№ 13197
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110153918 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д З“ АД срещу ЗД „Б И“ АД.
Ищецът твърди, че на 10.05.2020г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, при
кръстовището с ул. „21-ви век“, водачът на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ......
предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на трето лице – л.а. марка
„Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ..........., за който имало сключена валидна застраховка
„Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета, по която
заплатил сумата от 18806,06 лв. Поддържа, че въпреки изпратена от него регресна покана до
ответника (в качеството му на застраховател по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с виновния водач) сумата от 18821,06 лв. (представляваща
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 18806,06 лв. и ликвидационни
разноски за определянето му в размер на 15,00 лв.) не била заплатена от ответното
дружество. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати цитираната сума, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 16.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторна лихва в размер на 1254,84
лева за периода от 20.01.2021г. до 16.09.2021г.
Ответникът ЗД „Б И“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че процесното МПС марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ...... е собственост
на МВР и е на особен режим на движение, поради което легитимиран да отговаря по иска за
обезщетение за вреди бил Гаранционния фонд. Оспорва механизма на настъпване на ПТП -
последното да е настъпило по вина на застрахования при него водач. При условие на
евентуалност, в случай, че бъде установено противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ......, прави възражение за съпричиняване на
1
вредите от водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ........... поради
движението му с превишена скорост. Оспорва иска по размер като завишен, както и прави
възражение преди настъпване на процесното ПТП увреденото МПС марка „Тойота“, модел
„Корола“, с рег. № ........... да е било в добро състояние и без щети. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 411 КЗ, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай с изрични определения на съда от 29.01.2022г. и 05.04.2022г. са
отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ......,
собственост на МВР, дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към
МВР, както и че ищецът, в качеството на застраховател по застраховка „Каско“, е заплатил
на сумата от 18806,06 лв., представляваща застрахователно обезщетение.
От представения по делото протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 10.05.2022г., около 18:44 часа, л.а. марка
„Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ........... се движи по ул. „21-ви век“ и на кръстовището с
бул. „Симеоновско шосе“, водачът предприема маневра ляв завой на зелен сигнал на
светофарната уредба. По същото време по бул. „Симеоновско шосе“ с посока от
„Околовръстен път“ към бул. „Г.М. Д.“ в лява пътна лента се движи лек автомобил марка
„Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ...... и приближавайки кръстовището, водачът на този
автомобил възприема извършващия на зелен сигнал на светофарната уредба маневра ляв
завой л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“, отклонява автомобила в дясна пътна лента,
където настъпва съприкосновение между двете МПС. Вследствие на удара настъпва и
вторичен удар на л.а. марка „Тойота“, модел „Корола“ в еластичната ограда (мантинела).
Заключението на вещото лице се потвърждава в значителна степен и от показанията на
разпитаните свидетели, от които става ясно, че застрахователното събитие е настъпило при
извършван от свид. С. завой наляво от ул. „21-ви век“ към бул. „Симеоновско шосе“, докато
в същото време по бул. „Симеоновско шосе“ се е движил свид. Д. с управлявания от него
л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“. От показанията на свид. С. се установява, че същият е
преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, което свидетелство не се опровергава от
2
показанията на свид. Д., който само сочи, че след настъпване на инцидента и двамата водачи
са твърдяли да са преминали на зелен сигнал. Дори и последното да е вярно, от показанията
на свид. С. е видно, че двамата водачи са изгледали и запис от камерите, монтирани на
светофара, от който ясно се виждало, че именно той е преминал на зелен сигнал, а не
приближаващият л.а. „Киа“. При това положение следва да се приеме, че именно
поведението на водача на застрахования при ответника лек автомобил е станал причина за
настъпване на процесното ПТП. Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна
на водача на л.а. марка „Тойота“, доколкото от приетата експертиза е видно, че същият се е
движил със скорост от около 15 км/ч, т.е. значително по-ниска от разрешената в случая
скорост от 50 км/ч.
Съгласно заключението щетите по увреденото МПС са причинени в резултат на
настъпилото събитие.
С определение на съда от 29.01.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата от 18806,06 лв. за отстраняване на
вредите по застрахования при него автомобил. Със заплащането на посочената сума,
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена застраховка
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. В резултат на
извършеното плащане, на основание чл. 411 КЗ, в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
Неоснователно е възражението на ответника срещу допустимостта и основателността на
предявените искове, обосновано с приложението на чл. 562 КЗ. Съгласно цитираната
разпоредба МПС на особен режим са МПС – държавна собственост в управление на
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция
„Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“ и на други ведомства,
данните за които съставляват класифицирана информация съгласно действащото
законодателство (ал. 1). При разкриване на информация за МПС на особен режим пред трети
лица, в това число при проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се
посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на
Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за вреди, причинени от МПС на
особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал.
1 е указало на Гаранционния фонд друго. Когато претенцията се урежда от Гаранционния
фонд, той има право да получи от застрахователя пълния размер на платеното заедно с
лихвата за забава от датата на писменото поискване (ал. 5).
От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че по отношение на исковете за
обезщетения за вреди, причинени от МПС на особен режим е предвидена възможност за
увредените лица да заявят претенциите си пред Гаранционния фонд, тъй като данните за
тази категория автомобили съставлява класифицирана информация. Посочването за пред
трети лица, че МПС на особен режим са незастраховани е възможно да затрудни
обезвредата на увредените лица, поради което предвиденият особен ред цели да съхрани
3
класифицираната информация, без да се засягат прекомерно правата на увредените лица. В
същото време нормата на чл. 562, ал. 5 КЗ не изключва гражданската отговорност на
застрахователя, който дори и в тези случаи отговаря за вредите, в т.ч. за изплатените от
Гаранционен фонд обезщетения. Няма основание да се приеме тогава, че в случай като
процесния, когато информацията е вече разкрита (т.е. увреденото лице вече е узнало кой е
застрахователят на виновния водач, както в случая – вж. протокол за ПТП, л. 20) съществува
някаква пречка увреденото лице или встъпилото в неговите права по реда на чл. 411 КЗ лице
да отправи претенцията си директно към застрахователното дружество.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото
имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда.
Изключение от принципа, че размерът на обезщетението се определя по средни пазарни
цени е предвидено в чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно цитираната норма действителната
стойност на вредите е в размер на стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена
фактура, в случаите когато фактурата е издадена от официален вносител и то за МПС със
срок на експлоатация до 3 години. Същото правило се отнася и до нормовремената и
стойността на сервизния час (чл. 19, ал. 1 от Методиката). В същия смисъл е и практиката на
въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г.,
IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в,
Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и мн. др.).
В настоящия случай, видно от приетата САТЕ, към датата на ПТП са изминали по-малко от
3 години от датата на първоначалната регистрация на процесното МПС (приблизително 2
месеца и 15 дни), поради което в случая е приложимо правилото на чл. 17, ал. 1 Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г., а стойността на вредите следва да се определи по цените на
ремонта, съгласно изплатената фактура към официален сервиз. В случая същата се равнява
на 18806,06 лв., видно от приложените към щетата писмени доказателства, потвърдени и от
заключението на вещото лице, според което в случая вредите са отстранени в официалния
сервиз на марката „Тойота“ – „ТМ ауто“.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен за сумата от
18821,06 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
18806,06 лв. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15,00 лв. Предвид
акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за присъждане на законната
лихва за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и искът за мораторна лихва в размер на 1254,84 лв. за периода от
20.01.2021г. до 16.09.2021г.
4
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 808,04 лв. –
държавна такса за образуване на производството и за издаване на съдебно удостоверение,
250 лв. – разноски за експертиза, 80 лв. – разноски за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „.........“ № 87 да заплати на „Д З“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „........“ № 68 следните суми: 18821,06 ЛЕВА - регресна претенция по чл. 411
КЗ за платено застрахователно обезщетение от „Д З“ АД по имуществена застраховка
„Каско“ и ликвидационни разноски за определянето му за вреди на МПС марка „Тойота“,
модел „Корола“, с рег. № ..........., причинени от ПТП, настъпило на 10.05.2020г. в гр. София,
на бул. „Симеоновско шосе“, при кръстовището с ул. „21-ви век“, ведно със законната лихва
за периода от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2021г. до изплащане на
вземането, 1254,84 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 20.01.2021г. до 16.09.2021г.,
както и сторените по делото разноски, както следва: 808,04 ЛЕВА – държавни такси, 250
ЛЕВА – разноски за експертиза, 80 ЛЕВА – разноски за свидетел и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5