Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи
април през
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр.
д. № 6157 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 75944 от 24.04.2020 г.
по гр. д. № 24551/2019 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), I ГО, 51 състав, е
признато за установено, че С.Р.Т. (сега С.), ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК-********на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата от 550,62 лв. –
незаплатена стойност на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2014 г. –
23.02.2015 г. в мезонет № 2, находящ се в гр. София, ул. „-********,
аб. № 351395, представляваща сума за доплащане по изравнителна сметка,
изготвена след приключване на отоплителен сезон 2014 г. - 2015 г., ведно със
законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 48462/2018 г. по
описа на СРС, 51 състав, като е отхвърлен искът за стойността на топлинната
енергия, за която са издавани прогнозни сметки за периода м. 05.2014 г. – м.
02.2015 г., както и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 148,13 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2015 г. –
02.07.2018 г. Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която е уважен искът за главница за сумата от 550,62 лв., е депозирана
въззивна жалба вх. № 5060784/27.05.2020 г. от ответницата
С.Р. С., чрез адвокат Р.Р., с доводи за неговата неправилност и необоснованост.
Оспорва се, че ответницата е потребител на топлинна енергия за небитови нужди
при сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна енергия, с
доводи, че в хода на производството ищецът многократно е изменял твърденията си
досежно наличието или липсата на облигационно правоотношение между страните, с
което по недопустим начин е изменил и основанието на иска. Представеният от
ищеца Договор № 660/351395/22.10.2009 г. не установява, че към началната дата
на процесния период – м. 05.2014 г. ответницата се е намирала в облигационни
правоотношения с ищеца, тъй като срокът на договора е изтекъл. Освен това, от
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ищецът е осчетоводил
рекламации през 2018 г., касаещи дължимите суми за топлинна енергия за 2015 г.,
т. е. 3 години след настъпване на данъчното събитие, което сочи на нередовно
водене на счетоводството на ищеца, с твърдения, че заплатената от ответницата
сума от 3366,33 лв. касае процесните дебитни известия, противно на изложеното
от вещото лице, което е работило единствено по счетоводните записвания на
ищеца. Ищецът е осчетоводил рекламации по изравнителни сметки след като
ответницата се е разпоредила с имота на 23.02.2015 г. Сочи се, че сумата за
плащане е в размер на 549,64 лв., а не 550,64 лв., тъй като е налице
математическа грешка в заключението на ССчЕ. Освен това дебитно известие
********** е от 31.03.2017 г. и е корекция за м. 11.2015 г., като претенцията
по това известие е неоснователна, още повече, че в исковата молба липсва
претенция за м. 11.2015 г., поради което в тази част районният съд се е
произнесъл свръхпетитум. Ответницата не дължи сума за м. 03.2015 г., не само
защото ищецът не претендира сума за този период, но и защото правото на
собственост върху имота е прехвърлено през м. 02.2015 г. В заключение се
посочва, че размерът на количеството доставена до имота топлинна енергия не е
определен правилно, като не е съобразено, че следва да се намали сумата по
дебитното известие от 31.03.2015 г., пропорционално на заявения с исковата
молба период, както и че не следва да се включва сумата по дебитното известие
от 30.11.2015 г., тъй като касае вземане за м. 11.2015 г., за което липсва
заявена претенция, а и към този момент ответницата не е била собственик на
имота. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част
като неправилно и незаконосъобразно и за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор вх. № 5081902/26.06.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт А.Т.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли се за оставянето ѝ
без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор от привлеченото от ищеца трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с
които е отхвърлен искът за стойността на топлинната енергия, за която са
издавани прогнозни сметки за периода м. 05.2014 г. – м. 02.2015 г., както и
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 148,13 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.12.2015 г. – 02.07.2018 г., не е обжалвано
от ищеца, поради което е влязло в сила.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2011283/03.05.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу С.Р. С.,
ЕГН **********, с искане да се
признае
за установено, че ответницата му дължи сумата от
698,75 лв., от които 550,62 лв. - главница,
представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия по
изравнителни сметки с № **********/31.10.2015 г. за периода м. 07.2014 г. – м.
02.2015 г. и с № **********/30.11.2015 г. за периода м. 05.2014 г. – м. 06.2014
г.
в имот, представляващ мезонет № 2, находящ се в гр.
София, община „Оборище“, ул. „-********, с аб. № 351395, сумата от 148,13 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2015 г. – 02.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 24.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите, с които ответницата неоснователно се е
обогатила и за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.
д. № 48462/2018 г. по описа на СРС, 51 състав. Ищецът
излага твърдения, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот през
исковия период, ползвала е имота за стопански нужди, не
е предприела необходимите действия
за сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия в имота, въпреки
това потребила такава в количества и на стойност, за които са предявени исковете, поради
което ответницата се е обогатила за сметка на
обедняването на ищеца и е изпаднала в забава на
плащането на претендираните суми за топлинна енергия. Поради изложеното се моли за признаване на
съществуването на посочените вземания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
вх. № 5142922/02.09.2019
г. от ответницата С.Р. С., с който се оспорват исковете.
Поддържа се, че не е била потребител на топлинна енергия през процесния период,
тъй като на 23.02.2015 г. е продала имота, а преди това е заплатила всички
дължими суми към „Т.С.“ ЕАД. Липсва писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди до процесния имот, а освен това част от сумите са
погасени по давност. Възразява се и срещу искането за заплащане на лихва за
забава, с доводи, че ответницата не е била поставяна в забава. Моли се за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В
изпълнение на дадени от районния съд указания по отстраняване на нередовност на
исковата молба преди първото по делото открито съдебно заседание с молба вх. №
5187655/12.11.2019 г. „Т.С.“ ЕАД уточнява, че е допусната фактическа грешка в
основанието на исковата молба и между страните е сключен писмен договор №
660/351395 на 22.10.2009 г. за продажба на топлинна енергия за топлоснабден
имот в гр. София, община „Оборище“, ул. „-********, мезонет № 2, с аб. №
351395.
По делото е приложено заповедно дело № 48462/2018 г. по
описа на СРС, 51 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3058835/24.07.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено С.Р.Т. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
550,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия през периода м. 05.2014 г. – м. 02.2015 г., ведно
със законната лихва от 24.07.2018 г. до изплащане на вземането, за имот,
представляващ мезонет № 2, на ет. 6 и 7, находящ се в
гр. София, ул. „-********, с абонатен № 351395,
мораторна лихва в размер на 148,13 лв. за периода 01.12.2015 г. - 02.07.2018 г., и
75 лв. - разноски по делото. За така издадената заповед длъжникът е уведомен
на 15.10.2018 г., на 23.10.2018 г. е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 18.04.2019 г.
заявителят е уведомен, че следва да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване съществуването на вземанията по
заповедта и на 03.05.2019 г.
ищецът е депозирал искова молба вх. № 2011283/03.05.2019 г.
Приет
по делото е неоспорен от страните нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 146, том I, рег. № 3192, дело № 136
от 2009 г., видно от който на 26.05.2009 г. Л.М.А.е продал на ЕТ „М.Ц.– С.Т.“,
представляван от управителя С.Р.Т., мезонет № 2, находящ се в гр. София,
Столична община – район „Оборище“, разположен на 6 и 7 етаж в сградата на ул. „-********,
с площ от 97,30 кв. м, заедно с мазе № 7 с площ от 4,40 кв. м., заедно със съответни
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата.
По делото е приет неоспорен от страните
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том I,
рег. № 980, дело № 23 от 2015 г., видно от който на 23.02.2015 г. С.Р.Т.,
упражняваща търговска дейност като ЕТ „М.Ц.– С.Т.“ е продала на Б.П.Г.и Р.Т.Н.посочения
по – горе недвижим имот.
По делото е приет споразумителен протокол
от 22.10.2009 г., с който С.Р.Т., като представляващ ЕТ „М.Ц.– С.Т.“ и „Т.С.“
ЕАД относно топлоснабден имот с адрес: ул. „-********, мезонет № 2 с аб. №
351395, са се споразумели остойностяването на отчетената от топломера в
абонатната станция топлинна енергия да се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база
предоставени данни от „Техем“, като е уговорено евентуални възражения по данни,
определящи фактурираните количества на топлинна енергия да се отправят към
фирмата за дялово разпределение.
Приета
е молба – декларация от 22.10.2009 г. от С.Р.Т., като представляваща ЕТ „М.Ц.– С.Т.“
до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за ползване на топлинна енергия за
нежилищни нужди на адрес: ул. „-********, мезонет № 2, с отопляема кубатура 178
куб. м., аб. № 351395, с предишен ползвател – В.С..
Приет е неоспорен от страните Договор №
660/351395 от 22.10.2009 г. при Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и ЕТ „М.Ц.– С.Т.“, представлявано от С.Т., за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди до имот на адрес: ул. „-********,
аб. № 351395. Същият е подписан от страните по него и са положени печати, в
договора не е отбелязан срок, за който се сключва.
Прието е писмо рег. № П - 5312/16.05.2018
г. от „Т.С.“ ЕАД до С.Р. С., с което ищецът е заявил на ответницата, че към
16.05.2018 г. има неплатени задължения за мезонет № 2 на адрес: ул. „-********,
вх. А, аб. № 351395 и код на платеца П003474, които са за топлинна енергия за
изравнителна сметка за сезон 2014/2015 г., въведена в м.10.2015 г. и м. 11.2015
г. в размер на 691,57 лв., в т. ч. главница – 550,62 лв. и лихва – 140,95 лв.
Ответницата е поканена в 7-дневен срок от получаване на съобщението да изплати
доброволно задълженията си, като в противен случай топлофикационното дружество
ще бъде принудено да събере сумите по съдебен ред.
Приета е обратна разписка, видно от която
писмото е останало непотърсено.
Приет е протокол от
Общо събрание от 28.09.2002 г., съгласно
който собствениците на имоти на адрес: гр. София, ул. „-********,
са
избрали „Т.с.“ ЕООД да извършва услугата
„топлинно счетоводство“ в сградата и са упълномощли лице,
което да сключи договор от името на етажната собственост и да представлява етажните
собственици в отношенията с „Т.с.“ ЕООД.
Приет е договор от 19.09.2002 г., сключен
между представители на собствениците на сграда на адрес: гр. София, ул. „*********като
възложители, и „Т.с.“ ЕООД като изпълнител, за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на
топлинната енергия в сградата.
Приети са като част към
протокола от 28.09.2002 г. и
списъци
на потребители на енергията в сградата, в които не фигурира името
и подписа на ответницата, а срещу процесния абонатен № 351395 е положен подпис
за В.С..
Приет
е договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за
енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
- собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, срещу
заплащане на възнаграждение.
Приети са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени на основание
чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
В хода на първоинстанционното производство
е изготвена съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, от
която се установява, че дяловото разпределение на ТЕ в процесната сграда се
извършва от „Т.С.“ ЕАД, а не от „Т.с.“ ЕООД. Според главния отчет и
изравнителната сметка за процесния период в процесния имот има 7 бр. отоплителни
тела с ИРРО (5 бр. чугунени руски радиатора и 2 бр. тръбна лира в банята).
Абонатът заплаща и стойността на ТЕ, отделена от сградна инсталация, топлинната енергия за
БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в
имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО и
водомера и главния отчет от 21.05.2015 г. Пълният отопляем обем на имота по
проект съгласно Акт за разпределение на кубатурата е 178,46 куб. м., от които
164,17 куб. м. имот и 14,29 куб. м. общи части. През процесния период ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, е изчислена съгласно изискванията на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура на имота 178 куб. м.
Технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между
абонатите е дадено само „чистото количество“ ТЕ. Общият топломер е преминал
метрологични проверки на 13.01.2012 г. и на 02.09.2014 г. и съответства на
одобрения тип, макар проверката през 2014 г. да е направена след
законоустановения двугодишен срок. Според вещото лице дяловото разпределение е
извършвано от „Т.С.“ ЕАД в съответствие с нормативната уредба. От „Т.С.“ ЕАД са
изготвили изравнителни сметки за периода 05.2014 г. – 02.2015 г. – сума за доплащане в
размер на 643,82 лв., преизчислена от вещото лице. Изравнителната
сметка за целия отчетен период 05.2014 г. – 04.2015 г. е +734,04 лв. (за
доплащане). Общо изчислената сума за периода 01.05.2014 г. – 28.02.2015 г. е 1266,63 лв.
(145,21 лв. за сградна инсталация, 348,74 лв. за отопление за имот и 772,68 лв.
за БГВ), или както следва: общо изчислената сума по фактури – 622,81 лв.
(474,87 лв. за сградна инсталация и 147,94 лв. за БГВ) и сума за доплащане от
изравнителни сметки – 643,82 лв. Общо дължимата главница за периода 01.05.2014 г. –
23.02.2015 г. е 1232,91 лв. Всички суми са без предишни просрочени
или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви и
са изчислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и измеменията ѝ, в сила
от 01.06.2014 г.
В хода на първоинстанционното производство
е изготвена съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, от
която се установява, че по процесните фактури № **********/31.10.2015 г. и №
**********/30.11.2015 г. няма извършени плащания. Посочените номера на фактури
всъщност са дебитни известия и са издадени въз основа на изравнителни сметки. В
дебитно
известие № **********/31.10.2015 г. е посочено, че е към
фактура № **********/31.03.2015 г. от изравнения за периода 01.07.2014 г. –
31.03.2015 г. включително. Датата на данъчното събитие е 31.10.2015
г. Дебитното известие е на стойност 577,37 лв. с основание „топлинна енергия за
подгряване на вода“. В дебитно известие № **********/31.03.2017 г. е
посочено, че е към фактура № **********/30.04.2015 г. от корекция за м.11.2015
г. Датата на данъчното събитие е 31.03.2017 г. Дебитното
известие е на стойност 92,96 лв. с основание „енергия за подгряване на вода“.
Вещото лице изрично е посочило, че дебитно известие № ********** е от
31.03.2017 г. и е за корекция за м. 11.2015 г., а не както е посочено в
исковата молба, че е от 31.10.2015 г. и за периода м. 07.2014 г. – м. 02.2015
г. В заключението е посочено, че има извършени прихващания с рекламации по
изравнителни сметки, както следва: на 23.02.2018 г. е осчетоводена рекламация
по изравнителни сметки от м. 10.2015 г. с кредитно известие № ********** и е
прихваната сумата от 48,39 лв. от дебитно известие № **********/31.10.2015 г.,
след извършеното прихващане дължимата сума за плащане по дебитно известие № **********/31.10.2015
г. е в размер на 527,98 лв; на 23.02.2018 г. е осчетоводена рекламация по
изравнителни сметки от м. 11.2015 г. с кредитно известие № **********/31.03.2017
г. и е прихваната сумата от 71,32 лв. от дебитно известие № **********/31.03.2017
г., след извършеното прихващане дължимата сума за плащане по дебитно известие №
**********/31.03.2017 г. е в размер на 21,66 лв. Вещото лице е посочило, че
общо задължението по процесните дебитни известия е в размер на 550,64 лв.
(527,98 лв. + 21,66 лв.). В заключение вещото лице е приело, че към 10.02.2020
г. няма данни за извършени плащания, които да погасяват задължения по
процесните фактури, които са дебитни известия и самите те се издават въз основа
на изравнителни сметки. Има извършени прихващания с рекламации по изравнителни
сметки, на обща стойност 70,05 лв. Общо задължението по процесните фактури е в
размер на 550,64 лв. Общият размер на мораторните лихви върху сумите по
процесните фактури е 142,74 лв. За периода м. 11.2015 г. – м. 11.2017 г. са
извършени 41 плащания на обща стойност 3366,33 лв., като нито едно от тях не
касае процесните дебитни известия. Извършените плащания и погасените с тях
задължения са посочени в таблица от вещото лице. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че има разлика със СТЕ, тъй като искът е формиран от две дебитни
известия, подробно описани в ССчЕ и именно те са изследвани от ССчЕ, като
всичко извън дебитните известия е платено. Добавя, че едната фактура в исковата
молба е със сгрешена дата, издадена е 2017 г., но отговаря за предишен период.
Пояснява, че по принцип не би следвало да има такова осчетоводяване, освен ако
не е възникнало основание, налагащо подобна корекция. Доколкото всички
изравнителни сметки се правят годишно, би следвало тази рекламация да бъде
отразена по – рано.
Останалите приети по делото писмени
доказателства нямат пряко отношение към настоящия спор, поради което съдът не
намира за нужно да ги обсъжда поотделно.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е налице и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Въззивният съд приема, че не е налице
недопустимо изменение на иска. Това е така, тъй като молбата на „Т.С.“ ЕАД, в
която уточнява, че вземанията произтичат от писмен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди, т. е. сумите се претендират с твърдения за
неизпълнение на договорно задължение, е подадена преди първото по делото
открито съдебно заседание, до който момент съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът
може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът
прецени това за уместно, а освен това по този начин исковата молба е приведена
в съответствие с основанието, на което се претендират процесните суми, посочено
в заявлението по чл. 410 ГПК и на което е издадена заповедта за изпълнение.
Поради това настоящият състав приема, че не е налице произнасяне по непредявен
иск, решението на първоинстанционния съд е допустимо в обжалваната част и въззивният
съд следва да изложи мотиви по правилността на изводите на СРС, с оглед
останалите оплаквания във въззивната жалба.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за
имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава
на плащане на последното, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за
стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по договор за
доставка на ТЕ за стопански нужди, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата
топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответницата
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава
ищецът следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в
отговора на исковата молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойностна
потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период в размер на сумите, за които са предявени исковете,
като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 ЗЕ
-
148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и
приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди”.
В случая не се спори, че процесният недвижим имот е топлоснабден
и е
предназначен за задоволяване на стопански,
небитови нужди. С оглед на това
топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен
между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна
енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с
конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ.
Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя
е форма за действителност на сделката. За да е действителен сключеният
договор за продажба с топлопреносното предприятие трябва да се установи, че е
спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ писмена форма.
В случая при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че по делото е
установено, че ответницата е собственик на топлоснабдения имот през
процесния период – м. 05.2014 г. – м. 02.2015 г., видно от приетия по делото нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот от 26.05.2009 г., като имотът е
прехвърлен на трето за делото лице на 23.02.2015 г., че сградата, в която се
намира процесният имот е била топлоснабдена, както и че в процесния имот се е
ползвала ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за
БГВ.
По делото е безспорно, че въз
основа на молба – декларация от 22.10.2009 г. за откриване на партида между „Т.С.“
ЕАД и С.Т., действаща в качеството си на управител на
ЕТ „М.Ц.– С.Т.“, е бил сключен писмен договор № 660/351395 от 22.10.2009 г. за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди във връзка с процесния
топлоснабден имот, купувачът е декларирал, че е запознат с общите условия,
посочени като приложение към договора, като в същия не е посочен срок, за който
се сключва. Като собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ, ответницата има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди, за срока
на действие на договора. Договорът е сключен при публично известните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на
потребители в град София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР,
които са влезли в сила спрямо ответницата. Въззивният съд приема за основателно
обаче направеното от ответницата възражение, че срокът на договора е изтекъл на
22.10.2014 г., а не както е приел СРС, че договорът е безсрочен. В договора не
е предвиден срок, за който се сключва, но е уговорено, че за всички неуредени
случаи се прилагат общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София и българското
законодателство. Съгласно чл. 6. (1) от посочените
общи условия, „Договорът за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди е със срок от 5 (пет) години, считано от
датата на сключването му или от датата, посочена в договора“, а в ал. 2 е
предвидено, че „Договорът по ал. 1 може да
е с по - кратък срок, по взаимно съгласие на купувача и продавача,
както и в случаите по чл. 61, ал. 2.“, т. е. при липса на
посочен в договора срок, за който се сключва, въззивният съд приема, че договорът
е продължил действието си за максимално предвидения в общите условия срок от 5
години, считано от датата на сключване (доколкото е предвидена възможност за
уговаряне на по - кратък срок, но не и на по - дълъг такъв), съответно до
22.10.2014 г. По делото няма данни след този срок да е бил сключен нов писмен
договор съгласно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ, поради което ответницата отговаря на договорно основание
по предявените искове само за периода м. 05.2014 г. – 22.10.2014 г., не и след
този период - за периода 22.10.2014 г. – м. 02.2015 г. страните не са били в
облигационно правоотношение, поради което искът за този период е неоснователен.
Ползването на топлинна енергия след 22.10.2014 г. и незаплащането на нейната
стойност би могло да се търси чрез иск по чл. 59 ЗЗД, но не и по силата на
неизпълнение на договорно задължение, с какъвто иск съдът е бил сезиран,
съгласно посочените по – горе уточнения и заявеното в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Поради това съдът следва да се произнесе дали
ответницата дължи заплащането на доставената топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – 22.10.2014 г. – сума за
доплащане по изравнителна сметка, и на каква стойност е същата.
По делото не е спорно, че ответницата е била управител на ЕТ „М.Ц.– С.Т.“,
както и че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК едноличният търговец е бил заличен - на 23.12.2015 г.
- видно от справка в Търговския регистър, поради което ответницата в качеството
си на физическо лице, сключило писмен договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, отговаря за задълженията на заличения търговец.
От изготвената по делото СТЕ, неоспорена от страните, която въззивният
съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява количеството доставена топлинна
енергия до процесния имот през процесния период и законосъобразното нейно
отчитане, което не е спорно на етапа на въззивното производство, поради което
искът е доказан по основание. Относно размера, до който искът следва да се
уважи, въззивният съд приема, че се дължи единствено сума по дебитно известие №
**********/31.10.2015 г. на обща стойност 527,98 лв., но при съобразяване на периода,
за който между страните е съществувало договорно правоотношение. Съдът
кредитира заключението на ССчЕ в тази връзка, като компетентно
дадено, тъй като е изследвало дължимите суми само по двете претендирани
от ищеца изравнителни сметки. Ищецът не доказа
основанието на вземането си по изравнителна сметка № ********** в размер на
92,96 лв. (21,66 лв. след прихващане), за която се установи, че е дебитно
известие от дата 31.03.2017 г. (а не както ищецът посочва от 30.11.2015 г.) – а
съгласно заключението на ССчЕ сумата по тази изравнителна сметка (всъщност
дебитно известие) е корекция за м. 11.2015 г., през който ответницата вече не е
била собственик на процесния топлоснабден имот, съответно не тя е отговорна за
заплащането на сумата по посоченото дебитно известие, а новият собственик на
имота. Освен това вземането за м. 11.2015 г. не е част от исковия период.
По изложените по – горе съображения,
въззивният съд приема, че се дължи сума за топлинна енергия само по дебитно
известие № **********/31.10.2015 г. за
периода 01.07.2014 г. (началната дата по горепосочената изравнителна сметка) –
22.10.2014 г., предвид че във въззивната жалба не са направени никакви
оплаквания относно извода на районния съд, че вземането по изравнителната
сметка не е погасено по давност. Сумата от 527,98 лв.
по дебитното известие от 31.10.2015 г. е дължима за период 01.07.2014 г. –
31.03.2015 г., поради което за периода м. 05.2014 г. – м. 06.2014 г. вкл. сума
за незаплатена топлинна енергия не се дължи. По делото няма данни за плащане на
сумата по посоченото дебитно известие – от ССчЕ, неоспорена от ответницата, се
установява, че общо внесената сума в размер на 3366,33 лв. не покрива
задължения по процесното дебитно известие, като няма данни, които да
разколебават така направения извод. След собствени изчисления по реда на чл.
162 ГПК и при съобразяване на неоспорените експертни заключения, въззивният съд
приема, че дължимата от ответницата сума по дебитно известие № **********/31.10.2015
г. е в размер на 217,61 лв., до
която сума искът е основателен, а за разликата до присъдените от районния съд 550,62
лв. искът подлежи на отхвърляне и първоинстанционното решение следва да бъде
отменено.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в
частта за разноските. Същото следва да бъде отменено в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски над 23,35 лв. за заповедното
производство и над 161,94 лв. – разноски за исковото производство. В полза на
ответницата следва да се присъди допълнително сумата от 47,66 лв. – разноски за
заповедното производство и сумата от 78,61 лв. – разноски за исковото
производство.
За въззивното производство съобразно на
уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъди
сумата от 15,12 лв. – разноски за държавна такса, а в полза на въззиваемата
страна, с оглед неоснователната част от въззивната жалба – сумата от 39,50 лв.
– разноски за юрисконсултстко възнаграждение (определено от съда в
общ размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд).
Предвид цената на исковете и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 75944 от 24.04.2020 г.
по гр. д. № 24551/2019 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), I ГО, 51 състав, в обжалваната част, с
която е признато за установено, че С.Р. С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК-********на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ сумата над 217,61 лв. до сумата
от 550,62 лв. – незаплатена стойност на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2014 г. – 23.02.2015 г. в мезонет № 2, находящ се в гр.
София, ул. „-********, аб. № 351395, представляваща сума за доплащане по
изравнителна сметка, изготвена след приключване на отоплителен сезон 2014 г. -
2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното погасяване
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
48462/2018 г. по описа на СРС, 51 състав, както и в частта, с която С.Р. С.,
ЕГН ********** е осъдена на заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-********сумата над 23,35
лв. до присъдените 42,40 лв. – разноски по ч. гр. д. № 48462/2018 г. по описа
на СРС, 51 състав, както и сумата над 161,94 лв. до присъдените 468,86 лв. –
разноски за исковото производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК-********срещу С.Р. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ за признаване за установено, че С.Р. С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК-********сумата над 217,61 лв.
до сумата от 550,62 лв. (или разликата от 333,01 лв.) – незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия в периода м. 05.2014 г. – 23.02.2015 г.
в мезонет № 2, в гр. София, ул. „-********, аб. № 351395, представляваща сума
за доплащане по изравнителна сметка, изготвена след приключване на отоплителен
сезон 2014 г. - 2015 г. - изравнителна сметка № **********/31.10.2015 г., ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 48462/2018 г. по описа на СРС, 51 състав, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75944 от 24.04.2020 г.
по гр. д. № 24551/2019 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), I ГО, 51 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, да заплати на С.Р. С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат Р.Р., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително сумата от 47,66
лв. (четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) – разноски за ч. гр.
д. № 48462/2018 г. по описа на СРС, 51 състав, както и допълнително сумата от
78,61 лв. (седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) – разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на С.Р.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.Р., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 15,12 лв. (петнадесет лева и дванадесет стотинки) – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА С.Р. С., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.Р., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 39,50 лв.
(тридесет и девет лева и петдесет стотинки) – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено на страната на ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.