Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 /08.01.2019 г.
Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На осми ноември
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.А
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Соня Дичева
Прокурор: Анна Помакова
като разгледа
докладваното от съдия Д.а НДВ № 386 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Образувано е по молба за възобновяване
на ВНОХД № 514/2018 г. на ВОС, респ. НОХД № 5049/2015 г. на РС – Варна
депозирана от адв. А.Н. ***/, защитник на осъдения Е.В.П.. В същата се развиват
доводи за допуснато от двете редовни съдебни инстанции /ВРС и ВОС/ нарушение на
закона - излагат се съображения за незаконосъобразни фактически и правни
изводи, довели до неправилно осъждане на подзащитния му по възведеното
обвинение. Иска се оправдаване, приложение на чл.78а от НК или намаляване
размера на наложеното наказание и на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание пред въззивния
съд, защитникът на осъдения П. - адв. А.Н., поддържа искането за възобновяване,
доразвива доводите за необоснованост на изводите на решаващите съдилища с
твърдения, че събрания доказателствен материал е интерпретиран в неправилна
насока, което е довело и до нарушение на материалните и процесуални норми.
Представителят на АП-Варна изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Осъденият П. поддържа молбата си и
моли за възобновяване на наказателното производство.
Варненският Апелативен съд, след като
извърши проверка на материалите по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, намери следното:
Искането за възобновяване е
процесуално допустимо, предвид
предвиденото основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е
направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането
е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 52/21.02.2018 г. на
РС-Варна – 32 състав, постановена по НОХД № 5049/2015 г. по описа на съда,
подс. Е.В.П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 от НК и на
основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от три години, изтърпяването на което е било отложено с
изпитателен срок, в размер на три години. Съдът се е произнесъл и по предявения
граждански иск и направените по делото разноски.
С Решение 226/09.08.2018 г. на Окръжен
съд - Варна по ВНОХД № 514/2018 г. присъдата на първостепенния съд е била
изцяло потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване
съображения сочат, че искателят в една част от тях се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК,
като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, които са предвидени
в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
На първо място, следва да се посочи,
че развитите от защитата доводи и съображения, отразени в искането за
възобновяване, като цяло преповтарят въззивната жалба, инициирала ревизията на
първоинст. съдебен акт. т. е. пред настоящата инстанция не се навеждат нови
доводи, не се представят и доказателства за новооткрити обстоятелства, които да
не са били обект на проверка и преценка от страна на ВОС за правилност и
законосъобразност на действията и фактическите и правни изводи на първонист.
съд - ВРС.
Извършената от състава на АС - Варна
проверка също не установява такова нарушение на закона от категорията на
особено съществените такива.
Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение
на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и
оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на
първоинстанционното съдебно следствие са изяснени всички относими
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното
обвинение. Тези доказателства са оценени при
спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни
действия е извършил както осъденият П., така и постр. С.А.. И двете съдебни
инстанции не са допуснали нарушение на чл. 16 от НПК, тъй като
съвкупният анализ на доказателствените източници показва, че обвинението е
несъмнено доказано. Взети са предвид фактическите обстоятелства, събрани чрез:
- назначените по делото експертизи - съдебно – медицинска; съдебно – почеркова;
съдебно – психиатрична; комплексна съдебно психиатрична и психологическа;
-гласните доказателства –показанията на св.св.А., И., С., Ст. С., Р., К., К. И.,
И., И., А., С. Ж., Н., В., Б. К., С., Й., Г. И., Ж. Д., С.К., И.В.; -писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен към него
фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, заверено копие на медицинско
удостоверение, заверено копие на лист за преглед, протоколи за разпознаване. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността
на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на
всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят
и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/.
В разглежданата проблематика, не може да се
достигне до извод за непричастност на искателя към изпълнителното деяние.
Доказателствените източници по делото обосновават извод за наличие на всички
обективни и субективни признаци, принадлежащи към състава на инкриминираното
деяние. Безспорно е, че посредством своите действия, подс. е причинил телесно
увреждане на пострадалия, с което е осъществил състава на престъпление по см.
на чл.129 от НК. Възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
Както първостепенният, така и окръжният съд са обсъдили задълбочено
възраженията на страните и са изложили съображенията си, въз основа на които
приемат, че обвинението е несъмнено доказано, отхвърляйки твърденията на подс.,
че е налице несъставомерност, респ., че деянието е било извършено при форма на
вина - небрежност. Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика, за умисъла на дееца може
да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието от което се посяга на
жертвата с оръжие и други обстоятелства. Безспорно установено в разглеждания
казус е, че от близко разстояние,
искателят е нанесъл два удара/посредством стол/ спрямо пострдалия, и то
в жизненоважни области на тялото, след което го е изблъскал през находящия се в
близост прозорец. Именно тези действия на подс. П. обозначават съзнаването и
искането на общественоопасния резултат – настъпването на телесно увреждане
спрямо С.А..
Защитата на осъд. П.
навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон, т. к. деянието
било извършено при условията на непредпазливост. Следва да се отбележи, че в
настоящото производство, съдът може да проверява правилното приложение на
материалния закон само в рамките на установените от решаващите съдилища
фактически положения. Видно от изложените по-горе съображения за липса на
нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са налице
основания за оспорване на възприетите факти.
Поради изложеното, настоящият състав не
констатира допуснато нарушение на закона, не са налице основания за
възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и признаване на
искателя за невинен и оправдаването му по обвинението по чл. 129 от НК.
В искането, макар и завоалирано, се претендира
и липса на мотиви /стр. 5 от делото/, каквато обаче съставът на АС-Варна не констатира -мотиви на
първоинстанционна присъда отговарят на изискванията на посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК и константната съдебна практика, т. к. дават възможност
да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд, изложени са съображения по
въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. От своя страна, ревизирайки
така постановената присъда, ВОС е извършил собствена преценка на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и
обосновани съображения по отношение на тяхното кредитиране, направил е доказателствен
анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между обясненията на
подсъдимия и останалата доказателствена съвкупност е извел фактите, значими за
съставомерността на деянието на осъд. П., извършвайки преценка по отношение и
на наложеното му наказание. Мотивите на въззивно решение дават напълно
възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност
като втора инстанция по съществото на делото.
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното
му наказание. Това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви
конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да
извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл.348, ал.1,
т.3 от НПК. Наказанието на осъдения за извършеното
него престъпление е определено доста снизходително – определеният размер е за
срок от три години, изпълнението на наложеното наказание е било отложено с
изпитатален срок от три години. Самият факт, че решаващият съд не е наложил
ефективно наказание, води до извод за непрекомерност и липса на явна
несправедливост на наложеното наказание. С оглед осъществяването на
индивидуализацията на наказанието, съдът е взел предвид липсата на предходни
осъждания. Процесуално недопустимо е, двойното отчитане на един и същи факт –
подкрепа се черпи и от константната съдебната практика на ВКС – напр. Р 87-2004-I; Р
188-91-I.
Поради изложеното,
настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за
възобновяване на делото, респ. искането за възобновяване на наказателното дело
е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното съставът на АС-Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за възобновяване на наказателеното производство по ВНОХД № 514/2018 г. на ОС –
Варна, направено от осъдения Е.В.П..
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.