№ 32
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Д. Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600023 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Въззивното производство, в хипотезата на чл.243 ал.7 от НПК, е
породено от жалба на процесуалния представител на пострадалия Б.Х. срещу
определение №551/21.12.2021 година по ЧНД №1343/2021 година по описа
на Окръжен съд – Варна, с което е изменено постановление на Окръжна
прокуратура-Варна за прекратяване на наказателно производство по ДПр
№248/2020г. по описа на ОД на МВР-Варна в частта на основанието за
приложение на чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбата се ангажира с доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и на постановлението за
прекратяване на наказателното производство с релевантно искане за
отмяната им и връщане на делото в стадия на разследването за установяване
на обективната истина. Срещу жалбата е депозирано писмено възражение от
защитника на обв.А-, поддържащо изводите на първоинстанционния съд по
фактите и правото.
Настоящият въззивен състав, навлизайки по същество в
доказателствените материали от досъдебното производство, извърши
задълбочена проверка на обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение и на постановлението за прекратяване на
наказателно производство, достигайки до следните изводи:
Текущата въззивна проверка е втора по ред, развива се след като веднъж
друг състав на Апелативен съд-Варна със свой съдебен акт по ВЧНД
№414/2020 година, констатирал преждевременно прекратяване на
наказателното производство по ДПр №248/2020 година по описа на ОД на
МВР-Варна при неразкрита обективна истина относно инкриминираното
деяние. След отмяна на постановлението и връщане на делото в стадия на
разследването е назначена повторна КСППЕ, утвърдила изводи с отношение
1
към чл.12, ал.4 от НК. От обхвата на допълнителните процесуално-следствени
действия след решението на Апелативен съд-Варна, настоящият състав прави
извод, че органите на досъдебното производство не са разчели правилно
указанията по приложението на закона, пренебрегвайки много подробните
съображения за спазване на принципите по чл.13, чл.14, чл.107, ал.ал.1 и 5 от
НПК. С оглед на тази констатация, отново постановлението на ВОП от
13.08.2021 година за прекратяване на наказателното производство по ДПр
№248/2020година страда от необоснованост и незаконосъобразност, като
пороците, не само че не са констатирани с проверяваното определение, но и
допълнително с контролирания съдебен акт е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по съображенията
в жалбата на пострадалия Х..
По същество, за предмета на делото не е спорно, че обв.А- и св.М. се
познават във връзка с бизнеса си в гр.Варна. Показанията на св.св.М. и О.
(т.1, л.160 и л.155 ДПр) установяват, че няколко седмици преди процесния
инцидент, между обвиняемия и св.М. имало сбиване по повод на
икономически спорове. Досежно този факт обвиняемият мълчи, в
обясненията си оповестява друг инцидент със св.М., но отрича лично
познанство с него. По последното обстоятелство доказателственото средство
е недостоверно, т.к. в материалите по делото са налице контраверсни гласни
доказателства с индикация за сериозен конфликт между двамата мъже по
повод размяна на работен персонал и палеж на автомобил. Разследването си е
спестило задълбочаване на доказателствените усилия в коментираната
насока, оставяйки неизвестен мотива на проявата от 23.04.2020 година.
Припомняйки, че мотивът посредством решението и целта, определя насоката
и съдържанието на умисъла, въззивният състав отнася фактическата празнота
към нарушение на основните начала по чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК.
По-нататък, с неопроверганите показания на св.св.М. и Х. (т.1, л.160 и
л.167 ДПр) се доказва, че на 23.04.2020 година двамата прекарали известно
време заедно и преди 20.30 часа се разделили, всеки отпътувайки със своя
автомобил. Относно крайната точка на придвижването им се набелязват
противоречиви данни, но по друго обстоятелство засега гласните ДС-ва са
еднозначни – нито св.М., нито св.Х. са имали намерение да търсят и да се
саморазправят с обв.А-. В последната част фактическите източници не са
кредитирани от проверяваната инстанция със съображения, че от поведението
на свидетелите, от иззетите веществени доказателства, от намерените
дактилоскопни следи и от показанията на очевидци на инцидента се извлича
предварителна синхронизация помежду им за саморазправа с обв.А-.
Въззивният състав не може да сподели извода с категоричност поради
непълнотата на разследването. Вече бе посочено, че версиите на св.св.М. и Х.
за посоката и целта им на придвижване около 20.30 часа на инкриминираната
дата са различни. Това противоречие би могло да се преодолее по аналитичен
път, след съпоставка на гласните доказателствени средства от съдържателна
страна с останалите доказателства по делото, каквато не се наблюдава в
проверяваните актове, а при необходимост биха могли да се обмислят и
допълнителни следствени действия. На този етап и за целите на
2
законосъобразно формиране на фактическата част на вътрешното убеждение,
не биха могли уверено да се ползват гласните доказателства в показанията на
св.св.Д. П. (т.1, л.150), Д. С. (т.1, л.154), К. Н. (т.1, л.163) и И. Д. (т.1, л.164),
т.к. същите са противоречиви относно съществени моменти от деятелността.
В материалите по делото има събрани веществени доказателства –
материални носители на видеозаписи от камери, които все още не са
проверени за автентичност, не е обсъден и доказателственият им принос
(възможно е да се наложи използване на способ по чл.144 от НПК предвид
нощната тъмнина по време на деянието, за да се извлекат в съответен мащаб
отделните прояви). Единият от видеозаписите се съпровожда с докладна
записка относно негови обстоятелства (т.2, л.61), но този факт е без значение,
т.к. такъв вид писмен документ е без доказателствена стойност.
По-нататък, предварителната координация между св.св.М. и Х. за
саморазправа с обвиняемия се обосновава с иззети веществени доказателства,
чиято реална роля и предназначение в деятелността не е анализирана. Ако се
започне от протокола за претърсване на л.а. „Фолксваген пасат“ (т.1, л.122) и
съответните ВДС-ва (т.1, л.127), става ясно, че в джоб на предна дясна врата е
намерен сгъваем нож, пред лява седалка е установена дървена пръчка и вляво
от джоб на таблото е фиксирана маскировъчна маска. При анализ на горните
два доказателствени източника и на протокол за разпит на св.Х. (т.1, л.167) се
установява, че органите на разследването не са положили усилия да изяснят
предназначението на предметите, т.е. същите все още доказателствено не са
свързани с развилото се деяние, към което св.Х. отрича всякаква
съпричастност. Аналогично е положението с иззетата метална тръба от
задната част на автомобила на св.М. (т.1, л.79), за значението на който
предмет спрямо инкриминираното събитие и в определението, и в
постановлението са направени изводи, основани на предположение.
Няма и не може да има спор, че намереният нож при претърсване на
търговски обект в гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №87 (т.1, л.92) има
пряко отношение към инцидента. За предназначението му св.М. излага своя
версия, прибързано отхвърлена като недостоверна с позоваване на
показанията на св.И. и обясненията на обвиняемия. По-нагоре в това
определение, въззивният съд назова св.И. като един от очевидците на
инкриминираното събитие, чиито показания по обсъждания момент попадат в
известно противоречие с възприятията на други независими свидетели – Д. П.
и Д. С., обстоятелство също необхванато от вътрешното убеждение на
проверяваната инстанция и на първоинстанционната прокуратура. Въззивният
състав отново припомня, че при разследването са събрани преки веществени
доказателства (видеозаписи), които биха били в състояние значително да
подпомогнат оценката на доказателствата и източниците им, но едва след като
тези веществени доказателства бъдат подложени на проверка за автентичност
и/или друга необходима с оглед предмета на доказване.
За разположението на св.св.М., Х. и обв.А- в началото, в течение и в
края на деянието са налице разнопосочни гласни доказателства, които
очертават три версии: 1)на обв.А-, 2)на двамата свидетели и 3)на св.св.П., С.
и И. (между показанията на последните трима свидетели също има
3
фактически противоречия). И тук се констатира оценъчна празнота,
вследствие на която изводът за недостоверност на показанията на св.св.М. и
Х. се явява прибързан. За контрааргумент на заключението не могат да
служат следите, установени при огледа на л.а. „БМВ Х5“ В 0777 НР (т.1,
л.24/29), защото:
А)прокуратурата не обосновава деятелност на св.М., която би могла да
попадне в причинно-следствена връзка със следите от охлузвания по предна
лява гума и охлузванията по боята над дръжката по предна лява врата. Още,
механизмът на уврежданията е въпрос на специални знания, с каквито нито
първоинстанционният съд, нито прокуратурата, разполагат, т.е. изводите им
на този етап са необосновани;
Б)дактилоскопните следи от външната страна на рамката за стъкло и на
15см от ръкохватката, както и непосредствено над ръкохватката в задния
край, оставени от лява длан и ляв безименен пръст на св.М. (т.2, л.21),
подкрепят обясненията на обвиняемия относно контакт на ръката на
свидетеля с предна лява врата, без обаче да могат самостоятелно да установят
цялостното поведение на това лице (взаимна позиция, блъскане, ритане на
вратата и пр.).
В заключение и ако следва да се обобщи написаното дотук, събраните
доказателства по делото са противоречиви и на този етап не могат да
установят категорично и недвусмислено противоправно нападение по
отношение на обв.А-. Принос към подобен извод не могат да имат и
показанията на св.Р. П., които по отношение на деянието съдържат
производни доказателства с ограничение в доказателственото им
предназначение до проверка достоверността на първичните доказателства.
След като фактическата установеност на деянието е спорна, а това е
равностойно на неизяснена обективна истина, то тогава и изводите на
повторната КСППЕ са преждевременни поради липса на съответна
фактическа основа.
По оплакванията в жалбата на адв.Ж.:
Част от доводите за необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционното определение и постановлението за прекратяване на
наказателно производство бяха подробно обсъдени по-нагоре във въззивния
съдебен акт. Друга част от поставените доказателствени въпроси в жалбата, с
отношение към чл.13 от НПК, също имат процесуален разум, защото:
1. Действията на обвиняемия с притежаваното от него огнестрелно оръжие
не са изяснени, т.к. при разпита му са налице съществени празноти за
причината за въоръжаването му на 23.04.2020 година, включително
очаквал ли е нападение (при положителни данни институтът на
неизбежната отбрана не може да се обсъжда), за мястото на съхранение
на оръжието непосредствено преди деянието и за момента на зареждане
на пистолета.
2. Основателни са оплакванията на процесуалния представител на
пострадалия във връзка със спорните обстоятелства на деянието, и в
частност на действията на св.Х.. Дефицитът на разследването не
4
позволява на този въззивен състав да навлезе в детайли по съставомерни
обстоятелства, включително и да обсъди фигурата на мнима неизбежна
отбрана (съображения се четат в подадената жалба до
първоинстанционния съд).
3. Сходно е положението и с доводите относно възможността обвиняемият
да напусне местопроизшествието, като по това положение вече бе
посочено, че разположението на трите автомобила във времето на
деянието остава спорно до момента на проверка и оценка на
веществените доказателства по делото (материални носители на
видеозаписи).
От съображенията в жалбата, неоснователни са тези във връзка с
характеристиката на оръжието от деянието, която е изчерпателно изяснена
със заключението на изготвената балистична експертиза (т.2, л.27).
С оглед изложеното и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.6, т.3 от НПК,
въззивният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение №551/21.12.2021 година по ЧНД №1343/2021
година по описа на Окръжен съд – Варна и постановление на Окръжна
прокуратура-Варна за прекратяване на наказателно производство по ДПр
№248/2020г. по описа на ОД на МВР-Варна, като връща делото на
първоинстанционната прокуратура за изпълнение на указанията относно
прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5