№ 6661
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100505258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 1427/31.01.2023 г. по гр.д. № 5407/2022 г. на Софийски
районен съд, 53 с-в, признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, че:
1/ ответникът К. С. Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД: сумата от 71,68 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
06.10.2021, до окончателното изплащане на сумите, сумата от 13.04 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 28.09.2021г. , както и сумата от
14.48 лв. – стойност на услугата за дялово разпределение за периода м.
09.2018 г. до м. 03.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
26.11.2021 г. по ч.гр.д. №57568 / 2021 г. на СРС;
2/ ответникът Д. С. Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД: в размер на 375.75 лв. —
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., сумата от 57.49 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 28.09.2021г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 15.34 лв - главница за периода м. 09.2018 г. до м.
03.2020 г., ведно със законната лихва от 06.10.2021, до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
26.11.2021 г. по ч.гр.д. №57568 / 2021 г. на СРС
Със същото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове
1
срещу К. С. Ш. по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ЗЗД сумата от 3.19 лева - лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до
28.09.2021 г. , както и искът на основание чл.422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за сумата над 71,68 лв. до 375.75 лв., иска по чл. 422
ГПК във вр. чл. 86, ЗЗД за сумата над 13.04 лв. до 57.48 лв., лихва за забава,
както искът за дялово разпределение за сумата над 14.48 лева до 15.34 -
главница за периода м. м. 09.2018 г. до м. 03.2020 г.; както и предявения от
ищеца срещу ответника Д. С. Ш. иск по чл. 422 ГПК във вр. чл. 86, ЗЗД
сумата от 3.19 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.10.2018 г. до 28.09.2021 г.
Решението, в частта, с която предявените искове са отхвърлени, не е
обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК са постъпили въззивни жалби от
ответниците в първоинстанционното производство К. С. Ш. и Д. С. Ш. срещу
постановеното решение № 1427/31.01.2023 г. по гр.д. № 5407/2022 г. на
Софийски районен съд, 53 с-в, в частта му, с която исковете срещу
съответния ответник са уважени.
Въззивникът К. Ш. сочи, че спрямо нея има образувано изпълнително
дело въз основа на Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45813/2019 г. на
Софийски районен съд, 140 с-в. Твърди, че е изплатила изцяло задълженията
по делото и дори е надвнесла суми, които „Т.С.“ ЕАД следва да й възстанови
или да приспадне от последващите фактури. Моли за отмяна на решението.
Въззивникът Д. Ш. излага, че няма никакви парични средства, получава
пенсия в най-нисък размер и е инвалид с 96% инвалидност. Сочи, че няма
приятели и роднини, които да му помогнат с изплащане на задълженията.
Твърди, че от декември 2022 г. е започнал да внася половината от дължимата
месечна стойност по фактурите към „Т.С.“ ЕАД. Моли за отмяна на
решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
въззивните жалби – „Т.С.“ ЕАД, както и становище от третото лице – помач
„Н.И.“ ЕООД. С писмена молба, подадена преди откритото съдебно заседание
по делото, „Топлофикция София“ ЕАД е оспорила въззивните жалби и е
отправила претенция за присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззивниците се явяват лично, поддържат жалбите и молят
уважените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на
2
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като
потребители на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането; извършването на услуга за
дялово разпределение в топлофицираната сграда, стойността на конкретната
услуга, дължима от ответниците, както и поставянето ги в забава, чрез
изпращане на покана.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
В случая по делото се установява от представените писмени
доказателства, а и не се оспорва от ответниците, че Д. и К. Ш.и са наематели
в общински имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“ 1, бл. ******* – по
делото е представена настанителна заповед, договор за наем на общински
имот и удостоверение от Столична община в същия смисъл.
Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и е представен
протокол от Общо събрание на етажните собственици, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялове разпределение.
Имотът е с абонатен номер ******* и номер на инсталация **********,
партидата е открита на името на Д. Ш..
От изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, се установява,
че в процесния период ответниците са потребили топлинна енергия в размер
на 1318.51 лева
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, се установява, че
в процесния период са извършване плащания само от ответника К. Ш., но не и
от ответника Д. Ш.. Експертът дава заключение, че непогасената част на
задължението на К. Ш. възлиза на 71.68 лв . – главница за ТЕ, 13.04 лв. –
мораторна лихва върху сумата, 14.48 лв. – главница за дялово разпределение
и 3.22 лева – мораторна лихва върху сумата за ДР. По отношение на Д. Ш. в
експертизата се сочи, че липсват плащания в процесния период, като
дължимата мораторна лихва е в размер на 105.06 лв върху главица за ТЕ в
размер на 679.82 лева и 3.61 лева върху главицата за дялово разпределение от
16.22 лева.
При така установената безспорна по делото фактическа
3
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Въззивниците не оспорват предявените искове нито по основание, нито
по размер, а основателността на претенциите, в уважената им от
първоинстанционния съд част, се доказва в процеса, съобразно изложените
по-горе мотиви.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба на К. Ш.,
че същата не дължи плащане към ищеца, тъй като вече е погасила сумите.
Видно от изложените твърдения, заплатените от Ш. суми касаят
изпълнително дело № 1496/2020 г. по описа на ЧСИ Б., което е образувано за
събирането на задължение, обективирано в Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 45813/2019 г. на Софийски районен съд, 140 с-в. Следователно, липсва
идентитет между претенцията на ищеца, заявена в настоящото производство,
във връзка, с която има издадена заповед за изпълнение от 26.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 57568 / 2021 г. на СРС, и задължението, което въззивницата твърди,
че е заплатила. С оглед на това, не се установяват настъпили в хода на
процеса нови факти /плащане на претендираните суми/, които да обосноват
отхвърляне на предявения иск.
По отношение на наведените от въззивника Ш. доводи, касаещи
липсата на финансови средства за погасяване на дължимите сумите:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му
се вмени във вина, а втората алинея посочва, че обстоятелството, че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност.
С оглед на това, липсата на финансова възможност за погасяване на
валидно възникналото задължение се явява, по силата на изричната законова
разпоредба, причина за виновно неизпълнение на сключения договор, поради
което не би могла да доведе до погасяване на отговорността на длъжника.
Същата би могла да бъде взета предвид от съда единственото по
отношение задължението на страната за авансово заплащане на такси и
разноски в съдебното производство, което обстоятелство е съобразено от
съдебния състав и страната е била освободена от заплащане на държавна
такса за въззивно обжалване.
Предвид изложеното и с оглед достигането до идентични правни изводи
с тези на първоинстанционния съд за основателност на заявените
установителни искове, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част като правилно и законосъобразно.
4
При връщане на делото в Софийски районен съд, съставът следва да
извърши проверка по реда на чл. 247 ГПК за допусната очевидна фактическа
грешка досежно посоченото в диспозитива на решението трето лице-помагач
- „Т.С.“ ЕООД, а не конституираното по делото „Н.И.“ ООД.
По отговорността за разноски:
Неоснователността на въззивните жалби обуславя правото на
въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК съдът следва да определи
дължимото юрисконсултско възнаграждение, което не може да надхвърля
посочените в Наредбата за правната помощ размери. Долна граница не е
уредена. С оглед на това и предвид процесуалното поведение на
представителя на въззиваемата страна, който не е подал отговор на въззивната
жалба, не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание и е подал едно
общо становище, оспорващо по бланкетен начин подадените въззивни
жалби, съдът намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение
следва да се изчисли общо на сумата от 50 лева, дължима разделно от двамата
въззивници.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1427/31.01.2023 г. по гр.д. № 5407/2022 г.
на Софийски районен съд, 53 с-в, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. С. Ш., ЕГН *******, адрес: гр. София, ж.к. *******
*******, ап. 1 и Д. С. Ш., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. *******
*******, ап. 1, да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ *******, сумата от
50 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца-въззиваем – „Н.И.“ ЕООД.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за извършване на
преценка по реда на 247 ГПК за допусната очевидна фактическа грешка в
решение № 1427/31.01.2023 г. по гр.д. № 5407/2022 г. на Софийски районен
съд, 53 с-в, досежно посоченото трето – лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6