РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. ХАСКОВО, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20215600500765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Д. Д. и О.Д.М. против Решение №
260303/ 18.06.2021 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на Районен съд – Хасково, с
което между двете жалбоподателки, Д. И.Д. и Т. Ж. Д. е допусната съдебна
делба на следните техни съсобствени недвижими имоти:
1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.1 с
площ от 78. 40 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
ведно с таванско помещение с площ от 19 кв. м. и 1/ 2 ид. ч. от общите части
на сградата;
2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.2 с
площ от 40. 78 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
ведно с таванско помещение с площ от 38 кв. м. и 1/ 2 ид. ч. от общите части
на сградата;
3) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.4 с
площ от 23 кв. м., предназначение – гараж в сграда;
1
4) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.3 с
площ от 36 кв. м., предназначение – гараж в сграда, намиращи се в сграда с
идентификатор 77195.741.148.2 с адрес гр. ***, разположена в ПИ ***,
при квоти: 2/8 ид. ч. за Д. И. Д.; 2/8 ид. ч. за О.Д. М.; 3/8 ид. ч. за Н. Д.
Д. и 1/ 8 ид. ч. за Т. Ж. Д.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се поддържа, че построената в имота сграда е съсобствена при
равни квоти на двете жалбоподателки като единствени съсобственици на
дворното място. Излагат се съображения за неприложимост на
Постановление № 5/ 1972 г. на ВС, тъй като имотът е съсобствен между
жалбоподателките. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението,
вместо което се постанови ново, с което искът за делба се отхвърли по
отношение на Д. И.Д. и Т.Ж.Д., като делбата се допусне само между Н.Д.Д. и
О.Д.М. при равни квоти.
Въззиваемият Д.И. Д. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Въззиваемият Т. Ж. Д. не изразява становеще по основателността на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Предмет на иска за делба са недвижимите имоти – самостоятелни
обекти на собственост, намиращи се в сграда с идентификатор
77195.741.148.2, построена в имот с идентификатор 77195.741.148 по
кадастралната карта на гр. ***.
Процесната сграда е изградена на мястото на съществувалата в имота
жилищна сграда на 20 кв. м., собственост на Д.М.С. Видно от Удостоверение
№ 1130/ 12.09.1960 г. на Народен съвет –***, Д.М.С. е признат за собственик
на жилищна сграда на 20 кв. м., построена въз основа на признато на
основание Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или
получили държавни дворни места право на строеж върху държавно дворно
2
място – парцел I, кв. *** по плана на гр.***, с площ от 270 кв. м.
Д.М.С. е починал на 30.08.1957 г., чийто наследници по закон са
съпругата му К.Д.С. и дъщерите му Н. Д. Д. и О. Д. М..
С Разрешение за строеж № 579/ 07.09.1983 г. на Н. Д.Д. и О.Д.М. е
разрешено да построят в поземления имот жилищна сграда на 3 етажа.
От събраните по делото доказателства (гласни и писмени) се установи,
което не се оспорва от страните, че новата сграда е построена на два етапа: в
периода 1983 г. – 1986 г. са изградени двата гаража, първи и втори жилищен
етаж, след което строителството спряло, а в периода 1995 – 1996 г. е изграден
третия жилищен етаж, когато е била покрита.
Установи се също така, че строителството е извършено от Н. Д. Д. и О.
Д. М. по време на брака им съответно с ищеца Д. И.Д. и Ж.Ж.Д., които са
участвали в строителството с парични средства и лични усилия. Изложените
в този смисъл фактически констатации от районния съд не се оспорват с
въззивната жалба.
Ищецът Д. И.Д. е бивш съпруг на О.Д.М., гражданският барк между
които е прекратен с влязло в сила на 06.02.2014 г. съдебно решение по гр. д.
№ 1600/ 2013 г. на РС – Хасково.
Ж.Ж.Д. е починал на 12.09.2011 г., чийто наследници са съпругата му Н.
Д.Д. и синът му Т. Ж. Д.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство
съдебно – техническа експертиза се установява, че вътрешното разпределение
на етажите и обособените обекти в тях на процесната сграда не съответстват
на одобрения архитектурен проект. В сградата са обособени като
самостоятелни обекти – източен гараж в приземен етаж с площ от 23 кв. м.,
съответстващ на имот с идентификатор 77195.741.148.2.4; западен гараж в
приземен етаж с площ от 36 кв. м., съответстващ на имот с идентификатор
77195.741.148.2.3; първи жилищен етаж – жилище със самостоятелен вход;
втори жилищен етаж – жилище със самостоятелен вход; трети жилищен етаж
– жилище със самостоятелен вход.
С оглед така установените факти по делото спорът между страните е
дали частта на всяка една от дъщерите върху сградата е придобита в режим на
СИО или е тяхна еднолична собственост.
3
Съгласно т. 4 от Постановление 5 от 31.10.1972 г. на ПВС построената
през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия
съпруг, представлява съпружеска имуществена общност. Постановлението
разглежда хипотезата, при която земята е индивидуална собственост на
единия съпруг и сградата е построена през време на брака с приноса и на
другия съпруг, без да му е учредено право на строеж.
В настоящия случай, на първо място, следва да се отбележи, че
ответниците Н. Д. Д. и О. Д. М., на които е издадено разрешението за строеж,
не са собственици на земята, върху които е построена процесната сграда.
Видно от цитираното по – горе Удостоверение № 1130/ 12.09.1960 г. земята е
държавна собственост, върху която наследодателят им Д.М.С. на основание
Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни
дворни места, е построил сграда със застроена площ от 20 кв. м.,
впоследствие изцяло разрушена. Независимо от посоченото в представения
по делото НА № ***, т. ***, д. № *** г., с който К.Д.С., Н. Д. Д. и О. Д. М. са
признати за собственици на придаденото по регулация към тяхния парцел I в
кв.*** по плана на гр. *** дворно място от 95 кв. м. от съседния парцел II в
кв.*** , те не са собственици на дворното място, върху която е построена
постройката от 20 кв. м., нито на придадените към нея 95 кв. м . от съдения
имот. Това е така, тъй като, когато към един имот се придава по регулация
част от съседен имот, по силата на непосредственото отчуждително действие
на регулационния план по чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ собствеността върху
придаденото място преминава върху собственика на имота, към който е
присъединен. По делото няма данни К.Д.С., Н. Д. Д. и О. Д. М. или пък
техния наследодател Д.М.С. да са прибили собствеността върху
предоставеното им за ползване държавно дворно място по реда на
Правилника за държавните имоти (обн., Изв., бр. 59 от 15.07.1952 г.), поради
което не са придобили и собствеността върху придаденото дворно място от
95 кв. м.
Към настоящия момент поземления имот с идентификатр
77195.741.148, в който е построена процесната сграда, е с площ от 671 кв., м.,
като по делото няма данни как и кога е образуван – преди построяване на
сградата или след това, нито за собствеността върху него – дали е изцяло
общински или собственически права върху него имат и трети лица, но
4
посочените обстоятелства нямат значение за правилното решаване на
настоящия спор. Същественото в случая е че новата сграда е построена въз
основа на придобитото по наследяване от К.Д.С., Н. Д.Д. и О.Д.М. право на
строеж на Д.М.С., което включва и правото да се събори старата сграда и на
нейно място да се изгради нова (чл. 11, ал. 2 Правилника за приложение на
ЗУПЛЗПДДМ). Обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено само
на Н. Д. Д. и О. Д. М., не изключва наследената от К.Д. съответна част от
правото на строеж (да се построи и придобие собствеността върху сграда в
чужд имот), тъй като се касае за административен акт, който поражда правни
последици единствено в областта на строителството. К.Д.С. е починала на
29.12.1986 г., т. е. преди завършване на сградата на етап груб строеж през
1996 г., поради което нейната част от правото на строеж е наследено от
дъщерите й Н. Д. Д. и О. Д. М..
При тези факти по делото: построена по време на брака сграда върху
чужд поземлен имот въз основа на придобито по наследяване от единия от
съпрузите право на строеж същественият въпрос е дали намира приложение т.
4 от Постановление 5 от 31.10.1972 г. на ПВС. Настоящият състав намира, че
посоченият случай не се различава принципно от разгледаната в
постановлението хипотеза на построена по време на брака сграда в имот,
индивидуална собственост на единия съпруг, тъй като и в двата случая се
касае за построена на законно основание по време на брака сграда с общи на
двамата съпрузи средства, която по силата на чл. 19, ал. 1 СК (ДВ бр. 41/ 1985
г., отм.) е станала съпружеска имуществена общност. При това положение
двете сестри Н. Д. Д. и О. Д. М. заедно със своите съпрузи ищеца Д. И.Д. и
Ж.Ж.Д. са придобили по 1/ 2 ид. ч. от сградата в режим на СИО, която след
прекратяване на брака им (с развод между О.Д. М. и Д.И.Д. по гр. д. № 1600/
2013 г. на РС – Хасково и със смъртта на Ж.Ж.Д. на 12.09.2011 г.) се е
превърнала в обикновена бездялова собственост при равни квоти между О.Д.
М. и Д..И.Д. (по 2/ 8 ид. ч. от сградата) и 3/ 8 ид. ч. за Н. Д. Д. и 1/ 8 ид. ч. за
Т.Ж.Д. – син на починалия Ж.Ж.Д.. Поради това, като е приел, че процесната
сграда е съсобствена межу страните при посочените квоти, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт в тази част, който следва да се
потвърди.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която до делба са
допуснати Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.1 с
5
площ от 78. 40 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.2 с
площ от 40. 78 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
ведно с таванско помещение с площ от 38 кв. м., тъй като от заключението по
назначената съдебно – техническа експертиза е видно, че посочените обекти
реално не съществуват в този вид. Според експертизата обособени като
самостоятелни обекти на собственост освен двата гаража са първи жилищен,
втори жилищен и трети жилищен етаж, всеки от които представлява отделно
жилище със самостоятелен вход, които следва да се допуснат до съдебна
делба.
С оглед изхода на делото въззивниците Н. Д. Д. и О.Д.М. следва да
заплатят на Д.И. Д. направените по делото разноски за адвокат в размер на
800 лв. или по 400 лв. всяка една от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260303/ 18.06.2021 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на
Районен съд – Хасково в частта, в която са допуснати до съдебна делба между
Д.И. Д, Н. Д.Д., О.Д.М. и Т.Ж.Д. следните недвижими имоти:
1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.1 с
площ от 78. 40 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
ведно с таванско помещение с площ от 19 кв. м. и 1/ 2 ид. ч. от общите части
на сградата;
2) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.148.2.2 с
площ от 40. 78 кв. м., предназначение – жилище, апартамент на две нива,
ведно с таванско помещение с площ от 38 кв. м. и 1/ 2 ид. ч. от общите части
на сградата, намиращи се в сграда с идентификатор 77195.741.148.2 с адрес
гр. ***, разположена в ПИ ***, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА до съдебна делба между Д. И.Д., Н.Д.Д., О.Д.М. и Т.Ж.Д.
следните съсобствени недвижими имоти:
- първи жилищен етаж: жилище, апартамент, със самостоятелен вход;
- втори жилищен етаж: жилище, апартамент, със самостоятелен вход;
- трети жилищен етаж: жилище, апартамент, със самостоятелен вход,
6
намиращи се в сграда с идентификатор 77195.741.148.2 с адрес гр.***,
разположена в ПИ ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. Д.Д. и О.Д.М. всяка една от тях да заплати на Д.И.Д.
разноски в за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7