Решение по дело №482/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

2. Образувано по Жалба на Л. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Ракитово, с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, срещу Решение № 1019-12-567#5 от 18.03.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО; Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Л. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер н 9,00 лв. дневно, и Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. с което е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като е определен нов размер за периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2020 г. от 12.00 лв. дневно.

3. Счита се, че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са незаконосъобразни, неправилни и необосновани.

Възразява се, че административният орган, в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, не е установил категорично фактите по спора, поради което е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Оспорват се твърденията, че жалбоподателката е напуснала по собствено желание длъжността, която е заемала по силата на сключения с ирландското дружество трудов договор, като в тази насока се твърди, че по преписката не е установено, С. Б. да притежава някаква представителна власт по отношение на същото това дружество.

Твърди се, че практиката на дружеството жалбоподателя е била, след като приключи сезонът и работата е свършена, договорът сключен с отделните работници да се счита за изпълнен, съответно за работниците договорът да се счита за приключен, поради изтичане на същия, като на работниците не и издаван документ, удостоверяващ прекратяването на договора. Поддържа се в тази насока, че от страна на административния орган не са събрани и представени категорични и несъмнени доказателства, които да обосноват безпротиворечивия извод, че жалбоподателката е прекратила трудовото си правоотношение по свое желание.

Според жалбоподателя, от мотивите на обжалваното решение на става ясно, поради каква причина административният орган е игнорирал посоченото в първоначално издадените СЕД U002 и U004, както и наличието на противоречие между Разпореждане № 122-00-1868-7 от 15.11.2023г. и обжалваното решение. Сочи се, че липсват данни, компетентната ирландска институция да е обявила първоначално издадените СЕД за невалидни или да ги е оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Поддържа се също така, че жалбоподателката не е била уведомена и не е участвала в производството по издаване на административния акт. В писмената защита по същество се възразява, че в този смисъл е налице грубо нарушение на принципа установен в чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от АПК.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, не взема конкретно становище по спора.

II. За допустимостта :

5. Оспореното решение е връчено на М. на 25.03.2024 г.(л. 70), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 04.04.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № Ф-01-660 от 24.08.2020 г.(л. 165), Л. М. е поискала да  бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното  правоотношение е прекратено на 15.08.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия. С Писмо № У-122-00-1868-1 от 27.08.2020 г.(л. 161), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че М. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от компетентната институция в Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

Според Справка № 121-00-1868-2 от 10.09.2020 г.(л.156), М. е представила Заявление вх. № 122-00-1868-2 от 10.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС, в което е посочила период на заетост от 14.04.2020 г. до 15.08.2020 г. и прекратяване на трудовото правоотношение – поради изтичане на срока на договора; декларация за пребиваване; Трудов договор, сключен с от „Keelings Softfuits“UK за периода от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. и фиш за изплатено възнаграждение от 20.08.2020 г. ( л. 157 и сл).

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001 и U003 с изх. №48687 от 24.09.2020 г. и №49648 от 29.09.2020 г. (л. 151 и сл.), от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на М. за периода от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-1868-1 от 24.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 155).

В отговор на искането, на 06.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. №54888 и№54889 (л. 130 и л. 147), с потвърдени: период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доход за периода от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г. в размер общо на €10015,00

8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1868-2 от 06.10.2020 г. (л. 146) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г.(л . 145), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

9. Със Заявления №Ц1019-12-2317 от 23.10.2020 г.(л. 141) и № Ц1019-12-2898 от 27.10.2020 г.(л. 139), М. е заявила, че желае да бъде потвърдена причината за прекратяване на трудовото  правоотношение в Ирландия, като е посочила, че е работила като сезонен работник и се е завърнала в България поради изтичане на договора. Към заявлението е приложен Трудов договор от 28.04.2020 г., сключен с от „Keelings Softfuits“UK за период на заетост от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г.

Във връзка с тези искания, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структуриран електронен документ Н001 №67365, отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение съобразно представения от М. трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits“ UC.

10. Последвало е подаването на ново заявление от М. с вх. №1019-12-3520 от 25.11.2020 г., към което е приложен документ U1, издаден на 04.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г. в размер на €2411,00 месечно.

11. В отговор на второто отправено запитване, на 19.11.2020 г. е получен структуриран електронен документ Н002 №78761(л. 128), в който компетентната институция на Ирландия е посочила, че „ …Причината за прекратяване е изтичане на договора за актуализиран SED. Моля обърнете внимание, че успяхме да предоставим това, както е посочено от клиента в приложение U1…“.

Този документ и така посочените от компетентната ирландска институция данни, са били достатъчни, с разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 125), на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, да бъде изменен периода и размера на отпуснато на М. парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г.

12. Според административния орган, във връзка с осъществен последващ контролна изплатени парични обезщетения, с писмо изх. №1029-12-870 от 21.06.2023 г.(л. 124), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с и чл. 35; чл. 36, ал. 2 от АПК и чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, М. е уведомена, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 15.08.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването .

13. С писмо с изх. №1030-12-1242 от 21.06.2023 г. (л. 123), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо вх. №1030-12-1242#1от 15.08.2023 г.(л. 120), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е заявено, че Л. М. с адрес „Настаняване Бразилия“, Брейкънстаун роуд, Суордс, Дъблин е била наета в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарството на срочен договор. Посочено е, че „…Л. беше наета в Кийлингс между 14/04/.2020 г. и 14/08/2020г. Л. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си…“. В писмото е заявена готовност за предоставяне на допълнителна информация при поискване.

14. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №727116 от 31.08.2023 г.(л.118) и Н001 №729128 от 01.09.2023 г. (л. 116), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на М. за времето от 14.04.2020г. до 14.08.2022 г.

В отговор е получен структуриран електронен документ U002 №729964 от 01.09.2023 г.(л. 72) и №738141 от 12.09.2023 г. (л. 109), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 14.04.2020г. до 14.08.2022 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.

15. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г.(л.107), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Посоченото основание е получени структуриран електронен документ U002 №729964 от 01.09.2023 г. и №738143 от 12.09.2023 г. Тук, трябва да се посочи, че СЕД №738143 от 12.09.2023 г. по преписката и по делото няма. Представения от административния орган СЕД е с №738141 от 12.09.2023 г. (л. 27 и л. 109). Явно в случая е допусната техническа грешка при изписването на номера на документа.

16. С Разпореждане № 122-00-1868-7 от 15.11.2023 г.(л. 98), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е задължил М. да възстанови неоснователно изплатеното  парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв., както и сумата от 2518.92 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането

17. С Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г.(л. 96), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Л. М., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Основанието е същото - „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и са постъпили нови структурирани електронни документи U002 №729964 от 01.09.2023 г. и Н002 №738143 от 12.09.2023 г., с които компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“ считано от 15.08.2020 г.….“.

18. С Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г.(л. 95), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да  се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

19. По повод подадена жалба от М., с процесното Решение № 1019-12-567#5 от 18.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдил изцяло Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. ; Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г.; Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г. и Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик.

Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица, като в случая жалбоподателката не е приложила към заявлението си такъв акт, не го е представила и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложила към депозираната жалба .

Посочено е, че потвърдените с решението разпореждания са постановени с оглед ново узнатите обстоятелства и получени нови удостоверителни документи, като на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, длъжностното лице е извършило нова преценка въз основа на данните от последно получения структуриран електронен документ U002 №729964 от 01.09.2023 г.

Във връзка с нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО е пояснено, че когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност поради негово виновно поведение или поради собствено желание или съгласие, законодателят е предвидил ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение.

20. В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите М. А. Б. и Ц. Р. М.(съпруг на жалбоподателката).

Свидетеля Бирков твърди да е работил сезонна работа – бране на плодове в „Keelings Softfruits“ UС през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Наеман е бил чрез агенция. Сочи, че работниците са подписвали писмени договори за работа, но не знае за какъв срок. С жалбоподателката са работили заедно през 2019 г. Не са подписвали документи за прекратяване на правоотношението, като направо си тръгвали за България. Това ставало, защото намалявал обема на работа и мениджърите им казвали, че могат да си тръгват когато искат.

Свидетеля М. също твърди да е работил сезонна работа – бране на плодове в „Keelings Softfruits“ UС през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., Чрез агенция от гр. Пловдив, били изпращани на работа. Документа U1 също изисквали от агенцията в гр. Пловдив, а те съответно го изисквали от Ирландия и в срок от 30-45 дни идвал при тях. М. заявява, че не е попълвал данни за издаване на документа U1, който бил съставян от ирландските власти. Праз 2020 г. той заминал по-рано, през м. февруари, а съпругата му пристигнала през м. април и работили до м. август 2020 г. Прибрали се, след като минали супервайзърите и мениджърите на фирмата и казали, че работата е намаляла и могат да се прибират. Една жена българка, на длъжност „човешки ресурси“, С. е била тази с която общували. Твърди, че не са отправяли покана, че искат да си тръгнат, защото не са си тръгнали по тяхна инициатива.

IV. За правото :

21. Описаната хронология в предходния раздел на настоящото решение и приложимите материални и процесуално правни норми, налагат следните констатации :

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца

Макар и да не са изложени никакви съображения в тази насока, може да са направи извод, че ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик явно е счел, че лаконичния текст на отговора на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. – „неизвестно“, следва да бъде квалифициран именно в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Така, с Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г.(л . 145), е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

22. Проследяването на актовете издадени от администрацията във връзка със заявлението на М. за отпускане на помощи за безработица, налага да се констатира, че в случая не се твърди да е издавано и съответно по преписката не е приложено разпореждане с пореден №122-00-1868-4.

23. Последвалият нов отговор на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. –„изтичане срока на договора“, също без да са изложени каквито и да е други съображения е квалифициран от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, като факт, който е предвиден в чл. 54а от КСО. Това е послужило като основание за издаване на следващото Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 125), с което е изменен периода и размера на отпуснато на М. парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021г., тоест за шест месеца.

Това разпореждане не е оспорено и съответно е добило статуса на стабилен административен акт, с който административния въпрос е разрешен съобразно обективираното в него волеизявление на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик. Следователно, правната последица от влизането в сила на Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. е преустановяване на действието на измененото с него Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г.

24. Третото поред удостоверително волеизявление на компетентната ирландската администрация относно причината за прекратяване на заетостта на М., а именно - „напускане на служителя“, явно е счетено от администрацията за най-истинно от всички. Отново без да са изложени каквито и да други конкретни съображения, това твърдение е послужило като фактическо основание за издаване на поредното Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г.(л.107), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г.

25. Относно това Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. на ТП на НОИ, Пазарджик е необходимо да се отбележи следното :

На първо място следва да се приеме, че в случая не се твърди и не се констатира да е налице допусната фактическа грешка или грешка при изписването, тоест несъмнено е, че с Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. е отменено не нещо друго, а именно Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г. Предположението за допусната грешка е изключено, доколкото в Решение № 1019-12-567#5 от 18.03.2024г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, също изрично е посочено, че с Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. е отменено Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г.

Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган за отмяна на Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали същите разпореждания(виж например публично обявените съдебни решения по адм. дела № 152 и № 124, двете по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).

26. С Писмо № 152-40-132 от 10.06.2021 г.(л.71), директора на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ, е предупредил директора на ТП на НОИ Пазарджик – „… В случай, че бъде констатирано несъответствие между посочената в представения документ причина за прекратяване на заетостта и причината за прекратяване, удостоверена в издадения ПД U1, за това несъответствие следва със СЕД Н001 да бъде уведомена ирландската институция, като от същата бъде поискано при необходимост да анулира издадения ПД U 1 и да издаде нов. Към искането следва да се приложи копие от представения документ…“.

Това указание, несъмнено е във връзка с чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съобразно който - документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

В конкретния случай, администрацията не е изпълнила нито изискването на Регламента, нито пък конкретните указания на директора на дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в НОИ. По делото не се твърди и не се установява, нито един от документите издадени от компетентната ирландска администрация, които предхождат U002 №729964 от 01.09.2023 г. и №738141 от 12.09.2023 г., да са били обявени за невалидни.

На следващо място, трябва да се посочи, че волеизявлението обективирано в Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. за изричната отмяна на Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г., юридически е лишено от предмет. Както се посочи вече, изменението на Разпореждане №121-00-1868-3 от 16.10.2020 г. с последващото Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. е преустановило неговото правно действие.

27. Казаните СЕД U002 №729964 от 01.09.2023 г. и №738141 от 12.09.2023 г. са посоченото фактическо основание, с оглед на което с Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г.(л. 96), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Л. М. парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Правното основание е чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Тук следва да се констатира, че към момента на постановяване на Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г., предходното Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. е било в сила, тоест то е било действащ административен акт, като в Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г. липсва волеизявление за неговото изменение или отмяна.

28. С последното по ред Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г.(л. 95), ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да  се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

Посоченото от административния орган правното основание е чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.(отм.). Според чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона, определя се следният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г.: от 1 януари до 30 септември – 9,00 лв.; от 1 октомври до 31 декември – 12,00 лв.

Очевидно с Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г., е определен отново минималния размер на обезщетението за безработица, като същия е съобразен с изискването на закона. Това означава, че с Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. се изменя размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г., а не размера на обезщетението, определен с Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. Обратното би означавало, размера на обезщетението за безработица от 12,00лв. дневно, да се дължи за периода до 14.02.2021г., както е посочено в Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г., доколкото с Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г., не е постановявана отмяна или изменение на периода в който се дължи обезщетението. Доколкото обезщетението предмет на Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г. е определено явно на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗБДОО(отм.), то постановеното с Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. изменение не е относимо, към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-001868-5 от 15.12.2020 г., а към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г., защото именно с това разпореждане, обезщетението е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. , т. 1 от ЗБДОО(отм.).

Тоест, с Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. е изменен размера на обезщетението по Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г.

29. Изложеното да тук е достатъчно за да се формира несъмнен извод, че волеизявленията в нито едно от процесните разпореждания, не съответства на данните съдържащи се приобщените по делото доказателства, нито пък възприетите от административния орган факти и обстоятелства са квалифицирани съобразно хипотезите на съответните материални и процесуални норми. Това не е съобразено от горестоящият в йерархията на администрацията орган в процесното Решение № 1019-12-567#5 от 18.03.2024г.

V. За разноските:

30. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 800,00лв., адвокатско възнаграждение заплатено по банков път. Размера на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на спора по делото и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1019-12-567#5 от 18.03.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Разпореждане №122-00-1868-6 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с което е отменено Разпореждане №122-00-1868-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО; Разпореждане №122-00-1868-8 от 15.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Л. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Ракитово, с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер н 9,00 лв. дневно, и Разпореждане №121-00-1868-9 от 15.11.2023 г. с което е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение по чл. 54а от КСО, като е определен нов размер за периода от 01.10.2020 г. до 14.12.2020 г. от 12.00 лв. дневно.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Л. Б. М., [ЕГН], с постоянен адрес: общ. Ракитово, с. Дорково, ул. Н. Ф., 13 сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляваща извършени от последната разноски по производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.