родител и описва случай, при който
детето е споделило на баща си, че иска да се самоубие, тъй като последният не му
изпращал пари и не му купувал нищо.
В показанията си св. К. А., заявява, че е станал свидетел на разговор между
страните, при който ответницата е изразила пред ответника нежеланието си да
пусне детето при него в Англия, а последният й отвърнал, че ще направи всичко
възможно да изведе сина си от страната и че тя повече няма да го види.
В показанията си св. К. Ц. заявява, че малолетният Д. й е споделил, че не иска
да ходи при баща си, тъй като когато е при него стои сам и баща му не му
разрешава да се обажда на майка си. Споделя и за случай, при който ответницата
й е споделила, че бащата на Д. я е заплашил, че ще направи така, че да вземе
детето при себе си и тя повече няма да го види.
Според изготвения по настоящото дело социален доклад към момента
основните грижи за детето полага неговата майка, която задоволява адекватно
потребностите му в семейната си среда. Отразено е, че понастоящем Д. е ученик в
първи клас в СУ „***“, гр. Велико Търново.
По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, според чието
заключение конфликтните взаимоотношения и неразбирателството между
родителите са травмиращи за психиката на Д., като същите оказват
неблагоприятно влияние върху психо-емоционалното състояние на детето и крият
риск за психичното му здраве и личностно развитие. Сочи се, че Д. има
емоционална връзка и общи преживявания и с двамата си родители, както и че е
привързан както към майката, така и към бащата. Отбелязва се, че момчето е
силно емоционално привързано към майка си, до степен на идентификация с
нейните преживявания и емоции, както и че водена от собствените си емоции на
разочарование и обида от проваленото партньорство и най-вече от родителските
си страхове, майката възпрепятства възможността Д. да пребивава в семейната
среда на бащата и включва детето като „говорител“ на недоволството й към
бащата, без да отчита потребността на сина си да обича, да има пълноценни
контакти и положителен образ както за майка си, така и за баща си. Сочи се, че
майката не зачита емоционалните потребности на сина си от нормален и
пълноценен контакт с бащата и че като родител Т. Ц. не е настоятелна, не
стимулира и не подпомага сина си за осъществяване на редовни телефонни
контакти с отсъстващия родител. Заключва се, че подобно поведение е практика
за формиране на родителско отчуждаване при детето по отношение на бащата.
Посочено е, че за да се справи със собствените си емоции и чувства, породени от
родителските отношения, Д. несъзнавано взема в конфликта страната на родителя,
от който в момента е силно зависим, т.е. от майката, поради факта, че живее в
нейната семейна среда, но че вземането на такава страна поражда конфликт на
лоялност у детето по отношение на бащата и крие огромен риск за психичното му
здраве. Заключено е, че всяко дете има базова потребност от контакти и общуване
с всеки от родителите си, както и че по-честите срещи и продължителния престой
на детето с бащата и пътуването с последния извън пределите на страната е
4
възможност за по-пълно задоволяване на базовата детска потребност. Сочи се, за
да се предпази психиката на детето от негативните последици, е необходимо
същото да бъде „извадено“ като страна от родителския конфликт.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че самото дете няма притеснения
да пътува с баща си, а такива притеснения има майката, но доколкото децата
попиват емоциите на възрастните, щом майката се страхува от това, детето, дори
да не разбира този страх, също се страхува. Потвърждава становището си, че
майката възпрепятства възможността на детето да пребивава в семейната среда на
бащата, но уточнява, че това поведението на майката е несъзнателно и че същата
не иска да нарани сина си. Сочи, че всяко възпрепятстване на детето да познава и
двамата си родители и да има пълноценен контакт с тях е отчуждаваща практика,
както и че доколко такава практика ще продължи и дали същата ще засегне детето
може да се каже след време, но че все пак това е риск за евентуално родителско
отчуждение.
Изслушан по реда на чл. 15, ал. 2 ЗЗДт малолетният Д. Х. заявява, че обича и
двамата си родители, както и че иска да вижда баща си, но го притеснява това, че
последният не му дава да се чува с майка си, когато е с него. Твърди, че баща му е
казал на него и на майка му, че ако го вземе в чужбина, повече няма да го върне.
От една страна, заявява, че майка му не го пуска в чужбина с баща си, защото
последният няма го върне, а от друга – че на него също не му се ходи в чужбина,
защото баща му няма да го върне.
Предвид събраните и обсъдени по-горе доказателства съдът приема, че от
постановяване на решението по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен
действително е налице изменение на обстоятелствата, което обуславя ревизия на
определения режим на лично контакти между детето и бащата.
В случая това изменение на обстоятелствата най-общо се изразява в изтеклия
значителен период от време, при който с нарастване възрастта на детето същото
постепенно е започнало да осъзнава себе си и света около себе си, включително да
търси начини да задоволява емоционалните си потребности, което пък съвсем
естествено е довело до потребността от пълноценен контакт и с двамата родители.
В този ред на мисли, при постановяване на решението по гр.д. № 3735/2018 г. на
Районен съд – Сливен Д. Х. е бил едва 3-годишен и едва ли е възприемал
въпросната потребност по начина, по който я разбира към настоящия момент,
когато вече е ученик и е започнал да общува активно със своите връстници, по-
голямата част от които навярно живеят в семейна среда и с двамата си родители
или поне общуват достатъчно пълноценно с тях. От друга страна, не може да не се
отбележи, че към момента на постановяване на горното решение отношенията
между самите родители не са били така изострени, което е предпоставка за това
посоченият в решението режим да не се е спазвал стриктно и бащата да е имал
възможност за контакти със сина си и извън определения режим, за каквито
случаи споделя и самата майка. Аргументът на майката, че режимът, определен с
решението по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд – Сливен, на практика е
поискан от самия баща, има своето основание, но същият не държи сметка за
горните две обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице нововъзникнала
5
обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на сега действащите
мерки относно режима на лични отношения с бащата, като следва да се намери
подходящ баланс между желанието на родителя и интереса на самото дете. Съдът
намира, че при наличната ситуация и съществуващите взаимоотношения между
бащата и детето, от една страна, както и между двамата родители, от друга,
подходящ се явява следният режим на лични контакти:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето 17:30 часа в петък до 19:00
часа в неделя с преспиване при бащата, като за първа седмица от месеца се счита
тази седмица, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец;
- всяка нечетна година на Великден за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 19:00 часа на Светли понеделник и на Нова година - от 17:30 часа на 30-ти
декември до 17:30 часа на 2-ри януари с преспиване при бащата;
- всяка четна година за Коледните празници за времето от 17:30 часа на 23-ти
декември до 17:30 часа на 26-ти декември с преспиване при бащата;
- всяка година през лятото за общо 20 дни, които дни да са разпределени на
два периода от по 10 последователни дни, в период, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като първият период от 10 последователни дни е през
месеците юни или юли, а вторият период от 10 последователни дни - през месец
август. Този режим ще се осъществява от 09:00 часа на първия ден от съответния
10-дневен период до 19:00 часа на последния ден от съответния 10- дневен
периода, като майката следва в срок до 20-ти май на съответната година да
уведоми бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през летните месеци,
както и кои са дните през летните месеци, в които детето е на лагер или на
организирана почивка. В случай на неизпълнение на горното задължение от
страна на майката, бащата ще има право сам да определи двата 10-дневни
периода, за което следва да уведоми майката до 31-ви май;
- всяка нечетната години през първата половина от пролетната ваканция на
детето и всяка четна година през втората половина от пролетната ваканция на
детето, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 09:00 часа на
първия ден от периода до 19:00 часа на последния ден от периода;
- за осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения
бащата следва да взема и връща детето от местоживеенето му при майката.
Следва да бъде дадена и допълнителна възможност за контакти между бащата
и детето, които да се осъществяват чрез видеоконферентна връзка всеки вторник
и петък за времето от 19:00 до 20:00 часа по инициатива на бащата, т.е. именно
последният следва да е инициатор на връзката, като на свой ред майката следва да
съдейства на детето и бащата за осъществяването на връзката.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се
разрешава от съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания майката не е дала
съгласие детето да пътува в чужбина, още по-малко в изискуемата за това форма,
6
а напротив – изрично се противопоставя на подобно пътуване, поради което
същото може да бъде заместено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че в
случая пътуването в чужбина е в интерес на детето, доколкото, на първо място, по
този начин ще се задоволи по-пълно базовата му потребност от пълноценни
контакти и общуване с бащата в обичайната среда на последния, която потребност
се установява от заключението по психологическата експертиза, и по-важно –
детето ще може да опознае от първо лице начина на живот на своя баща във
Великобритания, което безспорно ще спомогне за сближаването между баща и
син и за преодоляване на формирания конфликт на лоялност. Интересът на детето
от пътуване с бащата до страната, в която последният живее, а и не само до тази
дестинация, се установява ясно от заключението на психологическата експертиза,
според което по-честите срещи и продължителният престой на детето с бащата и
пътуването с последния извън пределите на страната е възможност за по-пълно
задоволяване на базовата детска потребност от контакт с двамата родители. От
друга страна, посещението на други държави и опознаването на друг/и народ/и
безспорно ще се отрази благоприятно на социалното и културното развитие на
детето и ще способства за съзряването му като личност. На свой ред,
отхвърлянето на така направеното искане би ограничило правата на свободно
придвижване на детето, гарантирано както от Конституцията Република България,
така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето. По повод опасението на
майката, че бащата няма да върне детето след извеждането му от страната, следва
да се има в предвид, че разрешението следва да бъде дадено за определен период
– до навършване на 14-годишна възраст от детето и за определени държави –
страните членове на Европейския съюз, Великобритания и Турция, където
Република България може да гарантира изпълнението на съдебните си решения. В
тази връзка, следва да се посочи, че в случай на неправомерно отвличане или
задържане на дете между държави-членове на ЕС, компетентността на
съдилищата в държава-член е уредена подробно в чл. 10 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., като разпоредбите на този регламент имат предимство пред други
конвенции, включително и пред Хагската конвенция за гражданско-правните
аспекти на международното отвличане на деца. Относно държавите извън ЕС –
Великобритания и Турция, следва да се има предвид, че същите са страни,
ратифицирали Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, представляваща едно от най-важните
многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че
решение относно връщането може да бъде постановено от съд на държавата,
където детето е било отведено, като в случай, че един от родителите незаконно
прехвърли детето в друга държава – страна по Хагската конвенция, детето трябва
да бъде върнато възможно най-бързо до предишното си местопребиваване. В тази
връзка следва да се отбележи също, че опасенията на майката относно пътуването
на детето в чужбина, придружавано само от бащата, сами по себе си, не могат да
бъдат основание за постановяване на отказ за пътуване. В случая ангажираните
доказателства във връзка с тези опасения се изчерпват с реплика на ответника в
рамките на проведен телефонен разговор, че изведе ли същият детето от страната,
повече няма да го върне на майката. Но дали бащата действително има такова
намерение, или казаното от него е в резултат от очевидния му конфликт с майката
и цели да уязви последната, остана недоказано по изискуемия начин – пълно и
7
главно. По повод това опасение следва да се отбележи още, че до началото на м.
септември 2022 г., когато е оттеглено съгласието на майката за пътуване на детето
в чужбина, бащата е разполагал с възможността да изведе сина си извън
пределите на Република България, но въпреки това не го е сторил това, макар
според майката обтегнатите отношения между родителите да датират от няколко
години.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за
даване на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което да се
замести липсващото съгласие на майката, още повече, че в съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина
без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави респ. държави, чийто кръг е определяем, или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но до определени
държави. На следващо място, разрешението за пътуване не може да бъде дадено
за прекалено дълъг период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят
промени, непредвидими към датата на първоначалното му определяне (Решение
№ 244/3.7.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. на IV г.о. на ВКС). Единствено наличието
на изключителни извънредни обстоятелства могат да обусловят даването на
разрешение за по–продължителен период (Решение № 253/20.7.2015 г. по гр.д. №
7336/2014 г. на ВКС). Такъв характер биха имали причини от здравословно
естество, налагащи пътувания на детето в чужбина с цел опазване на живота и
здравето му, но в случая нито се твърди, нито се установява наличието на подобни
обстоятелства. В исковата молба бащата е посочил, че желание детето да пътува
до страните от Европейския съюз, Великобритания и Турция до навършване на
пълнолетие, а евентуално до навършване на 14-годишна възраст. В тази връзка
съдът приема, че това са сигурни държави, при престоя в които животът и
здравето на детето няма да са застрашени, но че първият от исканите срокове не е
адекватен, тъй като същият е прекалено дълъг, като евентуално даване на
разрешение до навършване на пълнолетие би заместило съгласието на майката
завинаги, което не може да бъде допуснато. Съдът намира обаче, че ограничение в
броя на пътуванията не следва да се налага, тъй като липсва основателна причина
за това, а самите пътувания, така или иначе, следва да са в рамките на режима на
лични отношения с бащата.
Даването на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, което да
замести липсващото съгласие на майката, предпоставя и даване на разрешение и
за снабдяването на детето със задграничен паспорт само по молба на бащата по
реда на Закона за българските лични документи.
На основание чл. 127а ал. 4 СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на настоящото решение, тъй като недопускането на
такова изпълнение би могло да доведе до необосновано засягане на интереса на
детето в хода на евентуално обжалване на съдебния акт, имайки се предвид и
настъпващия летен сезон.
8
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за
производството в общ размер от 1 905.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ утвърдения с решението по гр. д. № 3735/2018 г. на Районен съд –
Сливен режим на лични отношения между М. Х. Ф., ЕГН ********** и сина му Д.
Х., ЕГН **********, като определя следния режим на лични отношения:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето 17:30 часа в петък до 19:00
часа в неделя с преспиване при бащата, като за първа седмица от месеца се счита
тази, през която всички дни от седмицата носят дати от съответния месец;
- всяка нечетна година на Великден за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 19:00 часа на Светли понеделник и на Нова година за времето от 17:30 часа на
30-ти декември до 17:30 часа на 2-ри януари с преспиване при бащата;
- всяка четна година за Коледните празници за времето от 17:30 часа на 23-ти
декември до 17:30 часа на 26-ти декември с преспиване при бащата;
- всяка година през лятото за общо 20 дни, които дни да са разпределени на
два периода от по 10 последователни дни, в период, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като първият период от 10 последователни дни е през
месеците юни или юли, а вторият период от 10 последователни дни - през месец
август. Този режим ще се осъществява от 09:00 часа на първия ден от съответния
10-дневен период до 19:00 часа на последния ден от съответния 10- дневен
периода, като майката следва в срок до 20-ти май на съответната година да
уведоми бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през летните месеци,
както и кои са дните през летните месеци, в които детето е на лагер или на
организирана почивка. В случай на неизпълнение на горното задължение от
страна на майката, бащата ще има право сам да определи двата 10-дневни
периода, за което следва да уведоми майката до 31-ви май;
- всяка нечетната години през първата половина от пролетната ваканция на
детето и всяка четна година през втората половина от пролетната ваканция на
детето, като този режим на лични отношения ще се осъществява от 09:00 часа на
първия ден от периода до 19:00 часа на последния ден от периода;
- за осъществяването на целия посочен по-горе режим на лични отношения
бащата следва да взема и връща детето от местоживеенето му при майката.
- всеки вторник и петък - от 19:00 до 20:00 часа чрез видеоконферентна
връзка, осъществявана по инициатива на бащата, като на свой ред майката следва
да съдейства на детето и бащата за осъществяването на връзката.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката Т. Д. Ц., ЕГН
**********, за пътуване на малолетния Д. Х., ЕГН ********** извън територията
на Република България - до страните от Европейския съюз, Великобритания и
Турция и обратно, без ограничения в броя на пътуванията в рамките на
9
съответната календарна година, с продължителност на всяко пътуване в рамките
на режима на лични контакти с бащата, за срок до навършване на 14-годишна
възраст на детето, придружавано от бащата М. Х. Ф., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на майката Т. Д. Ц., ЕГН
**********, за издаване по искане на бащата М. Х. Ф., ЕГН ********** на
задграничен паспорт на малолетния Д. Х., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която
искът по чл. 127а, ал. 2 СК е уважен.
ОСЪЖДА Т. Д. Ц., ЕГН ********** да заплати на М. Х. Ф., ЕГН **********
сумата от 1 905.00 (хиляда деветстотин и пет) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10