Определение по дело №97/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 159
Дата: 25 март 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20223000500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. Варна, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М.а
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500097 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение №
10/27.01.22г. по гр.д. № 254/20г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени
исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците П.
КР. Т. и Н. СТ. Т. и двамата от гр. Лозница, обл. Разград, на незаконно
придобито имущество на обща стойност от 218 274.35 лв., на осн. чл. 153, ал.
1 от ЗПКОНПИ, както следва:
На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П.
КР. Т. и Н. СТ. Т.:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 274 кв.м.,
находящо се в гр. Лозница, общ. Лозница, обл. Разград, съставляващо УПИ
VI - „За производствени и складови дейности”, в квартал 80 по плана на гр.
Лозница, заедно с построената в този имот едноетажна, монолитна „сграда на
селекционен център за трансплантация на ембриони“, със застроена площ от
202 кв.м., при граници за поземления имот: от две страни - улици, парцел IV
и парцел V „За производствени и складови дейности”;
- Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В 230 ТДИ“, рама №
VSA63827413070214, двигател № 60197000002257, рег. № РР0826АР, дата на
първа регистрация 01.01.1998 г.;
1
На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от П. КР. Т.:
- сумата в размер на 1 073.24 лв., представляваща непреобразуваната
част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 3 911.66лв., представляваща вноски на каса по
разплащателна сметка в евро BG98 СЕСB 9790 44С8 7678 00 в „Централна
кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 30 830.20 лв., представляваща непреобразуваната
част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8
7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 8 560.96лв., представляваща непреобразуваната
част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева №
8439878 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 113 831.38лв., представляваща непреобразуваната
част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева
BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;
- сумата в размер на 2 259.27лв., представляваща вноски за погасяване
на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка
ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 2 137.88 лв., представляваща вноски и входящи
преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в
лева № 15262169 в „Банка ДСК” ЕАД;
- сумата в размер на 4 169 лв., представляваща вноски за погасяване на
кредитни задължения по разплащателна сметка в лева BG45 ВРВI 7949 1069
0563 03 в „Юробанк България” АД;
- сумата в размер на 19 894.16 лв., представляваща вноски и входящи
преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в
лева BG18 ВРВI 7949 1069 0563 04 в „Юробанк България” АД.
На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от
ЗПКОНПИ от Н. СТ. Т.:
- сумата в размер на 300 лв., представляваща вноска на каса по
разплащателна сметка в лева № 12438418 в „Банка ДСК” ЕАД;
2
- сумата в размер на 806.60 лв., представляваща непреобразуваната част
от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 20447977 в „Банка ДСК”
ЕАД
- сумата в размер на 4 000 лв., представляваща стойността на
направените допълнителни парични вноски в търговско дружество
„Техноприм – М“ ЕООД.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира
неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно
придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен
неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни
решения на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика, а от друга
страна не е съобразено друго и най-актуално решение на ВКС – Решение №
29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се съображения относно
съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до
основателността на предявените искове – „значително несъответствие“,
„имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на
имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на
нетния доход, а не само наличното имущество към края на проверявания
период, а още по-малко стойността на притежаваното в началото на
проверявания период имущество с неговата стойност в края на периода.
Поддържа се, че на отнемане подлежат и паричните средства, преминали през
банковите сметки на ответниците, дори и същите да не са налични. Разглежда
се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и
като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват
имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане
в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Когато имуществото
липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата
равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими
движими вещи, какви са парите. Счита се, че основният спор по делото е
относно доходите на ответниците, техният произход и размер. В тази връзка
се излага, че ответниците не са установили по делото твърдението си за
наличието на спестявания или на средства от изтеглени кредити в посочените
размери към началния момент на проверката. Освен това се счита, че по
делото не е било установено и наличието на доходи от наеми на земеделска
3
земя, а освен това ответниците не са доказали твърдението си за разходи за
издръжка в по-малък размер спрямо отчетения от НСИ за страната. Предвид
конкретно установените по делото факти и съобразно вариант І от
заключението на СИЕ (което според Комисията следва да бъде кредитирано),
законните доходи на ответниците за проверявания период възлизат на
108 655.67 лв., обичайните и извънредните им разходи са били в размер на
125 533.56лв., при което нетният доход е в отрицателна величина от минус
16 877.89 лв. Придобитото през проверявания период имущество от
ответниците възлиза на общо 236 740.93 лв., при което несъответствието е в
размер на 253 618.82 лв. Изложени са подробни съображения защо не следва
да се кредитират варианти ІІ и ІІІ от заключението на СИЕ, както и гласните
доказателства на заинтересованите свидетели. Въз основа на всичко посочено
във въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни П. КР. Т. и Н. СТ. Т., двамата представлявани от адв. М.
М. от АК-Разград. Считат, че въззивната жалба е допустима, но
неоснователна, тъй като решението е подробно обосновано след съвкупен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и крайният правен
извод съответства на приложимия закон. Сочи се, че съдът е изложил
съображения не само защо кредитира вариант ІІ на СИЕ, но е посочил, че при
приспадане на сумите, преминали през банковите сметки на ответниците, без
Комисията да е доказала по делото, че те са послужили за придобиване на
незаконно имущество, в нито един вариант на експертното заключение не е
налице значително несъответствие между имуществото и нетните доходи на
ответниците. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционното решение не
противоречи и на цитираното от Комисията решение № 29/12.04.21г. по гр.д.
№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС. Оспорва се анализа на свидетелските показания,
направен от въззивника, тъй като впечатленията на свидетелите за
относимите факти са непосредствени, а изнесените данни са непротиворечиви
и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Освен това
изнесеното от вещото лице, че по банковите сметки на ответниците в
началото на проверявания период не са били налице паричните средства, за
които те твърдят да са били налични в техния патримониум, не опровергава
4
това тяхно твърдение. Претендира се потвърждаване изцяло на обжалваното
решение, ведно с присъждане на разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Същевременно настоящият съд
констатира, че липсва представено по делото пълномощно в полза на
подписалия въззивната жалба ст. инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна М.Г..
Поради това на Комисията следва да се даде възможност да представи
доказателства за наличието на представителна власт в полза на ст. инспектор
в ТД на КПКОНПИ – Варна М.Г. за подаване на въззивната жалба /т.е. към
18.02.22г. – датата на подаване чрез куриер/ и за осъщественото процесуално
представителство пред първата инстанция, респ. извършените без
представителна власт процесуални действия пред първата инстанция и
подаването на въззивна жалба да бъде потвърдено изрично и в писмен вид от
надлежен процесуален представител на КПКОНПИ.
Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да
дава указания на страните относно посочването и събирането на
доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали
доказателствени искания в подадените въззивни жалби и отговора на същите,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника КПКОНПИ гр. София в 3-
дневен срок от съобщението да представи доказателства за за наличието на
представителна власт в полза на ст. инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна
М.Г. за подаване на въззивната жалба /т.е. към 18.02.22г. – датата на подаване
чрез куриер/ и за осъщественото от него процесуално представителство пред
първата инстанция, респ. извършените без представителна власт процесуални
действия пред първата инстанция и подаването на въззивна жалба да бъде
потвърдено изрично и в писмен вид от надлежен процесуален представител
на КПКОНПИ.
При неизпълнение в указания срок въззивното производство ще бъде
5
прекратено.
Насрочва производството по делото в открито с.з. на 06.04.22г. от
09.15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (Комисията – по електронен път, а адв. М. М. – по телефона).
Определението не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6