Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9995
по описа на 2017 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9995/2017 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на Ю.В.И. ЕГН ********** *** срещу
протоколно решение №114572 от 10.05.2017 г на СРС , 62 състав по гр.дело №63414/2016 г на СРС , с която на
основание чл.34 ЗС е допусната
делба на следния недвижим имот – дворно място УПИ XIX-827 кв.101 по плана на м.Гео Милев с
адрес : гр.София ул.Хубавка №13 ; с площ
от 420 кв.м. , заедно с построената в него едноетажна
къща с площ около 50 кв.м. и състояща се от стая , кухня , входно антре ,
сервизни помещения и мазе с площ от около 40 кв.м. ; при съседи на дворното
място : УПИ XX-826
и УПИ XVIII-831 ; при квоти от по ½ между въззивника и И.Т.Ч. ЕГН ********** ***
.
Въззивникът излага доводи за
недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като имотът предмет на
делбата не е инидвидуализиран по ККР и не са посочени постройки в двора -
тоалетна , барака и паянтова лятна кухня . СРС не се е произнесъл за погасяване
правото на ползване на ищеца , както и липсват мотиви е решението на СРС няма
изисквания и съдържание по чл.236 ал.2 ГПК .
Въззиваемата страна И.Т.Ч. не е подал
писмен отговор на въззивната жалба . Оспорва същата в течение на делото .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е постановено
в о.с.з и в присъствието на представител на въззивника на 10.05.2017 г и е
25.05.2017 г / по пощата , първи работен ден след официален празник 24.05.2017
г / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна:
Според ищеца И.Ч.
процесният имот е бил собственост на съпрузите И. И.Л.и Р.К.Л.. След като те
починали имотът станал собственост – при равни квоти - на наследниците им В.И.Л./майка
на ищеца/ и А.И.И./вуйчо на ищеца/ .
Според
удостоверение за наследници от 19.02.1987 г Р.К.Л. е починала на 03.09.1986 г ,
като нейни наследници са А.И.и В.Л.. И. И.Л.е починал на 01.09.1949 г с
наследници посочените лица Р.Л., А.И.и В.Л..
С нотариален акт
за дарение №63 нотар.дело №1699/85 г В.Л.дарила на ищеца – сина й - ¼ идеална част от имота .
С нотар.акт №30
нотар.дело №1666/85 г Р.Л.дарила на внука си В.И.½ идеална част от
дворното място
Със спогодба по гр.д.№940/89 г на Първи РС ,
10 състав ищецът придобил и останалата ¼ идеална част от майка си В.Л.,
с което той и В.И.станали съсобственици при равни квоти . С дарение от
06.06.2011 г В.И.дарил на дъщеря си Ю.И. ½ идеална част от имота ; като
към настоящия момент ищецът и Ю.И. са съсобственици при равни квоти в имота .
Ищецът представя решение от 14.07.1989 г по гр.д.№940/89 г
на Първи РС , с което е допусната делба на процесния имот между В.Л., ищеца и В.И.при
квоти : ¼ идеална част на В.Л.,
¼ идеална част за ищеца и ½ идеална част за В.И..
Във втора фаза на
делбата по гр.д.№940/89 г на Първи РС е постигната съдебна спогодба от
30.11.1989 г , според която ищецът и В.И.получават имота при равни квоти , а И.Ч.
си запазва “пожизнено и за членовете на семейството му” право на ползване върху
имота .
Ищецът И.Ч. представя
нотар.акт №157 нотар.дело №2742/91 г от 18.12.1991 г – по обстоятелствена
проверка - според който е собственик на ½ идеална част от процесния имот
.
С нотар.акт №158
том II
нотар.дело №306/11 г от 06.06.2011 г на нотариус №622 М.Г.В.И.е дарил на дъщуря си /ответницата/ Ю.И. ½ идеална част от
имота .
В отговора на исковата молба
ответницата оспорва иска и „валидността на документите на ищеца“ .
В о.с.з на 10.05.2017 г пред СРС ответницата
твърди , че правото на ползване върху имота на ищеца И.Ч. е погасено поради
неупражняване в 5-годишна давност .
С молби в о.с.з на 19.11.2018 г пред настоящия
съд ответницата счита , че клаузата от съдебната спогодба от 30.11.1989
г , според която ищецът И.Ч. си запазва вещно право на ползване за себе си и за
семейството си върху имота , е нищожна поради липса на форма ; както и липсвало
волеизявление на В.И.за учредяването на право на ползване . Не е налице преклузия , защото съдът трябва да следи служебно
за нищожност и да приложи имепративна правна норма .
Въззивникът представя скици , според
които процесният имот е с идентификатор №68134.703.1330 /дворното място / и
№68134.703.1330.1 /сграда от 17 кв.м./
Въззивникът представя влязло в сила
решение от 29.06.2007 г по гр.д.№2775/06 г на СГС , II „Г“ състав , с което е признато за установено , че В.Л.не е
собственик на ½ идеална част от имота , която била собственост на
ищеца В.И..
При така
наличните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение . В случая протоколното
решение на СРС, 62 състав не е нищожно или недопустимо поради нарушаване на
чл.236 ГПК . Решението има реквизитите по чл.236 ал.1 ГПК . Налице са – макар и
оскъдни – мотиви на съдебния акт , а и липсата на мотиви не води до нищожност
или недопустимост на решението , а
евентуално до неправилност на същото .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Действително за процесния имот е
одобрена ККР със заповед №РД-18-138 от 24.07.2017 г на изпълнителния
директор на АГКК , но това е станало след постановяване на процесното
протоколно решение от 10.05.2017 г и
по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на първоинстанционното
решение. Идентификаторите на процесните имоти подлежат на уточнение от
настоящия съд - идентификатори №68134.703.1330 /дворното място / и №68134.703.1330.1
/сграда от 17 кв.м./
Налице е разминаване в площта на
сградата по документи за собственост и според скицата от ККР , но според решение №337 от 10.10.2011 г по гр.д. №
666/2010 г, ГК , І ГО на ВКС площта на допуснатите до делба имоти е
индивидуализиращ техен белег, но не се обхваща от силата на пресъдено нещо на
решението по допускане на делбата . Няма пречка във втората фаза с експертиза
да се уточни действителната площ , която е от значение за оценката на имота.
Не води до незаконосъобразност и
липсата на описание в решението на СРС на всички спомагателни постройки в УПИ -
тоалетна , барака и паянтова лятна кухня . Съгласно решение №1081 от
21.10.2008 г по гр.д. № 4658/2007 г, ГК , ІІ ГО на ВКС искането за делба на
основния имот включва в себе си и искането за делба на сградите с обслужващо
предназначение, които са изградени в него, макар да не са изрично посочени.
Това следва от разпоредбата на чл. 98 от ЗС, съгласно
която принадлежността следва главната вещ. Става въпрос за сгради на
допълващото застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ - спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение и следват
основния имот .
Неоснователен и неотносим е доводът на
въззивника , че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе „по
погасяване на правото на ползване на ищеца“ . С решението си по чл.344 ал.1 ГПК
съдът не дължи произнасяне за наличието или
погасяването на вещно право на ползване върху делбения имот , а само по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата ,
както и каква е частта на всеки сънаследник . Наличието на вещно право
на ползване би могло да е от значение във втората фаза на делбата , но не и към
настоящия момент /сравни с решение №92 от 19.11.2018 г по гр.д.№4212/17 г на
ВКС , II ГО /.
Отделно , според настоящия съд
възраженията на въззивника , че клаузата от съдебната спогодба от 30.11.1989
г , според която ищецът И.Ч. си запазва вещно право на ползване за себе си и за
семейството си върху имота , е нищожна поради липса на форма ; както и че липсвало
волеизявление на В.И.за учредяването на право на ползване ; са извън предмета на въззивното производство .
Същите не са заявени в първото заседание пред СРС , нито са посочени като довод
във въззивната жалба.
Налага се изводът
, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено , като се уточнят
идентификаторите на процесните дворно място и сграда с допълващи постройки и
подобрения .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение №114572 от 10.05.2017 г на СРС , 62 състав по гр.дело №63414/2016 г на СРС , като да се счита , че
посочените в него имоти са : дворно място с идентификатор №68134.703.1330 и сграда с идентификатор №68134.703.1330.1
, заедно с всички постройки и подобрения в имота ; при граници на дворното
място : имоти с №68134.703.1333 ,
№68134.703.1331 , №68134.703.1499 /ул.*****/ , №68134.703.1329 и
№68134.703.1328 .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.