№ 199
гр. Варна, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20233100600799 по описа за 2023 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано
по жалба на частния тъжител К. В. К. против присъда, постановена по НЧХД № 3590/2021
год. на 23.02.2023 год. от РС- Варна, с която се прави искане от въззивния съд да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия С. В. К. за виновен по
възведените му обвинения по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 и чл.130, ал.2 НК.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа
възведените с въззивната жалба основания, като твърди че при правилно изяснена
фактическа обстановка е направен неправилен краен извод от съда. Неправилно са
отхвърлени и предявените граждански искове.
Защитниците на подсъдимият моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея не
представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 от
НПК.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
1
доказателства е приел за установено по безспорен начин фактическата страна следното:
К. К. и С. К. са братя. Отношенията между двамата са много обтегнати от дълго време,
преди инкриминираната дата и между тях се водят множество граждански и наказателни
дела, включително и такива за домашно насилие.
Двамата притежават два съседни имота, находящи се в гр.Варна, КК Чайка, между
спирка Писател и спирка Журналист, разположени един под друг, породи денивелацията на
терена. Имотът на К. К. е горният, погледнато от главния път, а този- на С. К. стига до
крайбрежната алея на „Кабакум“.
В имота на К. К. е изградил магазин за хранителни стоки, стопанисван от фирма
„Дима трейд-2012“ ООД, със съдружници тъжителя и съпругата му Д. К.а. В двора, зад
магазина, той поставил слънцезащитна тента, маси и столове, използвани от посетители на
магазина. В имота била изградена бетонна подпорна стена, предпазваща имота от срутване в
посока към границата с имота на С. К..
На 7 март 2021 г. в 9 часа тъжителя със съпругата си, двете им деца и св.С. С. били в
магазина. Видял, че брат му, заедно със свидетеля К. Т., започнали да поставят зелена
слънцезащитна мрежа, прикрепяйки я към метални колове на тентата в имота му, като по
този начин се ограничавала гледката му към морето. По повод на действията на подсъдимия
между тях възникнал поредният скандал, при който и двамата си разменили обидни изрази и
бутали един друг. Действията на двамата били наблюдавани от св.К. Т., който бил в
непосредствена близост, тъй като помагал на подсъдимият да поставят слънцезащитната
мрежа в имота му. Скандала между тях бил чут и от св.С. С., който бил в магазина, а след
това излязал и при масите зад него.
Тъжителят започнал да прави запис с телефона си, като подсъдимия го избил от
ръцете му и записът продължил известно време. В 09:07 ч. тъжителя се обадил по телефона
в 5 РУ-МВР и съобщил за действията на брат си, като поискал да изпратят полиция в имота
му.
К. К. подал жалба в полицията, по която е образувано досъдебно производство
№137/2021 г. по описа на Пето РУ-МВР за престъпление по чл.323 от НК.
На 9 март 2021 г. тъжителят посетил съдебна медицина, за което било издадено
медицинско свидетелство № 193/2021 год., в заключение на което било отразено, че е
получил ожулвания по двете длани и пръсти на ръцете. В своята съвкупност са обусловили
чувство на болка и страдание.
Пред първоинстанционния съд се разпитани множество свидетели, които се разделят
общо в две групи.
В първата група свидетели е К. Т., който заявява, че на инцидента са присъствали
само двамата братя и той самия. От показанията му се установява, че е бил помолен от С. К.
да му помогне при поставянето на зебло на оградата на имота му. При извършването на тази
дейност, пристигнал тъжителя и двамата братя се скарали като взаимно си отправяли обиди.
2
Тъжителят се опитал да махне оградната мрежа, С. му попречил и двамата се сдърпали, при
което тъжителят ударил с юмрук в лицето подсъдимия, който паднал и се претърколил на
земята. Част от скандала бил заснет от тъжителя с мобилния му телефон. За този скандал
бил подаден сигнал на тел.112 и били извикани полицейски служители и линейка. Оказана
била първа помощ на С. К., а полицейските служители взели личните им данни и разпитали
какво се е случило.
Неговите показания се подкрепят и от разпита на полицейските служители В., Д. и Т.,
които са посетили инцидента. От техния разказ се установява, че тъжителя и подсъдимия са
били афектирани и при тяхното посещение и са отправяли множество обидни изрази
помежду си, като същите не могат да бъдат възпроизведени от тях. Инцидента е възникнал
по повод на имотен спор, като това не е бил първият такъв спор между тях. В. заявява, че
мястото, че от магазина няма видимост към мястото, на което всички се е случило. При
отиването им на място по нито едно от лицата не е имало явни следи от насилие или следи
по дрехите им от такова. Освен тъжителя и подсъдимия на мястото е имало още двама или
трима други човека.
Настоящият състав на съдът намира, че следва да кредитира показанията на
посочените до момента свидетели, тъй като са логични, незаинтересовани и взаимно
допълващи се. Те се подкрепят и от изготвеното медицинско заключението, издадено от
съдебен медик за здравословното състояние на С. К., в което са описани увреждания-
разкъсно контузна рана и кръвонасядане по лигавицата на долната устна, контузия на лявата
долночелюстна става.
В хода на съдебното следствие е била назначена СМЕ, заключенията на която
посочват какви са установените у тъжителя увреждания, изразяващи се в ожулвания в
областта на задната повърхност на лява ръка кръгловато с диаметър 0,8 см, друго такова по
вътрешната повърхност на пети пръст на лявата длан с издължена форма, прекъснат ход и
размери около 5/0,2 см; трето - по гърба на четвърти пръст на дясна ръка неправилно
кръгловато ожулване с диаметър около 0,7 см. Експерта е приел, че установените
увреждания са резултат на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат
при одраскване в тел на ограда и/или други ръбести предмети. Тези изводи на вещото лице
подкрепят твърденията на подсъдимия и св.Трайков, които обясняват, че тъжителя е
направил опит многократно да скъса поставените заграждения и при тези опити е получил
описаните увреждания.
Втората група свидетели са С. С., Г. К. и съпругата на подсъдимия. Първият от тях
твърди, че е бил в магазина, от където чул тъжителя да вика. Това го принудило да излезе
навън и видял тъжителя и подсъдимия да се карат. К. К. снимал с телефона си, а С. К. се
засилил и се блъснал в него. Той не е видял тъжителя да нанася удар с юмрук в лицето на
подсъдимия или да е чул да му отправя обиди.
Св.К. твърди, че на процесната дата спрял до магазина на тъжителя, взел си кафе,
видял че тъжителя е афектиран, като му казал, че имал проблеми с брат си и в същият
момент чул С. К. да го обижда с думите "изрод" и "прост бакшиш". От мястото на което бил
3
видял С. К. да бяга засилен към К.,който се бил хванал за металния кол на оградата, да се
блъска в него, да пада и да се претърколил .След като се убедил, че двамата не са пострадали
си тръгнал.
Св.К.а по време на инцидента била в магазина, където следвало да обслужва клиенти.
Тя твърди, че чула скандала между двамата братя и естествено според нея всички
противоправни действия и обиди са извършени от подсъдимия.
Съдът по настоящото производство намира, че не следва да кредитира показанията на
тези трима свидетели като ги намира за предубедени. Дори да се приеме, че непълнотите им
се дължат на изминалото време и обстоятелството, че са видели частично инцидента, важно
за решението си да не ги цени е обстоятелството, че те обясняват, че единствено подсъдимия
е отправял обидни думи, както и че е нанасял удари на тъжителя. Тези твърдения
категорично се опровергават от показанията на полицейските служители. Те заявяват, че и
двамата братя са били доста афектирани и са си нанасяли взаимни обиди. По отношение на
телесните увреждания отново и двамата са били със следи от такива, като по отношение на
С. К. те отговарят на неговите твърдения, а установените по К. К. не може да бъдат
причинени по начина, по който той и посочените от него свидетели твърдят, а по-скоро са
от опита му да премахне поставените сленцезащитни мрежи.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между тъжителя и подсъдимия са
съществували изострени отношения, за които са допринесли и двете страни. В тази насока
пред първоинстанционният съд са представени множество писмени доказателства - справка
за граждански дела на производство в РС Варна, справка от РП Варна за образувани
преписки и досъдебни производства между двамата, справка от 05 РУП Варна относно
сигнали и жалби между страните.
По делото е назначена СПЕ, касаеща тъжителя, заключението на която описва,
установената свърхчувствителност един към друг, допълнително допринасяща
задълбочаването на конфликта между тях и вероятността за неточно възприятие от страна на
тъжителя на част от фактите, свързани с неговия брат.
При преценката на всичко изложено до момента, настоящият състав на съда намира,
че не са налице доказателства, които да водят до извода, че подсъдимия е осъществил
състава на престъпление по чл.130, ал.2 НК, с което да е нанесъл лека телесна повреда на
частния тъжител. Установените по него увреждания са резултат на действията на самия
пострадал, поради което и правилно С. К. е оправдан по това обвинение.
Същото се отнася и да второто възведено му обвинение по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.1 НК.
Изречените думи “изрод“,“тъп бакшиш“, „скапаняк” безспорно са унизителни за
честата и достойнството на всеки човек. За да бъде признат за виновен подсъдимия е
необходимо да се установи, че са били изречени от него. Свидетеля С. е единственият, който
е заявил, че такива изрази са били изречени от подсъдимия. Той твърди, че докато се е
намирал в т.нар. "битовка" е чул тъжителя и подсъдимия да се карат. В същите показания
4
заявява, че тъжителя влизал и излизал няколкократно от това място, а той самия излязъл
навън едва когато тъжителя казал, че ще вика полиция. От неговите показания не става ясно
в кой момент е възприел посочените обидни думи и как след като е чул тъжителя и
подсъдимия да се карат е възприел само казаните обидни думи от подсъдимия. Останалите
двама свидетели К.а и К. не са достатъчно убедителни при депозиране на показанията си.
В същото време от разпита на полицейските служители по категоричен начин се
установява, че и тъжителя и подсъдимият са били афектирани при тяхното пристигане и са
си отправяли обидни думи един към друг. Също така се установява, че магазина се е
намирал на такова разстояние от мястото, на което се е случил инцидента, и не е имало
видимост към него.
Изложеното до момента мотивира съда да приеме показанията на св.С., К. и К.а за
противоречиво на моменти, непълни, неточно и заинтересовани. В този смисъл съдът
намира, че доказателствата не са достатъчни, за да послужат като основа за осъдителна
присъда по обвинението за престъпление обида.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от
обективна и субективна страна не са налице доказателства, от които да направи категоричен
извод за осъществено деянието по чл.148, чл.146, ал.1 НК и чл.130, ал.2 НК.
Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и
е направил законосъобразен краен извод, с който е приел, че не са налице извършени
престъпления, поради което и е оправдал подсъдимия С.К. и тъй като този извод се споделя
напълно от настоящата инстанция, то и присъдата следва да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна. С оглед крайният изход на делото правилно са били отхвърлени като
неоснователен предявения от тъжителя граждански иск.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционният съд, които могат да доведат до отмяна на атакуваният
съдебен акт.
В с.з. от страна на защитника на подсъдимата е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски. Това искане съдът намира за неоснователно доколкото по
въззивното дело, макар и да е постановена оправдателна присъда, пред въззивния съд не са
представени доказателства за заплащане на възнаграждение пред настоящата инстанция. По
отношение на искането за присъждане на адвокатското възнаграждение, същото следва да
бъде отправено пред първоинстанционния, тъй като в настоящото производство законът не
предвижда подобна възможност.
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на частния тъжител.
При администриране на делото първоинстанционният съд не е разпоредил да бъде внесена
държавна такса за разглеждане на делото от по-горната инстанция, поради което тъжителят
следва да бъде осъден с решението да внесе дължимата такса в размер на 6 лева.
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд-Варна, постановена на 23.02.2023
год. по НЧХД № 3590/2021 год.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН ********** да заплати сумата от 6 лв., представляваща
държавна такса по делото.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6