Решение по дело №49587/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1291
Дата: 23 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20231110149587
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110149587 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на Т. В. В., обективирано в Заповед № 12260/26.06.2023г. на работодателя
„Вюрт- България“ ЕООД, за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност- „търговски представител“ в дивизия „Метал“ във „Вюрт- България“ ЕООД, както
и за осъждане на последното да му заплати сумата от 11 840.40 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.06.2023г. до
27.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 10.07.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
по сключен помежду им трудов договор от 19.10.2020г., по силата на което заемал
длъжността „търговски представител“ в ответното дружество и което било прекратено,
считано от 27.06.2023г., когато му била връчена Заповед № 12260/26.06.2023г. за
прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Служителят
оспорва уволнението, поддържайки, че от процесната заповед не се установявало точното
основание за прекратяване на трудовоправната връзка, доколкото в нормата на чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ били предвидени два състава- промяна в изискването за образование и промяна в
изискването за професионална квалификция. Независимо от това, поддържа, че в случая не
била реално въведена сочената в мотивите на заповедта промяна в изискването за
образование от „средно техническо“ на „средно по професия/специалност в област метали,
машиностроене или металообработване“, а в условията на евентуалност- че притежаваното
от него образование, както следва: висше по специалност „Стопанско управление“ и
професионална квалификация „икономист“ и средно по специалност „електронно-
изчислителна техника“, удовлетворявало изискуемия образователен ценз за заемане на
длъжността „търговски представител“ и след изменението. Счита, че в случая работодателят
избрал процесното уволнително основание единствено за да преодолее закрилата при
уволнение, с която ищецът се ползвал в качеството си на трудоустроен. Претендира
разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от съдържанието на
уволнителната заповед по несъмнен начин се установявало конкретното основание за
прекратяване на правоотношението, доколкото същото било посочено и чрез фактически
твърдения за изменение на изискването за образование за длъжността на ищеца. По
същество изяснява, че това изменение било въведено със заповед на работодателя от
20.06.2023г., като било съобразено с широката продуктова гама, предлагана от дружеството,
и със звеното, в което съгласно длъжностната му характеристика работел служителят-
дивизия „Метал“, като поддържа, че притежаваното от ищеца образование не отговаря на
нововъведените изисквания. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца му изплатил обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224 КТ в размери съответно от 986.70
лева и от 1973.40 лева, поради което, в случай че предявеният срещу него иск с правно
основание чл. 225, ал. 1 КТ бъде уважен, релевира възражение за прихващане на
задължението му за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с вземането му за
възстановаване на така изплатените обезщетения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, приобщените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право
едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник на конкретното
уволнително основание- въведено от работодателя след възникване на трудовото
правоотношение с ищеца изменение на изискването за образование за заеманата от него
длъжност и издаване на мотивирана писмена заповед от субекта на работодателска власт за
прекратяване на процесното трудово правоотношение на посоченото основание.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е
незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и че ищецът е
заемал длъжността, на която претендира да бъде възстановен.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично
позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са
2
Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012
г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV
г.о.
Не са спорни по делото, а и се установяват от приобщените и неоспорени писмени
доказателства- трудов договор № 97/19.10.2020г. и длъжностна характеристика към него,
подписана от ищеца на същата дата, Заповед № 12260/26.06.2023г. на управителя на „Вюрт-
България“ ЕООД, правнорелевантните обстоятелства, че между страните е съществувало
трудово правоотношение въз основа на сключен помежду им трудов договор, по силата на
който ищецът е заемал длъжността „търговски представител“ в дивизия „Метал“ във „Вюрт-
България“ ЕООД, както и че правоотношението е било прекратено на 27.06.2023г. по силата
на оспорената заповед на работодателя и с връчването й на служителя. С оглед на това и на
основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото тези
обстоятелства са отделени като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от
доказване.
Между страните не е спорно, че процесната уволнителна заповед е издадена от
надлежно легитимиран за това правен субект, като от съдържанието й се установява, че
включва всички реквизити, необходими за индивидуализиране на прекратяваното трудово
правоотношение- страните по него и заеманата от служителя длъжност, а, противно на
поддържаното от името на ищеца в исковата молба- и конкретното уволнително основание,
посочено не само чрез цифровото изражение на приложимата според работодателя
разпоредба на чл. 328, ал. 1 КТ, но и чрез излагане на конкретни фактически обстоятелства.
Така, изрично в заповедта е изложено, че изискуемото за заеманата от ищеца длъжност
„търговски представител“ в дивизия „Метал“ образование е променено със заповед изх. №
12257/20.06.2023г. на управителя на дружеството от „средно техническо“ на „средно по
специалност/професия в област метали, машиностроене и металообработване“, както и че
притежаваното от ищеца образование е висше по специалност „Стопанско управление“ и
професионална квалификация „Икономист“ и средно по специалността „електронно-
изчислителна техника“.
Същевременно, от неоспорената заповед № 12257/20.06.2023г. на управителя на
ответното дружество се установява, че по силата на същата са изменени изискванията за
образование за длъжността „търговски представител“ във всички дивизии на предприятието-
„Метал“, „Дърво и строителство“, „Мобилност/Авто и карго“ и „Търговия“, като от „средно
техническо“ е променено, както следва: „средно по професия/специалност в област метали,
машиностроене или металообработване“ за дивизия „Метал“, „средно по
професия/специалност в област обработка на дърво/изработка на изделия от дърво“ за
дивизия „Дърво и строителство“, „средно по професия/специалност в област
автомобили/автомобилни части/двигатели с вътрешно горене, поддръжка на МПС“- за
дивизия „Мобилност/Авто и карго“, и „средно по професия/специалност в област търговия
на стоки и услуги“- за дивизия „Търговия“, като това изменение, в частност касаещото
заеманата от ищеца длъжност, е намерило отражение в утвърдената на 20.06.2023г. нова
длъжностна характеристика за длъжността „търговски представител“ в дивизия „Метали“. С
оглед на това и доколкото според настоящия съдебен състав така утвърдените промени,
чиято целесъобразност съобразно трайно установената практика на касационната инстанция
не подлежи на съдебен контрол (в този смисъл са например постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК, решение
№ 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 71/ 24.07.2013
г. по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о.), на практика поставят изискване за по- тясна
специализация на служителя въз основа на придобито от него в съответната област
образование, следва да се приеме, че е налице реално изменение на изискването за
образование, респ. че доводът на ищеца в тази насока е неоснователен.
3
Необосновано според настоящия съдебен състав е и възражението му, наведено в
условията на евентуалност- в случай че се приеме за доказано действителното изменение в
изискването за образование, че притежаваното от служителя образование е съответно на
изискуемето след измененията. Това е така, тъй като висшето образование на ищеца е
икономическо по специалност „стопанско управление“, а средното- техническо по
специалност „електронно- изчислителна техника“, чието наименование недвусмислено сочи,
че се касае за образование в областта на изчислителната техника, като каквато най- общо
следва да бъдат възприети всички технически средства- механични или функционални,
които извършват изчисления (или действия с числа), т. е. касае се за придобити познания в
област, която дори само съобразно наименованието на специалността няма общо с метали,
металообработване и машиностроене, каквото е направлението на нововъведеното от
работодателя изискване за образование.
Доколкото по изложените вече фактически и правни съображения доводите на ищеца
за незаконосъобразност на уволнението му бяха счетени за неоснователни, а и доколкото
същият не е доказал, а и не е изложил твърдения за конкретни фактически обстоятелства,
които да бъдат преценявани като израз на злоупотреба с правото на работодателя да измени
изискванията за заемане на длъжността, т. е. като целенасочено поведение по изменение на
изискването за образование с единствената цел да бъде прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна, както и обусловените от него искове за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без
работа поради уволнението, следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски се следват единствено на ответника, комуто следва да бъде присъдена
сумата от 1390.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящия процес, за
което са представени доказателства, че е реално заплатено и което, противно на
релевираното от името на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, не е прекомерно,
доколкото е под минималния размер, определен съобразно предмета на делото и нормите на
чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По аргумент от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане
на исковете следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. В. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на Т. В. В., обективирано в Заповед № 12260/26.06.2023г. на
работодателя „Вюрт- България“ ЕООД, ЕИК ........., за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност- „търговски представител“ в дивизия „Метал“ във „Вюрт-
България“ ЕООД, както и за осъждане на последното да му заплати сумата от 11 840.40
лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за
периода от 27.06.2023г. до 27.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.07.2023г., до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
4
„Вюрт- България“ ЕООД, ЕИК ........., сумата от 1390.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5