Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград,
09.04.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1661 по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК чл. 79, 86 ЗЗД.
ТИ
БИ АЙ БАНК ЕАД, със седалище и адрес на управление гр София, ул „Д. Хаджикоцев“ № 52-54 моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено вземането му по отношение на
Н.И.Г. с адрес *** по ЗИ,
издадена по ч гр д 1749/2018г на АРС в
размер на 3524,95лв главница,
договорна лихва в размер на 1230,28лв за периода от 05.12.2017г до 05.01.2020г,
обезщетение за забава в размер на 267,81лв за периода 05.12.2017г до
16.07.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение. Твърди, че на 28.04.2017г е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника, по силата на който й е предоставен кредит в размер на
3000лв, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска в размер на 436,79лв, дължима ведно с месечните вноски. Ответникът –
потребител по договора за кредит е пожелал да сключи застраховка живот в размер
на 316,80лв, както и застраховка безработица в размер на 323,124лв, или
крайното задължение по договора за кредит възлиза на 5856,21лв, които
кредитолучателят се е задължил да върне
на 32 месечни погасителни вноски, от които 31 в размер на 183,01лв, и
една последна изравнителна вноска в размер на 182,90лв. Длъжникът е
преустановил предвидените в договора плащания, като е пропуснал да погаси три
последователни месечни вноски за декември 2017г, януари и февруари 2018г, и
договорът е прекратен предсрочно. Ищецът се е снабдил за вземането си със заповед за изпълнение в образуваното ч
гр д 1749/2018г на АРС. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски
в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът
оспорва иска. Прави възражение за
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 вр чл. 11 ал.1 т 10 ЗПК, поради липса на посочване начина на формиране на ГПР и общо дължимата сума
по кредита. Сочи, че в чл. 10 от Договора
посочено, че общо дължимата сума
в размер на 5856,21лв при ГПР от 44,65%, а на стр 1 от Договора е
посочено че общият размер на кредита е 4076,73лв, която пък сума не
кореспондира с описаните дължими суми за главница и застраховки. Счита договора
недействителен и на основание чл. 22 вр чл 11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като в него
не е посочен размерът на възнаградителната лихва в лева, както и на основание
т.12 от с з , тъй като липсва отразяване в погасителния план с изплащането на
всяка вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите
разходи се погасява. Моли исковете да се отхвърлят, прави искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: На 28.04.2017г между ТИ БИ АЙ
Банк ЕАД гр София от една страна и Н.И.Г.,
от друга, е сключен договор за потребителски кредит № **********, по
силата на който на Н.И.Г. е предоставен кредит в размер на 3000лв, който кредитополучателят се е задължил да
върне ведно с начислените лихви и такси
на 32 месечни вноски от които 31 в размер на 183,01лв и една
изравнителна от 182,90лв, при ГЛП от 28,36% и ГПР 44,65%, с краен срок за
погасяване задължението по договора -
05.01.2020г. Към договора е сключена застраховка със сума по застрахователната
премия от 639,94лв(застраховка комбо
живот в размер 316,80лв и комбо беработица в размер на 323,14лв). Като общ размер на кредита е посочена сумата
от 4076,73лв. По договора е начислена еднократна такса за оценка на риска в
размер на 436,79лв, а общата сума дължима от потребителя съгласно договора е
5856,21лв. До ответника е изпратено
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради неизпълнеие
на задълженията по договора и просрочеие в изплащането на вноски с падежи
05.12.2017г, 05.01.2018г и 05.02.2018г, за което няма данни да е получено от
адресата(л.20-22вкл).
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, с извършените плащания от ответника, са
погасени задължение по главница от 4076,73лв, като е останала непогасена
главница от 3524,95лв, задължение за
договорна лихва от 549,28лв, като е останало непогасено задължение от 1230,28лв.
Вещото лице, след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че на
15.05.2017г е извършено плащане на сумата от 45792,76лв по кметка а УНИКАЖИВОТ
АД, както и по кметка на ЗК УНИКА
АД за сумата от 66715,99лв. Вещото лице
е посочило, че при изчисляване на ГПР са включени като разход главницата по
кредита и възнаградителната лихва от 1779,48лв.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата
молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79, 86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата по заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1749/2018г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1749/2018г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание
валиден договор за кредит и
размера на претенциите си. Не е спорно по делото, а и се установява от
ангажираните писмени доказателства(неоспорени от страните), че между страните е
сключен договор за потребителски кредит от 28.04.2017г,
по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3000лв. Не се спори и относно това, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата по договора за
кредит. Ответникът прави възражение за недействителност
на договора за кредит на основание чл.22
вр чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради непосочване начина на формиране на ГПР и общо
дължимата сума по кредита. Това възражение е частично основателно. В чл. 10 от представения с ИМ договор за
кредит е посочена обща сума дължима от
потребителя – 5856,21лв, и ГПР от 44,65%, без обаче да са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Прави се възражение от ответника,
че от договора не става ясно как е формиран ГПР. Възражението е основателно - ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника . В
конкретния случай е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 44,65%, а пък годишен лихвен процент е 28,36 %, като не става ясно
какво представлява разликата между посочените проценти и кои разходи покрива. Ответникът
възразява, че от договора не става ясно
как е формирана общо дължимата сума по кредита. Това възражение е
неоснователно. При сумиране посочените
в договора суми за главница, застраховкаателни премии комбо живот и безработица
и еднократна такса за оценка на риска се получава посоченият в договора общ
размер на кредита от 4076,73лв. Възражението на ответника, че договорът е недействителен, поради това че
не е посочена сумата на договорната лихва, поради което не можело да се направи
извод дали е действително в посочения в договора процент, е неоснователно. Текстът на чл. 11 т.9 от ЗПК изисква в
договора да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия
случай лихвеният процент е посочен, договорът е сключен при фиксиран лихвен процент(чл.9.2 от Договора).
Прави се възражение от ответника за недействителност на договора за кредит,
поради противоречие с чл 22 вр чл.11 ал.1 т 11,12 ЗПК, тъй като в него лихсва отразяване погасителния план с изплащането на всяка
вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се
погасява. Това възражение е основателно. В процесния договор за кредит се
съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски съгласно изискването на чл. 11 т.11 ЗПК, но не се съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент(арг. чл. 11 т.12 ЗПК). Въз основа на изложеното до
тук съдът намира договорът за потребителски кредит от 28.04.2017г недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК,
поради противоречието му с чл. 11 ал. 1 т. 10,11 и 12 ЗПК. В този случай текстът на чл. 23 от с з
предвижда, че потребителят връща само чистата получена сума. Не е спорно по
делото, че чистата стойност на отпуснатия кредит е 3000лв. Установи се в хода
на производството, че сумата погасена от ответника по договора за кредит е в размер
на 1101,06лв(ССчЕ). Ето защо съдът намира, че ответникът дължи само остатъка до
пълния размер на чистата стойност на отпуснатата главница, или сумата от 1898,94лв.
Поради това ще следва да бъде признато за
установено вземането на ищеца по отношение на ответника по ЗИ, издадена по ч гр д 1749/2018г на АРС в
размер на 1898,94лв главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 27.07.2018г., като искът се отхвърли в останалата му част.
При този изход на делото следва да бъде
разпределна отговорността за разноските в заповедното производство, като в
полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 94,51лв, както и разноски в настоящото произвосдтво в размер на
303лв съобразно уважената част на иска.
Текстът на чл.78 ал.3 ГПК постановява, че ответникът също
има право да му бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част на иска. Видно
от приложения договор за правна помощ от
Адвокатскто дружество „Гърбев“ БУЛСТАТ ********* с адрес гр Пловдив ул „Братя
Пулиеви“ № 1 е оказана безплатна
адвокатска помощ на Н.И.Г. на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи
и предвид изхода на делото следва да
бъде осъдена другата страна да заплати на Адвокатскто дружество „Гърбев“ на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 365,40лв, изчислено по реда на чл. 7 ал.2 т.2
от НМРАВ, а на ответника сумата от 63лв заплатени разноски ССчЕ.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на
ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление гр
София, ул „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н.Г. С.и А. Ч. Д. - изп директори по
отношение на Н.И.Г. ЕГН **********, с
адрес *** по ЗИ, издадена по ч гр д
1749/2018г на АРС в размер на 1898,94(хиляда осемстотин деветдесет и осем
лв деветдесет и четири ст)лв главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 27.07.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълните предявени
размери от 3524,95(три хиляди петстотин двадесет и четири лв деветдесет и пет
ст)лв главница, договорна лихва в размер на 1230,28(хиляда двеста и тридесет лв
двадесет и осем ст)лв за периода от 05.12.2017г до 05.01.2020г, обезщетение за
забава в размер на 267,81(двеста шестдесет и седем лв осемдесет и една ст)лв за
периода 05.12.2017г до 16.07.2018г.
ОСЪЖДА
Н.И.Г. ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление
гр София, ул „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. - изп директори разноски по заповедното производство в размер на 94,51(деветдесе и четири лв
петдесет и една ст)лв., както и разноски по настоящото производство в размер на
303(триста и три)лв
ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление
гр София, ул „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. - изп директори да заплати на Адвокатскто дружество „Гърбев“ БУЛСТАТ
********* с адрес гр Пловдив ул „Братя Пулиеви“ № 1 адвокатско възнаграждение в размер на 365,40(триста шестдесет и пет лв и четиридесет
ст)лв.
ОСЪЖДА
ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление гр
София, ул „Д. Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д. - изп директори да заплати на
Н.И.Г. ЕГН **********, с адрес ***
разноски по производството в
размер на 63(шестдесет и три)лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: