№ 1084
гр. Перник, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД
срещу А. В. С., ЕГН **********, ************* за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
1481,05 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
************* (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 719,00 лева
представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2020 г. до 03.07.2021 г. 187,43
лева лихва за забава в периода от 11.11.2019 г. (датата на забава) до 03.07.2021 г.
(предсрочна изискуемост), 1196,16 лева законна лихва в периода от 03.07.2021 г. до
29.05.2024 г. и осъждане на ответника да заплати сума в размер на 1420,80 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – Фаст в размер на 425,24
лева и Флекси в размер на 995,56 лева, за които суми (главница, възнаградителна лихва
и такава за забава) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 2825/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за задължението за
допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 1600,00
лева със срок от 36 месеца, като уговорения ГЛП е 41,00%, ГПР 49,14 %, а общото
задължение е в размер на 2780,01 лева. Пояснява, че е налице и друг договор,
съдържащ допълнителни услуги на стойност 1600,00 лева, като общото задължение
възлиза на 4380,01 лева. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от
допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.
Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това
споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат
ползвани. Сочи, че ответниците няколкократно са ползвали услуга промяна дата на
погасителна вноска и промяна на погасителен план.
Твърди, че със сумата по Договора е рефинансирано друго задължение на в
1
размер на 68,23 лева, а остатъкът в размер на 1531,77 лева е преведен по банкова
сметка на ответника на 15.10.2019 г.
Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 506,05
лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.
Пояснява, че претенцията за обезщетение за забава се начислява върху цялата
вноска – сбора от главница, възнаградителна лихва и такса за допълнителни услуги.
Твърди, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2021 г.
Излага правното си разбиране за дължимостта на таксите за допълнителни
услуги като твърди, че ответникът се е възползвал и от двете такива.
С оглед моли съда да уважи предявените искове.
Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Ищецът депозира писмено становище, с което поддържа претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителни с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването
на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита
с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4).
размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за
вземанията е прекъсвана.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай
че ищецът докаже горното.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
Налице е предпоставката за разглеждане на осъдителните претенции, тъй като за
тях е отказано издаване на заповед за изпълнение.
2
На база служебните задължения съда, приложимото право и относима съдебна
практика, този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което
се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски
по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има
неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно
непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения
член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за
кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
При този правен извод исковете, с които се претендира договорна лихва за
периода от 10.06.2020 г. до 03.07.2021 г., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – Фаст и Флекси са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че ответникът е
заплатил 505,82 лева по Договора като последното плащане е на 07.07.2020 г. При
извода за дължимост на чиста стойност на кредита, това плащане следва да се отнесе
към задължението за главница, поради което непогасена е сума в размер на 1094,18
лева, до който размер следва да се уважи главния иск и отхвърли до пълния предявен
размер.
3
При извода за основателност на част от чистото задължение по Договора,
основателна е акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост
произтича пряко от закона. С оглед конкретно установените погасявания, съдът
намира, че са били налице предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като ответникът е изпаднал в забава. Доколкото обаче платеното се
отнася единствено към задължението за главница, съдът по правилото на чл. 162
изчисли, че в периода от 11.11.2019 г. до 10.03.2021 г. забава не е налице. Такава е
налице от 11.03.2021 г. до 03.07.2021 върху четири непогасено месечни вноски, като
съдът изчисли, че дължимата се сума за обезщетение за забава в този период е в
размер на 2,65 лева, до който размер този иск следва да се уважи и отхвърли до пълния
предявен такъв.
При тези правни изводи доказан по основание е и искът за законна лихва в
периода от 03.07.2021 г. до 29.05.2024 г., но до размер от 365,31 лева, отново изчислен
от съда по правилото на чл. 162 ГПК върху дължимата се сума от 1094,18 лева, до
който следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен такъв.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива му се
дължат. Доказани са такива в общ размер на 681,76 лева депозит за вещо лице и за
държавна такса. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото. Съобразно изгода от спора
в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 242,99 лева разноски в
настоящото и заповедното производства.
Ответникът не е претендирал и не е сторил разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл 23 ЗПК, че в полза на „Профи кредит България” ЕООД ЕИК
********* съществува изискуемо вземане срещу А. В. С., ЕГН **********,
************* сума в размер на 1094,18 лева, представляваща непогасена част от
чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит *************, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2,65 лева - обезщетение за забава в
периода от 11.11.2019 г. до 03.07.2021 г., и 365,31 лева - обезщетение за забава в
периода от 03.07.2021 г. до 29.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А. В. С. дължи на Профи кредит България” ЕООД ЕИК
********* главница по договор за потребителски кредит *************, за разликата
над 1094,18 лева до пълния предявен размер от 1481,05 лева, по исковете за
обезщетение за забава за разликата над 2,65 лева до пълния предявен размер от 187,43
лева в периода от 11.11.2019 г. до 03.07.2021 г. и за разликата над 365,31 лева до
пълния предявен размер от 1196,16 лева в периода от 03.07.2021 г. до 29.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че А. В. С. дължи на „Профи кредит България” ЕООД ЕИК
********* сума в размер на 719,00 лева представляваща договорна лихва за периода
от 10.06.2020 г. до 03.07.2021 г., както и за осъждане на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
на А. В. С. да заплати на „Профи кредит България” ЕООД сума в размер на 1420,80
4
лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – Фаст в размер на
425,24 лева и Флекси в размер на 995,56 лева, за които суми (главница,
възнаградителна лихва и такава за забава) е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 2825/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за
задължението за допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. С. да заплати в полза на
„Профи кредит България” ЕООД сума в общ размер на 242,99 лева – разноски в
исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5