М
О Т И В И
към Присъда по
НОХД №67/2020г. по описа на Районен съд Каварна за 2020г.
Срещу подсъдимият
А.З.Т. ЕГН ********** роден на ***г***,български гражданин,българин,с постоянен
и настоящ адрес ***,със средно образование,***,женен,неосъждан е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 23.09.2018г. в гр.*** е
извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото-в бар «***» говорел на висок глас,викал и се
боричкал с М.И.И.,а на пл.»***» пред заведението спрямо В.Н.Д. се държал
агресивно,псувал го и му се заканвал с нанасяне на побой и спрямо полицейския
служител Е.Ж.Д.-младши полицейски инспектор в група «Охранителна полиция» при
РУ гр.***,употребявайки нецензурни думи,обиждал го,псувал го и му се заканвал с
престъпление против личността,като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта,изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред-полицейския служител Е.Ж.Д.-престъпление по чл.325 ал.2,предл.1
във връзка с ал.1 от НК
Представителят на
Районна прокуратура Каварна поддържа обвинението срещу подсъдимия А.З.Т. за
престъпление по чл.325 ал.2,предл.1 във връзка с ал.1
от НК,като счита същото за доказано,както от фактическа,така и от правна
страна.Поддържа фактическата обстановка,която е изложена в обвинителния акт на
Районна прокуратура,базирайки се на доказателствата и доказателствените
средства събрани в наказателното производство.Предлага с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия Т. и добрите характеристични данни,наказанието да бъде
определено наказание една година „лишаване от свобода“,като счита,че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
института на условното осъждане,като предлага определеното наказание да бъде
отложено с минималния възможен изпитателен срок,а именно 3 години.
Подсъдимият А.З.Т.
разбира в какво е обвинен,но не се признава за виновен,изтъквайки в последната
си дума,че действията му са били провокирани от нанесения над него побой от
страна на В.Д.,а по отношение на обидните думи изречени по адрес на полицейския
служител Е.Д.,подс.Т. изразява съжаление за
постъпката си,като твърди,че е бил афектиран от неправомерното му задържане. В
хода на съдебната фаза участва лично и с упълномощения защитник адв.К.К., който пледира подзащитния му да бъде признат за невиновен,с мотив,че в
хода на съдебното производство е изяснена друга фактическа обстановка от която
се установява,че подс.Т. не е извършвал хулигански
действия в бар «***» и извън заведението,а поведението му спрямо полицейските
служители е било провокирано от агресивното поведение,което е демонстрирал
спрямо него собственика на заведението-Д..
Съдът като
прецени събраните по делото
доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка,и с оглед
принципите визирани в чл.13 и 14 от НПК,намира за установено следното:
От фактическа
страна:
На 23.09.2018г.
свидетеля В.С. бил на работа втора смяна от 15.00часа до 22.00 часа в бар „***“
в гр.***,пл.“***“.При пристигането си на работа заварил на барплота
две лица,от които единия познавал визуално и по прякор „Б.“.В показанията си
дадени в съдебно заседание на 25.01.2021г. св.В.С. посочва присъствуващия
в съдебната зала подсъдим А.З.Т.,като другото лице,което е заварило на барплота.В съдебно заседание св.В.С. твърди,че не е видял
нищо конкретно от случилото се и е чул само блъскане на някакви монети.Що се
отнася до действията на подс.Т. на горепосочената
дата в бар.“***“,св.С. заявява:“За А. нямам голям спомен за поведението
му“.Предвид на това,че по време на разпита на свидетеля В.В.С.,същият
неколкократно заявява,че не си спомня детайли от
въпросния инцидент на 22-ри срещу 23 септември 2018г. в бар „***“ гр.***,поради
което и на основание чл.281 ал.5 във връзка с чл.281 ал.1 т.2 от НПК бяха
прочетени показанията на свидетеля В.В.С.,дадени по БП № 69/2020г. по описа на РУ ***,приложени
на лист 28 от досъдебното
производство.От показанията свидетеля В.В.С.,дадени
по БП № 69/2020г. по описа на РУ *** се установява,че двамата посетители/М.И. и
А.Т./ пиели водка,като на св.В.С. му поръчали по две големи водки на
човек.Тръгнали си около 16.00ч.Върнали се отново около 19.00ч. и пак седнали на
бара.Започнали да говорят на висок глас помежду си и да викат.От това тяхно
поведение другите клиенти в заведението си заминали.Двамата/М.И. и А.Т./
започнали да се боричкат помежду си в
заведението и да блъскат по барплота.При борбата
им,единият тях блъснал дребни монети оставени на барплота
и те се разпилели.Свидетеля В.С. уведомил управителката св.М.Х..В показанията
си дадени в съдебно заседание на 10.08.2020г. свидетелката М.Х. заявява,че на
23.09.2018г. около 19.30ч. получила
обаждане от В.С.,който бил на работа в заведението към този момент.Споделил че е притеснен,тъй
като двама посетили в заведението се държали непристойно.Свидетелката М.Х.
установила,че в заведението са само А.Т. и М.И.,които познавала лично.На пода
пред бара били разпилени фасове,дребни монети и
разлята някаква течност,като едно от канапетата било разместено.Помолила
М.И. да си тръгват,а А.Т. псувал някого
по телефона.В показанията си св.М.Х. твърди,че след като разбрала,че няма да си
тръгнат излязла пред заведението при съпруга си В.Д..След малко от заведението
се чул шум от блъскане и св.В.Д. влязъл вътре.Между Д. от една страна и М.И. и А.Т.
от друга страна настъпило спречкване и
всички излезли пред заведението.Там продължили да се дърпат,като М.И. дърпал за
блузата св.Д.,а А.Т. употребявал нецензурни думи покрай тях.Свидетеля Д. твърди
в показанията си дадени в съдебно заседание,че се отскубнал и М. и А. тръгнали
след него,като му се заканвали и обиждали с нецензурни думи.През това време св.Д.
се обадил на телефон 112.По същото време полицейските служители Е.Д. и М.М. били на
работа нощна смяна.Около 20.35 часа получили сигнал от ОДЧ-Каварна от ЕЕН 112,за възниквал
скандал в бар „***“ в гр.***.Сигнала бил подаден от собственика на заведението В.Д..Този
факт се потвърждава от показанията на св.В.Д. дадени в съдебно
заседание.Полицейските случили при пристигането си установили на място лицата А.Т.
и М.И. с прякор „Б.“,когото познавали лично.Двамата полицейски служители Е.Д. и
М.М. са категорични в показанията си дадени в съдебно
заседание,че А.Т. и М.И. били в явно нетрезво състояние,афектирани и
агресивни,като търсели саморазправа със собственика на заведението В.Д..Полицейските
служители установили,че едно от външните витринни стъкла е счупено.От свидетеля
Д. установили,че А.Т. и М.И. са буйствали в заведението,защото били в нетрезво
състояние и той ги е изгонил от там,като те за това потърсили саморазправа.Е.Д.
и М.М. в качеството си на полицейски служители се
опитали да успокоят А.Т. и М.И.,но не получили съдействие от тяхна
страна.Успели да ги разделят,като
полицай М.М. започнал да успокоява М.И.,а
полицай Е.Д. се заел с А.Т..М.М. потърсил помощ от
полицейски служител П.К.,който от своя страна повикал за съдействие К.К..Видно от дадените в хода на съдебното следствие
показания на полицейските служители Е.Д.,М.М.,К.К.,свидетелските показания на М.Х.,В.С.,В.Д.,подсъдимия А.Т.
през цялото време употребявал псувни и нецензурни думи спрямо полицейските
служители.При опит да бъде задържан и да
му бъдат поставени белезници,той дърпал ръцете си и отправял нецензурни думи
спрямо полицаите и най-вече спрямо полицай Е.Д.,псувал го,заканвал се с
престъпления против личността,казвайки му „ще ми лапаш кура“,“ще ми правиш
свирки“,ще ми станеш жена“,“ще ви пръсна задниците“,“ще ви изнасиля“,“копеле“,“курво,пусни
ме“,“боклук“,“ще ви пречукам“ и т.н.Впоследствие след намесата и на полицейския
служител Красимир К.,Е.Д. успял да постави белезници на ръцете на А.Т. и
последния бил отведен в РУ ***.След като ги поставили в помещението за
задържане заедно с М.И.,двамата продължили да отправят обидни думи и да блъскат
по металната решетка.От показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели М.М. и П.К. се установява,че след
изготвянето на заповеди за задържане за 24 часа е извикано медицинско лице от
ФСМП,за да прегледа двамата задържани-А.Т. и М.И..С оглед изясняване на това
обстоятелство,както и проверка на достоверността на твърденията на подс.Т.,че следствие на инцидента е имал счупен пред
зъб,настоящия съдебен състав допусна до разпит свидетеля И.Л.-***.От
показанията на свидетеля И.Л. се установява,че подписът на фиша за спешна
медицинска помощ е поставен лично от него,както и почерка във фиша е на св.И.Л..В
показанията си св.И.Л. твърди,че е прегледал,както М.И.,така и А.Т.,но не е забелязъл да имат някакви фрактури или травматични
увреждания,като е прегледа е извършен на място в полицейското управление.На
въпрос дали имат някакви оплаквания М.И. и А.Т. отговорили,че нямат такива.В
съдебно заседание е разпитан като свидетел и Х.Ж.А..При разпознаването на
лицата,които са визуализирани на оптическия носител CD-R HP,към който са
представени 11 броя видеграфични файлове,се
установява,че едно от лицата,което е присъствувало
вечерта на 23.09.2018г. в бар „***“,а именно Х.Ж.А.,не е разпитван в хода на
досъдебното производство, и с оглед попълване на делото с целия отнасящ се към
него фактически и доказателствен материал,настоящия
съдебен състав допусна разпита му.В показанията си,дадени в съдебно заседание
на 08.03.2021г. Х.Ж.А. не оспорва,че е бил вечерта на 23.09.2018г. в бар „***“ в гр.*** и
потвърждава,че на същата дата и място там са били М.И. и подс.А.Т.
момента в който св.Хр.А. е пристъпвал в кафенето,се бил разразил някакъв
скандал между М.И. и В.Д..Не отрича,че е присъствувал
когато са пристигнали полицейските служители Д. и М.,но твърди,че няма спомен
подсъдимия Т. да е употребявал нецензурни думи по адрес на полицейския служител
Е.Д..
По делото като
веществено доказателство са приети 11 броя видеографични
файла,представени към делото на оптически носител CD-R HP с информационен обем
700МВ и производствен номер на диска ***,като
за разпознаване на лицата които са визуализирани на оптическия носител е
извършено поотделно от свидетелите В.В.С.,В.Н.Д.,М. П.Т. и Е.Ж.Д..
От заключението
на вещото лице по изготвената и приета техническа експертиза се установява,че
изследваните файлове са силно фарагментирани и се
наблюдава прекъсване в записа на видеосигнала от камерата.Това прекъсване не е
злонамерена интервенция върху записа,а се дължи на недостатъчна оперативна
памет на компютъра.Изображенията във файловете са инвертирани
и ротирани на 90 градуса,което налага тяхната
допълнителна софтуерна обработка,за да могат да бъдат прегледани нормално с
наличен потребителски софтуер.В резултат на конвертирането на файловете от
библиотечен AVI формат в стандартен видеографичен
формат МР4,същите могат да бъдат прегледани със стандартен потребителски софтуер.Видно
от заключението,конвертираните файлове са копирани на оптически носител и са
приложени към материалите по настоящата експертиза.
От разпита в
съдебно заседание на вещото лице
изготвило техническата експертиза,обект на която са 11 броя видеографични
файла,представени към делото на оптически носител CD-R HP с информационен обем
700МВ и производствен номер на диска *** се установява,че е посетил бар“***“ в
гр.***,направил е оглед на камерите,като заявява,че записът не е свален от
компютъра,на който е направен първично,тъй като компютърът е бил повреден и
това си личи добре на самите записи,тъй като те в голямата си част са
фрагментирани.Записите са били инвертирани и рутирани,т.е. завъртени на 180 градуса още веднъж,но чрез
допълнителна софтуерна обработка са оправени и записани в МР4 формат,който е
стандартен формат за всякакви стандартни видеоплеъри.Вещото
лице заявява в съдебно заседание,че е изгледал записите и е отразил в
хронология това което се вижда и според него е съществено като предмет на
настоящото дело.Категоричен е,че лицата се виждат и който ги познава,може да ги
разпознае.
По
доказателствата:
Изведената въз
основа на събраните и проверени доказателствени
средства фактическа обстановка,която Съдът изложи е установена за което се
цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред-чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства,както и
гласните доказателства-свидетелски показания на Е.Ж.Д.,М.Г.М.,К.К.К.,П.К.К.,М.А.Х.,В.Н.Д.,В.В.С.,Никола С.У.,М.И.И.,М.П.Т.,Х.Ж.А.,И.Л.,обясненията
на подс.А.З.Т.,които съдът отчитайки качеството му в
процеса кредитира само доколкото си съвпадат с останалите доказателства,както и
заключението на приетата по делото техническа експертиза и приетите по делото
като веществени доказателства 11 броя видеографични
файла,представени към делото на оптически носител CD-R HP с информационен обем
700МВ и производствен номер на диска ***.
Фактическата
обстановка по делото е установена по
безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени
по надлежния процесуален ред доказателствени
материали,както и приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при
спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени
доказателства имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за
делото факти.Събраните по делото доказателствени
материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимият
обстоятелства.
Подсъдимият А.З.Т.
не се признава за виновен и отрича авторството на деянието.заявява, че
действията му са били провокирани от нанесения над него побой от страна на В.Д.,а
по отношение на обидните думи изречени по адрес на полицейския служител Е.Д.,подс.Т. изразява съжаление за постъпката си,като твърди,че
е бил афектиран от неправомерното му задържане.Съдът намира,че изложените от
подсъдимия Т. твърдения представят
негова защитна версия като страна в процеса,същите са неистинни с оглед на
изолираността им от достоверния доказателствен
материал по делото.Същите са в явно противоречие с гласните и писмени
доказателства,събрани в настоящия наказателен процес,въз основа на които
обвинението,е доказано по несъмнен начин.Съдът не констатира подкрепящи обясненията
на подсъдимия Т. доказателства,с
изключение свидетелските показания на М.И.И. и М.П.Т..Нито
едни от останалите разпитани в хода на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие свидетели не установи в показанията си,А.З.Т. да е имал
някакви следи от нанесен побой.В съдебно заседание беше разпитан и св.И.Л.-***.
В показанията си св.И.Л. твърди,че е прегледал,както М.И.,така и А.Т.,но не е забелязъл да имат някакви фрактури или травматични
увреждания,като е прегледа е извършен на място в полицейското управление.На
въпрос дали имат някакви оплаквания М.И. и А.Т. отговорили,че нямат такива.
В подкрепа на
приетата за установена от съда фактическа обстановка са свидетелските показания
на Е.Ж.Д.,В.Н.Д.,К.К.К.,П.К.К.,свидетелските
показания на М.М. депозирани в хода на съдебното
следствие,вкл дадените от него в хода на досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с
ал.1 т.2 предл.последно от НПК,свидетелските
показания на М.А.Х. депозирани в хода на съдебното следствие,вкл дадените от нея в хода на досъдебното производство,прочетени
на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1,т.1 и т.2 от НПК,свидетелските показания на И.И.Л. депозирани в хода на съдебното следствие,
свидетелските показания на В.В.С. депозирани в хода
на съдебното следствие,вкл. дадените от него в хода на досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. с
ал.1 т.2 от НПК.Горепосочените гласни доказателства допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията
предшестващи,по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимия А.З.Т.,пряко и
косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието и-времето на
осъществяването,мястото,конкретните действия на подсъдимия.Същите са
логични,непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.Навлизайки в конкретиката на обсъжданата деятелност на подсъдимия А.З.Т.
следва да се има предвид,че двамата полицейски служители Е.Д. и М.М. са категорични в показанията си дадени в съдебно заседание,че
А.Т. и М.И. били в явно нетрезво състояние,афектирани и агресивни,като търсели
саморазправа със собственика на заведението В.Д..Полицейските служители
установили,че едно от външните витринни стъкла е счупено.От свидетеля Д.
установили,че А.Т. и М.И. са буйствали в заведението,защото били в нетрезво
състояние и той ги е изгонил от там,като те за това потърсили саморазправа.Е.Д.
и М.М. в качеството си на полицейски служители се
опитали да успокоят А.Т. и М.И.,но не получили съдействие от тяхна
страна.Успели да ги разделят,като
полицай М.М. започнал да успокоява М.И.,а
полицай Е.Д. се заел с А.Т..М.М. потърсил помощ от
полицейски служител П.К.,който от своя страна повикал за съдействие К.К..Видно от дадените в хода на съдебното следствие
показания на полицейските служители Е.Д.,М.М.,К.К.,свидетелските показания на М.Х.,В.С.,В.Д.,подсъдимия А.Т.
през цялото време употребявал псувни и нецензурни думи спрямо полицейските
служители.При опит да бъде задържан и да
му бъдат поставени белезници,той дърпал ръцете си и отправял нецензурни думи
спрямо полицаите и най-вече спрямо полицай Е.Д.,псувал го,заканвал се с
престъпления против личността,казвайки му „ще ми лапаш кура“,“ще ми правиш
свирки“,ще ми станеш жена“,“ще ви пръсна задниците“,“ще ви изнасиля“,“копеле“,“курво,пусни
ме“,“боклук“,“ще ви пречукам“ и т.н.
Обстоятелството,че
при депозирането на показанията в съдебно заседание горепосочените свидетели не
си спомнят подробности и детайли и
констатирането на несъществени противоречия не внася съмнение в тяхната
правдивост и достоверност и не намалява тяхната доказателствена
стойност.Обяснение за тези констатации е изминалият период от време от датата
на възпроизвежданите обстоятелства до депозиране на показанията пред съда.
Внимателния
анализ на показанията на свидетелите Х.Ж.А. и Н.У. води настоящия съдебен
състав до извода,че техните показания не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията
предшестващи,по време и последващи обсъжданата деятелност на подсъдимия А.З.Т.,не възпроизвеждат нито пряко,нито косвено
отделни елементи от развитието и-времето на осъществяването,мястото,конкретните
действия на подсъдимия,тъй като и двамата свидетели твърдят в показанията си
дадени в хода на съдебното следствие,че нямат преки впечатления от поведението
на А.З.Т. на инкриминираната дата и място.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелите М.И.И. в частта
им в която отрича,заедно с подс.Т. да са преследвали св.В.Д.,да
са го псували,да са се заканвали с нанасяне на побой,както и твърдението му,че А.Т.
не е употребявал нецензурни думи срещу полицейския служител Е.Д..Тази част от
показанията му не се подкрепя от останалите свидетелски показания,като при
извършване на оценката ,съдът съобрази обстоятелството,че свидетеля е пряко
заинтересован от изхода на делото,предвид на това че за същото деяние на него е
повдигнато обвинение със същата правна квалификация,като делото се разглежда в Каварненски районен съд.
Заключението на
вещото лице по назначената и изготвена по делото техническа експертиза Съдът възприе
изцяло,като счете,че същото е обективно,компетентно,всестранно,пълно и относимо към предмета на доказване в производството в съответните
фази на процеса на базата на представените от компетентните органи
материали.Освен това заключението не е оспорено от страните в процеса.От
техническата експертиза и приетите по делото като веществени доказателства 11
броя видеографични файла,представени към делото на
оптически носител CD-R HP с информационен обем 700МВ и производствен номер на
диска *** се установява кои лица са присъствували на
инцидента и какво е било съприкосновението,взаимодействието между тези
лица.Доколкото обвинението касае
по-скоро вербалната активност на подс.Т.,това няма
как да бъде запечатано от камерите,тъй като записите не са придружени със звук.
Останалите
събрани в процеса писмени доказателства- докладни записки ,ежедневна ведомост и
месечен график,заповед за назначаване на държавен служител и длъжностна
характеристика,протокол за доброволно предаване,протоколи за
предупреждение,заповеди за задържане на лице,декларация Приложение № 1,фиш за
спешна медицинска помощ,съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените писмени,веществени и
гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята съвкупност система
от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват отделни
доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до извод,който
е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието
и виновността на дейците.
Според
разбирането на настоящия съдебен състав,обвинението по делото по отношение на
подсъдимият А.З.Т. е доказано по
несъмнен начин на базата на инкорпориращите преки и косвени доказателства за
изложените в свидетелските показания на Е.Ж.Д.,В.Н.Д.,К.К.К.,П.К.К.,свидетелските показания на М.М.
депозирани в хода на съдебното следствие,вкл дадените
от него в хода на досъдебното производство,прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 предл.последно от
НПК,свидетелските показания на М.А.Х. депозирани в хода на съдебното следствие,вкл дадените от нея в хода на досъдебното производство,прочетени
на основание чл.281 ал.4 вр. с ал.1,т.1 и т.2 от НПК,свидетелските показания на И.И.Л. депозирани в хода на съдебното следствие,
свидетелските показания на В.В.С. депозирани в хода
на съдебното следствие,вкл. дадените от него в хода на досъдебното
производство,прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. с
ал.1 т.2 от НПК обстоятелства,писмените
доказателства изчерпателно изброени по-горе,техническата експертиза и приетите по делото като веществени
доказателства 11 броя видеографични файла,представени
към делото на оптически носител CD-R HP с информационен обем 700МВ и
производствен номер на диска ***,които кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния
факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки
горепосочените преки и косвени доказателства по свое вътрешно убеждение,Съдът
намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду
си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от
веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено
възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и
виновността на дееца.
С оглед на
гореизложеното,настоящия съдебен състав приема,че горепосочените косвени доказателства
могат да послужат като единствена основа
за изграждане на осъдителна присъда по отношение на повдигнатото на
подсъдимия А.З.Т. обвинение за престъпление по чл.325 ал.2,предл.1
във връзка с ал.1 от НК за това,че на
23.09.2018г. в гр.*** е извършил непристойни действия,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-в бар «***» говорел
на висок глас,викал и се боричкал с М.И.И.,а на пл.»***» пред заведението спрямо В.Н.Д. се държал
агресивно,псувал го и му се заканвал с нанасяне на побой и спрямо полицейския
служител Е.Ж.Д.-младши полицейски инспектор в група «Охранителна полиция» при
РУ гр.***,употребявайки нецензурни думи,обиждал го,псувал го и му се заканвал с
престъпление против личността,като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта,изпълняващ задължения по опазване на обществения
ред-полицейския служител Е.Ж.Д.-престъпление по чл.325 ал.2,предл.1
във връзка с ал.1 от НК.
От правна страна:
От описаната и
установено от доказателствата по делото
фактическа обстановка се налага безспорния извод,че подсъдимият е осъществил
действията описани по-горе.Несъмнено същите могат да бъдат квалифицирани като непристойни,груби
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение и незачитане на
установените правила и норми на поведение в обществото.
Настоящия съдебен
състав приема,че от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.325 ал.2 предл.1 във връзка с
ал.1 от НК.
Обект на
престъплението по чл.325 от НК са установеният в страната ред и обществено
спокойствие.Основният признак на деянието чрез което се осъществява
престъплението хулиганство,са непристойни действия с които грубо да се нарушава
обществения ред и да се изразява явно неуважение към обществото.Хулиганските
действия може да са извършени в
най-разнообразни форми,като публичността не е задължителен елемент от състава
на престъплението.Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществена опасност на
деянията,като разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна
оценка на всяко деяние,на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата
обществена опасност.това престъпление може да се осъществи в реална и идеална
съвкупност-/така Постановление № 2/29.06.1974г. по н.д.№ 4/74г. на Пленума на
ВС/.
В конкретния
случай настоящия съдебен състав
възприема,че с действията си подсъдимия А.З.Т. е осъществил именно
състава на престъплението по цитирания
законов текст.Едва ли има съмнение,че с цялостното си поведение подсъдимият е
демонстрирал грубо и явно неуважение към обществото,както и че е нарушил установения
обществен ред.Описаните по-горе действия съдът характеризира като пълно
незачитане на установените правила и норми в обществото,липсата на уважение и
респект към дейността на органи изпълняващи задълженията си по опазване на
обществения ред.Същите действия представляват демонстрация на липсата на
каквото и да е било уважение към личността на другите членове на
обществото,както и към институциите в Р.България.
Не може в случая
да бъде възприета тезата на защитата,че подсъдимият А.З.Т. с установеното поведение
е демонстрирал единствено моментна вербална емоция,представляваща негова
защитна реакция.Това е така защото е демонстрирана упорита последователност на
подсъдимия в извършването на описаните нееднократно в настоящото
изложение,непристойни действия,налице е сериозен интензитет на описаните
действия,тези действия не са били провокирани от никой от лицата присъствували в заведението и пред него и най-вече,подс.Т. не само не се е повлиял от указанията дадени му от
полицейските служители да преустанови противоправното
си поведение,но при опит да бъде задържан
и да му бъдат поставени белезници,той дърпал ръцете си и отправял
нецензурни думи спрямо полицаите и най-вече спрямо полицай Е.Д.,псувал
го,заканвал се с престъпления против личността,казвайки му „ще ми лапаш
кура“,“ще ми правиш свирки“,ще ми станеш жена“,“ще ви пръсна задниците“,“ще ви
изнасиля“,“копеле“,“курво,пусни ме“,“боклук“,“ще ви пречукам“ и т.н.
Изложеното
по-горе даде основание на настоящия съдебен състав да приеме,че деянието в което
е бил обвинен подсъдимия Т. е осъществено от обективна страна и покрива
признаците на престъпление по чл.325 ал.2 предл.1 вр. с ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл,по смисъла на чл.11
ал.2 от НК,т.е подсъдимият А.З.Т. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си,предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаел тяхното настъпване.Подсъдимият А.З.Т. е съзнавал,че
извършването на поредицата от действия и цялостното му поведение в заведението
и пред него-в бар «***» говорел на висок глас,викал и се боричкал с М.И.И.,а на пл.»***»
пред заведението спрямо В.Н.Д. се държал агресивно,псувал го и му се
заканвал с нанасяне на побой и спрямо полицейския служител Е.Ж.Д.-младши
полицейски инспектор в група «Охранителна полиция» при РУ гр.***,употребявайки
нецензурни думи,обиждал го,псувал го и му се заканвал с престъпление против
личността,като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта,изпълняващ задължения по опазване на обществения ред-полицейския
служител Е.Ж.Д.,представляват грубо нарушение на обществения ред.С тези си
действия съпроводени със съпротива спрямо орган на властта по смисъла на чл.93
ал.2 от НК той е целял да препятства изпълнението на задълженията по опазване
на обществения ред от страна на полицейския служител Е.Д.,да демонстрира
пълното си незачитане към институциите и установените и общовъзприети
правила за поведение в обществото.
Ето защо,съдът
призна за виновен подсъдимия в извършването на престъплението по чл.325 ал.2 предл.1 вр.с ал.1 от НК.
По вида и размера
на наказанието:
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.З.Т.,съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателноправната ни система,а
именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия
принцип на наказателноправната
ни система за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на
чл.325 ал.2 от НК законодателят е
предвидил следното наказание: „Лишаване от свобода“ до 5 години.В настоящия
случай не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,при
които и най-ниския размер на предвиденото в текста на закона/чл.325 ал.2 от НК/
наказание „лишаване от свобода“ би се оказал несъразмерно висок в конкретния
случай,поради което не са налице основания за прилагането на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателното отговорност на подсъдимия
,съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,мотивите за
извършване на престъплението,степента и формата на вината,както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи вината
обстоятелства не са налице. При определяне на наказанието съдът счете, че за
извършеното престъпление от подсъдимият А.З.Т.
следва да му наложи наказание от свобода за срок от 6/шест/ месеца.По
отношение на подсъдимият А.З.Т. са налице предпоставките за прилагане института
на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три години лишаване от
свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимият Т. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязла в сила присъда и
3/Съдът намира,че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимият не
е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание.Съдът намира,че
самият факт на обвинението и наказателния процес,на осъждането и налагането на
определено наказание са от естество да окажат върху подсъдимият Т. и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително
въздействие.При това „условното осъждане” притежава и специфичен
предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимият в изпитателния срок извърши
друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият Т.
съществено положително мотивационно въздействие.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание,ще въздейства в достатъчна степен
върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в съзнанието
и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,без с тази малка по-обем
принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,съответна на
целите на индивидуалната превенция,предвидени в чл.36 от НК.В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност,а не толкова със строгостта
си,като с него А.З.Т. ще бъде
предупреден,че подобно поведение не може да бъде толерирано,а само наказвано,едновременно
с което ще даде възможност той да
преосмисли напълно извършеното.Определеното при горепосочените съображения
наказание на подсъдимия,Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпления санкция и прецени за необходимо,достатъчно и справедливо за
постигане целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 от НК и преди
всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,както и за постигане
на генералната превенция,а именно: да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави,да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления,да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
веществените доказателства:На основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК вещественото
доказателство оптически носител CD-R HP с информационен обем 700МВ и
производствен номер на диска *** настоящия съдебен състав постанови да се
изпрати на РУ гр.*** за унищожаване.
Относно разноските:
По предявеното
обвинение,подсъдимият бе признат за виновен,като при този изход на
наказателното дело и на основание чл.189 ал.3 от НПК,Съдът го осъди да заплати
направените по делото разноски в размер
на 387,75/триста осемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/
лева,представляващи изплатено на вещото лице
възнаграждение по назначената СТЕ.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..