№ 36
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503174 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Банка „ ДСК АД- гр.София ,
представлявано от ИД Д.Д.М. и С.Л.С., чрез пълномощника си юриск. А. Д.
против Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по описа на
РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението в частта, с която се
иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за 73,71 лв –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/ и за 120 лева - дължими
разходи при изискуем кредит. С частната жалба се счита обжалваният акт
като неправилен, необоснован, постановен в противоречие с материалния
закон, по развити оплаквания в жалбата, като се иска неговата отмяна ,
уважаване на заявлението в отхвърлената му част и присъждане на сторените
разноски за настоящото производство за ДТ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в преклузивния по чл.275, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното разпореждане е прието искането за обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава) в размер на 73.71 лева за неоснователно. С уточнителна молба вх.№ 95233/
25.11.2022г. на заявителя е посочено, че прилаганият лихвен процент е 10,00% годишно
върху частта на просрочената главница за неплатените анюитетни погасителни вноски,
1
която е е начислена на основание чл. 16.1 от общите условия. С посочената клауза
обезщетението за забава е уговорено в размер на договорения лихвен процент - 8.09%,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, поради което заповедният
съд е установил, че общият процент на обезщетението за забава се равнява на 18.09%. С
оглед на това твърдението за прилагането на лихвен процент от 10% не е възприето, той
като основание за начисляване на сумата е посочената клауза, предвиждаща друго. Предвид
горното е прието наличието на обоснована вероятност това искане да се основава на
неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Извършено е позоваване в тази насока на разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебна практика на ПОС /определение по в.ч.гр.д.
№ 2363/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2359/2021г. на ПОС; определение по
в.ч.гр.д. № 2362/2021г. на ПОС и др./
Въззивният съд не споделя изводите на заповедния съд в изложената по-горе
насока. Действително с посочената клауза на чл.16.1. е уговорено „ при
забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата,
определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент / 8,09%/ , увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят и/или
Съдлъжникът погасят дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага.“ В случая следва да се
приеме, че заявителят е поискал издаване на ЗНИ в частта на претендираното
обезщетение за забава и за периода – 20.08.2021г.-04.10.2022г. с определен
размер съобразно посоченото уточнение за приложимия размер на законната
лихва от 10 процентни пункта, последното което е в съответствие с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, поради което така
формулираното искане относно приложимия лихвен процент не се явява в
нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК. Съответствието на така
посочената претендирана сума за периода / 73,01 лв/ не се констатира при
прилагане на посочения лихвен годишен процент да е в по-нисък от
посочения такъв размер, но е допустимо да се проверява в исковото
производство, доколкото се възприема като правилно отчетеното и от РС, че
в заповедното производство съдът не следва да извършва сам пресмятания на
дължими суми, в отклонение от заявените такива по пера в извлечението от
сметка.
2
С оглед на това обжалваният отказ на заповедния съд следва да се отмени в
посочената обжалвана част относно претендираното обезщетение за забава за
посочения процесен период, като делото се върне на заповедния съд за
издаване на заповед за НИ и в тази му част.
Относно разходите при изискуем кредит е отчетено също уточнението на
заявителя в молба вх.№ 95233/ 25.11.2022г. с посочване, че сумата не
представляват реални разходи на кредитора, а такса уговорена в т. 5 от
тарифата, а по начина, по който е уговорена таксата - разходи при изискуем
кредит, в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено
изпълнение. Правилно се възприема от въззивния съд, че начинът на
уговаряне на това вземане като фиксирана сума, без връзка с и независимо от
реалните разходи при отчитане на заявлението в тази му част съобразно
уточнението на заявителя в молба вх.№ 95233/ 25.11.2022г. с посочване, че
сумата не представляват реални разходи на кредитора, а такса уговорена в т. 5
от тарифата, тъй като реално в тежест на потребителя се възлагат задължения
при забавено изпълнение, поради което таксата не представлява разход, а
отнапред уговорено задължение на потребителя към заемодателя при
забавено изпълнение, която се дължи при настъпването на предвидените в
клаузите обстоятелства- изискуемост на кредита, независимо от
обстоятелството дали потребителят се е запознал или не с приложението към
договора, към което заявителят препраща. Възлагането в тежест на
потребителя на допълнителна такса за управление на договора / кредита в
случай на забава, за която по правило същият дължи обезщетение в размер на
законната лихва противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1
ЗПК, в разрез с разпоредбата на чл.143 ЗЗП, т.8, вр. с т.8а и т.13 ЗЗП е
основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна. /
Решение на ВКС по т.д.№ 1768/ 2018г., ІІ ТК/. В тази част РС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди. Претенцията за
присъждане на разноски за производството се разглежда в исковото
производство.
Водим от горното, въззивният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по описа
на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“
АД, ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която се
иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 73,71
лв – обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/за периода
20.08.2021г. – 04.10.2022г. И
ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК по заявлението вх.№ 92425/ 17.11.2022г на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която се иска
издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 73,71 лв –
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/за периода 20.08.2021г. –
04.10.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.11.2022г. по ч.гр.д.№ 16637/ 2022г. по
описа на РС-Пловдив, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК: 12183061 против Н. Е. К., ЕГН: ********** в частта, с която
се иска издаване на ЗИПЗ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист за сумата 120
лева - дължими разходи при изискуем кредит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4