№ 216
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20223100500044 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД, гр. София, против Решение № 262575/07.10.2021 г. на ВРС по гр.д. №
2753/2021 г. в частта, с която дружеството-застраховател е осъдено да заплати
на АТ. АНГ. П., от гр. Варна сумата от 2 487.22 лева, представляваща
дължимо обезщетение за имуществени вреди по МПС л.а. марка „Деу Калос“,
с рег.№ В ****** НВ, причинени в резултат на реализирано на 18.12.2020 г.
ПТП в гр. Варна, ул. „Балчик“, по вина на водача на микробус марка „Форд
Транзит“ с ДК№ В ****** КН, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ в дружеството-въззивник, ведно със законната
лихва от завеждане на иска 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради
допуснати процесуални пропуски и неправилно приложен материален закон.
Излага, че процесуалните пороци се свеждат до двукратен отказ на съда да
задължи ищеца за посочване на банкова сметка, на осн. чл. 127, ал.4 от ГПК,
респективно непроизнасяне по възраженията му на тази плоскост. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е анализирал доказателствата по
делото, в резултат на което е определил занижен процент на съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца. Счита, че присъдената сума е прекомерна,
доколкото не кореспондира с действителната стойност на вредите,
респективно не е съобразена с експлоатационния срок на увредения
автомобил. Моли за отмяна на решението в атакуваната част, в условията на
1
евентуалност редуциране на присъдения размер при отчитане на по-голям
процент съпричиняване. Заявява и претенция за разноски.
Становището на ответната по жалбата страна, чрез процесуален
представител, е за нейната неоснователност. Противопоставя аргументи на
всяко от възраженията по въззивната жалба. Акцентира, че доказателствата
по делото установяват безспорно механизма на ПТП и вината на другия водач
/управлявал МПС-то, застраховано при ответника/, а САТЕ доказва и
необходимите средства за възстановяване на повредите по автомобила.
Оспорва извода на съда, че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП,
респективно определеният процент на съпричиняване, доколкото въпреки
нарушаване от страна на П. на съответните разпоредби от ЗДвП, ПТП не е
пряка последица от това. Заявява обаче, че след като съдът е стигнал до
различен извод /т.е. приел е съпричиняване/, но решението не е оспорено в
тази му част, то и въпросът не може да се пререшава. Моли за потвърждаване
на решението на ВРС и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. С молба, депозирана чрез
процесуален представил, моли решението на ВРС да бъде отменено, в
условията на евентуалност размерът на присъденото застрахователно
обезщетение да бъде намален. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез молба, депозирана
от процесуален представител, е за потвърждаване на решението на ВРС като
правилно и законосъобразно. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и допустимо, поради което и
съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите,
развити в жалбата.
Пред ВРС е предявен иск от АТ. АНГ. П., от гр. Варна срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София за сумата от 2 955.19 лева /след
изменението на иска, допуснато в съдебно заседание на 29.09.2021 г./,
представляваща останала незаплатена от застрахователя стойност на
претърпени имуществени вреди по МПС л.а. марка „Деу Калос“, с рег.№ В
****** НВ, причинени в резултат на реализирано на 18.12.2020 г. ПТП в гр.
Варна, ул. „Балчик“, по вина на водача на микробус марка „Форд Транзит“ с
рег.№ В ****** КН, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от завеждане на
иска 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Установява се от доказателствата по делото, че на 18.12.2020 г. в гр.
Варна, ул. „Балчик“ № 5 е настъпило ПТП между л.а. марка „Деу Калос“, с
рег.№ В ****** НВ и микробус марка „Форд Транзит“ с рег.№ В ****** КН,
за което е съставен двустранен констативен протокол, в който за виновен е
посочен водачът на микробус марка „Форд Транзит“ с рег.№ В ****** КН.
2
Следствие на ПТП, по л.а. марка „Деу Калос“ са настъпили щети, а именно по
предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата,
странично дясно огледало, корпус и десен мигач в калник. Заключението по
САТЕ доказва вредите, така както са описани от застрахователя, пред когото
е заявена претенцията, в опис-заключение по щета от 21.12.2020 г. /л. 6 по
делото на ВРС/.
Безспорно между страните е, че към датата на ПТП, микробусът „Форд
Транзит“ е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/30/120002276847, със срок на действие 23.08.2020 г. до 22.08.2021 г. при
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД /въззивник в
настоящото производство/.
Безспорен е и фактът, че ищецът е заявил претенцията си за заплащане
на обезщетение пред застрахователя на виновния водач с уведомление за
щета на 21.12.2020 г., по която застрахователят е изчислил обезщетението по
експертна оценка и е заплатил такова в размер на 349.18 лева. С изплащането
на застрахователно обезщетение следва да се отчете, че всъщност
застрахователят признава и вина на застрахованото при него МПС,
респективно права на ищеца по прекия иск на пострадал от ПТП.
Спорът пред настоящата инстанция е единствено относно размера на
дължимото обезщетение, респективно наличието на принос на пострадалия
при ПТП.
Аргументите, изложени във въззивната жалба относно прекомерността
на определеното от ВРС обезщетение, са свързани единствено с приетия от
съда процент на съпричиняване от страна на ищеца, както и с оглед срока на
експлоатация на автомобила, предвид което и съгласно чл. 269 от ГПК,
настоящият състав ще се произнесе единствено по наведените в жалбата
оплаквания за неправилност на решението.
Съдът намира, че възражението на въззивника за прекомерност на
определеното обезщетение поради несъобразяване срока на експлоатация на
автомобила, не следва да бъде обсъждано, доколкото е заявено ново едва с
въззивната жалба. В първата инстанция като аргументи за изплащане именно
на сумата от 349.18 лева ответното дружество се е позовало на Методика на
застрахователя за определяне на щетите при отсъствие на доказателство за
действително извършени разходи, като липсва каквото и да е изявление на
ответника за това каква е дължимата сума с оглед срока на експлоатация на
автомобила. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая не се
търси договорна отговорност по застраховка „Каско“ и евентуално уговорки
за размер на обезщетение според ОУ на застрахователя.
По размера на обезщетението:
Съгласно чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като следва да се има предвид, че разпоредбата е част от общите
изисквания към договорите за застраховане срещу вреди. Съгласно чл. 400
ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
3
същия вид и качество, а ал.2 на същата разпоредба сочи, че за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
По въпроса за дължимото обезщетение следва да се посочи, че
експертизата в първата инстанция е посочила варианти в зависимост от това
дали се касае за стойности на резервни части от официални вносители за
марката или части от алтернативни доставчици, а досежно ремонта са дадени
усреднени цени. Оспорването на възприетата от ВРС стойност на дължимите
средства за отремонтиране на щетите по автомобила е бланкетно. Така съдът
приема за стойност 3458.20 лева, един от вариантите, дадени в заключенията
по САТЕ. Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че вещото лице
изрично заявява в съдебно заседание ремонтът на този автомобил да е
сравнително скъп поради това, че частите се внасят от САЩ и не са втора
употреба.
По въпроса за съпричиняването:
Видно от заключението по назначената в първоинстанционното
производство повторна САТЕ, приета от съда и неоспорена от страните,
механизмът на настъпване на ПТП е пряк контакт между паркиралия
автомобил „Деу Калос“, с рег.№ В ****** НВ и микробус „Форд Транзит“ с
рег.№ В ****** КН, който при маневра на заден ход, удря с приплъзване
паркираното превозно средство на ищеца. Според вещото лице удареният
автомобил е бил паркиран вляво, успоредно на оста на пътя, извън платното
за движение, като около 10-20 см. от дясната част на автомобила е била
разположена на платното за движение. Според заключението водачът на
микробуса е могъл да премине през мястото безопасно, без да увреди
автомобила на ищеца, доколкото широчината на микробуса е 1.85 м, а
свободното място за преминаване на платно за движение, дори при паркирал
отляво автомобил, излизащ с 50 см. на платното за движение, е 2.70 м.
Според вещото лице причина за настъпване на ПТП е неправилната преценка
на водача на микробуса за разстоянието между неговото и останалите МПС.
Според свидетелските показания на К.П., същият признава, че
извършвайки маневра на заден ход е гледал наляво и когато се е обърнал
надясно, от която страна се е намирало процесното ППС, вече го е ударил.
Настоящият състав намира, че шофьорът на микробуса е нарушил чл. 40
от ЗДвП, като извършвайки маневра на заден ход не е съобразил дали създава
опасност за останалите участници в движението. Независимо от факта на
нарушението и въпреки показанията на вещото лице за неправилната
преценка на водача на микробуса, съставът на ОС Варна съобразява и това, че
водачът на лекия автомобил паркирайки на левия тротоар е създал
предпоставка за настъпване на ПТП, поради което е допринесъл за
увреждането. Макар и да остава определено отстояние, което би могло да
бъде съобразено от водача на микробуса, при наличие на паркирани
автомобили отдясно на платното за движение и предвид факта, че улицата е
без изход и може да се излезе само на заден ход, доколкото няма място
където да се обърне, то паркирайки върху левия тротоар, водачът А.П.
4
допълнително е усложнил пътната обстановка, създавайки предпоставка за
настъпване на ПТП. Настоящият състав счита, че паркирайки на тротоара
ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
вината за настъпване на ПТП е преимуществено на водача на микробуса, то
основателно е да се приеме, че процентът на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца е в размер на 20%.
По направените във въззивната жалба оплаквания относно порочността
на постановеното по делото решение, с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т.
7 от ГПК настоящият състав намира следното:
Изискването за посочване на банкова сметка в исковата молба съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, /ДВ бр. 86 от 2017 г./, е свързано с
промените в чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, въведени със същия брой на държавен
вестник, относно задължителните реквизити на съдебното решение. Следва да
бъде отбелязано, че съгласно трайната съдебна практика непосочването на
банкова сметка в съдебното решение не е порок, който води до неговата
нищожност или недопустимост, а е основание същото да бъде допълнено по
реда на чл. 250 от ГПК, така например определение № 751/01.10.2018 г. по
гр.д. № 2325/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО. Наред с това, в исковата молба,
инициирала производството пред ВРС, ищецът е посочил начин на плащане, а
именно чрез пощенски запис, което не прави молбата нередовна, а напротив,
същата се явява съобразена с чл. 127, ал. 4 от ГПК, доколкото разпоредбата
предвижда, че освен банкова сметка, ищецът може да посочи и друг начин на
плащане.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира оплакванията на
въззивника относно порочността на съдебния акт за неоснователни.
С оглед съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС,
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само на въззиваемата
страна.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, съдът намира за неоснователно, доколкото същото след
приспадане на дължимия данък добавена стойност е съобразено с
предвидения минимум за съответния вид процесуално представителство
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 262575/07.10.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2753/2021 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София да плати на
АТ. АНГ. П., от гр. Варна сумата от 485.00 /четиристотин осемдесет и пет/
5
лева разноски в производството пред ОС Варна, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6