Решение по дело №634/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 157
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20214310200634
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Л., 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
Административно наказателно дело № 20214310200634 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по жалба от Н. ЛЮБ. Б., с егн
**********, адрес: *** против наказателно постановление № 21-1762-000100
на ОД на МВР Л., с който на основание чл. 183,ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50,00 лв., а на основание чл. 185 ЗДвП глоба в
размер на 20,00 лв., за това, че на 25.05.2021 г., около 11,00 часа, в община Л.,
на път трети, клас № 301, след разклона за село У. – изхода за гр. Л.,
управлявал лек автомобил марка *** с рег. № ***, без да ползва
обезопасителен колан по време на движение, с АУАН серия GA № 371451,
съставен на 24.02.2021 г., без да е изпълни задължението си по чл. 190, ал. 3
ЗДвП.
В жалбата се излагат оплаквания за незакосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се отправя искане за неговата отмяна.
В производството жалбоподателят участва лично и с адв. У., а по
същество излага съображения за допуснати процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР Л., редовно призовани не изпращат
представител.
РП Л. не участва чрез свой представител в хода на делото и не изразява
1
становище по същество.
Жалбата е подадена от сакционраното лице, т. е от субект за който е
налице правен интерес от обжалване. От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че оспореното наказателно постановление е
връчено на жалбоподателя на 08.07.2021 г. /л. 7 от делото/, а жалбата срещу
него е подадена чрез наказващия орган по пощата с клеймо от 13.07.2021 г., т.
е. в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
С оглед на формирания извод по допустимост, жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
На 25.05.2021 г. КР. В. Ц. - младши полицейски инспектор и М. ХР. М. -
полицейски инспектор в Районно полицейско управление Л. се прибирали от
с. Д., където Ц. е полицейски инспектор. На изхода на с. У. в посоча Л. Ц. и
М. карали след автомобила на жалбоподателя и забелязали, че той не ползва
предпазен колан. Предприели изпреварване, при което се уверили, че водача
на автомобила пред тях е без предпазен колан, след което подали син
светлинен сигнал, спрели пред него и го отклонили в банкета до пътното
платно. При извършената проверка по документи се установило, че
жалбоподателя няма талон за автомобила и го управлява с АУАН, който не е
заверен след изтичане на месечния срок от издаването му. Проверка дали по
акта е издадена наказателно постановление Ц. и М. отричат да са правили. В
хода на проверката жалбоподателят не е ангажирал документ от лекар,
освобождаващ го от задължението да ползва предпазен колан при управление
на автомобил. За констатираните нарушения Ц. съставил акт за установява на
административно нарушение № 753134, който е подписан от него, свидетеля
М. и жалбоподателя. В акта последния е отразил, че има възражения по
направените в него констатации.
От справка за нарушител/водач се установява, че на името на Н. ЛЮБ.
Б. на 24.02.2021 г. е издаден АУАН GA/371451 от ОД на МВР, сектор „Пътна
полиция“, като е отнет контролния талон, а на 09.03.2021 г. е издадено
наказателно постановление, което регистрирано.
Със заповед на Министъра на вътрешните работи от 14.05.2018 г. е
разпоредено контролната дейност по ЗДвП, издаването на фишове и актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП да се извършва от
звената „Териториална полиция“ /полицейски и младши полицейски
2
инспектори/ в структурата на „Охранителна полиция“ при СДВР/ОДМВР и
районните управления в състава им, изпълняващи служебните си задължения
на изпълнителска и младши изпълнителска длъжност в отдел
„Специализирани полицейски сили, опазване и възстановяване на
обществения ред“ и сектор „Опазване на обществения ред и охрана на
обекти“ в отдел „Охранителна полиция“ при СДВР. Със същата заповед
издаването на наказателни постановления по ЗДвП е възложено на
началниците на РУ при ОД на МВР на обслужващата територия.
Със заповед на директора на ОД на МВР Л. от 05.04.2019 г. са
определени държавните служители, работещи по линията на „Териториална
полиция“ в ОД на МВР Л., които да съставят актове и налагат наказания с
глоба и фиш при установени административни нарушения по ЗДвП и КЗ на
обслужваната от тях територия, сред които е КР. В. Ц. – младши полицейски
инспектор в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“
към РУ Л..
От удостоверения от 15.07.2021 г., издадени от ОД на МВР Л. се
установява, че към 03.06.2021 г. /датата на издаване на оспореното
наказателно постановление/ З.Щ.М. е заемал длъжността „Началник I степен“
на РУ Л. при ОД на МВР Л., като на тази длъжност е преназначен от
министъра на вътрешните работи, считано от 31.10.2016 г., а КР. В. Ц. към
25.05.2021 г. /датата на издаване на акта за установяване на административно
нарушение/ е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор“ в група
„Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ на МВР
Л., при ОД на МВР Л., като на същата е преназначен на 17.04.2015 г.
Фактическата обстановка, описана по-горе, съдът установява след
анализ на събраните по делото гласни доказателства - показанията на
свидетелите Ц. и М.. На последните съдът дава вяра, като не споделя
възраженията на жалбоподателя, че без основание е бил подложен на
проверка. Двамата свидетели са заявили като причина за спирането на
жалбоподателя обстоятелството, че при движението си след него са
забелязали, че той управлява автомобила без да ползва предпазен колан. Тези
им възприятия са се потвърдили при предприетото изпреварване на
автомобила, а след това и при спирането му. Изложените твърдения, че
свидетелят по акта за установяване на административни нарушения се намира
3
в особени отношения с жалбоподателя не се установиха в хода на
производството, с оглед на което те не компрометират показанията му. Съдът
не споделя възраженията на ответника, че акта за установява на
административно нарушение е съставен от некомпетентен орган. Към датата
на извършване на проверката актосъставителят е бил част от структурно
звено на министерството на вътрешните работи, на което е възложено
извършването на контролна дейност по Закона за движение по пътищата,
издаването на фишове за налагане на глоби и съставяне на актове за
установяване на административно нарушение. Персонално той е посочен в
списъка на лицата, на които е възложено контролна дейност на територията на
РУ Л.. Проверката е извършена в рамките на възложената териториална
компетентност на актосъставителя. Неоснователни са възраженията,
изложените от защитника на жалбоподателя, относно причините, поради
което свидетелят по акта за установяване на административно нарушение е
присъствал при проверката. По отношение на свидетеля по акта за
установяване на административно нарушение, за разлика от актосъставителя,
законът не поставя изискване той да се намира на място на извършване на
нарушението по конкретен повод или да се намира във връзка /служебна и
друга/ с актосъставителя или санкциониращия орган. Свидетел по акта за
установява на административно нарушение е този, който е присъствал при
извършване или установяване на нарушението /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/. В хода на
производството се установи, че свидетелят М. е присъствал както на
извършването, така и при установяването на нарушението на нарушението,
като се е движил в едни автомобил с актосъставителя.
Съдът основава изводите си по фактите и на събраните в хода на
производството писмени доказателства, описани и обсъдени по--горе.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено,
от компетентни длъжностни лица, видно от приетите по делото заповеди и
удостоверения.
Н. ЛЮБ. Б. е получил срещу подпис АУАН № 753134/25.05.2021 г., т. е.
актът е предявен на жалбоподателя. Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, тъй като съставеният АУАН и издаденото наказателно
4
постановление съдържат всички реквизити, посочени в цитираните
разпоредби.
Установените по делото факти са идентични на установените от
административно наказващия орган - към момента на проверката
жалбоподателят е управлявал лекият автомобил без да използва
обезопасителен колан, с АУАН извън месечния срок след издаването му.
Управлявайки лекия автомобил, без да използва обезопасителен колан,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, вменяваща
задължение към водачите на моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Управляваният
автомобил *** е МПС от категория М1, доколкото служи за превоз на
пътници и броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8
/чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а” ЗДвП/. Ето защо, управлявайки автомобила,
жалбоподателят е бил длъжен да ползва обезопасителен колан, а с
неизпълнение на това му задължение, той е нарушил разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП и е осъществил състава на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП.
Такава квалификация е дадена и от наказващия орган. В жалбата се поддържа,
че жалбоподателя страда от херния. В хода на производството не са
ангажирани доказателства, че физическото състояние на жалбоподателя не
позволява ползването на предпазен колан.
Съдът приема, че нарушение на жалбоподателя не е маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да направи този извод съдът съобрази, че
управлението на МПС без ползване на обезопасителен колан засяга
непосредствено обществените отношения, свързани с правилата за безопасно
управление на превозните средства и изпълнение на задълженията на
водачите, насочени към обезпечаване на тази безопасност /чл. 1, ал. 1 ЗДвП/.
За това, че е осъществил съставите на посоченото административно
нарушение /по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП/, на жалбоподателя следва да
бъде наложено наказание, предвидено за извършването им. Санкцията на чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е абсолютно определена – глоба в размер на 50
лв., като наказващият орган е наложил глоба в същия размер. Настоящият
състав намира, че наказващият орган е индивидуализирал наказанията в
съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН и същото е адекватно на конкретната
5
тежест на нарушението и подбудите за неговото извършване. По изложените
съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление в тази
му част е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
На жалподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача
след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В чл. 157,
ал. 7 ЗДвП е разписано, че при връчване на наказателното постановление и
доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща
незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл.
157, ал. 8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или
определението на съда при обжалване.
Нормата, под която е подведено извършеното от жалбоподателя
нарушение, не поражда задължение за водача на МПС, неизпълнението на
което да е основание за налагане на санкция. Тя установява правило, за това,
че при съставен АУАН, при което се отнема регистрационния талон на
автомобила, той, съответно издаденото въз основа на него наказателно
постановление, го заместват. Разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8,
включително ЗДвП налага извода, че с тях не е въведено задължение при
отнет талон към СУМПС, водачите да носят издадения им АУАН, респ. НП –
в регламентираните в правната норма срокове. Последното следва не пряко от
нормите на чл. 157, ал. 6 до ал. 8, включително ЗДвП, а от разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление да носят
контролния талон към СУМПС. От тук следва, че нормата на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП и тази на чл. 157, ал. 8 ЗДвП, нямат самостоятелен характер и когато
водач на МПС, управлява без контролен талон със заместващ го АУАН, респ.
НП, извън горния срок, той практически нарушава чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В
този смисъл посочването като нарушена единствено на нормата на чл. 157, ал.
6 ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на нарушението.
Следва да се добави, че доколкото със съставяне на АУАН контролният талон
се отнема, като АУАН и НП заместват същия, то разпоредбите на чл. 100, ал.
6
1, т. 1 и чл. 157, ал. 6 и ал. 8 ЗДвП, следва задължението на водачите да носят
при управление било АУАН, било издаденото им НП. Съответно,
административно нарушение по чл. 185, вр. с чл. 157, ал. 6, вр. с чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП е налице, когато водачът управлява МПС в едномесечния срок от
съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролния му талон, без същият
да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача вече
съществува задължението да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в
случая едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 ЗДвП е пряко следствие от
вмененото с разпоредбата на чл. 52 ЗАНН задължение на АНО да се
произнесе по преписката в месечен срок от получаването й. В конкретния
случай е описано, че е издаден АУАН GA/371451/24.02.2021 г. Въз основа на
него е издадено НП на 09.03.2021 г., като той е регистриран, но няма данни да
е връчен към датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е съставено
оспореното НП.
От изложеното следва, че установените по делото факти не са
подведени под съответната норма, която дава основание за налагане санкция
на жалбоподателя, което е основание за отмяна на постановлението в тази му
част.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1762-
000100/03.06.2021 г., издадено от Началника на РУ Л., в частта с която на
основание чл. 183, ал. 4, т. 1, пр. 1-во ЗДвП на Н. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1762-000100/03.06.2021 г.,
издадено от Началника на РУ Л., в частта с която на основание чл. 185 ЗДвП
на Н. ЛЮБ. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено наказание глоба в
размер на 20,00 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Л. в 14-
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
8