Определение по дело №40951/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2493
Дата: 17 януари 2024 г. (в сила от 17 януари 2024 г.)
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20231110140951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2493
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110140951 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Ц. С. срещу
/фирма/. Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, в условията на евентуалност
- на отделни негови клаузи, както и насрещен иск от ответника за заплащане на
главницата по процесния договор.
В исковата молба се твърди, че на 15.05.2023 г. между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит № 207262/15.05.2023 г. от разстояние, чрез
средствата за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Към договора били налице
сключени Стандартен европейски формуляр и Общи условия. Заемната сума в размер
на 1500,00 лева била предоставена и усвоена от ищцата. В чл. 7 от договора бил
уговорен ГЛП от 41 %, а в ал. 4 на чл. 7 - преференциален лихвен процент от 28 %. В
чл. 9 от договора бил уговорен ГПР в размер на 49,65 %. В чл. 10, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
20 от договора била уговорена неустойка в размер на 10,35 лева плюс 0,230 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредиторът не бил обезпечен, в случай че
заемателят не предоставил обезпечение, съгласно чл. 20 от договора (в срок от 3
работни дни от сключването на договора да се предоставило обезпечение чрез
поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, като при неизпълнение
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1749,60 лева). Тъй като ищцата
отговаряла на изискванията за преференциални условия при отпускане на кредита,
уговорената неустойка била в размер на 7,29 лева плюс 0,162 % от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0,162 % - за всеки следващ ден, доколкото кредитът
не бил обезпечен. Съгласно погасителния план, месечната погасителна вноска била
формирана от главница, лихва и неустойка, като последната била в размер на 1749,60
лева.
Ищецът счита, че процесният договор следвало да бъде прогласен за нищожен,
тъй като нарушавал императивни правни норми и накърнявал добрите нрави.
1
Поддържа, че било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като
липсвал съществен елемент от договорното съдържание - годишният процент на
разходите по кредита. Не бил посочен и действителният му размер, доколкото в него не
била включена уговорената с договора неустойка. В случай че същата била съобразена
при изчисляването на ГПР, размерът на същия щял да бъде двукратно по-висок от
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищеца, чрез уговорянето на процесните
неустоечни клаузи се целяло получаване на т. нар. „скрита възнаградителна лихва“.
Поради това се поддържа, че клаузата на процесната неустойка била нищожна като
заобикаляща закова, в случая - нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищцата, нищожна
като противоречаща на чл. 22 ЗПК, вр. чр. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, както и на
добрите нрави, била договорната клауза относно уговорения лихвен процент от 28,80
%. Така посоченият размер не отговарял на действително приложимия в случая такъв,
в който следвало да бъде включена и уговорената неустойка, доколкото последната
представлява скрито възнаграждение по договора. По този начин потребителят бил
заблуден относно действителния размер на ГЛП.
Въз основа на изложеното ищецът отправя искане за прогласяване нищожността
на процесния договор, а в условията на евентуалност - на клаузите по чл. 7, чл. 9, чл.
10 - чл. 14 от него, чл. 12 - чл. 14 от ОУ и т. 8 на Част ІІ, и т. 1, т. 2 и т. 4.3 на Част ІІІ
от СЕФ.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от /фирма/, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Според ответника, нищожността на отделни клаузи на договора не
водела до нищожност на целия договор. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения за непосочен ГПР, съответно - за ГПР, надхвърлящ максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и за непосочен ГЛП. Твърди се, че процесната
неустойка била предвидена в случай на неизпълнение на конкретно договорно
задължение, поради което не следвало да се включва в ГПР. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
разноски. С отговора на исковата молба е предявен в условията на евентуалност на
основание чл. 55 ЗЗД (в случай че процесният договор бъде провъзгласен за нищожен)
насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1500,00 лева, представляваща
предоставената на ищцата заемна сума, ведно със законната лихва, считано до датата
на подаване на отговора на исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът
намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото. Неоснователно е
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото,
доколкото изготвянето на експертиза по поставените задачи не се явява необходимо за
изясняване на спора по делото, предвид релевираните от страните фактически
твърдения.
С оглед редовността на исковата молба делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. Без движение, обаче, следва да бъде
оставено производството по предявения насрещен иск, като на ответното дружество се
дадат указания за излагане на конкретни фактически твърдения относно предявената
претенция, обосноваващи приложимостта на чл. 55 ЗЗД, както и за заплащане на
дължимата по иска държавна такса. С цел процесуална икономия и като съобрази
идентичния правопораждащ факт на първоначалните искове и на насрещния такъв,
съдът намира, че следва да предостави възможност на ищеца да депозира отговор на
2
насрещния иск по смисъла на чл. 131 ГПК.

Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са:
1/ предявени от Ц. Ц. С. срещу /фирма/ установителни искове, съединени в
условията на евентуално съединяване, за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит № 207262/15.05.2023 г., евентуално - на клаузите на клаузите по
чл. 7, чл. 9, чл. 10 - чл. 14 от договора, чл. 12 - чл. 14 от приложимите ОУ и т. 8 на Част
ІІ, и т. 1, т. 2 и т. 4.3 на Част ІІІ от СЕФ към договора, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на
императивни правни норми, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави;
2/ предявен от /фирма/ срещу Ц. Ц. С. насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1500,00 лева, представляваща предоставена и усвоена главница по Договор за
потребителски кредит № 207262/15.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното
изплащане.

ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
сключването на Договор за потребителски кредит № 207262/15.05.2023 г. между
Ц. Ц. С. и /фирма/ за сумата от 1500,00 лева;
превеждането и усвояването на заемната сума в размер на 1500,00 лева от
/фирма/ в полза на Ц. Ц. С..

В ТЕЖЕСТ НА Ц. Ц. С. е да докаже:
по исковете за прогласяване нищожност на процесния договор, съответно - на
отделни негови клаузи:
1/ сключването на договора със съдържание, идентично с описаното в исковата молба;
2/ наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност;
по насрещния иск – заплащането на претендиранато вземане;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА /ФИРМА/ е да докаже:
3
по исковете за прогласяване нищожност на процесния договор, съответно - на
отделни негови клаузи: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по процесния договор за кредит; 2/ наличието на валидно
основание за заплащане на неустойка за непредоставено в срок обезпечение по
кредита;
по насрещния иск – заплащането на сума в размер на 1500,00 лева от /фирма/ и
постъпването ѝ в имуществения комплекс на Ц. Ц. С.;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора, като
им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от
страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и
че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза по делото.

УКАЗВА на страните, че с Разпореждане № 162673/28.12.2023 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2024 г. от 11:20 часа,
за която дата и час страните да бъдат призовани.

ОСТАВЯ без движение производството в частта по предявения от /фирма/
насрещен иск.
УКАЗВА на /фирма/ в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за насрещата страна:
да изложи конкретни фактичске обстоятелства, обосноваващи предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса в размер на
60,00 лева.
При неизпълнение на указанията в срок производството по предявения
насрещен иск ще бъде прекратено.

УКАЗВА на Ц. Ц. С., в качеството на ответника по предявения насрещен иск,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор
на исковата молба по насрещния иск.
УКАЗВА задължителното съдържание на отговора на исковата молба:
4
• посочване на съда и номера на делото;
• името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или
пълномощник, ако има такъв;
• становище по допустимостта и основателността на иска;
• становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
• възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
• подпис на лицето, което подава отговора.
УКАЗВА на ответника, че е длъжен в отговора на исковата молба да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на ответника, че ако в едномесечния срок не подаде писмен отговор,
не вземе становище, не направи възражения, включително за неподсъдност на спора
пред Софийски районен съд, не посочи доказателства и не представи всички писмени
такива, с които разполага, не оспори представените писмени доказателства,
включително истинността на същите, не предяви насрещен иск по чл. 211 ГПК,
инцидентен иск по чл. 212 ГПК, не привлече трето лице-помагач по реда на чл. 219
ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено
решение срещу ответника.


ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, както и от
Разпореждане № 162673/28.12.2023 г., а на ищеца – и препис от отговора на исковата
молба.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5