РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 48 по описа за 2022
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите във връзка с чл. 83, ал. 4 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на „*******“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с. *****, община Троян, област Ловеч, Вилна зона, „*******“,
представлявано от А.И. М. в качеството й на управител, чрез Адвокатско
дружество „Г., И., А. и К.“, със съдебен адрес:*** срещу Акт за регистрация по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ № 110422100951111 от 08.03.2021 г., издаден от
Р.Д.К.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение № 2 от 10.01.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново.
В жалбата се сочи, че не се
оспорва Акта за регистрация
по ЗДДС, а само посоченото в диспозитива правно основание, а именно - чл. 96,
ал. 10 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че такова не е налице, тъй като според
него от страна на издателя на акта и решаващия орган е направено неправилно
интерпретиране на правната регламентация, което пряко противоречи с концепцията
и целта на правните норми на чл. 96, ал. 10 и 11 от ЗДДС.
Излагат се доводи, че незаконосъобразно са смесени режимите по чл. 96, ал. 10 и този по чл. 96,
ал. 1, изречение второ от ЗДДС. Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 96,
ал. 10 от ЗДДС е насочена към предотвратяване избягването на регистрация по
ЗДДС на лица, които към момента, в който наближават границата за задължителна
регистрация по ЗДДС, формално юридически прехвърлят търговския обект на друго
лице, но на практика двете лица имат общ патримониум, дейността на обекта
продължава да е същата и с действието по поемането му от ново лице се цели само
избягване на регистрация по ЗДДС. Счита също, че целта на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС е да обхване случаите, при които данъчният субект извършва множество по
принцип облагаеми доставки в рамките на кратък времеви период, като с
въвеждането на изискването за подневно изчисляване на достигнатият оборот се
превантира избягването на регистрация по ЗДДС на такива данъчни субекти. Идеята
е да се противостои на практиката търговците, които приближават прага за
регистрация по ЗДДС, да учредяват нови дружества и да прехвърлят дейността си
към тях единствено с цел заобикаляне на данъчните норми и избягване на данъчна
регистрация, а оттам и на данъчно облагане.
Посочва се, че в конкретния
случай изобщо не е налице подобна
хипотеза, тъй като „****“ ЕООД (чийто оборот се сумира в оборота на „*******“
АД), е регистрирано лице по ЗДДС,
считано от 21.01.2015 г., поради което е очевидно, че ако същото беше
продължило да осъществява дейността по управление на хотелски комплекс „***“,
то по никакъв начин нямаше да доведе до избягване на данъчно облагане и
ощетяване на фиска. Казано с други думи, няма как в случая целта да е избягване
на данъчна регистрация, след като такава вече е била направена.
В заключение се иска да се отмени/заличи от
основанията за издаване на АРЗДДС № 110422100951111 от 08.03.2021 г.
разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, като остане само това по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС. Претендират се направените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващият „*******“ АД
се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на заявените в
нея правни основания и развива съображения по съществото на правния спор.
Претендира сторените разноски съгласно представен списък.
Ответникът по делото - Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика - Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата,
претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и за внесена държавна такса пред ВАС във връзка с
обжалването на определение на АдмС Ловеч по настоящето дело, постановено на
24.02.2022 г. в о.с.з., за които представя списък.
Съдът
след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на
чл.160, ал.2 от ДОПК, предвид заявените с жалбата основания, както и служебно,
в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото няма спор, че „*******“ АД е подало до офиса на
НАП гр. Ловеч при ТД на НАП Велико Търново по електронен път заявление за
задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал.1 от ЗДДС с вх. № 0000-0083535/22.02.2021
г. /л. 320-321/. Към заявлението е приложена справка за облагаемия оборот по
месеци за последните 12 месеца преди текущия /л. 322/.
С Резолюция за извършване на проверка №
112692100726348/23.02.2021 г. на Орган по приходите при ТД на НАП В. Търново
/л. 319/ е опредЕ. Р.К.на длъжност Главен инспектор по приходите в офис Ловеч,
да извърши проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на „*******“ АД с ЕИК ******.
След извършена проверка Гл.инспектор по приходите в ТД
В.Търново – офис Ловеч с АРЗДДС № 110422100951111/08.03.2021 г. /л. 96-98/ е
разпоредил да се регистрира по ЗДДС „*******“ АД, като датата на регистрация е
датата на връчване на настоящия акт/датата на вписване на обстоятелствата по
чл. 10 от ЗДДС в търговския регистър (при регистрация на основание чл. 132 от ЗДДС).
От представените документи и извършената
справка в информационната система на НАП е установено, че „*******“ АД с ЕИК ****** е вписан в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ и в регистъра на НАП на
01.02.2021 г. Сред множеството дейности, вписани в предмета на
дейност са управление и маркетинг на хотели, туристически, туроператорски и
агентски услуги. Проверяваното акционерно дружество се представлява от - А.И.П.
и К.В.Д., като членове на съвета на директорите на дружеството са лицата А.И.П.,
К.В.Д. и Г.А.К.. Дейността на дружеството е предоставяне на туристически услуги
- хотелиерски, ресторантьорски, питейни и развлекателни в хотелски комплекс -
Хотел „***“ с. *****, Вилна зона, като се осъществява в с.*****, Вилна зона,
общ.Троян в нает обект - хотелски комплекс „***“, състоящ се от корпус за
настаняване, ресторант, лоби бар, воден бар, басейн и спа-център. Има договор
за наем от 29.01.2021 г. с наемодател „****“ ЕООД с ЕИК ****. Установена е също
регистрацията на 4 бр. фискални устройства /ФУ/ ЕКАФП с осъществена
дистанционна връзка с НАП, както следва: на 08.02.2021 г. за обект „Рецепция“;
на 09.02.2021 г. за обект „Ресторант“; на 11.02.2021 г. за обект „Лоби бар“ и
на 15.02.2021 г. за обект „Воден бар“.
В АРЗДДС е отразено, че основни клиенти
на проверяваното дружество са физически лица и „****“ ЕООД. „*******“ АД има 2 наети лица по
трудови правоотношения - изпълнителен директор - К.В.Д. и експерт маркетинг - М.А.М.,
като е направена констатация, че проверяваното дружество не разполага с кадрова
обезпеченост за отчетените от него доставки.
Съгласно
представената при проверката справка за облагаемия оборот по дни към 16.02.2021
г. лицето има облагаем оборот в размер на 50 001.44 лв., формиран от
предоставени услуги по настаняване, изхранване, от питейни заведения, ползване
на басейн, масажи и организирани мероприятия.
За
финансиране на дейността проверяваното лице е ползвало паричен заем от
неперсонифицараното дружество „*****” ДЗЗД с ЕИК *****, представлявано от М.В.М..
Представен е договор за заем от 17.02.2021 г. в размер на 16 600 лв.
Извършените справки в НАП показват, че същият е и бил представляващ, управляващ
и член на органи на управление на множество търговски дружества със задължения
за ДДС в особено големи размери.
Установено е също, че съдружници в „*****”
ДЗЗД са „*****“ ЕООД с ЕИК ***** - мажоритарен съдружник, представлявано от С.А.Ч.и
„*****“ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от О.М.П.. С.А.Ч.е бил управляващ на „*****С“
ЕООД, който е със задължения за ДДС в особено големи размери, а другият
съдружник – „*****“ ЕООД е също със задължения за ДДС в особено големи размери.
Отделно от горното, от направените в хода
на проверката справки досежно свързаността на лицата се установило, че М.В.М. е
баща на дъщерята на представляващата и член на съвета на директорите на „*******“
АД - А.И.П., а именно Д.М. М.. М.В.М. е бил и едноличен собственик на „*****“
ЕАД с ЕИК ***** в периода от 24.05.2008 г. до 31.07.2012 г., след което от
31.07.2012 г. до 29.09.2016 г. едноличен собственик на „*****“ ЕАД става
неговия син Г.М.М., и последно собственик става К.А.К.. Синът Г.М.М. и неговата
майка Е. Г. М. са били в съвета на директорите на „*****“ ЕАД, който е
осъществявал хотелиерски услуги в множество курортни места, включително и в
Хотелски комплекс „***” с. ***** в същите обекти, със същата дейност и под
същата марка, както и „*******“ АД. Към момента Г.М.М. е назначен по трудови
правоотношения в „****“ ЕООД като икономист туризъм.
В АРЗДДС е отразено също, че „*****“ ЕАД, регистриран в ТРРЮЛНЦ на
24.05.2008 г., е със задължения за задължителни осигурителни вноски и ДДС в
особено големи размери. Член на съвета на директорите и управляващ на „*****“
ЕАД е бил и И.А.И., който е едноличен собственик и управляващ на „****“ ЕООД с
ЕИК *****, регистриран в ТРРЮЛНЦ на 06.01.2015 г., което е също със задължения
за ДДС и осигурителни вноски в особено големи размери и осъществявало същата
дейност в Хотелски комплекс „***” с. ***** преди проверяваното лице „*******“
АД.
Приходната администрация е установила и че М.В.М. чрез
представляваните от него „*****“ АД с ЕИК ***** и ЕТ „*****“ с ЕИК ***** е
мажоритарен съдружник в „*****“ ООД - в несъстоятелност с ЕИК *****,
регистриран в ТРРЮЛНЦ на 24.07.2012 г. и също със задължения за осигурителни
вноски и ДДС в особено големи размери. К.А.К. също е съдружник в „*****“ ООД - в
несъстоятелност, което е осъществявало същите хотелиерски услуги в хотелски
комплекс „***” с. *****, както „*****“ ЕАД, които в последствие се осъществяват
от „****“ ЕООД и последно от проверяваното лице „*******“ АД.
Като релевантни за проверката са посочени и фактите, че другата
представляваща, член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „*******“
АД - К.В.Д. е работила по трудови правоотношения последователно в ЕТ „*****“
като сервитьор/барман, в „*****“ ЕАД като служител резервации и ръководител
отдел по маркетинг, в „*****“ ООД – в несъстоятелност като управител хотел и в „****“
ЕООД като управител хотел. Другото наето лице в „*******“ АД като експерт
маркетинг – М.А.М.е работила в „*****“ ООД – в несъстоятелност като организатор
продажби и реклама и в „****“ ЕООД като ръководител отдел в ресторант.
Установено е също, че данните в ИС „Фискални
устройства с дистанционна връзка” показват, че регистрираните 4 бр. фискални
устройства от „*******“ АД, са прехвърлени от „****“ ЕООД. Подобно прехвърляне
на фискални устройства е имало и от „*****“ ЕАД на „*****“-в несъстоятелност
ООД, и на „****“ ЕООД.
В АРЗДДС е посочено и че „****“
ЕООД и проверяваното лице „*******“ АД имат общи упълномощени лица за подаване
на документи по електронен път и ползване на електронните административни
услуги, предоставяни от НАП, а именно И.А.И. като физическо лице представляващ
на „****“ ЕООД, „*****“ ООД, ЕИК *****, с автор на КЕП А.Ц.П., „*****“ ООД, ЕИК
*****, с автор на КЕП Р.К.Б..
Към датата на издаване на АРЗДДС
персонала на „****“ ЕООД, работещ в Хотелски комплекс „***” с. ***** все още е бил
действащи трудови договори, макар формално „****“ ЕООД да е преустановил
дейност в хотелския комплекс. Предвид обстоятелството, че „*******“ АД има само
2 лица назначени по трудови правоотношения - изпълнителен директор и експерт
маркетинг, е направено заключение, че отчетените доставки на хотелиерски услуги
от „*******“ АД са извършени с персонала на „****“ ЕООД.
Предвид гореизложеното в АРЗДДС
№ 110422100951111/08.03.2021 г. е направен извод, че се очертава кръг от
свързани лица и лица действащи съгласувано по смисъла на §1, т.3 от ДОПК и на §1,
т.93 от ДР на ЗДДС, осъществявали последователно хотелиерска дейност в Хотелски
комплекс „***” с. ***** с цел избягване плащане на ДДС и задължителни
осигурителни вноски.
Последно осъществявали дейност
в хотелския комплекс са „****“ ЕООД, заместен от проверяваното лице „*******“
АД.
Съгласно данните в ИС „Фискални
устройства с дистанционна връзка” Фискален Принтер DT792852 регистриран
от проверяваното лице на 08.02.2021 г. за обект „Рецепция” е бил регистриран от
„****“ ЕООД за обект „Воден бар” и дерегистриран от него на 03.02.2021 г.;
Фискален Принтер DT792850, регистриран на 09.02.2021 г. от „*******“ АД за обект „Ресторант” е бил
регистриран от „****“ ЕООД за обект „Лоби бар” и дерегистриран от него на
05.02.2021 г.; Фискален Принтер DT792848,
регистриран на 11.02.2021 г. от „*******“ АД за
обект „Лоби бар” е бил регистриран от „****“ ЕООД за обект „Рецепция” и дерегистриран
от него на 09.02.2021 г.; Фискален
Принтер DT792849, регистриран
на 15.02.2021 г. от „*******“ АД за обект „Воден бар” е бил регистриран от „****“
ЕООД за обект „Ресторант” и дерегистриран от него на 11.02.2021 година.
Установено е също, че извършената
справка в ИС „Фискални устройства с дистанционна връзка” показва, че за последните
12 последователни месеца, включително текущия, т.е. за периода от 01.03.2020 г.
до 08.02.2021 г. включително „****“ ЕООД има формиран облагаем оборот от
хотелиерски услуги в Хотелски комплекс „***” с. *****, както следва: от обект „Рецепция”
- облагаем оборот в размер на 663 169.65 лв.; от обект „Воден бар” – 25 040.93
лв.; от обект „Лоби бар” – 6 048.56 лв. и от обект „Ресторант” – 86 399.00 лв.
На 09.02.2021 г. за обект „Рецепция“, когато фискалното устройство е
дерегистрирано в 11.18 ч. от „****“ ЕООД са отчетени 2 515.49 лв.
Първите отчетени продажби на „*******“ АД за
обект „Рецепция“ са на 09.02.2021 г. в 12.39 ч.
Тези фактически установявания, отразени в Акт за регистрация по Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ № 110422100951111 от 08.03.2021 г., издаден от
Р.Д.К.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново,
потвърден с Решение № 2 от 10.01.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, не се опровергават от
жалбоподателя.
Въз основа на горните фактически установявания в АРЗДДС е
направен извод, че „*******“ АД на 09.02.2021 г. има облагаем оборот най-малко
в размер на 665 685.14 лв. и заедно с реализирания от него оборот на 09.02.2021
г. в размер на 19 561.91 лв. облагаемият оборот по чл. 96, ал. 10 във връзка с
ал.1 от ЗДДС е най-малко в размер на 685 247.05 лв. Прието е, че за
жалбоподателя са налице обстоятелствата за задължителна регистрация по чл. 96,
ал.1 от ЗДДС в специфичната хипотеза на ал.10 на същия член от закона. При тези
констатации издателят на АРЗДДС е стигнал до извода, че за „*******“ АД са
налице обстоятелствата за задължителната регистрация по ЗДДС и е установил
наличието на следните основания за извършване на регистрацията по ЗДДС –
задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот по чл. 96, ал.1 и ал. 10
от ЗДДС.
„*******“ АД е обжалвал АРЗДДС №
110422100951111/08.03.2021 г. пред Директора на Дирекция ОДОП В.Търново с
искане да се отмени/заличи от основанията за издаване на оспорения АРЗДДС
разпоредбата на чл. 96, ал.10 от ЗДДС, като остане само това по чл. 96, ал.1 от ЗДДС.
С Решение № 59/07.06.2021 г. на Директора
на дирекция ОДОП В. Търново /л. 35-45/ жалбата на дружеството е била оставена
без разглеждане. След обжалване на същото по съдебен ред е постановено Определение № 812/06.12.2021 г. по адм. д. № 218/2021 г. на АдмС Ловеч /л. 23-25/, с
което Решение № 59/07.06.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП В. Търново е
отменено и делото е изпратено като преписка на Директора на дирекция ОДОП В.
Търново за разглеждане по същество на жалабата на „*******“ АД срещу АРЗДДС №
110422100951111/08.03.2021 г.
В резултат на това, с Решение № 2/10.01.2022
г. на Директора на дирекция ОДОП В. Търново /л. 16-19/ е потвърден Акт за
регистрация по ЗДДС № 110422100951111/08.03.2021 г., издаден от Р.К.на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново. В същото е
направено заключение, че дружествата „*******“ АД и „****“ ЕООД са развивали
еднородна дейност в един и същи търговски обект, с едни и същи активи, под едно
и също търговско наименование, както и че се касае именно за лица, действащи
съгласувано по смисъла на §1, т. 93 от ДР на ЗДДС. Поради това на основание чл.
96, ал. 10 от ЗДДС в облагаемия оборот на „*******“ АД за задължителна
регистрация е включен и оборотът, реализиран в обекта от „****“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в изискуемия срок, пред надлежен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно
чл.160, ал.2 във вр. с чл.83, ал.4 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира,
че процесният акт за регистрация е издаден от орган по приходите при ТД на НАП
– Велико Търново, който е компетентен съобразно чл. 83, ал. 2 от ДОПК и чл.
102, ал. 1 от ЗДДС, видно и от Заповед № 238/15.03.2017 г. на Директора на ТД
на НАП Велико Търново /л. 46/.
АРЗДДС № 110422100951111 от 08.03.2021 г. е съставен в изискуемата от закона
писмена форма и е мотивиран, като са посочени фактическите основания за
издаването му и приетите за приложими правни норми.
При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от
органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват отмяната на акта за регистрация само на това
основание, такива не се и твърдят.
Актът за регистрация по ЗДДС е издаден
въз основа на Заявление за регистрация по ЗДДС от търговското дружество, което
не оспорва целения с подаване на заявлението за регистрация и постигнат от него
краен резултат – получаване на задължителна регистрация по ЗДДС. Жалбоподателят
иска да се отмени/заличи от основанията за издаване на АРЗДДС № 110422100951111
от 08.03.2021 г. разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, като остане само това
по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Чрез посочване в правните основания на
АРЗДДС на чл. 96, ал.10 от ЗДДС в диспозитива е намерило отражение развитото в
мотивите на акта разбиране на органа по приходите, че е налице особена хипотеза
на правоприемство, водеща до изместване на датата, на която е следвало да се
подаде заявление за регистрация при наличието на условия за задължителна
такава. Органът по приходите е приел, че „*******“ АД е следвало да подаде
заявление за задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС в 7-дневен срок
от датата, на която е достигнало до този оборот, т.е. най-късно до 16.02.2021
г., а заявлението е било подадено на 22.02.2021 г., т.е. с 6 дни закъснение.
Според жалбоподателя спорно е към кой момент е следвало да се подаде заявление
за задължителна регистрация и чрез кои доставки е достигнат облагаемия оборот –
само на база заявените в искането или
следва да се включат и доставките, извършени от предходните собственици на
търговските обекти в хотел „***“.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл. 96, ал. 10 от ЗЗДС се явява специална спрямо
общия случай на задължителна регистрация по ЗДДС, инкорпориран в първото
изречение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като цели защита на
фискалните интереси на държавата.
Спорният въпрос между страните е
относно приложението на материалния закон и е свързан с това дали са
осъществени предпоставките за регистрация на дружеството по чл. 96, ал. 10 във
връзка с ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 96, чл. 10, в приложимата й
редакция, предвижда, че всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
Според предвиденото в чл. 96, ал. 10,
която алинея се явява специална спрямо ал. 1, при последователното извършване
на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани
лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо
лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали
последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг
от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита
за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на
еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна,
когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от
следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи,
персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Съгласно цитираната нормативна уредба могат да бъдат направени следните правни
изводи:
На първо място, въз основа съдържанието на
ал. 11 на чл. 96 ЗДДС не се приема, че е осъществено последователно извършване
от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за
повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното
лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда
на ал. 10. В случая обаче, е установено по безспорен начин чрез регистрираните
в НАП фискални устройства на двете дружества, че „****“ ЕООД е извършвало
търговска дейност в обекта до 09.02.2021 г., 11.18 ч., когато е е
дерегистрирано фискалоното устройство от „****“ ЕООД за обект „Рецепция“, а „*******“
АД е започнало да реализира продажби на същата дата - 09.02.2021 г., в 12.39 ч.
за обект „Рецепция“, когато са отчетени първите продажби от „*******“ АД, от
което следва, че е налице последователно извършване.
По отношение на дейността – за да се счете,
че същата е еднородна, е нужно да са изпълнени две или повече от
предпоставките, регламентирани в чл. 96, ал. 10, изр. второ. Не се спори между
страните, че хотелски комплекс „***“ с адрес: с. *****, община Троян, област
Ловеч, Вилна зона е стопанисван от „****“ ЕООД до 09.02.2021 г. и от същата дата до момента на
извършената проверка от „*******“ АД. Търговският обект хотелски комплекс - Хотел „***“ с. *****, общ. Троян, Вилна зона, е
нает обект, състоящ се от корпус за настаняване, ресторант, лоби бар, воден
бар, басейн и спа-център, в който се предоставят туристически услуги - хотелиерски, ресторантьорски,
питейни и развлекателни услуги и като такова е извършвало дейност стопанисвано от
двете дружества, поради това съдът приема, че е налице последователното
извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект по смисъла на чл.
96, ал. 10 от ЗДДС.
По отношение на изискването за една и съща търговска марка/наименование
на търговския обект – „*******“ е името на обекта, което не е променяно.
Идентитетът е безспорно установен, доколкото това е познатото сред клиентите и
непроменяно наименование на търговския обект по време на експлоатирането му от
двете дружества.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че стопанисваният
от него хотелски комплекс „***“ не отговаря на определението за търговски
обект, дефиниран в ДР на ЗДДС, тъй като хотелският комплекс е съставен от
множество търговски обекти, продажбите от които се отчитат чрез отделни
фискални устройства. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. По
силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, търговски
обект е всяко физическо място, в или от което се извършват доставки на стоки
или услуги. Предвид това, с оглед приложението на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС като
търговски обект се третира всяко помещение, от което се извършват продажби на
стоки или услуги. На тази законова дефиниция отговаря както търговският обект „Рецепция“,
намиращ се в Хотелски комплекс „***“, предназначен за предоставяне на услуги по
настаняване на гости, така и останалите търговски обекти „Ресторант“, „Лоби
бар“ и „Воден бар“, намиращи се в Хотелски комплекс „***“, от които се извършва
продажба на напитки и храни. Всички тези търговски обекти на практика
представляват едно общо цяло, съставляващо стопанисваният от жалбоподателя
хотелски комплекс „***“, с. *****. Предвид това се налага изводът, че щом всеки
един обект от хотелския комплекс отговаря на дефиницията за търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, следователно на същото определение
отговаря и хотелският комплекс. В настоящия случай, за да приложи разпоредбата
на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС, органът по приходите е анализирал извършената
дейност по предоставянето на хотелски услуги от „*******“ АД и от „****“ ЕООД,
конкретно от търговски обект „Рецепция“, във връзка с който е определен
реализирания от жалбоподателя облагаем оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС.
На
следващо място, следва да се посочи, че от тези обекти, както жалбоподателят е
извършвал продажби на стоки и услуги, така и преди него същите стоки и услуги
от същите обекти са предоставяни и от „****“ ЕООД. Видно от наличните в
преписката доказателства и информационната система на НАП (Дневници за продажби
и покупки), доставчиците и на двете дружества не са се променили, както и
основните им клиенти, към които имат издадени фактури („*****“ ЕООД, „*****“
ООД, „*****“ ООД). Освен това, при започване на дейността от жалбоподателя на
09.02.2021 г. в 12,39 ч. от обект „Рецепция“, наименованието на Хотелски
комплекс „***“ също не е променяно.
Следващата предпоставка – използваните
активи да са едни и същи, за което също не се спори, е реализирана. Колкото до
персонала – от информационните масиви на НАП, по-конкретно от справката за
регистрираните трудови договори, приложена към административната преписка
/л.164-174/, е видно, че към датата на издаване на
АРЗДДС /08.03.2021 г./ персоналът на „****“ ЕООД, работещ в Хотелски комплекс „***”
с. ***** все още е бил с действащи трудови договори, макар формално „****“ ЕООД
да е преустановил дейност в хотелския комплекс. Предвид обстоятелството, че „*******“
АД има само 2 лица назначени по трудови правоотношения - изпълнителен директор
и експерт маркетинг, правилно органът по приходите е направил заключение, че
отчетените доставки на хотелиерски услуги от „*******“ АД са извършени с
персонала на „****“ ЕООД.
За да е изпълнен целия състав на чл. 96, ал.
10 от ЗДДС следва да е налице и другата предпоставка – дейността да е извършвана от две или повече свързани
лица или лица, действащи съгласувано. Във връзка с изискването на чл. 96, ал. 10 относно специфичното качество на
задължените субекти, следва да се има предвид, че се касае за „свързани лица“
или „лица, действащи съгласувано“. Използваният от законодателя съюз „или“
обосновава извод за алтернативност по отношение на задължените лица, т.е. за да
възникне задължение за регистрация по този ред, е необходимо да се установи
едно от двете качества на субектите. Понятието „свързани лица“ за нуждите на
данъчното облагане има легална дефиниция, уредена в § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на ДОПК. По смисъла на изчерпателното изброяване на лицата, за които
се приема, че са свързани, няма доказателства по делото, респективно двете
дружества „****“ ЕООД и „*******“ АД не са „свързани лица“.
Легална дефиниция на понятието „лица,
действащи съгласувано“ е уредена в § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС и според нея лица,
действащи съгласувано по смисъла на чл. 96, ал. 10 са лица, в управлението,
контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви „а“,
„б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между
всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа,
организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи
извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия,
различни от обичайните.
Както бе изложено по-горе, в действителност
за двете дружества „****“ ЕООД и „*******“ АД не се установява да са свързани
лица, но от доказателствата по делото може да се заключи, че същите са
действали съгласувано. В хода на проверката преди издаване на акта са
установени и доказани множество факти, сочещи, че между двете дружества
съществува обвързаност, като: припокриване на персонала, от което може да се направи
обоснован извод, че е запазена създадената организация при функциониране на хотелския
комплекс след наемане на обекта от „*******“ АД; използване на едно и също оборудване,
фискални устройства; счетоводно обслужване и пр.
В допълнение следва да се посочи, че макар
да не доказва свързаност между двете дружества, фактите, изложени в АРЗДДС,
които не са оспорени от жалбоподателя, а именно: че за финансиране на дейността проверяваното лице е ползвало паричен заем от
неперсонифицараното дружество „*****” ДЗЗД с ЕИК *****, представлявано от М.В.М.,
както и че същият е и бил представляващ, управляващ и член на органи на
управление на множество търговски дружества със задължения за ДДС в особено
големи размери; че М.В.М.
е баща на дъщерята на представляващата и член на съвета на директорите на „*******“
АД - А.И.П., а именно Д.М. М.; че М.В.М. чрез представляваните от него „*****“
АД с ЕИК ***** и ЕТ „*****“ с ЕИК ***** е мажоритарен съдружник в „*****“ ООД -
в несъстоятелност с ЕИК *****, регистриран в ТРРЮЛНЦ на 24.07.2012 г. и също
със задължения за осигурителни вноски и ДДС в особено големи размери; че
другата представляваща, член на съвета на директорите и изпълнителен директор
на „*******“ АД - К.В.Д. е работила по трудови правоотношения последователно в
ЕТ „*****“ като сервитьор/барман, в „*****“ ЕАД като служител резервации и
ръководител отдел по маркетинг, в „*****“ ООД – в несъстоятелност като
управител хотел и в „****“ ЕООД като управител хотел; че другото наето лице в „*******“
АД като експерт маркетинг – М.А.М.е работила в „*****“ ООД – в несъстоятелност
като организатор продажби и реклама и в „****“ ЕООД като ръководител отдел в
ресторант, както и другите изброени в АРЗДДС, се явяват в подкрепа на
установеното от органа по приходите, че може да се направи извод за уговаряне
на условия, по-различни от обичайните, което винаги може да доведе до риск или отклоняване
от данъчно облагане.
По отношение на общите изисквания на чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, същите са реализирани, като още в първия ден от
осъществяване на дейността - 09.02.2021 г. „*******“ АД е достигнало
необходимия за регистрация оборот, тъй като към тази дата за периода от
01.03.2020 г. до 08.02.2021 г. оборотът на „****“ ЕООД, реализиран от обект „Рецепция“ на хотелски комплекс „***“
е в размер на 665 685,14 лева. и сумиран с оборота на проверяванато лице в
размер на 19 561,91 лв., реализиран на 09.02.2021 г., е формирал оборот в
размер на 685 247,05 лв. Правилно органът по приходите е констатирал, че
дружеството е трябвало да подаде заявление за регистрация до 16.02.2021 година.
Това не е сторено и при наличие на предпоставките, уредени в чл. 96, ал. 10 от ЗДДС,
органът по приходите законосъобразно е предприел действия по издаване на
процесния акт.
Настоящият съдебен състав споделя доводите
на Директора на дирекция ОДОП – В. Търново, съдържащи се в Решение №
2/10.01.2022 г., с което е потвърден изцяло процесният АРЗДДС, а именно, че
разпоредбата на ал. 10 на чл. 96 от ЗДДС има единствена цел да противодейства
на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаеми
доставки за определен период от годината. Основната цел е противодействие на
лицата, целящи заобикаляне на закона с цел получаване на данъчно предимство.
Този извод се основава на постановеното Решение по дело С-255/02, Halifax
pic, че при установяване на злоумишлена практика, сделките, на които тя се
основава, трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която
би преобладавала при липсата на тези сделки. В настоящия случай е налице
формална смяна на субекти - от „*****“ ЕАД, на „*****“ ООД-в несъстоятелност,
на „****“ ЕООД и на „*******“ АД, които извършват една и съща дейност в един и
същ търговски обект, като трупат големи данъчно-осигурителни задължения, без да
ги заплащат. През периода от момента на замяната на дружествата до
регистрацията им по ЗДДС се избягва начисляване на данък върху добавената
стойност по извършените облагаеми доставки.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореният Акт за регистрация по Закона за данък
върху добавената стойност № 110422100951111 от 08.03.2021 г., издаден от Р.Д.К.на
длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 2 от 10.01.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново е правилен и законосъобразен, а подадената против него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски съгласно
заявеното в списъка на лист 354 от делото, в общ размер на 530 лева, от които:
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда по реда
на чл.161, ал.1, изр. последно от ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
сторените разноски за внесена държавна такса в размер на 30 лв. за подаването
на частна жалба срещу определение от о.с.з. от 24.02.2022 г. на АдмС Ловеч,
съгласно посоченото в Определение № 4222/04.05.2022 г. по адм. д. № 3112/2022
г. на ВАС, а именно, че по отношение на сторените от частния жалбоподател
разноски в това производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд
при решаване на делото по същество.
Мотивиран така и на основание чл.160
ал.1 от Данъчнопроцесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*******“ АД
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. *****, община Троян,
област Ловеч, Вилна зона, „*******“, представлявано от А.И. М. в качеството й
на управител, чрез Адвокатско дружество „Г., И., А. и К.“, със съдебен адрес:***
срещу
Акт за регистрация
по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ № 110422100951111 от
08.03.2021 г., издаден от Р.Д.К.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД
на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 2 от 10.01.2022 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново.
ОСЪЖДА „*******“ АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. *****, община Троян, област Ловеч, Вилна
зона, „*******“, представлявано от А.И. М. в качеството й на управител, да
заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр.
Велико Търново разноски по делото в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
Да се изпрати препис от решението
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: