Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. Н., 30.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 876/2019 г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:
Предявени са два кумулативно и субективно съединени иска по чл. 108 от ЗС от ищците Б.М. и З.Х.М.,*** срещу ответника Н.Ш.М. *** за установяване на правото на собственост на ищците върху недвижим имот, представляващ дворно място заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки с обща площ от 1790кв.м. по плана на с. В., общ. Н., обл. Ш., за което е отреден УПИ ***в кв. 34 по действащия план на селото към 1981 г., съгласно НА №*, том 1, дело № 101/13.03.1981 г., а по сега действащия план са два самостоятелни имота, представляващи: недвижим имот - дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ ***. С цена на иска 6 512,40лв. и празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92. С цена на иска 4 545,30лв.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти – дворно място заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки с обща площ от 1790кв.м. по плана на с. В., общ. Н., обл. Ш., за което е отреден УПИ ***в кв. 34 по действащия план на селото към 1981 г., съгласно НА №*, том 1, дело № 101/13.03.1981 г., като имотът бил придобит от праводателите на първия ищец, по време на брака му, като през 1982 г. бил застроен с ново жилище и стопански постройки. В този имот ищците живели със семейството си.
Ищците се изселили в РТ. след 1995 г., заедно с двете си деца, а дъщеря им останала в България и ищцата З.М. се съгласила ответникът да се грижи за имота и поддържа, докато ги няма. Ответникът изразил желание да го купи, но не разполагал със средства. Ищците твърдят, че през годините са се връщали в имота, интересували са се и са предлагали на ответника да му го продадат, но той отказвал, т.к не разполагал с пари. Между тях не е постигната договорка нито за продажба, нито за дарение на имота в полза на ответника.
В периода от 2005-2015 г. ищците редовно се връщали в България и отсядали в собствения си имот, необезпокоявани от никого. Ответникът ги допускал в имотите, посрещал ги е заедно с баща си в имотите и ги уверявал, че ще продължава да се грижи за тях.
През 2018 г. първият ищец отново се върнал в България и отишъл в дома си, където бил допуснат от ответника, но след няколко дни узнал, че ответникът се снабдил с НА за собственост на имота на свое име, което станало с НА 0*, дело № 455/11.03.2015 г. по описа на Нотариус с рег. №**на НотК, в който имота бил записан като: 1/ дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** и 2/ празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92.
Ищците сочат, че ответникът не е придобил имотите, тяхна собственост нито по възмезден, нито по безвъзмезден начин, т.к те не са му го продавали или дарявали. Ответникът е бил държател на имотите, т.к със знанието и съгласието на ищците ги е държал за тяхна сметка. В полза на ответникът не е изтекла придобивната давност по чл. 79 от ЗС. Ищците сочат, че не са се дезинтересирали от имотите си, имат регистриран постоянен и настоящ адрес в един от тях, а ответникът към датата на придобиването им е имал различен адрес от този, на който се намират имотите.
Ищците сочат, че са лишени от владението на имотите си, а ответникът ги владее без правно основание.
Предвид на горното ищците молят съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че са собственици на 1/ дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** – с данъчна оценка 6512,40лв. и имот празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92 с данъчна оценка 4545,30лв., както и да го осъди да им предаде владението върху имотите.
Ищците искат на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени издадения нотариален акт за собственост по давностно владение в полза на ответника.
Ответникът, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, с който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.
В отговора е посочено, че ищците напускайки България през 1995 г. са предали владението на имота бащата на ответника Ш. М. Ю..
На 14.07.1995 г. ищцата З.А.М.,***, в присъствието на свидетели е упълномощила Ш. Ю. да упражнява фактическата власт върху недвижимия имот, представляващ къща, сайвант, както и застроено и незастроено дворно място с площ от 2 500кв.м., находящ се в с. В., който съгласно пълномощното бил уговорен между тях за покупко – продажба. От това пълномощно се установявало, че ищцата е получила сумата от 40 000лв., останалата сума била уговорена в размер на 2 100 германски марки, за срок от една година. Ответникът сочи, че сумата е предадена в указания срок на сина на ищците в присъствието на свидетели. Общата сума, която ищците са получили за имота е 140 000лв.
Ответникът сочи, че от 1995 г. неговият наследодател е придобил собствеността върху имота и го е владял до смъртта си през 2007 г. След неговата смърт владението било продължено от неговата съпруга и синовете му Н.М. и Ю. М.. Ответникът сочи, че през 2015 г. наследниците на Ш. Ю. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имота. Ответникът сочи, че през целия период от 1995 г. имота се обитава от Д.Р.. Твърди, че ответниците през годините не са идвали в имота, не са отсядали в него и не са полагали грижи за него. Такива грижи са полагали Ш. Ю., неговата съпруга и синовете им.
Ответникът моли да се отхвърлят исковете изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на НА №*, том І, дело № 101/1981 г. но РС Н., лицето Б. М.М.от с. В. (ищец по делото) е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ дворно място от 1790 кв.м., находящо се в с. В., за което по плана на селото е отреден урегулиран парцел І-245 в кв. 34 от 2090кв.м. при посочените в НА граници.
Съгласно представеното по делото пълномощно от ищцата З.А.М.,*** (ищца по делото), под № 122/14.07.1995 г., заверено в кметството на с. В., и удостоверено с подписите на свидетелите Ю. Н. К., А. /А/ Н., се установява, че същата е упълномощила лицето Ш.М. Ю. с правото да съхранява или да пази недвижимият имот, който се намира в територията на с. В. – къща и сайвант или строено незастроено от 2,5дка площ, което е уговорено за покупко-продажба за сумата от 14000хлв, от тях броено пред свидетели сумата от 40000хлв.(четиридесет хиляди лева, което за останалата сума за срок от една година с валута в марк дойче или 2100дм.
По делото е представено удостоверение за наследниците на Ш.М. Ю., починал на ***г. в с. В., общ. Н., от което се установява, че ответникът е негов син.
През 2015 г., по силата на НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А., ответникът е признат за собственик по давност на недвижими имоти представляващи: 1/ масивна жилищна сграда, лятна кухня и навес с оградни стени, със застроено и незастроено дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., ул. ***, образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** и 2/ имот празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92.
По делото е представено удостоверение от Община Н., от което се установява, че описаните в НА №*, том І, дело № 101/1981 г. но РС Н. и тези в НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. са идентични, като съгласно Заповед № *** г. е одобрен нов план за регулация на селото. По делото е приложена и скици на имотите, от която се установява, че описаните в НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А. съответстват на посоченото в тях.
По делото от събраните писмени и гласни доказателства се установи, следното: къщата, съществуваща сега в имот УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В. е построена от ищеца, който живял в нея със семейството си до изселването си от България през 1989 г. В имота преди построяването на къщата имало стара къща, която ищците съборили и си построили новата къща. Стария имот бил на бащата на Б., като в къщата са живели и сестрите на Б., докато се омъжат. След това те напуснали бащиния дом и заживели с новите си семейства на други места в селото. Свидетелят Ю. О. сочи, че първоначално след изселването на ищците в Т. имотът стоял неизползван, празен, но след няколко години Б. се върнал. Когато се връщали в България, ищците сами обработвали имота си според св. Ю. О. сочи, а когато ги нямало имота се обработвал от ответника Н. и баща му. Свидетелят сочи, че до 2017-2018 г. ищците се връщали редовно всяка година в имота си. Според св. О. родителите на ответника се установили в къщата преди много години, като баща му Ш., починал преди повече от 10 години е живял до последно в имота. Преди да дойдат в този имот, родителите на ответника живели в друга къща, но след това се установили в процесния имот и останали да живеят вече много години. Сходни с тези показания са и показанията на св. М.Б., който сочи, че помни че Б. е построил къщата, но не помни неговия баща, както и дали друг преди Б. е живял в имота. Свидетелят сочи, че след заминаването си в Т. Б. се връщал всяка година в имота си до миналата година. След заминаването за Т., къщата останала празна. Самият свидетел сочи, че той работи в чужбина, но всяка година се връща в селото си и е виждал как до 2018 г. Б. си е идвал в имота. Свидетелят узнал, че Н. живее в имота едва миналата година.
От показанията на св. Р.Ф.се установява, че бащата на ответника, Ш. купил къщата от ищеца Б., преди повече от 20 години. След продажбата в къщата заживяло семейството на бащата на Н., който починал там, а след смъртта му в къщата останал да живее Н.. В момента в имота живеела майката на Н., а самия ответник работел в гр. Ш.. Този свидетел сочи, че не е виждал ищците Б. и З. да се връщат в спорния имот и не знае къде отсядат когато се връщат в България. Сходни с тези показания е и казаното от св. Б.Ш., който сочи, че познава семейството на ответника и знае, че бащата на Н. си продал животните за да купи имота. Свидетелят сочи, че помни, че за имота са поискани марки (германски марки). Когато ищците продали имота, те вече се били изселили в Т., но си дошли да продадат имота, изселили се през 1993г. Свидетелят сочи, че не е виждал ищците да се връщат в имота, за който претендират. Свидетелят сочи, че преди 1993г. в имота са живели ищците, но след това в него са живели семейството на ответника, като дълго време е живял и брат му с жена си, които по – късно напуснали дома. Свидетелят сочи, че от разказите на семейството на ответника знае, за продажбата на имота и за броените пари. След продажбата в имота заживяло семейството на Н. и все там е живяло. Свидетелят сочи, че е виждал ищците да се връщат в селото, но не знае къде отсядат, с категоричност обаче сочи, че не остават в къщата, за която е делото. Свидетелят сочи, че къщата е купена от бащата на Н..
Всички свидетели са категорични, че никой не е спорил на ответника и неговото семейство за това, че живеят в имота. Само св. М.Б., сочи, че Б. бил казвал, че „нотариалният акт ми стои, пък той ми е в къщата“.
По делото обяснения даде и ответникът Н., който на поставените въпроси посочи, че баща му купил къщата от Б.. По това време парите били големи, догоорили се за 140 000лв., като баща му платил едната част 40 000лв. и останали още 100 000лв. Останалите пари бащата на ответника дал пред свидетели, роднини на ищците, пред синът им, което станало на следващата година, след като платили първите пари. Първите пари са дадени на З. в кметството, а другите пари след една година ги е дал на синът му, но документ за тези пари ответникът сочи, че нямат. Ответникът сочи, не е правил ремонти по поръчка и с пари на ищците. Миналата година, по време на Байрама, ищците се върнали от Т. и им отишли на гости и тогава, ищецът Б. предложил на ответника да му даде пари, 3000 -5000лв., за да ползва една стая. Искал една стая, в която да живее когато си идва от Т.. Ответникът отказал, т.к в намиращата се встрани от къщата стая, живеела майка му. После ищецът бил казал с парите да ремонтира стената, която пада (имало една такава стена), но според ответника, ищецът му предлагал тези пари за да му отстъпи стаята. Ответникът сочи, че през всички години, от както той живее в имота, ищците не са се връщали в него, не са отсядали и едва миналата година за празника са им отишли на гости с направеното от Б. предложение. В къщата ищците са ходили и още веднъж, скоро след продажбата на къщата.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът прие от правна страна по иска по чл. 108 от ЗС, следното:
Всяка от страните по делото е снабдена с констативен нотариален акт за собственост по давност на процесните имоти, като по отношение на ищеца Б., имота е в старите му регулационни граници, представляващ дворно място заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки с обща площ от 1790кв.м. по плана на с. В., общ. Н., обл. Ш., за което е отреден УПИ ***в кв. 34 по действащия план на селото към 1981 г., съгласно НА №*, том 1, дело № 101/13.03.1981 г., а по отношение на ответника Н., той е в новите си регулационни граници и включва два самостоятелни имота, които са идентични с първия, както следва: недвижим имот -дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ ***, с данъчна оценка 6 512,40лв. и празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92, с данъчна оценка 4 545,30лв.
Съобразно посоченото в Тълкувателно решение
№11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при оспорване
на признатото с акта (нотариалният акт по реда на чл. 587 ГПК) право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В настоящия случай и двете страни се легитимират с такива нотариални
актове – ищците с НА от 1981 г., а ответника с НА от 2015 г. По тази причина
всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че в първоначалния вид и състояние на имота е бил живял бащата на ищеца Б., като в имота е имало стара къща, която през 1982 г. ищецът Б. съборил и построил новата къща, намираща се сега в имот УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В.. Съгласно посоченото в НА №*, том І, дело № 101/1981 г. но РС Н., обаче носител на правото на собственост към датата на издаването на нотариалния акт е не бащата на Б., а самият ищец Б.. Следователно по делото същия следва да докаже наличието на упражняваното от него явно, необезпокоявано и трайно във времето владение на имота. От събраните по делото доказателства се установи от показанията на св. Ю. О. и св. М.Б.се установява по категоричен начин, че новата къща е построена от Б., като преди това в имота е живял неговия баща, но тези свидетели (посочени от ищците) не установяват пред съда към датата на издаване на НА, 13.03.1981 г. ищецът Б. да е живял в имота повече от 10 години, респ. неговия баща да е живял в този период в имота за да се претендира евентуално присъединяване на владение, упражнявано от М., от страна на неговия син Б., каквото е принципно възможно съгл.чл. 82 от ЗС и т.3 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
По делото обаче не се събраха доказателства, установяващи по несъмнен начин, че в периода от 13.03.1971 г. до 13.03.1981 г. ищецът Б. е владял, процесния имот явно, необезпокоявано, трайно и без противопоставяне от страна на трети лица процесните имоти, които първоначално както бе посочено са били един общ имот.
Ищците твърдят също, че къщата (новата) е построена от Б. през 1982
г. По делото се установи, че всъщност в имота ищците са останали да живеят до
изселването им в Т., което е станало през 1989 г., а не както се сочи в
исковата молба през 1995 г. Свидетелите са категорични, че няколко години след
заминаването им за Т. имотът е стоял необитаем и ищците са се върнали едва през
1995 г. В този смисъл са показанията на св. Ю. О. и св. М.Б.. При тези
доказателства, макар че от страна на ищците няма подобни твърдения относно
придобиването на собствеността, не може
да се приеме, че и след издаването на НА в полза на ищеца е била изтекла
пълната придобивна давност върху имота, т.к ищците са го напуснали през 1989 г.
Самите ищци не се позовават на такава след издаването на НА. От това съдът
намира, че ищците не доказват материалното право, установено чрез формалната
доказателствена сила на НА №*, том І, дело № 101/1981 г. но РС Н., конкретно
правото на собственост върху дворно място заедно с построените в него жилищна
сграда и стопански постройки с обща площ от 1790кв.м. по плана на с. В., общ. Н.,
обл. Ш., за което е бил отреден УПИ ***в кв. 34 по действащия план на селото
към 1981 г. С факта на изселването си в Т.
ищците са изгубили владението върху имота за повече от шест месеца, в резултат
на което давността за придобиването му е била прекъсната в този момент и не е
продължила да тече такава след това. Владението на имота е било окончателно предадено
на бащата на ответника през 1995 г.
Относно оспореното от ищците право на собственост на ответника, позовал се също на изтекла в негова полза придобивна давност, съгласно посоченото в НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А. по делото се установи, че бащата на Н., Ш. Ю. е купил от втората ищца З. процесните имоти през 1995 г. за сумата от 140 000лв., като към датата, посочена в пълномощното 14.07.1995 г. купувачът е платил сумата от 40 000лв., а останалата сума в размер на тогавашните 2 100 д.марки е била платена на сина на ищците една година след издаването на пълномощното.
С това пълномощно, е посочено, че освен с правото „да съхранява или да го пази“ недвижимият имот, който се намира в с. В. и представлява „къща и сайвант или строено мястото от 2,5дка“, което според посоченото в пълномощното е „уговорено за покупко – продажба за сумата от 14000хлв., от тях броено пред свидетели сумата от 40000хлв., като останалата сума за срок от една година със валута във марк дойче или 2100дм.“. Всичко това показва, че давайки това пълномощно ищцата З. се е съгласила да продадат имота си на Ш. при посочената цена и условия и в този смисъл това е едно обещание за продажба, част от сумата на която е платена, а останалата част е следвало да бъде платена до 1 година в посочената валута. Съдът не приема доводите на ищеца, че това било пълномощно за ползване на имота от чуждо име, за неговото съхранение и пазене. Това не е обикновено пълномощно, а има характер и на разписка в отношенията между страните по бъдещата сделка, досежно платената и дължимата в срок от 1 година сума. Независимо от това, между страните не се е стигнало до формално оформяне на договореното и между тях няма договор за покупко – продажба, а представеното по делото пълномощно носи в необходимата степен и белезите на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД (налице е воля от един от собствениците на имота, съобразно установеното в НА от 1981 г., конкретно на съпругата на титуляра на собствеността, в него имота е описан според възможностите на страните с неговата площ, местонахождение, посочена е и цената на продажбата му), поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, същия в отношенията между страните по пълномощното следва да се приеме като предварителен договор за продажба на имота, доколкото е спазено изискването за писмена форма. От този момент фактическата власт върху имота е била предадена на бащата на ответника Н., Ш., който се установил в имота с цялото си семейство. От тогава според свидетелските показания и твърденията на ищците ответникът живее в имота, ползва го, владее го явно и необезпокоявано.
Съдът намира, че даденото пълномощно от ищцата З. не е за извършване от името на съпруга й и на нея самата на държане на имота по смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС, от страна на бащата на ответника, Ш., изведено от посоченото „да съхранява или да го пази“, а в действителност съгласие за неговата продажба, което се съдържа в определянето на цена според „уговореното за покупко – продажбата за сумата от 14000хлв., от тях броено пред свидетели сумата от 40000хлв“. В тази част пълномощното е и разписка за платената от купувача Ш. М. Ю. цена.
По делото се доказа, че никой през всичките години на владение на имота от семейството на ответника до миналата 2018 г. не е спорил за собственост върху него. Не са спорили и ищците. Едва миналата година при посещение по време на Байрам, ищецът Б. предложил на ответника срещу пари да му осигури една стая за да остава в имота, когато си идва в България. Ищецът предложил на ответника 3000 / 5000лв. По делото не се събраха доказателства тези пари да са били давани от ищеца за ремонт на собствената му къща, а напротив за да си откупи право на ползване на една стая. Ремонт с пари на ищците не е бил извършван в спорния имот през всички години от предаването имота на бащата на ответника.
Всички свидетели са категорични, че семейството на ответника, неговия баща се е установило от 1995 г. в имота и продължават да го владеят, явно, необезпокоявано, трайно, да го обработват и поддържат. Това е правил бащата на ответника до смъртта си, а след това и самият ответник Н.. В момента в имота живее майката на ответника, а той, т.к живее в гр. Ш. се прибирал всяка седмица в имота и го обработвал. Бащата на ответника починал на ***г., съгласно приложеното удостоверение за наследници, л. 47 от делото. От посоченото нотариалното дело по издаване на констативният нотариален акт в полза на ответника се установява, че и разпитаните пред нотариуса свидетели са установили именно това, че имотът е бил купен от Ш. от З. и в него Ш. е живял до смъртта си, а след това в имота е останал ответника Н.. В този смисъл установеното по настоящето дело отговаря на установеното по нотариалното дело по НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А., с който ответникът е признат за собственик по давност на два недвижими имоти представляващи: 1/ масивна жилищна сграда, лятна кухня и навес с оградни стени, със застроено и незастроено дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., ул. ***, образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** и 2/ имот празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92. По своята площ тези имоти се равняват на площта на продаденото от З., съгласно пълномощното от 2,5дка.
С оглед на така установеното по делото, съдът намира, че ответникът в действителност е доказал своето право на собственост, придобито въз основа на упражнявано явно, непрекъснато, трайно и необезпокоявано владение върху процесните два имота, първоначално от неговия баща Ш., а след смъртта му от самия ответник и съгл. чл. 79 и чл. 82 от ЗС, същия е станал собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност като недобросъвестен владелец. В този смисъл е и посоченото в нотариалният акт, че правото на собственост му се признава по наследство и по давност. Пред нотариуса ответникът е представил същите писмени доказателства, които представя и по настоящето дело, а разпитаните от нотариуса свидетели са установили идентични с установеното по настоящето дело факти относно придобиването на собствеността върху имота.
Предвид на гореизложените мотиви, съдът намира, че
равандикационният иск по чл. 108 от ЗС, предявен от ищците по делото спрямо
ответника е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съдът намира, че доколкото липсва предявен
насрещен иск от страна на ответника, то не следва да се признава или отрича
правото на собственост на ответника, респ. правата на ищците, а единствено
предявеният от ищците иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно искането на ищците за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, на издадения в полза на ответника НА 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А., то т.к същия не засяга правата на ищците от една страна и от друга, поради липсата на иск от страна на ответника по делото, същия не следва да бъде отменян от съда.
Относно разноските по чл. 78 от ГПК по иска
по чл. 108 от ЗС.
Ищците са направили разноски в общ размер на 158,96лв. Представеният на л. 124 от делото списък на разноските е за такива в общ размер на 1260лв., но това не отговаря на установеното по делото, т.к липсва договор за правна помощ установяващ плащането на посочения адвокатски хонорар, а размерът на всички дължими и платени от ищците държавни такси (115,42лв. за водене на делото и 21,06лв. за съдебни удостоверения и за вписване на исковата молба), както и тези за такси на банките и за издаването на скиците (22,96лв.) са в общ размер на 158,96лв. Тези разноски остават за сметка на ищците.
Ответникът е направил и претендира разноски в размер на платеното за един адвокат в размер на 800лв. адвокатско възнаграждение, л. 45 от делото.
Като последица от това, че се отхвърля искът на ищците, то съгл. чл. 78, ал. 2 от ГПК, същите следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в пълен размер.
Поради това, че двамата ищци са съпрузи, съгласно чл. 32, ал.2 от СК те следва да отговарят солидарно за направените от ответника разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Б.М.М. с ЕГН **********,*** и З.Х.М. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено спрямо Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, че Б.М.М. с ЕГН ********** и З.Х.М. с ЕГН **********, са собственици на следните недвижими имоти: 1/ дворно място с площ от 1200 кв.м. (хиляда и двеста квадратни метра), със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** и 2/ празно дворно място с площ от 1215кв.м. (хиляда двеста и петнадесет квадратни метра), находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92, и да осъди Н.Ш.М. с ЕГН ********** да им предаде владението върху имотите.
Отхвърля искането на основание чл. 537, ал.2 ГПК, на Б.М.М. с ЕГН **********,*** и З.Х.М. с ЕГН ********** ***, за отмяна на констативен нотариален акт 0*, том ІV, дело № 455/11.03.2015 г. на Нотариус с рег. №**на нот.камара, П. А., с който Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, е признат за собственик по давност на недвижими имоти представляващи: 1/ масивна жилищна сграда, лятна кухня и навес с оградни стени, със застроено и незастроено дворно място с площ от 1200 кв.м. със застроени в него жилище, лятна кухня и навес с оградни стени, находящо се в с. В., ул. ***, образуващо УПИ ***в кв. 17 по плана на с. В., при граници: улица, УПИ *** и 2/ имот празно дворно място с площ от 1215кв.м., находящо се в с. В., образуващо УПИ ***, в кв. 17, при граници: улица, УПИ ХV-91, ІІ-90, ІІІ-89, ІХ-95 и ХІІІ-92.
ОСЪЖДА Б.М.М. с ЕГН **********,*** и З.Х.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Н.Ш.М. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 800лв. (осемстотин лева) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Районен съдия: ..................................
Галина Николов